Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1092
гр.Русе, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 8359 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация
Русе” ЕАД–Русе
твърдят, че с
ответника имат сключен договор за доставяне на топлинна енергия за имот,
находящ се в гр.Русе на адреса по исковата молба, абонатен № 24080720540.Сочи
се, че за извършваните от дружеството услуги клиентът им дължи
заплащане на цена за периода 25.10.2017 г.-24.04.2018 г. в размер на 179,43 лв.
по 6 броя фактури, както и обезщетение за забава за времето 15.01.-30.09.2018
г. от 8,69 лв.В тази връзка и въз основа на подадено заявление по ч.гр.дело № 6543/2018
г. по описа на РРС, в тяхна полза била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК за посочените стойности.В хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК
предявяват претенциите си по общия исков ред.Искат от съда да признае за
установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело
№ 6543/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва от подаване на
заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът И.П.Ц. не се явява в
съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6543/
2018 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство e била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от И.П.Ц. доставена и разпределена топлинна
енергия за имот аб.№ 24080720540 през периода 25.10.2017 г.–24.04.2018 г. в общ
размер на 179,43 лв., с лихва за времето
до 30.09.2018 г. от 8,69 лв., със законната лихва върху главницата, считано от
01.10.2018 г., както и 77 лв.–разноски за производството.Заповедта е връчена на
длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на кредитора, че може
в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането
е връчено на страната на 21.11.2018 г. Исковата молба по настоящото дело е
постъпила на 14.12.2018 г.
По делото няма спор и са ангажирани
доказателства относно възникналите между страните договорни отношения във
връзка с извършваната от дружеството услуга-доставка на топлинна енергия до
имот в гр.Русе, с абонатен № 24080720540.Ответникът е титуляр на партидата на
обекта.На 15.10.2010 г. същият подал молба до дружеството да бъде изключена
инсталацията за битова гореща вода в жилището.Искането било уважено.Ищецът е
приложил 6 бр. сметко-фактури, касаещи процесния период.Няма разногласие по
въпроса, че абонатът не извършвал плащания по тях.
Назначената в производството
техническа експертиза, след запознаване с доказателствата по делото и извършена
проверка при ищеца, се е произнесла, че имотът на ответника е присъединен чрез сградната
инсталация към топлопреносната мрежа на дружеството.За процесния период в
документацията на ищеца под отчет за жилището на абоната е вписано само едно
отоплително тяло без уред за дялово разпределение на топлинна енергия (щранг-лира
в банята).Към имота не се доставя битова гореща вода.В сградата, в която се
намира обектът, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия за
отопление, осъществявано от ”Техим сървисис”-София.В процесния имот няма уреди
за дялово разпределение на топлинна енергия.Експертът е докладвал, че през
процесния период на абоната е била начислена топлинна енергия за сградна
инсталация и за наличната в имота щранг-лира.Пояснено е, че при ищеца липсват
доказателства за взето решение на ОС на етажните собственици за промяна в
жилището на ответника досежно този уред.Ответната страна също не се позовава на
такова обстоятелство. Вещото лице е определило, че при спазване правилата за
дялово разпределение съобразно ЗЕ,Наредбата за топлоснабдяването и Методиката
за дялово разпределение, за обекта на ответника през процесния период се дължат
165,46 лв., ведно с ДДС, или на
възстановяване към клиента, считано от 10.10.2018 г., са подлежали 13,97
лева.Лихвата за забава е определена в размер на 9,31 лв.
В съдебно заседание
представителят на ищцовото дружество е изложил твърдения, че сумата за
възстановяване е била прихваната към други задължения на абоната.В тази връзка
няма ангажирани доказателства.
Приложени са Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители.
При тази фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6543/ 2018 г. по описа на РРС, като актът
е насочен срещу И.П.Ц. и е за заплащане на сумите, визирани по исковата молба.В указаното от съда време заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
Съдът намира главният иск за
частично основателен.Ищецът е доказал, че е изправен съконтрахент и през
процесния период е доставял в сградата, където се намира имота на абоната, топлинна
енергия.В хода на производството става ясно, че в жилището има щранг-лира,
явяваща се безспорно единствен топлинен уред за обекта.При това положение
неоснователен е доводът на ответника, че имотът му не е свързан с топлинната инсталация в сградата.До
щранг-лирата е достигала енергия и тя е топлоотдавала в жилището.Съгласно чл.153 ал.1 Закона за
енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.Според чл.150
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.Нормата на § 1 т.13 ДР /отм./ определя като потребител физическо и
юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен
газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1 т.42 ДР на
ЗЕ-потребител на енергия или природен газ за битови нужди-физическо лице
собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си.С разпоредбата на чл.156 ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради-етажна
собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава /доставена му е/ топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване.В процесния случай, на абоната е била начислена и цена за
разпределената топлинна енергия в сградата, където се намира жилището.По делото
няма спор, че ответникът има качеството на
клиент на предоставяните от ищеца услуги, като няма ангажирани
доказателства той да е заплатил за това следващата се цена през процесния
период.Искът за
реално изпълнение на договорното задължение за престиране на цената на услугата
следва да се уважи до размера, определен от вещото лице.Над тази стойност
претенцията следва да се отхвърли.Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК абонатът не е бил задължен за още 13,97 лв.По делото не са
ангажирани доказателства как страните са уредили отношенията си във връзка с
тази сума.Искът над 165,46 лв. трябва да се отхвърли.
Според чл.47 ал.1 от ОУ на
дружеството, купувачът е длъжен да заплати месечно доставката до 15-то число на
следващия месец-срокът кани в случая.Лихвата за забава за процесния период според
вещото лице е на по-висока стойност от търсената от търговеца.Искът следва да се уважи
така, както е предявен.
В полза
на дружеството трябва да се присъдят направените разноски за двете производства,
съразмерно с уважената част от претенциите.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.П.Ц., ЕГН **********,***, че дължи на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток,
сумата от 165,46 лв., представляваща цена за
доставена и разпределена топлинна енергия за имот в гр.Русе, абонатен № 24080720540,
през периода 25.10.2017 г.–24.04.2018 г. по 6 бр. фактури, с лихва за забава за
времето 15.01.-30.09.2018 г. от 8,69 лв., със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г. до окончателното плащане,
присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под
№ 3496 от 02.10.2018 г. по ч.гр.дело № 6543/ 2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено по отношение на И.П.Ц., че дължи на
”Топлофикация-Русе” ЕАД цена за доставена и разпределена топлинна енергия за
имот в гр.Русе, абонатен № 24080720540, през периода 25.10.2017 г.–24.04.2018
г. над 164,46 лв. до 179,43 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.П.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток, сумата от 626,73 лв.-разноски по делото, както и 71,28 лв.-разходи в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/