№ 26265
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110130360 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на АСВ ЕАД, ЕИК ***** срещу М. Д. К. ЕГН: ********** за
сума в размер на 423,42 BGN /четиристотин двадесет и три лева и 42 стотинки/
представляваща главница по договор за заем №8032-00069760/26.05.2020 г., сключен
между длъжника и „МК“ АД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на
„АСВ“ ЕАД с Приложение №1 от 10.11.2020 г. към Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., ведно със законна лихва от 28.05.2021г. до
изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва, дължима в периода от
26.07.2020г. до 26.11.2020 г. в размер на 43,78 BGN /четиридесет и три лева и 78 стотинки/,
мораторна лихва за периода от 27.07.2020г. до 28.05.2021 г. в размер на 2,04 BGN /два лева
и 04 стотинки/, сума в размер на 216,90 BGN /двеста и шестнадесет лева и 90 стотинки/,
представляваща главница по договор за допълнителни услуги към договор за заем №8032-
00069760/26.05.2020 г., сключен между длъжника и „МК“ АД, ЕИК *********, вземанията
по който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД с Приложение №1 от 10.11.2020 г. към Рамков
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. , ведно със законна лихва
от 28.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 27.07.2020г. до
28.05.2021 г. в размер на 10,57 BGN /десет лева и 57 стотинки/, държавна такса в размер на
25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN
/петдесет лева/.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните суми за цена за
допълнителни услуги и лихва за забава плащането на същото, както и частично за разноски
следва да бъде отхвърлено.
В случая заявителя претендира прехвърлени от „МК“ АД, ЕИК ********* вземания по
1
договор за допълнителни услуги във връзка с договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон, както и от ЗЗП.
По отношение цената на пакет от допълнителни услуги, заявителят посочва, че длъжникът
се е задължил да заплати същата по договор за допълнителни услуги към договор за заем
№8032-00069760/26.05.2020 г., сключен с „МК“ АД, ЕИК ********* за предоставяне на
пакет допълнителни услуги, описани в Приложение № 1 към договора. Видно от договора за
допълнителни услуги същият се сключва с предмет предоставяне на Пакет допълнителни
услуги „Разглеждане до минути“ с включени услуги: безплатно усвояване на сумата в офис
на заемодателя или чрез клонове на Изипей, безплатно внасяне на сумата в офис на
заемодателя, безплатно внасяне на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал,
предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално
обслужване и право на участие в специални промоции. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в
полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за
кредит и за управлението му. От друга страна, когато е налице явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето
на възнаграждение в размер, близък до половината от размера на главницата по кредита за
посочените „услуги“, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя като с тези клаузи
се въвежда на практика задължение на едната страна по договора да заплати за правото да
поиска изменение на договора, с което право тя разполага и без да заплаща за това цена,
близка до основното задължение по договора. Възнаграждението се явява и нееквивалетно
на насрещната престация на заемодателя, поради което посочените клаузи за уговаряне на
възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът
счита, че уговорката за посоченото възнаграждение, освен че противоречи на чл. 10а ЗПК, е
в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание.
Съдът намира, че съдържанието на посочените договорни клаузи обуславя и извод за
неравноправност на клаузата за дължимост на възнаграждение в посочения размер, защото
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя – чл.143 ЗЗП, като не се установява да е
индивидуално уговорена. Предвидено е цената за пакет „допълнителни услуги“ да се дължи
независимо от това дали са ползвани уговорените възможности. Това поставя
заемополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва,
на което съответства и право на кредитора да събира цена за непредоставени услуги.
Предвид преценката за неоснователност на искането за главницата за цена на пакет
допълнителни услуги, неоснователно е искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.
2
410 ГПК и за акцесорното вземане за лихва за забава, поради което заявлението и за това
вземане следва да бъде отхвърлено.
С оглед отхвърляне на заявлението за част от претенциите, то на заявителя не се дължат
разноски, съответно на тези част и искането му за съответните разноски следва да бъде
отхвърлено.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление по ч.гр.д.№ 30360/2021 г. на АСВ
ЕАД, ЕИК ***** срещу М. Д. К. ЕГН: ********** , в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за
сумата от 216,90 лв, дължима цена по договор за допълнителни услуги към договор за заем
към договор за заем №8032-00069760/26.05.2020 г. ведно със законната лихва от
28.05.2021г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на 10,57 лв, представляваща
лихва за забава плащането за периода от 27.07.2020г. до 28.05.2021 г., както и за разноски
за разликата над 16,84 лева до пълния претендиран размер от 25 лева за държавна такса и
над 33,68 лева до пълния претендиран размер от 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3