Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр.
Пловдив, 20 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ
състав в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1930 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във
връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е
по жалба на Г.С.К., ЕГН **********,
против Акт за установяване на задължения по декларация № 62 от 08.06.2020г.,
издаден от Е.С- главен инспектор в отдел „Местни приходи“ при община
Асеновград, оправомощена със заповед № А-453 от 09.03.2020 г. на кмета на
община Асеновград, потвърден с решение № 13 от 16.07.2020г. на Н.А.Б- началник
отдел „Местни приходи“, оправомощена със заповед № А-453 от 09.03.2020г. на
кмета на община Асеновград, относно допълнително определени дължими суми за данък върху недвижимите имоти и ТБО за
притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти с партидни номера 4810234661006,
находящ се в с.Б, код № 06029.502.513, № 5206224431003, находящ се в
гр.Асеновград, ул. „***“ № 19, код № 00702.529.207, партиден номер 6601Н27159,
находящ се в с.Б, код № 06029.502.509 и партиден номер 6601Н66141, код №
06029.502.509 за периода 01.01.2016г.-31.12.2019г. в общ размер на 962,39лв.,
от които ДНИ-116,64лв и лихва върху ДНИ- 20,29лв, ТБО-704,55лв. и лихва
ТБО-121,41лв. към 04.06.2020г.
В жалбата се иска от съда отмяна на атакувания
акт за установяване на задължения по декларация, в частта, по установяванията
за ТБО и лихви ТБО за имотите в с.Б.
Ответникът по жалбата – началник отдел „Местни приходи“ при община Асеновград, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че са представени доказателства
за извършване на услугите, включени в обхвата на такса битови отпадъци, на
територията на населеното място с. Б.
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена след проведено
задължително оспорване на процесния АУЗД пред горестоящия административен
орган, постановено в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно
препращащите разпоредби на чл. 144 от ДОПК, чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна настоящият съдебен състав намира за установено следното: жалбоподателят
е собственик на ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор № 06029.502.513 с
площ 1840 кв.м., ведно с ½ идеални части от второстепенна постройка с
площ от 500 кв.м., находящ се в с. Б; притежава ½ ид.част от ПИ с
идентификатор 00702.529.207 с площ от 136 кв.м., ведно с ½ ид.част от
жилище/неосновно/ с площ от 28 кв.м. с мазе 28 кв.м. и жилище/неосновно/ 50
кв.м., находящ се в гр.Асеновград, ул. „***“ № 19; собственик е на ½
ид.част от селскостопански обект с площ от 507 кв.м., находящ се в с.Б, ПИ с
идентификатор № 06029.502.509; притежава ¼ ид. част от ПИ с
идентификатор № 06029.502.509 с площ от 5268кв.м., ведно с ¼ ид.част от
три селскостопански обект всеки с площ от 136 кв.м., 131 кв.м. и 323кв.м.,
находящ се в с.Б, ул. „*****“.
За имотите са
подадени съответно декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 21406151 от 21.03.2008г., в следствие на което е открита партида № 4810234661006, декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 21399126 от 27.12.2004г.
с партида № 5206224431003, декларация вх. № **********/22.03.2016г., в
следствие на което е открита партида № 6601Н27159 и декларация вх. №
**********/25.05.2016г. с партиден № 6601Н66141.
ТБО е определена
върху данъчната оценка на недвижимите имоти, поотделно за всяка една от
откритите партиди, по години, съответно по компоненти, включени в обхвата на
услугата. Тъй като не е констатирано внасянето на дължимата ТБО, са начислени
прилежащи лихви за забава.
В обжалвания
АУЗД задължението за ТБО е посочено за всеки отделен компонент от услугата – за
сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване за всяка
една от партидите, за всяка една от процесните години. Прилежащите лихви за
забава са изчислени върху общата данъчна основа от трите компонента в обхвата
на задължението за ТБО.
За всяка една
от процесните години са издадени заповеди на кмета на община Асеновград, на
основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както следва: за 2016г. –
заповед № А-2569 от 29.10.2015г. /л. 24/; за 2017г. – заповед № А-1766 от 26.10.2016г.
/л. 27/; за 2018г. – заповед № А-1720 от 30.10.2017г. /л.30/ и за 2019г. –
заповед № А-1862 от 29.10.2018г. /л. 32/. С всяка една от посочените заповеди
се определят границите на районите, в
които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения
и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По-конкретно за
с. Б това са имотите в регулацията на населеното място и по предложение на
кметовете и кметските наместници. За с.Б е предвидено 20 пъти на година честота
на обслужване- 8 месеца по 2 пъти и 4 месеца по 1 път за периода от 2016г. до
2018г., а за 2019г. е предвидено честотата на обслужване да е 18 пъти в годината-
6 месеца по 2 пъти и 6 месеца по 1 път.
За всяка една
от процесните години са приети решения на общински съвет Асеновград/л.204 до
л.223/, с които се определят размерите на ТБО на територията на
община-Асеновград, както следва: решение № 68, взето с протокол № 5 от
заседание, проведено на 16.12.2015г., решение № 720, взето с протокол № 21 от
заседание, проведено на 21.12.2016г.; решение № 1217, взето с протокол № 35 от
20.12.2017г. и решение № 1726, взето с протокол № 51 от заседание, проведено на
19.12.2018г. Таксите за отделните компоненти от ТБО са следните по години: за
2016г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 3,5 промила; за обезвреждане в депо
– 2,90 промила и за почистване на териториите за обществено ползване – 1,60
промила, общо 8,00 промила; за 2017г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 4,55
промила; за обезвреждане в депо – 3,60 промила и за почистване на териториите
за обществено ползване – 1,85 промила, общо 10,00 промила; за 2018г. за
сметосъбиране и сметоизвозване – 4,50 промила; за обезвреждане в депо – 3,55
промила и за почистване на териториите за обществено ползване – 1,95 промила,
общо 10,00 промила; за 2019г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 3,95 промила;
за обезвреждане в депо – 4,50 промила и за почистване на териториите за обществено
ползване – 1,55 промила, общо 10,00 промила.
В решението на
горестоящия административен орган е посочено, че имотите на жалбопоподателя в
с.Б се намират в границите на населеното място, в които се предлагат услугите
сметосъбиране и сметоизвозване. По изложените аргументи обжалваният АУЗД е
потвърден по отношение на ТБО, ведно с прилежащите лихви.
В хода на
съдебното обжалване, от страна на ответника са представени писмени
доказателства, документиращи изпълнението на компонентите сметосъбиране и
сметоизвозване, чистота и депо, включени в обхвата на ТБО, както следва:
договор за изпълнение на обществена поръчка „Сметосъбиране, сметоизвозване на
твърди битови отпадъци, почистване на нерегламентирани сметища в населените
места на територията на община-Асеновград, сключен между
община-Асеновград-Възложител и „ДЗЗД“Корп-Ко“-Изпълнител и допълнително
споразумение към договора от 30.01.2014г., сключено на 22.02.2016г., договор за
възлагане на обществена поръчка за услуга от 01.03.2019г.сключен между Община-Асеновград-възложител
и „КМД“ ЕООД- Изпълнител с предмет- събиране и транспортиране на битови
отпадъци, почистване на нерегламентирани замърсявания от 27 населени места на
територията на община-Асеновград, като на ред втори от Техническата спецификация
е посочено с.Б; доказателства за конкретно изпълнени количества работи по
договорите.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно
оправомощен служител на община Асеновград, съгласно заповед № А-453 от 09.03.2020г.,
издадена от кмета на общината (л. 23).
По отношение материалната
законосъобразност на ИАА, следва да бъдат изложени следните аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на
таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В разпоредбата
на чл. 71 ЗМДТ /в редакцията й за процесния период/ са предвидени изчерпателно
изброени изключения, когато такса не се събира, а именно: за: 1. сметосъбиране
и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива.
За доказването на факта на предоставяне на услугите обаче
общината следва да разполага с писмени доказателства. Доказването на
престирането на трите услуги става с документи за движение на МПС от населеното
място до регионалното депо, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне
на услугата, договори, когато компонент от услугата се извършва чрез външен за
общината изпълнител.
За да бъде един правен субект задължен за ТБО, по отношение
на всички нейни компоненти или отделни нейни компоненти е необходимо: 1) да има
качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) общинският съвет да е
приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на
определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период; 3) кметът на общината да е определил на
основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите
на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни
услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който
общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата.
Жалбоподателят несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1
от ЗМДТ, като собственик на недвижимите имоти, за които е подал декларации по
чл. 14 от ЗМДТ.
По делото не се спори, че със заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община Асеновград за процесния период е определил вида на
услугите, районите на предоставяне и графиците за изпълнение. Общински съвет Асеновград
е приемал нужните решения за годишно определяне на размер на таксата за всяка
от услугите. Ангажирани са и писмени доказателства (договори, констативни протоколи,
маршрутни графици и др.), за да се обоснове извода, че в периода 2016г. – 2019г.
на територията на общината реално са предоставяни компонентите от услугата по
третиране на битови отпадъци депониране на битови отпадъци и почистване на
териториите за обществено ползване.
Относно дължимостта на таксата по тези два компонента – депо
и чистота, следва да се съобрази, че услугите поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са
обвързани с фактическото ползване на имота, както и с местоположението му извън
строителните граници на населеното място. В този аспект за законосъобразността
на акта по тези компоненти е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят в
периода 2016г. – 2019г. е генерирал отпадъци. Жалбоподателят, като собственик
на имотите, не е подал декларации по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, нито е бил освободен
от заплащането на таксата от общинския съвет на основание чл. 8, ал. 6 ЗМДТ.
Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е
фактът, дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за
обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице
такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на
териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на
територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него.
Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се
ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено
място, а не само в определен район от него.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, редакция към процесния
период, услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
по своя характер се изразява в почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване. Следователно, законодателят, макар да не е дал легална
дефиниция на услугата, е посочил нейното съдържание чрез изброяване на примерни
нейни елементи. Съдържанието на разпоредбата сочи, че нейната цел е да осигури
чистотата на онази част от територията на населените места, която с оглед на
своето предназначение се ползва за обществени нужди. Законодателят е дал
примерно изброяване на видовете дейности, които се включват в услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Неоснователни са и възраженията за
нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в действащата му по време редакция, при
определяне размера на таксите за третиране на битовите отпадъци в депа и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В действащия за
процесните периоди материален закон - чл. 67, ал. 4 ЗМДТ таксата за поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Това
произтича от характера на услугите за които се предоставя съгласно чл. 66, ал.
1, т. 4 ЗМДТ - почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и
другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, т.
е. територии, които са достъпни за ползване от всички. Предвид общото ползване
в закона е регламентирана и обща отговорност за поддържането на чистотата на
тези територии на всички собственици на имоти на територията на общината или
ползватели на такива и освобождаването по декларация на задълженото лице е неприложимо.
Аргумент за това разрешение е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014
г. по дело С-551/13, SETAR, в която е посочено, че при липсата на правна уредба
на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на
разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната
държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и
чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба,
предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система,
например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните
отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране
количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО. (В
този смисъл решение № 8617/01.07.2020 г. на Върховния административен съд,
първо отделение по адм. дело № 4700/2020 г.) По делото е доказано, че имотите
попадат в границите на извършване на услугите съгласно заповедите на кмета на
общината за съответните периоди, както и извършването на услугите, за които е
определена ТБО.
По така изложените съображения, жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото разноски се следват на община-Асеновград, но в срока, до който
могат да се претендират /до приключване на съдебното дирене – 17.11.2020г./,
такова искане не е надлежно заявено.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.К.,
ЕГН **********, против Акт за установяване на задължения по декларация
№ 62 от 08.06.2020г., издаден от Е.С- главен инспектор в отдел „Местни приходи“
при община Асеновград, оправомощена със заповед № А-453 от 09.03.2020 г. на
кмета на община Асеновград, потвърден с решение № 13 от 16.07.2020г. на Н.А.Б-
началник отдел „Местни приходи“, в обжалваната част.
Решението на
основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/