Р Е Ш Е Н И Е № 146
Гр. Сливен, 17.11.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 128 по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 66 по описа на Сливенски
Районен съд за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 255/17.07.2020
г. по АНД № 66/2020 г. на Сливенски Районен съд е потвърдено Наказателно
постановление № 473470-F509494/25.10.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
– Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Геомекс –
инженеринг“ ЕООД, Булстат ………….., със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
к-с „З. р. …“ № …, пр. от М.М.Т., за нарушение по чл.
33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 2 изр.
второ, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател „Геомекс
– инженеринг“ ЕООД, което чрез упълномощено лице го обжалва в срок, като в
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, изразяващи
се в неправилност на изводите на решаващия съд. Възприетата от съда фактическа
обстановка напълно противоречала на възприетата от актосъставителя
и наказващия орган такава. Съгласно подписаната от всички участници в
проверката блок – схема, предмет на проверката, ФУ отчитало всички извършени
плащания от продажби на стоки и горива, като същото отговаряло на изискванията
на БИМ и НАП и било монтирано от лицензирано дружество, съгласно изискванията
на ЗДДС. В този смисъл, противно на приетото от Районния съд, то притежавало
необходимите технически възможности. В случая поради недоглеждане на техника от
сервизната фирма, не била активирана във ФУ като отделна функция тази за
плащане чрез банкова карта (каквато функция била налична), като това било
сторено веднага пред контролните органи в момента на проверката при въвеждане и
пускане в експлоатация на ФУ. До този момент всички плащания от продажби в
обекта, вкл. И чрез ПОС терминала били отчитани и отразявани чрез ФУ като
плащания в брой на каса. Налице било и друго противоречие досежно отразяването,
респ. неотразяването на приходи като субективен елемент от процесното
административно деяние. В тази насока наказващият орган приел, че нарушението
не е довело до неотразяване на приходи, а първоинстанционният съд приел
противното – че нарушението е довело до неотразяване на приходи. Твърди още, че
неотразяването на приходи не е елемент от фактическия състав на нарушението по
чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а е елемент от фактическия състав
на санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДДС и определя размера на санкцията.
Неправилните изводи на съда в тази насока не му давали възможност да прецени
съответстват ли изложените фактически обстоятелства на правната квалификация на
нарушението и правилно ли е приложена санкционната норма. В хода на съдебното
дирене било доказано, че процесната проверка е такава по чл. 16а от Наредба №
Н-18/2006 г. – първоначална проверка на ЕСФП от нов тип и нейната цел е
корекция и пускане в експлоатация на фискалната система и поставяне на пломби
на всички нейни елементи. В хода на тази проверка била установена липсата на
функция „плащане чрез карта“ на ФУ, която просто не била технически активирана
при инсталиране системата от сервизната фирма. Направените продажби на стоки в
обекта се отразявали в отчетите като плащания в брой, а не като плащания чрез
ПОС – терминал. В момента на проверката и пред проверяващите присъстващия
техник извършил корекция на ЕСФП и въвел функцията „плащане с карта от ПОС –
терминал. Коригираната блок – схема от 24.09.2019 г. била утвърдена от всички
участници в проверката. Във връзка с изложеното в жалбата, касационният
жалбоподател счита за неправилен извода на Районния съд за липса на основания
по прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Изложеното в тази връзка в НП било декларативно
и формално. Счита, че са налице всички основания за приемане на нарушението
като малозначително. Моли се съда да отмени обжалвания съдебен акт и наказателното
постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено
становище поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен ст. юрк Ст. Д., който оспорва
жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за неоснователност на жалбата. Счита
за правилни изводите на Районния съд за доказаност на административното
нарушение, а първоинстанционното решение – за обосновано и правилно. Налице
били условия същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима и по същество – основателна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно, че:
На 17.06.2019 г. „Геомекс – инженеринг“ ЕООД
подписал с „Унимакс“ ООД договор за абонаментно
сервизно обслужване и ремонт на ЕСФП, като на 24.09.2019 г. била извършена
първоначална проверка на основание чл. 16а от Наредба № Н-18/2006 г. от
служители на сервизната фирма и представители
на БИМ и НАП за одобряване н блок - схема. При проверката бил изведен дневния
отчет от ФУ и направена проверка на касовата наличност. Установено било, че в
обекта има и ПОС – терминал. Според данните в дневния „Х“ отчет, касовата
наличност е 1 233,70 лв., а наличността в касата е от 1 582,76 лева в
брой. Констатирана била разлика от 409,06 лв., за което орган по приходите при
НАП съставил АУАН № F509494/25.09.2019 г., в който било прието, че за разликата от 409,06
лв. няма направени записвания във ФУ – не фигурират като служебно
въведени/изведени суми. Актосъставителят формирал
извод, че задълженото лице не е изпълнило задълженията си, извън случаите на
продажби, да се отбележи всяка промяна на касова наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно
въведени“ или „ служебно изведен“ суми. Към акта бил приложен съставеният във
време на проверката и обективиращ описаното в АУАН
Протокол за извършена проверка сер. АА №
0344959/24.09.2019 г. Видно от административнонаказателната
преписка, към протокола бил приложен Опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, съставен от продавач – консултанта в
обекта, съгласно данните в който, фактическата наличност в касата е в размер на
1 233,70 лв., плащане чрез ПОС – терминал – 408,48 лв. и обща сума на
плащанията – 1 642,18 лв. Пред длъжностните лица са представени и три броя
разписки от плащания на ПОС – терминала в обекта, от които се установява, че на
24.09.2019 г. в 08:12 ч. е извършена покупка, заплатена в банкова карта за сума
в размер на 19,50 лв; в 08:45 ч. е извършена покупка,
заплатена с банкова карта със сума в размер на 38,98 лв. и в 09:25 ч. е
извършена покупка, заплатена с банкова карта със сума в размер на 350,00 лв.
Срещу съставения акт пред наказващия орган постъпило възражение вх. №
ИТ-00-9941/30.09.2019 г. от дружеството. В същото било заявено, че визираното в
АУАН нарушение не е резултат от неправомерно поведение на търговеца, а на
обслужващата фирма. На място представител на тази фирма въвел в системата
опцията плащане чрез банкови карти. Плащанията на ПОС-терминала на стойност
408,48 лв., съставляващи констатираната разлика между касовата наличност по ФУ
и фактическата наличност) били отразени в дневния „Х“ отчет като плащания в
брой. Заявено било още, че нередността е отстранена и не са налице основания за
санкциониране, както и „е до момента на дружеството не са съставяни АУАН и
издаван НП, независимо от извършваните многократни проверки. Въз основа на
упоменатия АУАН, на 25.10.2019 г. Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас при ЦУ на НАП издал Наказателно постановление №
473470-F509494/25.10.2019 г., с което на „Геомекс –
инженеринг“ ЕООД, Булстат ………., със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
к-с „З. р. …“ № …, пр. от М.М.Т., за нарушение по чл.
33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 2 изр.
второ, във вр. с ал. 1 от ЗДДС наложил имуществена
санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
За да потвърди
наказателното постановление, Районният съд е приел, че нарушението е извършено
и доказано по безспорен начин. Възприето е, че при съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Настоящата касационна инстанция не споделя изводите
на Районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. От доказателствата се
установява по безспорен начин, че процесната проверка е на основание чл. 16а от
Наредба № Н-18/2006 г., а именно – първоначална от органите на БИМ и НАП. По
време на проверката е установено, че разлика между касовата наличност по ФУ и
фактическата наличност на средствата в касата на обекта, която е установено по
безспорен начин, че се дължи на три продажби, извършени чрез ПОС – терминал,
удостоверено с годни писмени доказателства. Съгласно изводите на актосъставителя и наказващия орган в АУАН и НП, задълженото
лице не е изпълнило задълженията си, извън случаите на продажби, да се отбележи
всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане или извеждане на
пари в и извън касата) на ФУ чрез съответните операции. Така формирания извод
не съответства на установената от доказателствата фактическа обстановка,
доколкото, както се отбеляза по – горе, разликата между двете стойности се
дължи именно на извършени продажби – такива, при които заплащането е извършено
чрез банкова карта, а не в брой. Следователно изводът на наказващия орган,
както и приложената от същия правна квалификация не са съотносими
към установените и в хода на административнонаказателното
производство факти. Съгласно правната разпоредба, възприета като нарушена – чл.
33 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., извън случаите на продажби/сторно операции
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Както се
отбеляза по – горе, в процесния случай разликата между разчетената касова
наличност и фактическата наличност е обективирана именно като търговска сделка
– продажба. За да се приложи цитираната разпоредба, следва да е безспорно
установено и доказано, че невъведените служебно в касата суми не се дължат на
реализирани в обекта продажби, какъвто категорично настоящият случай не е. Дори
да се приеме, че констатираната разлика се дължи на административно нарушение,
то същото следва да бъде установено, като обективните обстоятелства бъдат
квалифицирани, т.е. подведени под коректно посочена правна норма. За да се
приеме, че е налице административно нарушение, то следва деянието от фактическа
страна да обективира неспазване (чрез действие или
бездействие) на конкретно визирано в нормативна разпоредба задължение. В този
смисъл, за да е налице нарушение по посочената в НП норма на чл. 33 ал. 1 от
Наредбата, то следва деецът да е бездействал - да не е извършил служебно
въвеждане в касата на суми, които не са постъпили от търговска продажба. В
случая наказващият орган е поставил на деянието неправилна правна квалификация,
а същият е разполагал с писмени доказателства (приобщени по административнонаказателната
преписка), сочещи, че констатираната разлика се дължи именно на извършена
продажба чрез ПОС - терминал, поради което и не са налице условия за служебно
въвеждане на пари в касата. Така установеният порок на санкционния акт е съществен
и дови до незаконосъобразност на същия. Като не е констатирал последното,
Районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Ето защо настоящата касационна инстанция
намира, че първоинстанционното решение, с което санкционният акт е потвърден, е
неправилно и следва да се отмени, а спорът – да се реши по същество с отмяна на
наказателното постановление.
С оглед изхода на
делото, основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да бъде определено в размер на 100,00 (сто) лева и възложено в тежест на
ответната страна.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 255/17.07.2020
г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 66/2020 г. по описа на същия
съд.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 473470-F509494/25.10.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Геомекс – инженеринг“ ЕООД, Булстат …………………, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, к-с „З. р. …“ № …, пр. от М.М.Т., за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с
чл. 118 ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 2 изр. второ, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500,00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП –
Бургас да заплати на „Геомекс – инженеринг“ ЕООД,
Булстат ………………., със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, к-с „З. р. …“ № …,
пр. от М.М.Т. разноски по делото в размер на 100,00
(сто) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.