Мотиви към присъда
№ 475 от 16.10.2017 год.
постановена по НЧХД
№ 223/2017 г. на СсРС
Производството пред
РС Силистра е образувано по внесената тъжба от пострадалата Т.П.П. с ЕГН ********** ***
срещу
Е.К.И., с ЕГН **********,
който е обвинен в
това, че:
02.06.2016 год. в
гр.Силистра, публично е казал (отправил) в присъствието на тъжителката,
унизителни за честта и достойнството и думи и реплики, като: „никаквица“, „нищожество”, „ще те смачкам“,
„така ще те подредя, че всички ще те разберат каква си“, „така ще те подредя,
че и връзките в полицията ти, няма да ти помогнат“ - престъпление по чл.148,
ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Тъжителя предявява
и граждански иск за неимуществени вреди.
В съдебно заседание
тъжителя, чрез упълномощения адвокат поддържа така предявеното обвинение за
престъпление от частен характер по чл.148, ал.1, т.1, във вр.
с чл.146, ал.1 от НК. Накратко анализира
събраните доказателства, като без да променя квалификацията на деянието в което
обвиняват Е.К.И., в пледоарията е изменил казаните изразните средства с които е
засегната честта и достойнството на пострадалата. Едва в хода на съдебните
прения подсъдимия разбра, че го обвиняват, за това, че е нарекъл тъжителката „полицайка
насрана“, „“курва мръсна“ и „измекярка такава“. Пред съда се пледира за
постановяване на осъдителна присъда, без
да се конкретизира вида и размера на наказанието което да се наложи,
иска се и съответно обезщетение за неимуществени вреди в размер от 3 000,00
(три хиляди) лева, претендират се разноски.
Подсъдимият Е.К.И. не се признава за виновен, дава обяснения. Акцентира
върху причините за отношението му към тъжителката Т.П. и свид.Е.Е., като отговаря подробно на поставените му въпроси. По
отношение на използваните от него обидни думи не отрича възможността да ги
е използвал, без да има спомен за това,
но обяснението му е, че е бил ядосан, афектиран.
Защитата на
подсъдимият пледира за оправдателна присъда, подробно се развиват аргументи. Акцентира
се върху обстоятелството, че тъжителя не е доказал обвинението си, както и, че
самите обвинения са неясно и неточно формулирани от фактическа страна, поради
което прави извода, че липса повдигнато обвинение по което да се защитават.
Голямо место се обръща на причините за поведението на подсъдимия, като се прави
съждение, че настоящото и още няколко наказателни дела от частен характер са
явяват следствие на упражнените права от неговата дъщеря, като пострадала от
престъпление от общ характер за което обвиняват майката и мъжът с когото живее
на семейни начала. Силно емоционално се развиват доводи за поведението на подс.И., като родител, като баща, дал изцяло вярна на
разказа на дъщеря си- свид.К.И., като жертва на
сексуално посегателство, за което тъжителката е знаела и като майка не е
предприела нищо за да защити детето си. Алтернативно се пледира за изключителна снизходителност.
Моли се да бъде
отхвърлен гражданския иск, като неоснователен, претендират се разноски и
разходи.
Съдът след като взе предвид становищата на
страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства намери за
установено от фактическа страна следното:
С решение
№259/08.06.2007 год. постановено по бр.д.№1 по описа на Районен съд гр.Силистра
за 2007 год. гражданският брак между Е.К.И. и Т.П. И. (П.) бил прекратен,
поради вина на съпруга. Упражняването на родителските права по отношение на
малолетните им деца К.Е. И. с ЕГН ********** и П.Е.И. с ЕГН ********** били
предоставени на майката.
Взаимоотношенията
между двамата съпрузи още преди развода не били добри.
Подсъдимия Е.К.И.
се установил да живее и работи в Обединено Кралство Великобритания, гр.Лондон. През
това време пребивал и в Р.България. През годините не е прекъсвал контактите с
децата си. В последствие заживял на семейни начала със свид.М.К.С..
През 2014 год. свид. К.Е. И. се преместила да живее при баща си- подс.Е.И.. Детето продължило образованието си в чужбина.
Същата година с тях заживяла и приятелка на К.И., свидетелката Б.Б..
В края на месец май
2016 год. с лека автомобил от Великобритания към Р.България пътували подс.Е. И.,
свид.М.С., свид.К.И. и свид.Б.Б.. Моторното превозно
средство било управлявано от мъжа. На територията на Р.Румъния при движението
им по автомагистрала,двете момичета които седели на задната седалка променили
темата на непринудените си разговори към такъв с явна сексуална насоченост.
Свидетелките си споделяли интимни преживявания, които за К.И. явно били
болезнени. Нейните били свързани с действията спрямо нея от свид.Е.Е., с когото майка и живеела на семейни начала. Чутото
предизвикало първоначален шок у подсъдимия, който реагирал импулсивно и
задействал спирачната система на автомобила. При първа възможност отбил и
преустановил движението си, като дъщеря му споделила с него и свид.М.С. всичко което и се е случило. Подсъдимия бил силно
ядосан, шокиран, афектиран от казаното от свид.К.И.. Момичето
за първи път споделяло, поради срам, страх и притеснения. Описаните деяния са
развратни действия срещу половата неприкосновеност, без съвкупление по
отношение на момичето. Подс.Е.И. разбрал от разказа на дъщеря си, че бившата му
съпруга знаела за случващото се, но не предприела нищо, не защитила детето си.
Подсъдимия дал изцяло вярна на разказаното от свид.К.И..
С преживяното от детето си, обяснил и някой особености в поведението и, поради
които се наложило да се среща с психолог в Англия. През следващите няколко дни
живели в гр.Каварна, където момичето болезнено разказало всичко което си
спомнило за тези посегателства срещу нея. Последно изложените обстоятелства се
установяват от обясненията на подсъдимия, показанията на свид.К.И.
и свид.М.С., както и тези на свид.Б.Б..
Няколко дни
по-късно на 02.06.2016 год. в следобедните часове, в близост до сградата на ОД
МВР-Силистра, където работела Т.П. се провела среща между нея, Е.И. и дъщеря им
К.И.. В автомобила на подсъдимия при проведения разговор тъжителката по
настоящото производство, с изказванията
си признала някои от обстоятелствата описани от свид.К.И..
Момичето с мобилния си телефонен апарат направило аудио запис. Проведения
разговор провокирал и друга среща провела са същият ден, след 19,00 часа в
лятната градината на хотел „Данубе“. На место
присъствали тъжителката Т.П., свид.Е.Е., подс.Е. И. и свид.М.С.. В заведението били обслужвани от свид.Даниела Йорданова, но нейните показания не са от
естество да спомогнат за разкриването на обективната истина, тъй като не е чула
отправени от подсъдимия към други лица обиди или закани. Свид.М.С. предупредила, че с мобилното си телефонно
устройство ще направи аудио запис, което и сторила, като оставила техническото
средство на масата. Казаните думи са дали основания на участващите в тази среща
да упражнят правата си, като сезират съда и прокуратурата, вследствие на което
са образувани няколко дела от наказателно частен характер, каквото е настоящото
и едно досъдебно производство.
Безспорно от
събраните гласни доказателства се налага извода, че на проведената на
02.06.2016 год. в лятната градината на хотел „Данубе“
среща, подс.Е.И. и свид.М.С.
потърсили сметка от свид.Е.Е.
за извършени от него блудствени действия със свид.К.И. в период когато момичето е било малолетно и
непълнолетно. Тъжителката Т.П. била обвинена, че не защитила дъщеря си макар да
знаела за посегателствата срещу детето. Гласните доказателства в тази насока се
подкрепят и от писмено такова- копие на Протокола с №15/ИДИ-95 от извършената в
НИКК фоноскопска експертиза на изготвения аудио запис
с мобилния телефон на свид.М.С.. Експертизата е
изготвена, като доказателствено средство по друго
съдебно производство- НЧХД №1072/2016 год. по описа на РС-Силистра. По
настоящото дело протокола от експертизата е приет и ценен единствено като
писмено доказателство.
Подс.Е.И. бил много
ядосан, изпитвал отвращение в контакта си с бившата си съпруга- тъжителката Т.П.
и свид.Е.Е.. Поради тази
причина и тона му е бил значително висок. Макар да дава обяснения, че няма
спомени за отправени обиди към тъжителката, то събраното писмено доказателство
безспорно сочи, че са казани такива думи. По- отношение обаче на свид.Е. Енева отправените обиди са значително повече.Частното
обвинение е ангажирало и гласни доказателства за да подкрепи тезата си. Каса е
се за свидетелите И.Ч., И.Ж. и М.С., намиращи се в съседно заведение.
Показанията им от части съответстват на описаното в тъжбата. Свид.И.Ч. твърди, че подсъдимия нарекъл тъжителката курва,
проститутка, никаквица, освен това я и заплашвал, че така щял да я подреди, че
никакви връзки в полицията нямало да и помогнат. Другия свидетел на обвинението
И.Ж. твърди, че е чул следните думи: нищожество, никаквица, педофилия,
проститутка, свирки. Освен това според този свидетел подсъдимия нарекъл педофил
и И.Ч., като посочил към него с пръст на една от ръцете си. Писменото
доказателство приложено към делото (протокола от фоноскопската
експертиза) налага извода за частична достоверност на тези свидетелските
показания, тъй като голяма част от описаните в тъжбата и възпроизведени от
свидетелите думи не са били казвани от подс.Е.И..
Защитата постави под съмнение достоверността на показанията на Е.Е. и И.Ж., предвид обстоятелството, че за същия случай са
давали показания в същия смисъл като по настоящото производство, но пред друг
състав и по друго дело, за което от РП-Силистра е било образувано досъдебно
производство за лъжесвидетелстване. Писмо на прокуратурата за извършването на
проверка с оглед деяние по чл.290, ал.1 НК, от посочените лица е приложено по
делото като писмено доказателство. Що се отнася до показанията на свид.М.С., то от тях не може да се установят данни за
използваните обидни думи, а по скоро за отправени закани. Видно от обясненията
на подс.Е.И. и показанията на свид.М.С.,
че в изповедта си пред тях свид.К.И. е посочила като
извършители на блудствени действия освен мъжа с който
майка и живее на семейни начала, така и свид.И.Ч..
Следва да се посочи също така, че свидетелите Е.Е., И.Ч.
и М.С. са в приятелски отношения. При наличието на различни взаимовръзки между
свидетелите, следва безспорно да се даде вяра на писменото доказателство- протокола
от фоноскопската експертиза. В този смисъл като се
изключат изразите, които не се предмет на делото очертан от обвинението по
тъжбата и които може де се окачествят по –скоро като закани, то обидните изрази
по отношение на тъжителката казани от подс. Е.И. са:
„полицайка насрана“ (стр.6 от експертизата- Протокол
№15/ИДИ-95), „курва мръсна“ (стр.7), „измекярка такава“ (стр.9); „болен мозък“
в различни вариации (стр.15 и стр.24)„боклук такъв“ и „долна блудница“
(стр.18). При съпоставката на писменото с гласните доказателства се налага
извода, че подсъдимия не е наричал бившата си съпруга „никаквица“, „нищожество”
или пък проститутка. Посоченото по-горе писмено доказателство сочи, че на
отправената обида „боклук такъв“
тъжителката отвърнала веднага „боклука си ти“. Обективността изисква да се изтъкне,
че за изразите „болен мозък“ „боклук
такъв“ и „долна блудница“ обвинението не се поддържа пред съда.
С оглед
установяването на психичното и физическо състояние на подс.Е.И.
към момента на деянието, в хода на съдебното следствие е била назначена
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа
експертиза. Доказано от заключението на експертизата, че към момента на
деянието Е.К.И. не е бил в състояние на силно раздразнение, но е реагирал с
друг тип наситена емоционална реакция- скъсено афектно
реагиране, непсихотичната му разновидност, което е
ограничило възможността му за волеви самоконтрол над поведението. В случая
негативните емоции у подсъдимия са трупани постепенно и след срещата с лицата
които са в основата на неблагоприятните изживяване е избухнал с вербална
агресивност.
Доказано от
справката за съдимост, че подс.Е.И. не е бил осъждан.
С тъжбата са
приложени и писмени доказателства жалбите на тъжителката Т.П. и на свид.Е.Е. до Районна прокуратура
гр.Силистра. Видно е, че тъжителката за случилото се на 02.06.2016 год. за
първи път е сезирала правоохранителните органи едва на
05.10.2016 год., тоест приблизително четири месеца по- късно. Защитата обяснява
това обстоятелство с образуването на досъдебно производство №19 / 2017 год.,
което се разследва от ОСл.О-Силистра при ОП-Силистра.
От правна страна:
Повдигнатото с
тъжбата обвинение спрямо подс.Е.И. е за квалифицирана
обида, такава която е нанесена публично.
На първо место
следва да се посочи, че голяма част от казаните думи сами по себе си, не са
вулгарни, неприлични, цинични, обидни или да изразяват непристойно отнасяне към
тъжителката. Ето защо няма как да се приеме, че изразите „ще те смачкам“, „така
ще те подредя, че всички ще те разберат каква си“, „така ще те подредя, че и
връзките в полицията ти, няма да ти помогнат“ по своето съдържание са обидни.
Обидата е унизяващо отнасяне към някого. Сочените от тъжителя изрази не
съдържат неприлични думи и не представляват непристойно отнасяне. В този смисъл
съда не може да приеме, че с тези изрази е осъществен престъпния състав на
обидата. Явно е, че по скоро се каса е за закани, но подобно обвинение не е
повдигано от упълномощения от тъжителката адвокат.
На второ место
следва да се посочи, че за изричане от страна на подс.Е.И.
обидни изрази като „никаквица“ и „нищожество” липсват безспорни доказателства.
Гласните такива събрани в хода на съдебното следствие са противоречиви или пък
у показанията е налице индиция за заинтересованост,
предвид близките взаимоотношения на свидетелите, посочени от обвинението. Освен
това достоверността на показанията дадени на част от тези свидетели се поставя
под съмнение, предвид това че спрямо тях се провежда досъдебно производство за
лъжесвидетелстване (по чл.290, ал.1 НК) именно за възпроизвеждане на
обстоятелства по този случай, но по друго съдебно производство.
Действително
02.06.2016 год. в гр.Силистра подс.Е.И. публично- на
обществено място, а именно заведение, лятната градина на хотел „Данубе“ е казал в присъствието на тъжителката Т.П.
унизителни за честта и достойнството и думи, които са: „полицайка
насрана“, „курва мръсна“, „измекярка такава“, „болен мозък“ в различни вариации
„боклук такъв“ и „долна блудница“. Явно е обаче, че обвинението се поддържа
само за първите три израза. От съществено значение е, че за най често
използвания израз казан от пъдс.И. по отношение на
тъжителката Т.П. не се подържа обвинението, освен това за една от отправените
обиди, е последвал също обиден отговор. Безспорно е също така предвид събраните
доказателства, че първия от обидните изрази не е отправен към Т.П. при или по
повод изпълнението на службата и или изпълнението на функциите и в ОД
МВР-Силистра. Тук е местото да се отбележи, че макар деянието да е извършено на
обществено място, то по това време на деня не е имало много посетители на
заведенията. Горния извод може да се извлече от показанията на свид. Даниела Йорданова, единствената без отношение към
страните по делото. Прави впечатление, че останалите свидетели намиращи се
случайно в този район на града са в близки отношение или с тъжителката или със свид.Е.Е.. Не без значение е
обстоятелството, че свидетелите на обвинението са чули и обидни думи, които не
са казвани от подсъдимия. Гореизложеното е от значение за настъпилите
обществено опасни последици.
Явно е, че обидните
думи не са станали достояние на множество хора.
От значение е също
така, че отношенията между бившите съпрузи не са добри от преди това, и
случилото се на 02.06.2016 год. не се различава особено от обикновен скандал, в
който са се включили и живеещите съвместно с тях лица. Този път причината за
високият тон на подс.Е.И. обаче не е свързана с
личните му взаимоотношения с тъжителката и със свид.Е.Е., а се основава на стореното от последните лица на дъщеря
му. Подсъдимия изцяло е дал вярна на споделеното му от свид.К.И..
Поведението му е проекция на моралното му разбиране за бащина реакция, защита и
подкрепа за нараненото дето.
В случая от особено
важно значение са причините довели до изричането на обидните думи и състоянието
на подс.Е.И., когато ги е казал. От гласните
доказателства се установява, че както подсъдимия, така и свид.К.И.,
включително и свид.М.С. в житейския смисъл на думата
осъждат, включително и морално свид.Е.Е., както и свид.И.Ч. в
извършването на деяния срещу половата неприкосновеност, без съвкупление по
отношение на К.И.. Упреците към Т.П. е, че като майка не е защитила детето си,
тоест бездействала е и не се е противопоставила над тези посегателства над
малолетната и непълнолетна К.И.. Безспорно е доказано, че подс.Е.И.
е бил в такова състояние, което е ограничило
възможността му за волеви самоконтрол над поведението.
Явно е, че
обществената опасност на деянията в които подсъдимия е упрекнал свид.Е.Е. е много по- голяма от
обществената опасност на неговото деяние. За подс.Е.И.
от морална гледна точка предателството по отношение на детето им е значително
по укоримо, от това да допуснеш използването на
обидни изразни средства към майката, която е бездействала и не е защитила
дъщеря си.
Житейски логично е
непризнаване на вината от страна на подсъдимия, поради липсата на спомени
относно изказаните обидни думи. Подсъдимият не е длъжен да признава вината си и
да дава обяснения, с които се уличава в извършването на престъпление, поради
което и липсата на самопризнание не може да се тълкува в негова вреда.
Следва са се има
предвид също така, че мобилния телефон с аудиозаписа
е предаден от жената с която подс.Е.И. живее на
семейни начала. Протокола от проведената фоноскопска
експертиза е приет като писмено доказателство без възражение на защитата. Именно
така посоченото писмено доказателства в най- голяма степен спомага за
разкриване на обективната истина.
Ето защо съда
счита, че обществената опасност на извършеното от подс.
Е.И. е явно незначителна. Възпиращо въздействие върху подсъдимия в момента на
деянието е било трудно да му се окаже още повече, че е бил в такова състояние и
в което възможността му за самоконтрол е била силно ограничена. Тези
обстоятелства, преценени в съвкупност с коментираните по-горе факти
недвусмислено показват, че засягане на обществените отношения е налице, но то е
очевидно несъществено и не превръща извършеното в престъпление. Поради това
съда е преценил, че е налице чл.9, ал.2
от НК в посочената хипотеза.
За да може да се
реализира гражданската отговорност, е необходимо да се установи извършен
граждански деликт. Принципно е възможно едно деяние
да не е престъпление, но да има качеството на граждански деликт.
Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при
наличието на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В случая обаче предвид
гореизложеното по отношение липсата на престъпно деяние ( чл.9, ал.2 НК ) извършено
от подс.Е.И., съда приема гражданския иск като
неоснователен.
Съда се е произнесъл
и на основание чл.190, ал.1 НПК, като след като е оправдал подс.
Е.И. е възложил разноските за частния тъжител. Произнасянето на съда касае
заплатеното от подсъдимия адвокатска възнаграждение по делото, както и
разноските на съда по назначената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза.
По приложения от
подсъдимия списък на разноските по
делото, съда не се произнасяла предвид множеството приложени документи на
различен от българския език, както и поради обстоятелството за невъзможността
да се направи извода, че разхода е направен единствено и само заради съдебното
производство.
По изложените
съображения, съдът постанови оправдателната си присъдата.
Районен съдия: