Р Е Ш
Е Н И Е
Номер:
118
19.10.2018г. Град: Хасково
Хасковски окръжен съд, наказателен състав
На осемнадесети септември Година: 2018г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Д.
Членове: Тодор Хаджиев
Красимир Д.
Секретар: Петя Делчева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Д. В.н.ч.х.д.№ 292 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 318
и сл. от НПК.
С Присъда от 42 от 25.04.2018г., постановена по
н.ч.х.д.№ 1533/2017г., РС Хасково признал подсъдимия К. С.Ч. за виновен в това,
че:
На 19.06.2017г.
в гр. Хасково, нанесъл
публична обида на А.Д.М., като в нейно
присъствие, казал нещо унизително за честта и достойнството й /курва, парцал, *******/,
поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказания: “глоба” в размер на 1
000 лв. и „Обществено порицание“, което
да се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на Община
Хасково, а по отношение твърдените на 19.06.2018г. обидни изрази „боклук, ****“,
както и за осъществените на 04.09.2017г. и 15.11.2017г. престъпления, включени
в състава на продължаваното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146,
ал. 1 от НК го признал за невинен и оправдал по първоначално предявеното му
обвинение за извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК престъпление.
2. На 15.11.2017г., в гр. Хасково, причинил на А.Д.М. лека телесна повреда /драскотина на
носа/, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 2, вр.
чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „Пробация” с пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ
адрес два пъти седмично“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител”, двете за срок от по 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е било определено
едно общо наказание – „Пробация” с пробационни
мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично“ и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете за срок от по 6
/шест/ месеца, а на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено и по-лекото
наказание „Обществено порицание“.
Със същата присъда подсъдимият К.С.Ч.
е осъден да заплати на частния тъжител сумите от по 600 лева и 200 лева,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от нанесената
обида(първата) и за страдание от телесната повреда (втората), ведно със
законната лихва от върху двете суми от датата на увреждането, а исковете в
останалите им части, за разликата - до пълния им предявен размер от 4 000
лв.(първият) и до 6 000 лева (вторият), като неоснователни са били
отхвърлени.
В тежест на
подсъдимия са били възложени държавната такса върху уважения размер на иска,
като Ч. е осъден за заплати на тъжителката и направените от нея деловодни
разноски.
Недоволен от
присъдата е останал защитникът на подс. Ч., който я обжалва в осъдителните й,
наказателна и гражданска части, в законовия срок и с оплаквания за
незаконосъобразност. В допълнителните съображения към жалбата се навеждат
доводи за необоснованост на правните изводи, като се посочва разминаването в
показанията на свидетелката К., дадени пред съда и обясненията дадени в хода на
полицейската проверка, относно часа на инкриминирания инцидент на 19.06.2017г.
и отделно от това, по отношение посегателството върху телесния интегритет на
тъжителката се сочи, че това деяние е останало недоказано. В съдебно заседание
защитникът поддържа жалбата и допълнителните съображения, като иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която Ч. бъде признат за невинен,
алтернативно - изменение на присъдата и промяна на наказанието, което би довело
и до промяна на общото наказание.
Подсъдимият Ч. поддържа изложеното от защитника му и иска
да бъде оправдан.
Повереникът на
частната тъжителка оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на
първоинстанционната присъда.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените
оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 313, ал. 1 от НПК, констатира
следното:
Присъдата на районния съд,
в двете й части – наказателната, в която подсъдимият е бил оправдан за
извършеното продължавано престъпление и за част от обидните изрази по
предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл.
146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и – гражданската, в която исковете са били
отхвърлени за разликата над 600 и 200 лева, е влязла в сила. Предмет на
настоящата проверка е съдебният акт, в останала му част: наказателната, в която
Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1
вр. чл. 146, ал. 1 от НК осъществено на 19.06.2017г. и извършеното на
15.11.2017г. престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК; определеното при условията
на чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание, присъединеното по-леко такова и
гражданската, относно уважените искове за 600 и 200 лева за двете деяния.
Присъдата е постановена при спазване на съдопроизводствените правила,
гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Въз основа задълбочен и
обективен анализ на събраните по делото доказателства, правилни и обосновани са
фактическите констатации на районния съд относно съставомерността на
извършените от подсъдимия деяния. Районният съд е пристъпил към постановяване
на присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка, установена от
събраните по надлежния процесуален ред доказателства. За съда, както
първоинстанционния, така и за въззивния, липсва възможност да цени дадени в
хода на полицейската проверка от дадено лице обяснения; да установи и
съответно, по предвиден в НПК ред да отстрани, констатирани от него
противоречия между такива обяснения и дадени в съдебното производство от същото
това лице, но като свидетел, показания. Свидетелят К. е предупредена за
наказателната отговорност, обещала е да говори истината и е възпроизвела пред
съда своите лични възприятия от инцидента на 19.06.2017г., месеци по-късно.
Липсват каквито и да било данни за пристрастност или предубеденост от страна на
свидетеля към едната или другата страна в производство, за да се изключат от
доказателствената съвкупност нейните показания. При служебната проверка
въззивният съд констатира непрецизност при формулиране на правната квалификация
на обвинението както в разпореждането за предаване на съд, така и в дизпозитива
на присъдата, касаещо обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. За разлика от приетото в двата съдебни акта „нанесъл публична обида“,
законодателят в НК употребява словосъчетанието „нанесена публично“. Макар в
случая най-вероятно да става въпрос за досадна техническа грешка, която да не
се отразява върху правото на защита на подсъдимия дотолкова, че да не знае за
какво е бил предаден на съд и осъден, респ. да представлява съществено
нарушение на процесуалните правила от кръга на „абсолютните“ по ТР № 2/2002г.,
е добре да се знае, че в първия случай иде реч за прилагателно към обидата,
докато във втория публичността е белег на самото деяние.
Няма спор между страните,
че частният тъжител и подсъдимата са били в близки и интимни отношения в
продължение на дълги години, като след раздялата им, напрежението и
непоносимостта им един към друг ескалирали. На 19.06.2017г. сутринта след 8.00 часа, до пазара на бул. „Г.
Раковски“, в гр. Хасково тъжителката била пресрещната от подс. Ч., който
традиционно си купувал вестник от близка будка. Между двамата възникнал спор,
като М. и Ч. продължили да се придвижват зад зеленчуков пазар към пешеходния
светофар на посочения булевард. През това време Ч. се обръщал към М. с думите
„курва, парцал, *******, миндил, ще те удуша, ще те накарам сама да си говориш
и др“. Всичко това станало пред погледа на св. К., стояща в близост до маса за
цветя на споменатия пазар и останала незабелязана както от подсъдимия, така и
от тъжителката. По-късно св. К. се обадила на М. по телефона и я попитала за
причината за скандала. Разбрала, че тъжителката скъсала с Ч.. По - късно около
8.50-9.00 часа подсъдимият се отбил до стопанисвания от св. М. магазин на бул.
“Г. С. Раковски“ и го почерпил с бонбони за рожденния си ден.
Подсъдимият и тъжителката на 15.11.2017г., около 9
часа отново се срещнали пред магазина на св. Н.С.. Търговският обект бил под
блока, в който живеела тъжителката в гр. Хасково и в близост до магазина на Ч..
Излизайки от магазина на С. М. се отзовала пред подсъдимия. Отново между
двамата избухнал скандал. Подсъдимият твърдял, че тъжителката го е ударила с
чадъра и същевременно Ч. нанесъл на тъжителката удари с ръка, един от които
попаднал в носната пирамида, на лицето на М., оставяйки драскотина с размери
4/1 сантиметра. Възприемайки случващото се пред магазина му св. Н.С. излязъл и
преустановил конфликта между страните. В това време от паркинга на блока в
който живеела тъжителката, с колата си излизал св. Д.Й., който видял мъж да
нанася удари на съседката му А.М.. Очевидец на скандала станала и св. З.В.,
която видяла как подсъдимия нанася удари с ръка на тъжителката и появата на св.
С.. В последствие на място били изпратени и св. Т.И. и св. П.П., служители на
РУ Полиция Хасково, които на място заварили тъжителката. Последната им
обяснила, че подсъдимият й нанесъл побой.
Назначената съдебно медицинска експертиза е установила
драскотина на носа, с размери от 4/1 сантиметра. Охлузването отговаряло на
давността да е получено два дни преди прегледа. Получено е по механизъм
съответстващ на този описан в тъжбата и
времето му за отшумяване е около десет дни. Експертът е категоричен, че е
причинено страдание без разстройство на здравето.
Аргументирано и в
съответствие с чл. 305, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд е посочил, кои
факти счита установени, въз основа на кои доказателствени средства и защо дава
вяра на част от тях. Изключително детайлно са изследвани показанията на
свидетелите К., М., С. (неправилно именуван Сталинов на няколко места в
мотивите), Й., В., Т. И. и П. П., ценени в съвкупност с обясненията на
подсъдимия. Обосновано районният съд е приел, че изнесените в тъжбата
твърдения, относно тези два инцидента, се подкрепят от събраните на съдебното
следствие доказателства по делото. Изрично в мотивите към атакуваната присъда
са намерили отражение установените на съдебната фаза на производството факти,
кореспондиращи на твърдените в частната тъжба обстоятелства. Съвкупният анализ
на доказателствата по делото установява по несъмнен и категоричен начин виновно
извършени от подсъдимия престъпления. Районният съд е изградил изводите си за
доказаност на обвинението за тези две прояви, като детайлно и изчерпателно е
посочил всички обстоятелства, дали му основание да не даде вяра на обясненията
на Ч.. Както вече би посочено по-гори липсва каквато и да било заинтересованост
у свидетелите К., Й. и В., станали случайни свидетели на скандалните сцени.
Всички те са дали показания, след като надлежно съставът на първоинстанционния
съд им е разяснил правата и задълженията на свидетеля, включително и
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК. Тези свидетели са разпитвани
задълбочено и всеки един от тях буквално е възпроизвел освен инкриминираните
изрази(св. К.), така и изключително детайлно и подробно Й. и В. са описали
агресията, проявена от подсъдимия към М., изразяваща се във физическо насилие.
В никакъв случай изложеното от всички тези свидетели не носи белег на
пристрастност или заинтересованост от изхода на делото, в подкрепа която и да е
от страните. К., Й. и В., а и С. са категорични, че са били на мястото на
инцидентите. Нещо повече. К. е чула и буквално на съдебното следствие е
възпроизвела изреченото от подсъдимата. Не може да бъде споделена тезата на
защитника за превратно или изопачено възприемане на фактите заради изявлението
на свидетеля С., че не е видял удари между страните. Очевидец на случилото се
15.11.2017г. е св. Й., който посочва, че е видял Ч. да нанася удар в областта
на главата на М.. Това, че св. С. не е видял размяна на удари между страните не
оборва изнесеното от св. Й., а е обяснимо и с позицията на всеки един от тях в
момента на инцидента. Обстоятелството, че пристигналите на място полицаи не са
забелязали драскотината на лицето на пострадалата, не изключва априори
съществуването й. Наличието й е безспорно установено и отразено в изготвеното
на 17.11.2017г. съдебно медицинско удостоверение. Липсва мотив Й. и В. да
изнасят данни, които не отговарят на обективната действителност, каквато всеки
един от тях е възприел, с цел да създаде неблагополучие на подсъдимия.
При тези установени факти,
настоящият състав на въззивната инстанция също счита, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията:
1. по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал.
1 от НК защото на 19.06.2017г.
казал нещо унизително за честта и достойнството на А.Д.М., в нейно присъствие
(нарекъл я курва, парцал, *******), като обидата е нанесена публично. Безспорно е, че
изразите, отправени от подсъдимия към тъжителката са били възприети от нея и
несъмнено са унизителни за честта и достойнството й, с оглед общоприетите
етични правила и норми в обществото. Тези изрази представляват обида по смисъла
на чл. 146, ал. 1 от НК. Обидните думи подсъдимият е казал в присъствието на
тъжителката, изречени са на публично място – централна улица, в оживен час.
Обидата е отправена на място, при което обективно би могла да бъде възприета и
от други лица - както е в настоящия случай. Налице е и субективната страна, тъй
като подсъдимият е действал с пряк умисъл, целени и настъпили са
общественоопасните последици. Ч. е съзнавал, че изразите, употребени от него,
са унизителни за честта и достойнството на тъжителката, и е искал да я засегне.
2. по чл. 130, ал. 2 от НК защото
на 15.11.2017г., в гр. Хасково, причинил на А.Д.М. лека телесна повреда
/драскотина на носа/, изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето. Налице е увреждане, което представлява лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 2 НК; причинено от подсъдимия на тъжителката чрез удар с ръка в
областта на главата, установено от показанията на свидетеля Й. и съдебно
медицинската експертиза. От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал те да
настъпят. Действията му (изчаква тъжителката, нанася й удар в лицето) показват,
че в съзнанието му е била оформена представа, че чрез нанесения удар иска да
причини другиму телесна повреда.
При определяне вида и
размера на наказанията, за двете престъпления, районният съд е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства - обтегнатите
отношения между страните, стигаща до непоносимост и поведението на
пострадалата, подтикнало подсъдимият да извърши деянията. Съдът е приел, че Ч.
е неосъждан (по негови данни, без към делото да е приложена справка за
съдимост). Към групата на отегчаващите отговорността обстоятелства са отнесени
– липсата на критичност и системност на деянията. При това е определил
наказанията по реда на чл. 54 от НК за деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл.
146, ал. 1 от НК – „глоба“ 1 000
лева !?! и обществено порицание,
а за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК – „пробация“, с двете задължителни
пробационни мерки за срок от по шест месеца. Наказанията са незаконосъобразно
определени. Глобата от 1 000 лева, при липсата на въззивна жалба от
частния тъжител, не може да се коригира. Наказанието за престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК също следва да е глоба. Налице е само и единствено една
драскотина. Тя (драскотината) е причинила единствено страдание, като
дискомфортът за тъжителката напълно ще отшуми за 10 дни. Всичко това и най-вече
обстоятелството, че двете деяния са извършени заради преустановените интимни
отношения между страните, възможността и по друг, определен от законодателя
ред, М. да се защити както от вербалната агресия, така и от физическото насилие
спрямо нея и служебно известния факт, че М. е осъждана за извършено против Ч.
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, мотивира
настоящият състав на ОС да приеме за подходяща санкция и относно престъплението
по чл. 130, ал. 2 от НК „глобата“, в максималния размер от 300 лева.
При така определените еднакви по вид наказания е
наложително да се определи едно общо наказание „глоба“, в по-големия размер от
1 000 лева, определен от РС. Към това наказание следва да бъде
присъединено по-лекото за деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК „обществено
порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в сградата на общ.
Хасково.
Изложеното налага обжалваната присъда да се измени в
наказателно осъдителната й част, относно наложеното на основание чл. 130, ал. 2
вр. чл. 54 от НК наказание „пробация“ и приложението на чл. 23, ал. 1 и ал. 2
от НК.
Гражданските искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, са частично основателни, тъй като вследствие
нанесените от подсъдимия обиди и нараняване, пострадалата е претърпяла
неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да
бъдат обезщетени. Предявените искове са установени по основание, а и
присъдените от РС размери на
обезщетенията са адекватни на претърпените страдание и засягане на
достойнството, с оглед конкретно доказаните неимуществени вреди на пострадалия.
Двете суми в размер от по 600 лв. и 200 лева ще репарират напълно причинените
на М. вреди.
Така мотивиран и на
основание чл. 337, ал. 1, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 42 от 25.04.2018г. на РС Хасково, постановена по
н.ч.х.д.№ 1533/2017г., в наказателно осъдителната й част, относно наложеното на
подсъдимия наказание „пробация“: с пробационни мерки „задължителна регистрация
по настоящ адрес, два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, двете с продължителност от по шест месеца, вместо което
и на основание чл. 130, ал. 2 вр. чл. 57, ал. 1 вр. чл. 54 от НК налага на К.С.Ч.,
ЕГН ********** наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определя на
подс. К.С.Ч., ЕГН ********** едно общо наказание, в размер на по-тежкото от
двете, а именно: „глоба“ 1 000 лева.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединява
към определено общо наказание „глоба“ наказанието „Обществено порицание“, което
да се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на общ.
Хасково.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: