Р
Е Ш Е
Н И Е № 260126
Град Несебър, 28.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на първи април, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с участието
на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д.№ 38/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “У.П.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Ю.А.Я., твърди, че на 02.07.2007г., в качеството му на
купувач, е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
продавача К.Т.В. от град Пловдив, а впоследствие е сключен и окончателния
договор, обективиран в Нотариален акт № 52, том ІІ, рег.№ 1085, дело №
239/2008г., по силата на който е придобил собствеността върху следния недвижим
имот, а именно: Апартамент № 7, находящ се на втори етаж в жилищна сграда,
състояща се от сутерен, четири жилищни и терасовиден етаж, построена в УПИ
Х-491, в кв. 34 по плана на село Р., община Несебър, с площ от 49,50 кв.м.,
ведно с 4.685% идеални части от правото на строеж, равняващи се на 5.75 кв.м.
идеални части от УПИ Х-491 в кв.34 по плана на село Р., община Несебър, целият
урегулиран с площ от 600 кв.м., представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61056.501.156.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на село Р., община Несебър, с адрес на имота: село Р., улица Д.№*, етаж *, ап.*,
община Несебър. Ищецът твърди, че на 24.02.2016г. по искане на ТД на НАП Бургас
по партидата на имота в Службата по вписванията – Несебър е вписана конфискация
на 1/2 (една втора) идеална част, наложена с присъда № 77 по НОХД № 990/2014г.
по описа на Пловдивския окръжен съд, по отношение на единия от двамата му
праводатели К.Т.В., като присъдата е влязла в законна сила на 28.12.2015г.,
т.е. след като ищецът е закупил имота през 2008г. Поради това ищецът счита, че
не е налице правно основание да бъде вписана конфискация на имота, който вече е
собственост на трето лице, съответно осъденият не е негов собственик. Ищецът е
бил уведомен, че предстои продажба на идеалната част на имота, на която ищецът
противопоставил правото си на собственост, в резултат на което продажбата е
била спряна, а ищецът е поискал вписаната конфискация да бъде заличена, но към
20.08.2019г. това не е сторено. Въпреки това ищецът от своя страна е подписал
предварителен договор за покупко-продажба на същия този имот на 08.11.2019г. с
купувача Т.М.Т.от град Бургас, която му е платила при подписване на договора и
съгласно уговореното в него сумата в размер на 3 000 евро, представляващ
задатък, но с договора ищецът – продавачът по него – е декларирал, че към
момента на подписването му имотът не е обременен с ипотечни или вещни тежести,
че върху него няма вписана възбрана, не е предмет на съдебни спорове или
изпълнителни производства и не е конфискуван от държавата, съответно ищецът, в
качеството му на продавач, се е задължил с този договор да не учредява ипотечни
или вещни тежести върху имота. Като е декларирал обратното, ищецът се е оказал
неизправна страна по този предварителен договор заради вписаната конфискация, в
резултат на което не е сключен окончателния договор, тъй като ищецът е лишен по
този начин да се разпорежда с имота си, и е бил принуден да върне на купувача
по предварителния договор капарото в двоен размер. С тези твърдения ищецът
обосновава правния си интерес като предявява иска за признаване за установено
по отношение на Държавата, че “У.П.” ЕООД е собственик на тази 1/2 (една втора)
идеална част от процесния имот, която е била предмет на конфискация, постановена
с влязла в сила присъда на наказателния съд. Претендира разноски.
В
отговора на исковата молба ответникът – Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, заявява, че счита иска за
основателен и признава същия, включително и твърдението на ищеца, че към датата
на влизане в сила на Присъда № 77 от 13.10.2015г. по НОХД № 990/2014г. по описа
на ОС-Пловдив, имотът не е бил собственост на осъденото лице, като е бил
придобит от ищеца “У.П.” ЕООД през 2008г. Поискано е становище от ТД на НАП
Бургас, от където също е било изразено такова за основателност на иска и че
същият следва да бъде признат за такъв. Моли съдът да се произнесе по иска
съобразно признанието. Разноските следва да бъдат възложени на ищеца, тъй като
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, а при
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Ищцовото дружество се представлява от
процесуален представител, който заявява, че поддържа исковата молба и моли
искът да бъде приет за основателен с оглед становището, изразено в отговора на
исковата молба. По спорния въпрос по делото, касаещ присъждането на разноските,
направени от ищеца, процесуалният му представител изразява становище, че ответникът
следва да бъде осъден да му ги заплати, тъй като не са били предприети действия
по отмяна на възбраната въпреки отправените искания, по който начин това се
явява пречка ищецът да упражнява в пълнота правото си на собственост, като
освен, че не може да продаде имота си, той търпи вреди, като е принуден да
заплаща суми в резултат на неизпълнение на задълженията си по сключен от него
предварителен договор, изразяващ се в невъзможност да прехвърли собствеността
върху имота на свой съконтрахент, дължаща се на вписаната възбрана върху имота.
Намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответната страна, Държавата, чрез Министъра
на регионалното развитие и благоустройство, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Въпреки направеното признание на
иска, ищецът не се е възползвал от предоставената му от процесуалния закон
възможност по смисъла на чл.
237, ал.1 от ГПК да поиска прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне от
съда с решение съобразно направеното признание, поради което съдът на общо
основание дължи произнасяне по фактическите и правните основания на иска,
съгласно изискванията на чл.235,
ал.2 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 20.02.2008г. е сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 52, том
ІІ, рег.№ 1095, дело № 239/2008г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег. № 110 на
НК и район на действие Несебърския районен съд, по силата на който договор К.Т.В.
и С.Д.В., от една страна в качеството им на продавачи, са продали на “У.П.”
ЕООД, от друга страна в качеството му на купувач, следния свой собствен
недвижим имот, а именно: Апартамент № 7, находящ се на 2-и етаж в жилищна
сграда, състояща се от сутеренен, четири жилищни и терасовиден етаж, построена
в УПИ Х-491 в квартал 34 по плана на село Р., община Несебър, апартамента
състоящ се от: две стаи, баня – WC и антре на
площ 49.50 кв.м., при граници на апартамента: изток – апартамент № 8; запад –
външен зид, север – външен зид, юг – апартамент 6, отгоре – апартамент 11,
отдолу – апартамент 3, ведно с 4.685% идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 5,75 кв.м., и с 4.685% идеални части от правото на
строеж върху парцела, равняващи се на 55,25 кв.м., ведно с 28/600 идеални части
от УПИ Х-491 в квартал 34 по плана на село Р., община Несебър, целият
урегулиран от 600 кв.м., при граници: улица, УПИ ХІ-492, УПИ ХХХ-491 и УПИ
ІХ-491, за сумата в размер на 10 000 лева. Нотариалният акт е надлежно вписан
в Службата по вписванията – Несебър по партидата на купувача и на имота с вх.
рег.№ 783 от 21.02.2008г., Акт № 186, том ІІІ, дело №*89.
Съгласно одобрените впоследствие
кадастрална карта и кадастрални регистри на село Р. община Несебър със Заповед
РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният недвижим
имот се индивидуализира като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61056.501.156.1.7 (шестдесет и една хиляди и петдесет и шест точка петстотин и
едно точка сто петдесет и шест точка едно точка седем), адрес на имота: село Р.,
улица Д.№*, етаж *, ап.*; Самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 61056.501.156; предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: 49,50 кв.м.; прилежащи части: 5,75; ниво: 1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 61056.501.156.1.6, ****, под обекта – ****,
над обекта – ****.
На 13.10.2014г. е постановена
Присъда № 77 по НОХД № 990/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд, която по
отношение на К.Т.В. е влязла в сила на 28.12.2015г. (изменена с Решение №
87/06.07.2015г. по НОХД №*8/2015г. на Апелативен съд – Пловдив и отменена в
частта, с която подс. Г.С.Г. е бил признат за виновен по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, предл.1, т.6, т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и по
чл.234, ал.1 от НК, оставено в сила по отношение на подс. К.В.с Решение №
427/28.12.2015г. по н.д.№ 1348/2015г. на ВКС). К.В.е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл.1, т.6, т.7, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и на основание чл.58а, ал.1, вр. чл.54, ал.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и
четири месеца (намалено с Решението на АС-Пловдив на една година и десет
месеца); и за престъпление по чл.234, ал.1 от НК, като на основание чл.58а,
ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода с размер на една
година и глоба в размер на 6 000 лева; на основание чл.23, ал.1 от НК му е
наложено едно общо най-тежко наказание – лишаване от свобода в размер на една
година и десет месеца (съобразно Решението на АС-Пловдив), което е било
постановено за изтърпи при първоначален общ режим и е приспаднато задържането
на лицето, като на основание чл.23, ал.3 от НК към същото са присъединени
изцяло наказанията глоба в размер на 6 000 лева и конфискация на
притежаваните от него 1/2 идеални части от четири недвижими имоти, между които
и този, представляващ Самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент, с площ
по документи – 49.500 кв.м., находящ се в село Р., улица Д.№*, етаж *, ап.*,
община Несебър, с идентификатор 61056.501.156.1.7.
Конфискацията на процесната 1/2
идеална част от недвижим имот е вписана в Службата по вписванията – Несебър
както по партидата на К.Т.В., така и по партидата на имота с вх.№
756/24.02.2016г., Акт 102, том 1.
На 24.08.2016г. “У.П.” ЕООД чрез
законния си представител е уведомил ТД на НАП – Бургас, че е узнал за
постановената присъда, въз основа на която е вписана конфискацията на 1/2
идеална част върху закупения от него на 20.02.2008г. недвижим имот, и че тази
присъда е влязла в законна сила на 28.12.2015г., т.е. седем години след като
дружеството е придобило собствеността, съответно осъденият К.Т.В. не е
притежавал собственост върху имота, като е оправил искане да бъде заличено
вписването на конфискацията. На 29.09.2016г. ТД на НАП – Бургас е изпратила отправеното
до нея писмо от “У.П.” ЕООД до Председателя на Окръжен съд – Пловдив, и е
поискала последващи указания дали следва да бъде заличено вписаното
обстоятелство в Агенцията по вписванията – СлВп-Несебър, за отнемане с Присъда
№ 77/13.10.2014г. по НОХД № 990/2014г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в
полза на държавата от осъденото лице К.Т.В. и С.Д.В. на един от недвижимите
имоти, а именно Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.501.156.1.7.
С писмо от 27.03.2017г. Окръжен
съд – Пловдив от своя страна е уведомила Главния прокурор на Република България
и Върховна касационна прокуратура за развилите се обстоятелства с оглед
преценка за предприемане на мерки за възобновяване на наказателното
производство по делото на основание чл.422, ал.1, т.5 т НПК, което е от
компетентността на Главния прокурор на Република България, тъй като съдът,
постановил присъдата, която е влязла в сила по отношение на осъдения Ватралев,
сам да постанови неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт в частта досежно
постановената конфискация на посочения имот.
С писма от 04.09.2017г. и от
19.01.2018г. ТД на НАП – Бургас е уведомила “У.П.” ЕООД, че не е в нейните
правомощия да заличи вписването в Агенцията по вписванията – Несебър на
постановената конфискация със съдебен акт, поради което териториалната дирекция
няма да предприеме действия по реализация на конфискувания в полза на държавата
имот.
Въпреки това “У.П.” ЕООД е решил
да сключи предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот,
което е сторил на 08.11.2019г., с който дружеството, от една страна като
продавач, се е задължил да продаде на купувача Т.М.Т.от град Бургас имота чрез
сключване на окончателен договор в срок до 28.11.2019г. след като му бъде
изплатена изцяло уговорената между страните продажна цена в размер на
39 000 евро. Капарото в размер на 3 000 евро е било изплатено от
страна на купувача на продавача по предварителния договор, като сумата е била
преведена по банковата сметка на “У.П.” ЕООД. На 26.11.2019г. с уведомление от
купувача Т.М.Т.до продавача “У.П.” ЕООД го е известила, че е направила на
25.11.2019г. справка в Службата по вписванията – Несебър, при която е установила
вписаната на 24.02.2016г. по партидата на имота конфискация на 1/2 идеална част
от имота, и тъй като в чл.11 от предварителния договор продавачът е декларирал,
че към момента на подписване на предварителния договор имотът не е обременен с
ипотечни или вещни тежести, както и че върху него няма вписана възбрана и той
не е предмет на съдебни спорове или изпълнителни производства и конфискация в
полза на държавата, и че се задължава да продаде имота чист от вещни тежести, а
това не отговаря на истината, като изправна страна по предварителния договор
купувачът е заявил, че прекратява договора по вина на продавача и на това
основание претендира връщане на капарото в двоен размер. “У.П.” ЕООД е
отговорил, че не е неизправна страна по договора, но ще се съобрази с желанието
на купувача, като се е съгласил да върне
капарото в двоен размер на 29.11.2019г. като преведе сумата по банков път.С
последващо писмо от 29.11.2019г. купувачът е известил продавача, че му е
възстановена само заплатената сума за платеното капаро от 3 000 евро, но
държи капарото да бъде върнато в двоен размер като му заплати още 3 000
евро.
След получаване на исковата
молба, връчена на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, е
изискано становище от ЦУ на НАП, а на 10.11.2020г. ТД на НАП – Бургас е
уведомил ЦУ на НАП, Дирекция “Държавни вземания”, отдел “Продажби”, че
собственикът на имота – “У.П.” ЕООД, е информиран, че няма да се пристъпва към
изпълнение на влязлата в сила присъда на ОС-Пловдив, и предлага искът на “У.П.”
ЕООД по настоящото дело да бъде признат като основателен. Това писмо е било
изпратено на 20.11.2020г. от ЦУ на НАП до Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, а след получаването му, е подаден отговора на исковата
молба, от съдържанието на който се установява, че ответната страна се е съобразила
със становището на данъчните власти.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е
претенция на собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо
правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е
разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретен имот, като
се осуетява занапред възникването на нов спор за материално право на същото
основание. Уважаването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК предполага установяването
от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на
процесния имот на соченото от него основание, както и интерес от установяването
му, който е налице при оспорване правото на собственост от ответника. В
процесния случай съдът намира, че ищецът, избрал да се защити с положителен
установителен иск за собственост, е имал интерес от предявяването му, предвид
оспорване правото на собственост от страна на ответника, макар и за половината
от процесния имот. Преценявайки спецификата на обекта на спора, а именно:
претендиране право на собственост, придобито чрез възмездна сделка, съобразно
интереса, с който се поражда нуждата на ищеца от защита, дава основание на съда
да приеме, че предявеният иск е допустим.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
осъществяването на обстоятелствата, които изграждат фактическия състав на
заявеното от него придобивно основание: за признаването на собственост,
възникнала по силата на правна сделка (покупко-продажба), следва да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение, породило желаните от страните
правни последици.
Придобиването на собственост или
на права върху чужда вещ по договор е производно (деривативно) придобиване. От
това следва, че действителността на придобиването е в зависимост от
съществуването на правото на собственост у праводателя. Ако лицето, което
прехвърля собствеността или което учредява правото върху чужда вещ, е
собственик на вещта, то договорът ще произведе своето действие: собствеността
ще се прехвърли или правото върху чужда вещ ще възникне. Но ако това лице не е
собственик, тогава договорът няма да прехвърли собствеността или да създаде
вещното право. Друга последица от производния характер на придобиването по
договор е тази, че ако лицето, което прехвърля собствеността или учредява друго
вещно право, при сключването на договора е собственик, обаче след това актът,
от който то е черпело своето право, бъде унищожен, приобретателят, макар и да е
придобил собствеността, ще изгуби правото си поради това, че е унищожено
основанието на правото на неговия праводател това унищожение повлича след себе
си и прекратяването на правото на собственост на купувача. Това действие на
унищожението се изразява с максимата resoluto iure dantis resolvitur ius accipientis – с прекратяването на правото на праводателя,
прекратява се и правото на правоприемника. При прехвърляния на недвижими имоти
законът е установил изключения от него. Така в няколко случая според нашето
право унищожението на акта, от който черпи правата си праводателят, не повлича
след себе си отменяване на правата на правоприемника. Това е при разваляне на
продажба или замяна на недвижим имот по чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение
на договора; при унищожение на договор за прехвърляне на недвижим имот като
сключен във вреда на кредиторите (чл.135 от ЗЗД); при унищожение на продажба и
делба на недвижим имот поради крайна нужда; при унищожение на дарение поради
непризнателност (чл.227, 230 от ЗЗД). В тези случаи се казва, че унищожението
действа по отношение на третите лица ex nunc (отсега,
т.е. без обратна сила).
Според чл.24, ал.1 от ЗЗД: „При
договора за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго
право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на
самия договор, без да е нужно да се предаде вещта“ (когато вещта, която се
прехвърля или обременява, е определена единично). За да настъпи прехвърлянето
по силата на самия закон според чл.24, ал.1 от ЗЗД, необходимо е да има воля на
страните в смисъл, че прехвърлянето става веднага. Такава воля се извлича
обикновено от характера на договора и от обстоятелството, че той не говори за
по-късно прехвърляне на собствеността. Така достатъчно е да се сключи
нотариален договор за продажба на определен имот, за да стане със самото
сключване и прехвърляне на собствеността по силата на чл.24, ал.1 от ЗЗД
(чл.183 от ЗЗД, който дава определение на договора за продажба и според който
по договора за продажба продавачът „се задължава“ да прехвърли собствеността на
продадената вещ, не е съгласуван с чл.24, ал.1 от ЗЗД, защото употребения в
него израз отговаря на случая, когато прехвърлянето на собствеността ще стане
по-късно, понеже вещта не е единично определена. За единично определените вещи
важи чл.24, ал.1 от ЗЗД). При единично определените вещи прехвърлянето със
самото сключване на договора по чл.24, ал.1 от ЗЗД настъпва, защото законът
предполага, че волята на страните е в този смисъл. Ако обаче от договора се
вижда, че прехвърлянето на собствеността на подадената единично определена вещ
ще се извърши по-късно (както е при клаузата за запазване на собствеността до
изплащане на цената – pactum reservati dominii), чл.24,
ал.1 от ЗЗД ще осъществи прехвърлянето не веднага със сключването на договора,
а когато настъпи събитието, което страните са имали предвид.
Договорът, с който „У.П.“ ЕООД е
закупил имота, е сключен в предписаната от чл.18 от ЗЗД нотариална форма.
Нотариалният акт, в който този договор за покупко-продажба от 20.02.2008г. е
обективиран, е вписан в Службата по вписванията – Несебър както по партидата на
купувача, така и по партидата на самия имот, като вписването е извършено на
21.02.2008г. Предназначението на вписването е да даде гласност на извършените
актове на разпореждане с недвижими имоти, т.е. да даде възможност на заинтесуваните
възможност да проверят дали собственикът на един недвижим имот го е обременил с
някое вещно право или не. Чл.113 от ЗС разпорежда за актовете по чл.112 от ЗС:
„До вписването те не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано
са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху същия имот“. Този
текст ограничава правното действие на невписания акт: такъв поначало произвежда
своето действие, но той не може да се противопоставя на добросъвестните
съдоговорители на отчуждителя. Вписването на акта допълва действието му – след
него той може да се противопоставя на всички.
След като и към момента на
сключването на договора за покупко-продажба продавачите по него – К.Т.В. и С.Д.В.,
са били собственици на процесния недвижим имот, това обстоятелство в съвкупност
с факта на валидно сключената сделка, уговорената в договора продажна цена от 10 000
лева е била заплатена към момента на изповядване на сделката пред нотариуса, и
нотариалният акт, в който този договор е обективиран, е вписан в Службата по
вписванията – Несебър, означава, че купувачът „У.П.“ ЕООД е придобил правото на
собственост върху недвижимия имот, като от момента на сключване на договора –
20.02.2008г., той е станал негов едноличен и изключителен собственик.
Вписаната впоследствие
конфискация на 1/2 идеална част от този имот, е въз основа на присъда на
наказателен съд, в която е посочено, че тази 1/2 идеална част принадлежи на
осъдения К.Т.В.. Конфискацията е определена в чл.44, ал.1 от НК като
„принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото
на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния
или на части от такива имущества“. Отчуждаването в полза на държавата на
определени имущества, принадлежащи на дееца, е първичен способ за придобиване
на собственост от нейна страна, което е равнозначно на преминаване правото на
собственост върху определена вещ от дееца върху държавата. Тя става собственик
на конфискуваното имущество с факта на влизане в сила на осъдителната присъда,
която постановява наказанието. Но предмет на наказанието конфискация могат да
бъдат само имущества, които деецът притежава към момента на постановяване на
присъдата (чл.45, ал.1 от НК). Поради това не е законосъобразно да се налага
това наказание, ако деецът не притежава такова имущество (Р. 808-72-I,
91-90-II). Съдебната
практика правилно приема, че по делата за престъпления, за които е предвидено
наказанието конфискация, фактът на притежаване на имущество от дееца на общо
основание подлежи на доказване (Р
21-80-I, 34-88-ОСНК, 16-89-ОСНК).
От значение за изхода на правния спор е
фактът, че конфискацията на спорната 1/2 идеална част от процесния имот,
собственост на „У.П.“ ЕООД, е наложена и вписана след като осъдения К.Т.В. се е
разпоредил с нея. Оттук произтичат и вещноправните последици на незачитане на
разпореждането и съответно при конфискацията, наложена с влязла в сила присъда
срещу Костадин Ватралев, той не е бил собственик на 1/2 идеална част от
процесния имот и по силата на конфискацията на тази 1/2 идеална част не е
станала държавна собственост. В хода на наказателното производство, приключило
с постановяване на въпросната присъда, не е била проведена процедура по
обезпечаване на бъдещата конфискация по реда на чл.72, ал.1 от НПК, която
разпоредба препраща към реда на ГПК при допускане обезпечение на конфискацията,
защото нито по партидата на имота, нито по партидата на осъденото лице е
вписана възбрана на имота.
С оглед всичко гореизложено, се
налага извода, че ищецът е доказал в настоящия процес правото си на собственост
върху процесния недвижим имот и че той е негов едноличен собственик, който е
придобил собствеността на валидно правно основание, както и че Държавата, макар
и да признава иска и факта, че именно ищецът се явява собственик на имота, му
оспорва това право на собственост по отношение на 1/2 идеална част от този
имот, като му противопоставя свое придобивно основание – конфискация, и въз
основа на което основание и вписана конфискация по партида на имота, му пречи
той да осъществява в пълнота правото си на собственост, и в частност правото му
да се разпорежда с имота, респ. 1/2 идеална част от него.
Предвид на това искът се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в общ размер на 885,99,
включващи платена държавна такса в размер на 70,99 лева, платено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, както и 15 лева за деловодни разноски, и
която сума по разноските ответникът следва да бъде осъден да му заплати. За
неоснователно намира възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане
на делото, тъй като именно оспорването от негова страна на собствеността на
ищеца като му противопоставя постановена и вписана конфискация на идеална част
от имота му, е причина ищецът да не упражнява в пълен обем правото си на
собственост като не може да се разпорежда с него именно поради вписаната
конфискация. За неоснователно намира и възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като заплатеното
такова е в размер близък до минималния такъв от 600 лева (чл.7, ал.5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), като
следва да съобрази извършените от процесуалния представител на ищеца, участието
му в съдебно заседание и броят и обема на ангажираните от него доказателства.
Мотивиран от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, че “У.П.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ю.А.Я., е
едноличен и изключителен собственик на 1/2 (една втора) идеална част от следния
недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.501.156.1.7 (шестдесет и една
хиляди и петдесет и шест точка петстотин и едно точка сто петдесет и шест точка
едно точка седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р.,
община Несебър, одобрени със Заповед РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: село Р., улица Д.№*, етаж *, ап.*;
Самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 61056.501.156; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ 49,50 кв.м.,
прилежащи части: 5,75; Ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – ****и ****, под обекта – ****, над обекта – ****, за която 1/2 (една
втора) идеална част е вписана конфискация, а Държавата като изключителен
собственик, в Службата по вписванията – Несебър с номер от входящ регистър
770/24.02.2016г., номер от дв. вх.рег. 756/24.02.2016г., том 1, Акт №
102/2016г., имотна партида № 4740, на основание влязла в законна сила Присъда №
77 от 13.10.2014г., постановена по НОХД № 990/2014г. по описа на Пловдивския
окръжен съд.
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, ДА
ЗАПЛАТИ на „У.П.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ю.А.Я., сумата
в размер на 885,99 лв. (осемстотин
осемдесет и пет лева и 99 ст.), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: