Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

 02.11.2016 г., гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                            

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Т.Д., като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1310 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът Р.М., действащ като ЕТ „М. – Р.М.“ твърди, че между него, като превозвач и ответника „В.С.“ ЕООД, като С.итор-посредник са установени търговски правоотношения във връзка с превозването на товари от България до Германия. Твърди, че е извършил международен транспорт на варели с пчелен мед по повод направени 10 договора-заявки от „В.С.“ ЕООД, като платец на всяка отделна заявка по превозните навла е ответникът. Плащането следва да се осъществява по банкова сметка ***ктура и 2 бр. ЧМР без забележка на товарополучателя в тях. Посочва, че по негово искане по реда на чл. 390 от ГПК е допуснато обезпечение на настоящите искове,  по ч. гр. д. №136/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново, чрез налагане на  запор на банкови сметки на длъжника. Във връзка с налагане на тази обезпечителна мярка, ответникът е извършил плащане по банков път на сумата от 15 780 лева, но остава да дължи сума в размер на 25 800 лева. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да се осъди ответника да заплати сумата от 25 800 лева, представялваща сбор от дължимото превозно навло по фактури №№ **********/28.11.2014 г.; № **********/30.11.2014 г.; **********/05.12.2014 г.;  **********/08.12.2014 г.; **********/12.12.2014 г. и **********/17.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 502.07 лева, представляваща законна лихва върху дължимите по фактурите суми за период, съответно от датата, на която настъпва падежа на всяка  една от фактурите  до датата на исковата молба. Претендира направените по делото разноски, включително и тези, свързани с производството по чл. 390 от ГПК.

Ответникът „В.С.“ ЕООД не подава отговор на исковата молба и не изразява становище по предявените искове в хода на производството.

Предвид процесуалното поведение на ответника, в проведеното на 28.10.2016 г. открито съделно заседание, процесуалният представител на ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено решение.

Съдът констатира, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като последиците от това негово поведение са му указани от Съда с разпореждането,  с което му е  връчен препис от исковата молба и с определението от 03.08.2016 г. за насрочване на делото

 Предвид гореизложеното и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и обстоятелството, че предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Ето защо съдът приема, че следва да уважи искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които предпоставки Съдът приема, че са налице. Затова Съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включително и разноските, направени във връзка с обезпечаване на исковете - арг. от т. 5 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г. Тези разноски възлизат на 3572 лева, в това число 1082 лева - дължима държавна такса по исковете; 2000 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 490 лева разноски, направени в обезпечително производство по реда на чл. 390 от ГПК /40 лева държавна такса и 450 лева адвокатско възнаграждение/.  На ищеца не се дължат останалите поискани със списъка на разноските по чл. 80 ГПК суми, доколкото в процедурата по отстраняване нередовности на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК е уточнен размерът на предявените искове и дължимата държавна такса по тях, съобразно правилото на чл. 72, ал. 1 от ГПК, е 1082 лева, а не поисканите със списъка 1865.76 лева. Не се установява и поисканите със списъка разходи за транспорт да имат характер на съдебни разноски, които подлежат на възстановяване от ответника, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. В представения списък на разноските не са индивидуализирани претендираните във връзка с обезпечителното производство такива, но от ангажираните от ищеца доказателства Съдът намира, че му се дължат разноски във връзка с производство пообезпечаване на настоящите искове по реда на чл. 390 от ГПК в размер на 490 лева. От останалите представени документи за образуване на изпълнително производство и договор за представителство в обезпечително производство от 18.02.2016 г. /дата, следваща издаването на обезпечителната заповед от 17.02.2015 г./ не може да се обоснове извод за извършени от ищеца разноски, свързани с обезпечаване именно на настоящите искове.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „В.с.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.М. М., действащ като ЕТ „М. – Р.М.“, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, сумата 25 800 лева /двадесет и пет хиляди и осемстотин лева/, представялваща сбор от дължимото превозно навло по фактури №№ **********/28.11.2014 г.; № **********/30.11.2014г.; **********/05.12.2014 г.;  **********/08.12.2014 г.; **********/12.12.2014 г. и **********/17.12.2014 г., ведно със законната лихва за забава от 04.03.2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „В.с.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.М. М., действащ като ЕТ „М. – Р.М.“, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 502.07 лева /петстотин и два лева и 07 ст./, представляваща законна лихва върху дължимите по фактурите суми за период, съответно от датата, на която настъпва падежа на всяка  една от фактурите  до 04.03.2015 г.

ОСЪЖДА „В.с.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.М. М., действащ като ЕТ „М. – Р.М.“, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в  размер на 3572 лева /три хиляди петстотин седемдесет и два лева/.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Да се изпрати препис от решението на страните, като на основание чл. 240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото решение,  да се изпрати съобщение на ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок от получаване на съобщението.

 

                                                                 Съдия: