Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260596, гр. Пловдив, 24.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 08.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4141/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-003431/07.04.2020г. на Началника Група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р.П.Й., ЕГН: **********,***,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 10 /десет/ точки.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но чрез процесуалния си
представител адв. С. оспорва цитираното
наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно и моли съда да отмени
същото, като излага конкретни съображения в тази насока. Прендира
и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР, сектор „ПП“ гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 07.01.2020 г. около 13:15 часа в гр. Пловдив,
на ул. „В. Левски“ до № 151 свидетелите Е.Г.Г. и В.С.Б.
- служители в група „Сигма“ към сектор „СПС“ към ОД
на МВР, забелязали лек автомобил „Ауди А3“ с временни регистрационни номера ******,
който бил управляван от Р.П.Й.. Свидетелят Е.Г. решил да спре водача за
проверка, но в същия момент последният решил да направи обратен завой за с. Труд, като бил
последван от полицейския автомобил и спрян за проверка, при която контролните
органи установил, че водач на автомобила бил жалбоподателят Р.П.Й., както и че
временните регистрационни номера на автомобила били изтекли. Последното
констатирали при преглед на разрешение за временно движение № ******от 05.12.2019
г., което било валидно до 04.01.2020г. Въз основа на установеното полицейските
служители завели водача до сградата на II РУ на ОД на МВР Пловдив за снемане на
обяснение и предприема на последващи действия,
доколкото случаят би могъл да има и отношение по ангажиране на наказателната
отговорност на водача.
По този повод бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АА бл. № 028569 от 07.01.2020 г. в
присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 140, ал. 1, от ЗДвП. Актът бил
връчен на жалбоподателя, от който възражения не са постъпили и за което той се
подписал на оригинала от него.
Поради съмнение за извършване на престъпление
материалите касаещи поведението на жалбоподателя, били изпратени на прокурор от
Районна прокуратура Пловдив за становище по образуване на досъдебно производство.
По този повод случаят бил заведен по пр.пр. № 1067/2020
г. по описа на същата прокуратура и с постановление от 26.02.2020 г.
наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно производство на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл.213, ал.1 от НПК, тъй като е приел, че деянието не
представлява престъпление и върнал преписката на началника на 03 РУ при ОДМВР -
Пловдив за преценка на основанията за реализиране на административнонаказателна
отговорност.
Преписката била изпратена обратно на наказващия
орган, който с оглед установяването на нарушението с АУАН и предвид отказа за
образуване на досъдебно производство е издал обжалваното наказателно
постановление. С последното на жалбоподателя е била наложена на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в общ размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното
производство в качеството на свидетели бяха разпитани свидетелите очевидци - Е.Г.Г. и В.С.Б.. Свидетелят Г. поддържа съставения от него акт,
като както той, така и колегата му Б. сочат, че на процесната
дата са забелязали процесния автомобил, който бил с
транзитни номера, като решили да го спрат за проверка. Жалбоподателят идвал от
с. Труд и още на първото кръстовище на влизане в гр. Пловдив той забелязал
патрулния автомобил, като в същия момент решил да направи обратен завой за с.
Труд, но бил последван от полицейския автомобил и спрян за проверка, при която
се установило, че МПС било с временни табели с изтекла валидност.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
като логични, последователни, обективни, непротиворечиви помежду си и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При така изложената по делото фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира за доказани по
несъмнен и категоричен начин обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на Р.П.Й. за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и неговото виновно поведение.
Последната предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според легалното
определение на §6, т. 18а от ДР на ЗДвП, "регистрация" е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер.
В настоящия случай от приобщените по делото
писмени доказателства и по-точно от приложеното по делото разрешение за
временно движение № ******от 05.12.2019 г. се установява по безспорен начин, че
на процесната дата, час и място лек автомобил „Ауди
А3“ не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като е бил с изтекъл срок на резрешение за временно движение, респективно с изтекъл срок
на временните регистрационни табели. В този смисъл следва да бъде прието, че
същото МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Въпреки това Р.Й.,
съзнавайки посочените обстоятелства, е управлявал лекия автомобил.
Надлежният ред за регистрация на МПС е
регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба №
I-45/24.03.2000 г. В конкретния случай на процесната
дата управляваното от Р.Й. МПС е имало издадени транзитни табели с
регистрационен номер по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба,
чийто срок на валидност обаче видно от разрешение за временно движение е бил
изтекъл преди проверката, а съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба, след
изтичане на срока на транзитните табели с регистрационен номер, когато не е
подадена молба за продължаване валидността им, какъвто е конкретния случай, тъй
като няма данни за такава, същите не могат да се използват. Поради това следва
да се приеме, че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред. Ето защо
изложените от жалбоподателя доводи за обективна несъставомерност
на деянието са неоснователни.
Правилно според настоящия съдебен състав административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
подведена под нормата на чл. 140 ЗДвП. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба:
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер поставени на определените за това места. Според изискванията на
посочената норма описаните МПС следва не само да имат регистрационна табела,
която да е поставена на определените за това места, но и да са регистрирани по
реда и начина визирани в чл. 140, ал.2 от ЗДвП и съответната Наредба, към която
тази разпоредба препраща /така Решение № 1906/26.09.2018 г. по к. адм. н. д. № 1833/2018 г. на Административен съд –
Пловдив/. Посочената норма на чл. 175 ЗДвП е санкционна и се намира в корелативна връзка с нарушената такава по чл.
140 ЗДвП, но последната създава дължимото правило за поведение.
Що се отнася до възражението за смесване на
процедурите по чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, то в последния са предвидени два
способа за образуване на административнонаказателно
производство – със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение (чл. 36, ал. 1) и в случаите, когато производството е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган (чл. 36, ал. 2).
Във втория случай законодателят изрично е посочил, че е недопустимо образуване
на административнонаказателна преписка без съставен
акт за установяване на административно нарушение при липса на посочените в този
текст изключения. Това е императивна правна норма, която не се дерогира, а е предвидено изключение от изискването за
съставяне на АУАН, тогава когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В този смисъл съставянето на АУАН след издаване
на постановление, с което се прекратява наказателно производство, не опорочава административнонаказателното производство. Санкциониращият
орган няма забрана да укаже да бъде съставен АУАН, а има възможността да не
изпълни изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай е бил
съставен първоначално акт, след което преписката е била изпратена на РП –
Пловдив и след като по указания на прокурора постановлението за прекратяване на
наказателното производство е изпратено обратно на административнонаказващият
орган, последния е приел, че са налице основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на Р.Й. като впоследствие санкционния акт е издаден
именно въз основа на съставения АУАН. При издаването на НП също не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане
на наказание санкция на Р.Й.. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото
на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Материалната компетентност на административнонаказващия
орган следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. С оглед на тези съображения се налага извод за
законосъобразност на проведената административнонаказателна
процедура и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране
на отговорността на жалбоподателя в административнонаказателното
производство.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28
от ЗАНН. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е
по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като
“маловажен случай”. Отделно от това, видно от наличната по делото Справка за
нарушител/водач, жалбоподателят Й. е санкциониран със шестнадесет влезли в сила
наказателни постановления и за други нарушения по ЗДвП, което допълнително
мотивира настоящия съдебен състав да не приложи нормата на чл.28 ЗАНН.
По отношение на отнетите контролни точки на
жалбоподателя като водач на посоченото МПС, съдът съобрази, че се отнемат
контролни точки съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз
– 2539 от 17.12. 2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение (съкратено Наредба № Iз – 2539
от 17.12.2012 г. на МВР). Съгласно горецитираната
разпоредба от Наредбата, за управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер (чл. 175, ал. 3 ЗДвП) се отнемат 10 контролни точки.
В случая правомерно са отнети 10 контролни точки
на Р.Й., предвид обстоятелството, че той е извършил нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, като броя на отнетите точки е съобразен с естеството на осъщественото
нарушение.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Предвид това и
гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да
бъде уважено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-003431/07.04.2020г. на Началника Група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р.П.Й., ЕГН: **********,***,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ
общо 10 /десет/ точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.