ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. Бургас, 30.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ЗАПРЯНОВА
в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело №
20242100201678 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба от осъдения К. К. Н. с ЕГН: ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от дванадесет години, наложено
по НОХД № 1073/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява
становище, че молбата на осъдения Н. за условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и предлага същата да не бъде уважавана.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас пледира за
неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и счита, че същата не следва бъде уважавана.
Защитникът на осъдения Н. – адв. Петя Арнаудова от АК – Бургас
заявява позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради
което и пледира молбата на подзащитния му да бъде уважена.
Осъденият К. К. Н. моли за уважаване на подадената от него молба за
условно предсрочно освобождаване. Излага доводи в подкрепа на искането си.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като
1
прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие
следното:
Осъденият К. К. Н. с ЕГН: ********** е роден на ***** г. в гр. Б. Той
е ********, ******* гражданин, ****** образование, *******, ******.
За извършени престъпления по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 3, вр. с ал.
2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 152, ал. 4, т. 1 и т. 4, вр. с ал. 3, т. 1,
вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 НК Н. изтърпява едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от дванадесет години, което му било
наложено с Присъда № 20/10.02.2016 г. по НОХД № 1073/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, влязла в сила на 26.04.2018 г.
Наказанието „Лишаване от свобода“ осъденият започнал да търпи
ефективно в пенитенциарно заведение на 14.03.2017 г., когато постъпил в
приемното отделение на Затвора – Бургас. На 06.04.2017 г. бил разпределен в
група за обвиняеми и подсъдими лица. На 14.06.2018 г. бил разпределен в
група за осъдени лица в корпуса на затвора. На 26.02.2019 г. бил разпределен в
ЗО „Дебелт“. На 12.09.2019 г. бил преместен в Затвора - Стара Загора, по
негова молба, за да учи в СУ „Поп Минчо Кънчев“ към затвора. При
извършена проверка обаче било установено, че вече е завършил средно
образование и не може да бъде включен в образователен процес, след което
отново бил разпределен в ЗО „Дебелт“. На 17.11.2023 г. бил разпределен в
ЗООТ „Дебелт-1“. На 30.10.2024 г. бил разпределен по негова молба в ЗООТ
„Житарово“.
Корекционната работа с осъдения била съобразена с индивидуалния
план на присъдата и била насочена към затвърждаване мотивацията за
недопускане на правонарушения.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 30.01.2025
г., от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ осъденият е изтърпял
фактически 7 години, 11 месеца и 12 дни, от работа – 1 година, 7 месеца и 21
дни и от арест – 2 дни, или ОБЩО – 9 години, 7 месеца и 5 дни, с остатък за
изтърпяване от 2 години, 4 месеца и 25 дни.
Първоначално изготвената оценка на риск от рецидив на Н. била със
стойности в средни параметри - 56 точки, със следните проблемни зони:
„Настоящо правонарушение“, „Отношение към правонарушението и умения
за мислене“.
Проблемните зони, включени в първоначалния индивидуален план за
изпълнение на наказанието на л. св. К. К. Н. били:
- „Отношение към правонарушението“ - формиране на нагласи за
законосъобразен начин на живот. Осъзнаване на факторите, допринесли за
криминалното поведение, осъзнаване на личните действия и собствен принос.
- „Умения за мислене“ - формиране на адекватни способности за
обществено приемливо поведение и мислене. Развитие на способности за
разпознаване на проблемите, позициониране по значимост, целеполагане.
Втората оценка не отчела промени в стойностите – 56 точки.
2
При третото атестиране се наблюдавало повишаване на стойностите на
риска от рецидив от 56 точки на 79 точки. Констатираното повишение било в
зоните „Отношение към правонарушението“, „Взаимоотношения“, „Трудова
заетост“, „Начин на живот и обкръжение“, „Междуличностни проблеми“ и
„Умения за мислене“.
Следват четири оценки на риск от рецидив, при които се наблюдавал
спад на стойностите както следва: 58 точки, 51 точки, 49 точки и 47 точки.
Рискът от вреди първоначално бил в средни нива по отношение на деца
в обществото - вероятен, но не непосредствен, освен ако не настъпят промени
в обстоятелствата.
Настоящата оценка на риск от рецидив била изготвена на 09.12.2024 г. и
не отчита промяна в общите стойности в сравнение с предишната от
08.04.2024 г. Общите стойности остават в средни параметри - 47 точки.
Рискът от вреди отново е в средни нива спрямо обществото, но не е
непосредствен, освен ако не настъпят промени в обстоятелствата. В
останалите аспекти рискът от вреди е в ниски нива.
Осъденият Н. не е имал трудности с адаптацията в Затвора - Бургас.
През по-голямата част от изтърпяване на наказанието си се е включвал в
общопенитенциарните дейности - отбелязване на различни празници и
значими дати, участвал е в две социални програми, заявявал е желание за
трудова ангажираност.
Полагал както доброволен, така и платен труд. Бил трудово ангажиран
като работник „полоса“, в затворническата кухня, като строителен работник,
като библиотекар.
От м. януари 2024 г. бил назначен като „Хигиенист“ в ЗООТ „Дебелт-1“,
но бил освободен от длъжността след като при извършена проверка от
инспектор по вътрешна сигурност в затвора се е установило, че извършвал
нерегламентирани дейности.
От месец август до месец октомври 2024 г. бил назначен като „общ
работник“ на ВРО „Промет“, от където бил спрян, поради извършено
нарушение - прибягнал до физическа саморазправа с друг лишен от свобода,
нарушавайки дисциплинарните изисквания, за което бил наказан със Заповед
№ ЗНД-429/30.10.2024 г. - „Извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.
На 31.10.2024 г. бил разпределен в ЗООТ „Житарово“ по негова молба.
По време на престоя си в ЗООТ „Житарово“ се придържал към установените
правила, но бил склонен да проявява опозиционно поведение, когато реши, че
са засегнати интересите му.
По време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“
осъденият бил няколкократно награждаван, но имал и налагани
дисциплинарни наказания, последното от което на 30.10.2024 г.
Видно от представените документи от затворническата администрация -
целите, заложени в плана на присъдата, към момента не са изпълнени в
достатъчна степен. Във връзка с молба от л. св. Н. за условно предсрочно
3
освобождаване е изготвена нова оценка, която не отчита намаление на общите
стойности на оценка на риска от рецидив спрямо предходната, които остават
47 точки. Рискът от вреди остава непроменен - в средни нива спрямо
обществото, но не е непосредствен, освен ако не настъпят промени в
обстоятелствата.
Анализът на оценката на риска от рецидив разкрива, че през периода на
изтърпяване на наказанието в част от зоните в оценката на риска от рецидив
настъпила известна положителна промяна, във връзка с която, режимът на
изтърпяване на наказанието бил заменен от „строг“ на „общ“ и Н. бил
преместен в затворническо общежитие от открит тип, но констатираните
положителни промени не са в достатъчна степен. Все още е необходима
корекционна намеса в зоните „Отношение към правонарушението“ и
„Умения за мислене“.
Видно от приложените документи - въпреки, че Н. изказва съжаление за
извършеното престъпление, не може да се твърди, че осъзнава причинената на
жертвата вреда. Не е налице умение за решаване на проблемите по
конструктивен начин; не разбира в достатъчна степен вижданията на другите
хора; пренебрегва последствията от действията си. В условията на
затворническо общежитие от открит тип и при работа на външен работен
обект Н. допуснал физическа саморазправа с друг лишен от свобода,
нарушавайки дисциплинарните изисквания, което показва склонност към
безразсъдно и рисково поведение.
В заключение администрацията на Затвора посочва, че поставените в
плана на присъдата цели не са постигнати в достатъчна степен, което налага
корекционната работа с осъдения да продължи.
При така установените фактически положения, настоящият съдебен
състав счита, че за осъдения Н. не са налице всички предпоставки по чл. 70,
ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Действително в случая е налице първата предпоставка по чл.
70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание от 12 години лишаване от свобода, а
именно – 7 години, 11 месеца и 12 дни.
При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и
отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият
съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили
трайни, съзнателни, цялостни и необратими положителни промени в
поведението на осъдения Н., които да сочат, че той се е превъзпитал и
поправил.
В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)
4
от НПК са регламентирани неизчерпателно обстоятелствата, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, сред
които са - доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК
продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС №
8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с
оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие
спрямо него по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“,
настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели,
свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на живот,
все още не могат да се приемат за постигнати. Настъпила е известна
положителна промяна у осъдения, но тя все още не е категорична, а
перспективите за развитие на личността в условията на свобода не са
стабилни.
В тази връзка съдът взема предвид оценките на риска от рецидив и
вреди на осъдения Н., като не се констатира трайна положителна промяна в
стойностите. Посочените оценки макар да са в средни стойности, не могат да
бъдат отчетени като трайна положителна промяна в поведението на осъдения,
тъй като се наблюдава запазване на проблемните зони - „отношение към
правонарушението“ и „умения за мислене“, които са в основата на
5
криминалното поведение на осъдения. Видно е, че Н. омаловажава
извършеното престъпление. Формално признава вина и изказва съжаление за
извършеното престъпление, но все още не осъзнава причинената на жертвата
вреда, като продължава да е външно-обвинителен и прави опити да се скрие
зад младежката възраст в периода на извършване на деянието, както и с
твърдението, че се е оказал на неподходящо място неподходящо време. По
време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ осъденият е
няколкократно награждаван, но има и налагани дисциплинарни наказания,
последното от което от 30.10.2024 г., което също е в подкрепа на извода, че
постигнатите положителни промени у него все още не са достатъчно
затвърдени и необратими и при определени обстоятелства той е склонен към
нарушаване на дисциплината.
В обобщение на изложените съображения, настоящият съдебен състав
приема, че доказателствата, които осъденият Н. е дал за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не се характеризират с
трайност и необратимост, поради което и счита, че същите не са достатъчни,
за да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл. 70 от НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 440, ал. 1
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. К. Н. с ЕГН:
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от дванадесет
години, наложено по НОХД № 1073/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
УКАЗВА, че на основание чл. 441 НПК нова молба/предложение
може да се направи не по-рано от шест месеца от датата на влизане в сила на
настоящето определение.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от осъдения и от
Началника на Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Бургас по реда на Глава двадесет и втора от
НПК.
Съдия при Окръжен съд – Бургас:_______________________
7