Р Е Ш
Е Н И Е
№ 869
В ИМЕТО НА НАРОДА
11.06.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7020 по
описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № К-0048022/20.08.2019 г. на Директор на Регионална дирекция на
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № 289/22.04.2015 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „МЕДИ-Е.Д. ”
ЕТ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с*******, ул.**** № **,
представляван от Е. Д. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание
за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма /ЗТ/ и на основание чл.206,
ал.1 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на „МЕДИ-Е. Д.
” ЕТ, ЕИК **** сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
К-0048022/20.08.2019 г. на Директор на Регионална дирекция на областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.
Пловдив, упълномощен със Заповед № 289/22.04.2015 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите, с което на „МЕДИ-Е. Д. ” ЕТ, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с.************, представляван от Е. Д. Д., ЕГН **********,
е наложено административно наказание за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за
туризма /ЗТ/ и на основание чл.206, ал.1 от ЗТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1000/хиляда/ лева.
Жалбоподателят „МЕДИ-Е. Д.” ЕТ в жалбата прави искане за отмяна
на Наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Излага становище за
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа изложените в жалбата доводи и прави
същото искане. Претендира направени разноски по делото за адвокатски хонорар.
Административнонаказващият орган КЗП ПЛОВДИВ, редовно призован,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 02.05.2019 г. от актосъставителя П.И.Х. е съставен АУАН № К-0048022,
против „МЕДИ-Е. Д. ” ЕТ за това, че при направена проверка на 18.03.2019 г. в
заведение за хранене и развлечения,
находящо се в гр.Пловдив, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 8 било установено следното:
По време на проверката туристическият обект бил в работен
режим. В обекта била предоставяна туристическа услуга ресторантьорство. При
извършена контролна покупка на мляко с нес на стойност 1,60 лв. бил издаден
касов документ – фискален бон.
Обектът бил разположен в лека сглобяема конструкция и
разполагал с търговска зала с 8 седящи места на закрито и 44 места за сядане на
открито.
На видно място в обекта нямало и след поискване не бил
представен актуален документ за категоризация на обекта – Удостоверение за определена
категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на
обекта.
В обекта се предлагали топли, безалкохолни напитки, бира,
принцеси, бургери, тостери, гарнитури, скара, салати с предварително обявени
продажни цени и грамажи.
Направено било запитване до кмета на район „Централен“ за
наличие на издадено удостоверение за утвърдена категория.
На 29.03.2019 г. бил получен отговор от кмета на район
„Централен“, с което уведомявал проверяващите, че към датата 26.03.2019 г. в
администрацията на район „Централен“ не било входирано заявление от „Меди-Е. Д.“
ЕТ, ЕИК **** за откриване процедура по категоризиране на туристическия обект с
адрес гр.Пловдив, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 8.
На 18.03.2019 г. с КП № К-2671382 било установено, че „Меди-Е.Д.“
ЕТ предоставял туристически услуги ресторантьорство в туристически обект –
заведение за хранене и развлечения, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Цанко
Дюстабанов“ № 8, който не е категоризиран и на който няма издадено и временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта.
Констатираното по време на проверката било квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
В хода на съдебното производство беше разпитана св.М.Л.Т. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. От
показанията й се установява,че проверката била рутинна и касаела спазването на
изискванията на Закона за туризма. Преди да се легитимират, проверяващите
извършили контролна покупка на кафе на стойност 1,60 лв., след което се
легитимирали и започнали проверката. Установено било, че проверения обект
представлявал заведение за хранене, в което продавали закуски, пакетирани
сладки и солени храни, кафета и др. Констатирано било, че към момента на
проверката в обекта липсвало временно удостоверение за открита процедура или
удостоверение за утвърдена категория на обекта. Свидетелката сочи, че
проверката не приключила на място. На 02.05. в КЗП
се явило упълномощено от жалбоподателя лице и бил съставен акт за това, че
едноличния търговец упражнява ресторантьорска дейност без удостоверение за
временна категоризация или временно удостоверение за открита процедура за
категоризиране на туристически обект. Допълва, че преди да състави акт,
актосъставителя изпратил до Община Пловдив, район „Централен“ писмо, за което
получила отговор, че за обекта нямало подадени документи за категоризиране.
Свидетелката уточнява, че срещу акта били подадени възражения, които не била
чела, но имало коментар, че заведението било ведомствено и това била причината
да не е категоризирано. Заведението се намирало на ул.“Цанко Дюстабанов“ № 8,
имало малка затворена площ от лека сглобяема конструкция, като в момента на
проверката имало две дървени маси с осем места за сядане. Повечето маси били
разположени навън, където местата били 44. Свидетелката сочи, че не знае дали
заведението се намира в двора на Техническия университет. Имало работно време,
подробно описано в констативния протокол от проверката. Доколкото си спомня,
нямало други констатирани нарушения. Свидетелката няма информация дали
процесното заведение е било проверявано преди това и дали е имало издадени
предписания.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше
разпитана св.М. Н.Д.. От показанията й се установява, че в продължение на 20
години има сключен договор с Техническия университет гр.Пловдив и е взела
участие в търговете за отдаване на процесния обект под наем, като е подготвяла
документацията и договорите свързани с този обект. Обектът бил кафе-бюфет
разположен в двора на филиала на Университета на ул.“Цанко Дюстабанов“, като
входът бил откъм ул.“Кръстьо Пастухов“. Обектът бил отдаван три пъти под наем.
През 2013 г. със заповед за отдаване на обекта било посочено да се монтира
кафе-бюфет с цел задоволяване нуждите на студентите, преподавателите и
служителите на филиала. Дружеството, с което бил сключен договор монтирал
дървен павилион. В тази връзка били направени справки в район „Централен“ и в
голяма Община за категоризация на обекта. И от двете места отговорът бил в
насока, че тъй като обектът е в двора на учебното заведение и достъпът е
ограничен, то обектът не подлежал на категоризация. Впоследствие филиалът
закупил обекта и по този повод лично свидетелката посетила район „Централен“
относно категоризацията, където й отговорили, че обектът по силата на чл.120 от
ЗТ не подлежи на категоризация. По същият начин отговорили и на главния
секретар на филиала. Свидетелката сочи, че междувременно обекта бил проверен от
КЗП, но не били съставени актове. За дружеството, на което теренът и обектът
били отдадени под наем през 2015 г., свидетелката не знае дали се е
интересувало по въпроса с категоризацията. При третият търг , проведен през
2018 г. , договор бил сключен с жалбоподателя. През този период, докато
филиалът ползвал обекта, според свидетелката никога не било ставало въпрос за
категоризацията на обекта. Уточнява, че винаги имало отворен вход от към ул.“Кръстьо
Пастухов“, където имало една малка вратичка. Оттам се влизало за детската
градина към Френския девически колеж, а в настоящия момент се влизало във
връзка с ремонт на сградата. Другият вход бил отворен и на него била направена
естакада от първия наемател за достъп за хора с увреждания. След проверката
свидетелката пуснала молба за категоризация. Доколкото знае имало някаква
временна категоризация до октомври миналата година. Допълва, че обичайно в
обекта се влизало през малката врата.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че „Меди –Е. Д.“ ЕТ действително е извършил
от обективна страна визираното в акта и в НП нарушение на Закон за туризма. Безспорно
установено е обстоятелството, че проверката е извършена в стопанисван от жалбоподателя
обект, в който той е предлагал кухненска продукция, топли и безалкохолни
напитки. От представения по делото договор за наем, сключен между едноличния
търговец и „Технически университет – София“е видно, че обектът е собственост на
Университета. Съгласно правилото на чл. 114, т. 1 от ЗТ лицата, извършващи
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т.
1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран
туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране. Именно тази разпоредба контролните органи
са възприели за нарушена от страна на едноличния търговец, тъй като е
осъществявал ресторантьорство в обект – заведение за хранене и развлечение,
който не е категоризиран по съответния ред. Спорът в настоящото производство се
свежда именно до това, дали предлагането на храни и напитки от търговеца в
обекта, наименован "павилион-кафе-бюфет" в договора за наем,
противоречи на цитираното правило, съответно дали поведението на субекта
покрива белезите на административнонаказателния състав на чл. 206, ал. 1 от ЗТ.
В подкрепа на становището си за незаконосъобразност на НП жалбоподателя
релевира доводи, че стопанисваният от него обект не представлява туристически
обект, доколкото обслужва единствено студенти, университетски служители и
преподаватели и в този смисъл се явявал ведомствен обект. Приобщените и
събраните в хода на настоящото производство материали, включително и гласните
такива опровергава това му твърдение. В показанията си св.Т. /участвала в
проверката/ сочи непротиворечиво, че служителите на КЗП са влезли безпрепятствено
в стопанисваното от жалбоподателя заведение и преди да се легитимират са направили
контролна покупка, за която им е бил издаден касов документ – фискален бон. Съответно жалбоподателя не представя
категорични доказателства за въведен ограничителен режим на допуск в проверения
обект, препятстващ посещението на въпросния „павилион-кафе-бюфет“ от външни лица
към момента на проверката. Достъпът до заведението за хранене и
развлечение е бил осъществяван обичайно
„през малката врата“ откъм ул.“Кръстьо Пастухов“, видно от показанията на св.Д..
Наличието на пропусквателен режим или на
налична табела/надпис, забраняващи посещението на обекта от външни лица /за
последното също липсват доказателства/ има съществено значение с оглед
правилото на чл.120, т.1 от ЗТ, на което се позовава жалбоподателя. Съгласно
него, не се категоризират заведенията за хранене и развлечения, разположени във
ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от техни служители и за
които няма осигурен свободен достъп за външни посетители. Не се спори, че
провереният обект е разположен в рамките на Университета-наемодател. За да се
приеме обаче, че същият не следва да бъде категоризиран следва да се установи,
че е предназначен за ползване само от студенти, преподаватели и служители на Техническия
университета и достъпът на външни посетители е препятстван. От събрания
доказателствен материал тези критерии не се покриват. Както беше коментирано
по-горе, външни посетители са могли да ползват обекта, за което свидетелства
обстоятелството, че контролните органи, които несъмнено са външни лица, са успели
да направят контролна покупка и да я заплатят, за което им е бил издаден
съответен документ. В този смисъл съвкупният анализ на събраните доказателства
индикира, че провереният обект не е функционирал в хипотезата на чл.120, т. 1
от ЗТ, а в него търговецът е осъществявал фактическа дейност по ресторантьорство,
в нарушение на правилото на чл. 114, т. 1 от закона, за което законосъобразно
му е наложена регламентираната с чл.206, ал. 1 от ЗТ имуществена санкция. С
оглед гореизложеното се налага единствено възможния извод за съставомерност на
поведението на жалбоподателя по цитирания административнонаказателен състав,
установена по надлежния ред.
Настоящият съдебен
състав счита, че макар формално да е осъществен съставът на административно
нарушение, в случая са налице предпоставките за „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН. Установява се наличие на обстоятелства, които обосновават по-ниска степен
на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от процесния вид – липсват данни нарушението да е повторно, не са
представени доказателства за констатирани други извършени нарушения по ЗТ, както и не са налични данни посочената разпоредба /чл. 28
от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е
предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Не без значение е и
обстоятелството, че през годините за посочения обект са правени постъпки за
категоризирането му и издаване на съответно удостоверение за определена
категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризирането
на обекта. Следва да се вземе в предвид и обстоятелството, че санкционирания
едноличен търговец е реагирал своевременно и е предприел действия за отстраняване
на нарушението, в резултат на които за процесния обект е било издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект. В
този смисъл съдът намира, че случаят разкрива белезите на маловажен случай по
чл.28 от ЗАНН, при което налагането на имуществена санкция, макар и в минимално
предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Следва да бъде
уважено и направеното искане за присъждане на направените разноски по делото от
страна на жалбоподателят в размер на 360 лева. Съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
От доказателствата по делото се установява, че е заплатена сумата от 360 лева
за адвокатски хонорар, липсва възражение за прекомерност от страна на
въззиваемата страна, поради което и следва да бъде присъдена именно тази сума
на жалбоподателят и да бъде осъдена въззиваемата страна за заплащането й.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ