Решение по дело №7594/2009 на Софийски градски съд

Решение

 

гр. София, 24.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА  ФИЛИПОВА

 

при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7594 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Д.Д.С. твърди, че Е.Е.К. му отнел два камиона с ремаркета (на стойност 56 366 щ.д., описани подробно на л. 386) през 1995 г., с оглед на което бил подаден сигнал до П., по който била образувана пр.пр. № В-2056/95 г., РП – Б., но същата била прекратена през 2004 г. без ищецът да бъде уведомен за това. Според ищеца, К. фалшифицирал документи, с които бракувал посочените превозни средства. Освен това се твърди, че съвместната фирма на ищеца и К. - „Б.”, (в която С. имал участие с 20 000 щ.д.), била фалирана, чрез престъпление от К., а от П. разследване в тази насока дори не било проведено. Тъй като четири години ищецът чакал П. да си свърши работата, решил през 1998 г. да подаде втори сигнал, по който е образувана пр.пр. № 1702/99 г., СГП, (в това производство освен като пострадало лице, ищецът се конституирал и като граждански ищец). Изтъква се, че поради неполучаването на своевременно и ефективно правосъдие по пр.пр. № 1702/99 г., нов номер № 8467/06 г., на СГП, ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди. За обезщетение на последните (съставляващи душевни страдания, поради липса на възмездие, влошено здравословно състояние, претърпени 4 инфаркта и 4 байпаса), претендира да му се присъди сумата от 100 000 лв., а като обезщетение на имуществените вреди - сумата от 56 366 щ.д. (стойността на превозните средства, които по настоящем вероятно се намират в Република Карелия), както и сумата от 20 000 щ.д. (стойността на участието му във фирма „Б.”). Върху сумите претендира законна лихва от датата на исковата молба – 5.08.2009 г.

Ответникът П. на РБ оспорва исковете изцяло и поддържа, че отговорен за вредите на ищеца е физическото лице К.. Прави възражение за изтекла давност.

         Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         Няма спор и от данните по делото се установява, че срещу Е.К., чужд гражданин, е образувана пр.пр. № 1702/99 г., нов № 8467/2006 г. при СГП за обсебване на стоки и пари, предадени му от Д.С.. На 18.04.2000 г. на К. е повдигнато обвинение за деяние по чл. 206, ал. 4 НК. С постановление от 1.06.2005 г. на СГП производството е прекратено поради недоказаност на обвинението.

С постановление от 3.10.2005 г. на САП прекратяването е отменено, като е прието, че не е изследван въпроса за осъществена по отношение на пострадалия С. принуда. Последвалите процесуални действия са били възпрепятствани, поради отсъствието на обвиняемия К. и производството по делото е спряно, като междувременно назначената счетоводна експертиза е приела, че поради ненадлежно водено счетоводна документация не може да се установи вида и произхода на вредите.

Във връзка с възражение на пострадалия С. производството е възобновено, като на 15.03.2007 г. са предприети нови следствени действия – преразпит на свидетели и действия по издирване на К.. На 30.03.2007 г. материалите по делото са предявени на К. по реда на чл. 227 НПК. Тъй като местонахождението на лицето не е установено, производството отново е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, т. 2 НПК. Последвало е ново възобновяване и ново спиране на процеса поради посочените вече причини.

При възобновяване на производството на 21.04.2008 г., във връзка с искания на пострадалия С. за извършване на нови процесуални действия, е разпоредено да се проведе разпит на посочен от С. свидетел, и допълнителен разпит на самия С., който да даде подробни сведения за събитията, както и да предаде на следствието намиращи се в негово държане първични счетоводни документи, както и да се извършат допълнителни проверки. Последвало ново спиране (поради отсъствието на К.) и ново възобновяване. Извършени са нови действия по събиране на доказателства – назначена и изготвена нова петорна ССЕ, разпит на свидетели, приобщаване на нови писмени доказателства и справки.

На 18.05.2009 г. е пристъпено към предявяване на досъдебното производство на ищеца С., който след като се запознал с материалите (които в голямата си част са сочели, че не може да бъде доказано наличието на престъпление), е заявил, че желае предявяването да стане в присъствието на негов адвокат. В последствие обаче ищецът не се явявал като давал обяснения по телефона, че е на село и отказвал да се яви за извършване на заключителните действия по разследването. На 9.06.2009 г. разследването е предявено на К. (чрез адвокат) и на С. (който е отказал да се запознае с материалите) като в заключителното постановление на водещия разследването е изразено становище, че е изчерпана възможността за събиране на повече доказателства и е дадено мнение за прекратяване на производството.

В постановление от 9.07.2009 г. на СГП е прието, че са извършени всички необходими процесуални действия по събиране на доказателства и са изпълнени всички указания на САП и СГП. Направен е извод, че К. е действал като директор на фирма „Б.” в съответствие със съществуващи търговски договори между съвместното карело-българско предприятие „Б.”, фирма „Б.Д.” и фирма „К.” и не е имал умисъл за разхищение на чуждо имущество чрез измама или злоупотреба с доверие. Приемайки, че не е налице престъпление от субективна и обективна страна, СГП е прекратила производството.

В настоящия процес е назначена СМЕ, като вещото лице е отговорило на задачи касаещи установяване на здравословното състояние на ищеца, кога са възникнали заболяванията му, както и „дали е възможно те да бъдат причинени от душевни страдания и силен стрес, произтичащи от обстоятелството, че същият е жертва на множество престъпления, за които своевременно са сезирани компетентните държавни органи, но в продължение на повече от 15 г. не е получил възмездие предвид бездействието на П. и разследващите органи, като причинно-следствена връзка”. СМЕ е възложена на лекар със специалности „вътрешни болести”, „обща медицина”, „онколог-хематолог”. Дадено е заключение, че констатираните при ищеца заболявания не са в резултат на душевни страдания и силен стрес, причинени от бездействие на П.. Посочено е, че организмът на ищеца е предразположен към запушване на сърдечните кръвоносни артерии, камъни в бъбреците, като са констатирани още нарушена мастна обмяна, захарен диабет, увредено зрение на двете очи, заболяване на простатата.

         При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

         Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая следва да се установи, че длъжностни лица, изпълняващи с дейността си функциите, възложени на П., са обективирали противоправно поведение, във връзка с осъществяване на работата си, при което виновно са причинени вреди на ищеца.

         Основно твърдение на ищеца е, че образуваното срещу Е. К. наказателно производство е било бавно и неефективно, и в крайна сметка не е довело до установяване на престъпната дейност на К., което е нанесло на ищеца твърдените имуществени и неимуществени вреди.

         Доколкото КЗПЧОС е част от вътрешното право, следва в случая да намери приложение нормата на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията. Според този текст всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок. Ищецът, доколкото е бил участник в наказателно производство като пострадал и граждански ищец, може да бъде отнесен към кръга лица, визирани от цитираната нормата, в частта, с която тя урежда право на лицата, претендиращи в разумни срокове да получат защита на свои граждански права. Както е прието в решение № 362 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 92/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. Доколкото, към датата на предявяване на иска, няма уреден пряк иск в специалния ЗОДОВ за защита на посоченото право, то приложение намират общите правила на деликта. Отговорността на П., като процесуален субституент на Държавата, е гаранционно-обезпечителна и произтича от разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.

Събраните по делото материали с категоричност доказват, че образуваното наказателно производство (по пр.пр. № 1702/99 г., нов номер № 8467/06 г., на СГП, в което С. е участвал като граждански ищец) е продължило приблизително 10 години. Сочения срок при всички случаи надхвърля разумните срокове за провеждане на наказателно производство и като участник в него, със заявени свои граждански права, ищецът безспорно е имал право на своевременно приключване на процеса. Това неизпълнение на задължението на органите на П. (за развитие на наказателното производство в разумни срокове) има характеристиките на граждански деликт и може да послужи като основание за обезщетяване на произтекли за ищеца вреди, в случай, че такива бъдат установени.

За да формира извод дали и в какъв размер следва да се присъди обезщетение съдът следва да се ръководи от изследване на въпросите относно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните, останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.    

Данните по делото установяват, че в случая се касае до сравнително усложнен наказателен процес, обвиняем, в който е бил чуждестранен гражданин, с неизвестно местонахождение, което обстоятелство многократно е било причина за преустановяване на процесуалните действия. В същото време се установява, че за събиране на доказателства са изготвени множество счетоводни експертизи – вкл. и петорна, които са работили върху голям и несистематизиран надлежно обем от доказателствен материал. Изследвани са усложнени търговски отношения между различни субекти, което при всички случаи е рефлектирало върху продължителността на процеса. От друга страна се установява, че участието на ищеца в наказателния процес също е било относително хаотично и неорганизирано, с несвоевремено предоставяне на относими счетоводни документи и заявяване на искания по събиране на доказателства. На последно място следва да се отчете, че самият ищец е станал причина в отрязък от времето наказателното производство да забави своя ход, тъй като е отказвал да се яви за предявяване на материалите по разследването.

Ето защо съдът намира, че продължителността на развилото се наказателно производство е била по-дълга от разумната, но това се е дължало на сложността на разглежданите отношения, трудности по събиране на доказателства и поведението на самия ищец. С оглед факта обаче, че се установява забавяне в развитието на процеса, би могло да се приеме, че ищецът е претърпял вреди, които следва да бъдат обезщетени. Тези вреди обаче (техният конкретен характер, обем и вид), както изрично е указано в о.з. от 16.04.2015 г., е следвало да бъдат доказани от ищеца. От страна на същия не е инициирано събиране на гласни доказателства, които да установят по несъмнен начин, че в резултат на забавения процес С. е претърпял душевни страдания. Отделно от това самото твърдение на ищеца е аргументирано и с факта, че тези негативни емоционални преживявания са обусловени от липсата на възмездие. Т.е. ищецът сам е поддържал, че вредите му са в резултат на факта, че П. не е разкрила престъпление, което според ищеца е осъществено. Тази субективна преценка на С. не може да бъде взета предвид, тъй като съгласно фундаменталната презумпция за невиновност, всеки се счита за невинен до доказване на противното. Само и единствено съдът е компетентен да прецени дали даден субект е осъществил състав на престъпление и да наложи наказание. Безспорно в този случай не се касае до подобна хипотеза. Тук следва да се изтъкне, че процесуалната активност на ищеца в настоящия процес е била насочена и съсредоточена към установяване на извършена от Е. К. престъпна дейност, което е напълно ирелевантно за предмета на настоящо спор. Съдът не изключва възможността действията на К. да са увредили интересите или имуществото на ищеца, но такова поведение осъществено на плоскостта на търговските отношения не е престъпление и съставлява неизпълнение на някакъв вид договорни или преддоговорни задължения. В тази връзка не може да се търси отговорност от П. за това, че не е доказала твърденията на Стойков за извършване на углавно деяние от К., още по-малко да се възлага върху нея отговорност за обезщетение поради „липса на възмездие”.

По отношение на твърдението, че ищецът е влошил здравето си тъй като не е получил своевременно и ефективно правосъдие, съдът намира следното: Приетата по делото СМЕ не е установила пряка причинно следствена връзка между установените при ищеца заболявания и силния стрес, преживян от него поради бездействието на П. и разследващите органи. Съдът изцяло кредитира приетата експертиза, като отчита факта, че тя е изготвена от експерт със специалности „вътрешни болести” и „обща медицина”, които обхващат цялостния здравословен статус на човешки организъм. В тази връзка съдът не е уважил и искането за изготвяне на експертиза по същите задачи от други специалисти, заявено от ищеца в последното по делото заседание. Освен това, дори да е била допусната такава, съдът приема, че при работа върху същите задачи (формулирани от ищцовата страна) тезата на С. отново е щяла да остане недоказана – поискано е вещото лице да установи, че ищецът търпял множество негативни вреди от факта, че е жертва на множество престъпления и не е получил възмездие в продължение на 15 г. поради бездействие на П.. Както по-горе бе посочено липсва установено по надлежния ред каквото и да е престъпление извършено срещу ищеца, а „получаването на възмездие” от него при наличните данни, не може да бъде вменено в задължение на прокурорските органи.

С оглед изложените доводи претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди е напълно неоснователна и следва да се отхвърли. Този извод следва да се отнесе и до искането за репариране на имуществени вреди. Ищецът претендира да му се изплати сумата от 56 366 щ.д. (стойността на превозните средства, които по настоящем вероятно се намират в Република Карелия), както и сумата от 20 000 щ.д. (стойността на участието му във фирма „Б.”). Посочените стойности съставляват суми, от които по твърдения на ищеца той е бил лишен. Не се установява каквато и да е причинна връзка между поведение на длъжностни лица при ответника и такова отнемане от патримониума на С.. В случай, че бе установено престъпление от К., то именно на него е следвало да се възложи възстановяване на тези суми, но както нееднократно бе посочено, наличие на такова престъпление не е доказано. Ето защо само на това основание искът за заплащане на 56 366 щ.д. и сумата от 20 000 щ.д. следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът при липса на списък по чл. 80 ГПК определя в размер на 100 лв.

         Воден от горните мотиви съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД предявени от Д.Д.С., ЕГН **********, срещу П. на РБ за заплащане на сумата от 100 000 лв., като обезщетение на имуществени вреди, и сумите от 56 366 щ.д. и 20 000 щ.д., като обезщетение на имуществени вреди.

ОСЪЖДА Д.Д.С. да заплати на П. на РБ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.

Решението може да се обжалва пред СГС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

ГРАДСКИ  СЪДИЯ: