ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21
гр. гр. София , 25.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя И. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600113 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.270 във вр. глава ХХІІ от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. И. В., защитник на подсъдимия Д. Ж.
Ж. по НОХД № 3455/19 година по описа на СНС-София, срещу определение
от 12.03.2021 година по НОХД №3455/19 година по описа на СНС,18-ти
състав, с което съдът е оставил без уважение искането на защитника на
подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение от "задържане под
стража" в по-лека.
В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно и че са налице нови
обстоятелства, налагащи изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимия Ж. от „задържане под стража“ в по-лека, а именно
продължителния период, през който подс. Ж. е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, а именно около 2 години и 6 месеца. В жалбата по
отношение на подсъдимия Д.Ж. се изтъкват и нови доказателства по смисъла
на чл.56 ал.3 НПК. Поддържа се, че същия е с влошено здравословно
състояние, тъй като освен наличните увреждания на здравето му вследствие
прострелване с огнестрелно оръжие и заболяване хипертония, видно от СМЕ
Ж. е заразен и с Ковид-19 инфекция. Защитникът акцентира и на това, че за
продължителен период от време съдебното следствие по делото все още не е
започнало като нито едно от многобройните отлагания на същото не е
предизвикано от процесуалното поведение на подсъдимия Ж. и неговата
защита.
Въззивната инстанция, с оглед задължението и да се произнесе по
1
частната жалба, като се запозна с данните и доказателствата по делото и с
мотивите на атакуваното определение и след като ги обсъди във връзка с
изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата пред въззивната инстанция е подадена от процесуално
легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок, съгласно
разпоредбата на чл. 342, ал.1 НПК, поради което същата е процесуално
допустима, а поради задължението по чл.345 ал.2 НПК, следва да бъде
разгледана и решена от настоящата инстанция.
От материалите по делото се установява, че на 18.09.2019 г. в СНС е
внесен обвинителен акт срещу тринадесет лица, между които и подс. Д.Ж..
С обвинителния акт, подсъдимият Ж. е обвинен и предаден на съд в
извършване на десет престъпления като, освен тези, за които е проведено
успешно екстрадиционно производство са включи още пет съвсем нови
престъпления, – по пункт 2, обхващащо две деяния, обединени в едно
престъпление по силата на чл. 26, ал. 1 от НК; по пункт 3, включващо 5
деяния, квалифицирани като едно престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК; по
пункт 4, включващо 2 деяния, обединени в едно престъпление по чл. 26, ал. 1
от НК; по пункт 5, включващо 6 деяния, обединени в едно престъпление по
чл. 26, ал. 1 от НК и по пункт 9. Отделно, за престъплението по пункт 6,
реализирано с 4 деяния е допусната екстрадиция само за деянието по пункт
6.4. и то без част от сега инкриминираното имущество – оборудване на
стойност 223 589.82 лева. За другите три деянията по пункт 6 от
обвинителния акт, а именно п.6.1, 6.2 и 6.3, които и като време и като
обстоятелствена част са различни от отразеното в пункт 6.4. няма съгласие по
чл. 31, ал. 1 от ЗЕЕЗА.
Важно е да се отбележи, че всички престъпления, така както е
предявила прокуратурата на подс. Ж., са извършени преди предаването на
подс. Ж. от Република Турция, поради което е приложимо правилото на
особеността, повеляващо получаване на съгласие от предаващата страна или
съгласие от самото обвиняемо лице- в конкретния случай изразяване на
съгласие от подс. Д.Ж., наказателното производство да продължи спрямо
него и за престъпления, за които няма разрешение по екстрадиционно
производство.
В изпълнение на молба за правна помощ от компетентните власти в
Република Турция е образувано ЧНД №580/20 по описа на СНС и в
проведено заседание на 05.03.2020 година, подс. Д.Ж. е заявил, че желае да се
ползва от принципа на особеността и не дава съгласие наказателното
производство спрямо него да продължи и за престъпления, за които няма
разрешение по екстрадиционно производство.
С молба с изх.№9950/2018-04 от 10.07.2019 година на Главния
прокурор на Република България е поискано съгласие от страна на
2
компетентните власти в Република Турция, в качеството й на държава
екстрадирала Д.Ж. за негово наказателно преследване по обвинения за
престъпления, извършени преди предаването му и различни от тези, за които
лицето е било екстрадирано, като молбата на Главния прокурор е мотивирана
с обезпечаване на безпрепятствено предаване на съд обв. Ж., но и с това, че
произнеслия се в разпоредително заседание първоинстанционен съд не е
намерил предпоставки да инициира допълнителното екстрадиционно
производство, в качеството си на орган по чл. 31, ал.2 вр.чл. 23 от ЗЕЕЗА.
Първоинстанционният е следвало да положи максимални усилия за
получаването от компетентните съдебни власти на Република Турция на
отговор относно изпратената допълнителна молба за правна помощ с изх.
№9950/2018-04 от 10.07.2019 година, изхождаща от Главния прокурор на
Република България и с която е поискано съгласие от страна на
компетентните власти в Република Турция, в качеството й на държава
екстрадирала Д.Ж. за негово наказателно преследване по обвинения за
престъпления, извършени преди предаването му и различни от тези, за които
лицето е било екстрадирано.
На този етап от развитието на съдебно-наказателното производство
това не е сторено от първоинстанционния съд. Видно от материалите по
делото състав на въззивния съд- АСНС с определение от 25.02.2021г. е
предложено на Министъра на Министерство на правосъдието на Република
България, ДМПСЕВ да отправи настоятелно запитване чрез Министерство на
външни работи на РБ до централния орган на Република Турция относно
развитието на процедурата и решението на компетентните турски власти по
молбата на главния прокурор от 10.07.2019 година и за развитието на
процедурата и решението на компетентните турски власти по
екстрадиционното производство, инициирано по молба на главния прокурор
от 10.07.2019 година, незабавно да бъде уведомен съда.
С определение от 02.03.2021 по ВНЧД № 59/2021г. по описа на АСНС,
въззивен състав на съда е потвърдил определението на първоинстанционния
на съд от разпоредително заседание в частта относно чл. 248, ал.1, т.3 и т. 6 от
НПК и е дал указания за изготвяне на предложено на Министъра на
Министерство на правосъдието на Република България, ДМПСЕВ да отправи
настоятелно запитване чрез Министерство на външни работи на РБ до
централния орган на Република Турция относно развитието на процедурата и
решението на компетентните турски власти по молбата на главния прокурор
от 10.07.2019 година и за развитието на процедурата и решението на
компетентните турски власти по екстрадиционното производство,
инициирано по молба на главния прокурор от 10.07.2019 година,
акцентирайки, че следва да се има предвид, че с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест, във връзка с чл. 14 т.1 б. „А“ от Европейската конвенция за
екстрадиция, че е от компетентността и може да бъде направено от Главния
прокурор на Република България в качеството му на орган по чл. 23 от
3
ЗЕЕЗА. При случаите, когато делото е висящо пред компетентния да го
разгледа съд, а именно СНС, то получаването на разрешение от предалата
лицето държава по чл.14 т.1 б.“А“ от Европейската конвенция за екстрадиция
следва да бъде инициирано от съответния за съдебната фаза на процеса орган
по чл. 23 от ЗЕЕЗА-Министъра на правосъдието, който действа по
предложение на съда. За това, в правомощие на СНС, като сезиращ орган по
чл. 23 ЗЕЕЗА, е да поиска от Министъра на правосъдието изпълнението на
процедурата по чл. 31 ал. 2 от ЗЕЕЗА вр. с чл. 14 т.1 б.“А“ от Европейската
конвенция за екстрадиция или поне отговор на какъв етап е производството.
На 02.03.2021 година в отговор на определението на въззивния състав
от 25.02.2021 година с предложение до Министъра на правосъдието на
Република България, МП и ВКП уведомяват съда, че е изпратено писмо,
изхождащо от директора на дирекция „Международно правно
сътрудничество и европейски въпроси“ (ДМПСЕВ) на 24 февруари 2021 г. с
фирма за бързи куриерски услуги. Писмото е изготвено въз основа на
напомнително писмо на отдел „Международен“ при Върховната касационна
прокуратура от 19.02.2021г. Съгласно резервите и декларациите на Република
Турция по Конвенцията, писмото е придружено от превод на турски език и
следва да бъде предадено на турските власти по дипломатически път, чрез
посолството на Република България в Анкара. Към писмото на ДМПСЕВ
повторно са предоставени и протоколи от съдебни заседания, включително
отразяващи и позицията на Д. Ж. Ж. относно прилагането на принципа на
особеността, в превод на турски език.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано
първоинстанционното съдебно производство.
В открито съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд
на 12.03.2021г. съдебен състав е разгледал направеното искане от защитника
на подс. Ж. за изменение на мярката за неотклонение, от "задържане под
стража" в по-лека мерка за неотклонение.
В производство по реда на чл.270 НПК, първоинстанционният съд е
оставил без уважение така направеното искане. В мотивите към протоколното
определение е посочено, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат
извод за наличие на основания за изменение на наложената мярка за
неотклонение спрямо подс. Д.Ж..
Съдебният състав, постановил атакуваното определение е направил
извод, че изтеклият период на задържане на подсъдимия не е неразумен, като
е отбелязано, че в хода на съдебната фаза няма определен максимален срок на
действие на мерките за неотклонение.
При проверка на обжалваното определение настоящата инстанция
приема, че подадената частна жалба е неоснователна. Съображенията за това
са следните:
4
Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия
може да се поставя по всяко време на съдебното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице промяна в
съществуващите обстоятелства, която да обуслови промяна на взетата по
отношение на подс. Д.Ж. мярка за неотклонение и в този смисъл изцяло се
солидаризира с извода на първоинстанционния съд.
На първо място не се установява, че наказателното производство е
проведено в неразумни срокове. Разумността на срока на задържане следва да
бъде преценявана във всеки конкретен случай индивидуално, съобразно
обективни критерии, каквито са фактическата и правна сложност на предмета
на делото, процесуалната активност на правораздавателните органи към
приключване на наказателното производство в разумен срок и поведението на
самите подсъдими. В случая се установява, че по настоящето съдебно
производство участват в качеството на подсъдими 13 бр. лица, множество
свидетели и вещи лица, предмета на делото касае провеждането на
наказателен процес за множество разнородни престъпления в различно
съучастие. Ето защо въззивният състав е на становище, че случая съставлява
фактическа и правна сложност.
Основателно е възражението на защитата, че за продължителен срок от
време по делото не е започнало провеждането на съдебно следствие, но както
бе посочено по- горе това е в резултат от липсата на отговор по линия на
международно- правно сътрудничество по повод предизвиканото от
националните власти допълнително екстрадиционно производство пред
националните власти на Република Турция. Липсата на отговор, независимо
от съдържанието на екстрадиционното решение за даване на съгласие или
отказ, възпрепятства провеждането на законосъобразен процес в Република
България.
Твърденията в частната жалба за влошено здравословно състояние на
подсъдимия Ж., непозволяващо прилагане по отношение на него на мярката
за неотклонение „Задържане под стража“, не се подкрепят убедително от
събраните по делото доказателства. От представените медицински документи
и приетата от първоинстанционния съд СМЕ не може да се направи извод за
влошено здравословно състояние на подс. Ж., тъй като резултатите от
изследванията и проведеното лечение от Ковид инфекцията са дали
положителен резултат. Действително, здравословното състояние на подс.
Д.Ж. не е много стабилно, имайки предвид наличните увреждания на здравето
му вследствие прострелване с огнестрелно оръжие и заболяване хипертония,
но това не е ново обстоятелство, тъй като здравния му статус е идентичен с
този към момента на първоначалното му задържане.
Единственото относимо към предмета на настоящото производство
новонастъпило обстоятелство се явява изтеклият срок на задържане на
5
подсъдимия, но това обстоятелство само по себе си също не е от естество да
повлияе на преценката дали продължава да е налице реалната опасност
задържаните да извършат престъпление, т.е. наличието или не на реална
опасност от извършване на престъпление и укриване, обективно не зависи от
продължителността на задържането, респективно от неговия срок.
В конкретния случай изтеклият срок на задържане на подсъдимия Д. Ж.
Ж. е около 2 години и 1 месец, тъй като същия е бил предаден от властите на
Република Турция на властите в РБ в изпълнение на екстрадиционно решение
на 15.02.2019 година. С определение на СНС от 16.02.2019 година по ЧНД
№682/2019 година по описа на съда му е взета постоянна мярка „задържане
под стража“, но тъй като настоящата мярка се гледа при условията на чл.270
от НПК , то срокът по чл.63 ал.4 от НПК е неотносим, тъй като касае само и
единствено досъдебната фаза на процеса и не е основание за изменение
мярката за неотклонение в настоящето производство, още повече както и по –
горе беше отбелязано, срокът на провеждане на делото не излиза извън
рамките на „разумния“ такъв.
Тази мярка е съобразена с обстоятелствата, изброени в разпоредбата на
чл. 56, ал.3 НПК, както и с целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК.
Не са нарушени и разпоредбите на чл. 5 и 6 от ЕКЗПЧОС, доколкото
изтеклият срок на задържане на подсъдимия е съобразен с обществената му
опасност като деец, както и с реалната опасност от извършването на
престъпление и укриване. Дори и да се приеме, че опасността от укриване е с
намалял интензитет, с оглед продължителния срок на задържане, то
опасността от извършване на престъпление не е хипотетична, а реална такава,
тъй като същият е осъждан многократно, видно от свидетелството му за
съдимост- 6 пъти за тежки умишлени престъпления, с наложени ефективни
наказания „лишаване от свобода“.
С оглед на гореизложеното въззивният състав преценява, че не са
настъпили нови обстоятелства, които да се отразяват и да повлияват на
направената вече от предходните съдебни състави преценка за наличието на
реална опасност подсъдимия да извърши престъпление или да се укрие.
Предвид на това правилен и законосъобразен по същество се явява
решаващият извод на първоинстанционния съд, че по отношение на
подсъдимия следва да бъде продължено прилагането на мярката за
неотклонение- „Задържане под стража“.
Предвид горното съдът счита, че частната жалба е неоснователна, като
същевременно и постановеното определение е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК,
съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 12.03.2021г. по н.о.х.д.
№ 3455/2019г. по описа на СНС, 12-ти състав, с което не е уважено искането
на защитата за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на подс. Д. Ж. Ж..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7