О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град София, 26. 03. 2021 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - Д
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове: 1. Силвана Гълъбова
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 11208 по описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 577, ал. 1 във връзка с чл.
569, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
въз основа на постъпила жалба от Д.Н.Г.-В., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „*/********съдебен
адрес ***, вляво (жалбоподателка) чрез процесуалния представител адвокат Л.Л.срещу
определение № 833 от 02. 07. 2020 г. на съдия по вписванията към Софийския
районен съд относно заявление с вх. № 35257/02.07.2020 г. (обжалвано
определение). С обжалваното определение съдията по вписванията е отказала да
разпореди вписването на определение от 17. 02. 2010 г. по гр. дело 5862 по
описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което се прекратява производството
по гр. дело 5862/2009 г.
Жалбоподателката
твърди, че е представила на съдията по вписванията подлежащ на вписване съдебен
акт. Поддържа, че заявлението ѝ до съдията по вписванията е редовно и
съдържа всички изискуеми реквизити и приложения и също така, видно от придружителното
писмо, издадено от Софийския градски съд, и два броя заверени преписи от
съдебния акт, както и препис от подлежащата на заличаване искова молба.
Заявява, че Правилникът за вписванията (ПВ) не поставя изискване за
представянето на заверен препис от исковата молба, по която следва да се
извърши вписването/заличаването. Дори и да се приеме, че липсва приложена
искова молба, съдията по вписванията все пак е можела да установи идентичност и
относимост между вече вписаната искова молба и актът, който следва да бъде
отбелязан по нея, тъй като в издаденото от съда придружително писмо изрично е
посочено, че исковата молба е вписана с всички необходими за идентификацията
ѝ реквизити. Твърди, че част от мотивите към обжалваното определение са
неотносими, както и че тя (жалбоподателката) има правен интерес от вписването.
Иска от Софийския градски съд да постанови определение, с което да отмени
отказа на съдията по вписванията, обективиран в обжалваното определение, като
разпореди отбелязване на определение от 17. 02. 2010 г. по гр. д. № 5862/2009
г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-2 състав, с окето съдебното
производство е прекратено, чрез заличаване на вписана искова молба на 20. 08.
2009 г. в том IX,
акт 173, с вх. № 35832 по описа на Службата по вписвания – София.
Анализирайки
твърденията на жалбоподателката и представените доказателства, съдът направи
следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице срещу
подлежащ на обжалване акт: отказ на съдията по вписванията. Представен е
документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Следователно жалбата е
редовна и допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните
съображения.
Софийският градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, е постановил определение от 17. 02.
2010 г. по гр. д. № 5862 по описа за 2009 г. С посоченото определение
производството по същото гражданско дело е прекратено поради оттеглянето на
иска, който е с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). Видно от попълнения печат, определението е влязло в сила на
17. 03. 2010 г.
На 28. 11. 2019 г. Софийският градски съд, I – 2 състав, е изпратил на ръководителя на Агенцията по
вписванията два заверени преписа от влязлото в сила определение от 17. 02. 2010
г. В съпроводителното писмо е посочено, че исковата молба е вписана на 20. 08.
2009 г., том IX, №
173, вх. рег. № 35832, им. партида № 18213.
На 02. 07. 2020 г. жалбоподателката е подала заявление до съдията по вписванията,
с което е поискала да бъде разпоредено вписването на определение от 17. 02.
2010 г. по гр. д. № 5862/2009 г. на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, I-2
състав, за заличаване на вписана искова молба – том IX, акт 173, 2009 г. Към заявлението са били
представени документ за внесена държавна такса в размер на 40 лева, два броя
заверени преписи от влязлото в сила определение от 17. 02. 2010 г. и два броя
съпроводителни писма от Софийския градски съд. Същият ден съдията по
вписванията е постановила отказ да извърши поисканото вписване с обжалваното
определение.
Исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за постановяване на решение за
сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право
върху недвижим имот, трябва да бъде вписана съгласно чл. 114, б. „б“ от Закона
за собствеността (ЗС). Съответно, влязлото в законна сила решение, постановено
по подобна искова молба, се отбелязва по представен препис от решението (чл.
115, ал. 1 ЗС). В разглеждания случай в съдържанието на влязлото в сила
определение от 17. 02. 2010 г. е изрично посочено, че исковата молба е с правно
основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Не е изрично посочено, че предварителният
договор е за прехвърлянето или за учредяването на вещни права върху недвижим
имот. Въпреки това такъв извод (че исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е
свързана с предварителен договор за прехвърлянето или учредяването на вещни
права върху недвижим имот) може да бъде направен предвид съдържанието на
изпратеното от Софийския градски съд съпроводително писмо. С него съдът е
удостоверил, че упоменатата във влязлото в сила определение от 17. 02. 2010 г.
искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана.
Следователно исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била свързана с
предварителен договор за прехвърлянето или учредяването на вещни права върху
недвижим имот. Тогава и влязлото в сила определение от 17. 02. 2010 г., с което
производството по тази искова молба е било прекратено, подлежи на отбелязване
въз основа на чл. 115, ал. 1 във връзка с чл. 114, б. „б“ ЗС. Съдията по вписванията не може да откаже вписване на
определението по съображения, че не отговаря на изискванията за форма и
съдържание, нито може да проверява съдебни актове. Щом е представен за вписване
съдебен акт, за който нормативен акт предвижда да бъде отбелязан (какъвто е
настоящият случай), съдията по вписванията трябва да го отбележи (т. 6 от
Тълкувателно решение № 7 от 2013 г. по тълкувателно дело № 7 от 2012 г., ОСГТК
на ВКС). Нито чл. 13, нито чл. 14 ПВ изисква да бъде представен препис или
препис-извлечение от исковата молба. Чл. 14 ПВ изисква да бъде представен
препис от влезлия в сила съдебен акт, което изискване е било изпълнено. Съдията
по вписванията е трябвало да заличи вписването на исковата молба, като отбележи
в съответната партидна книга влязлото в сила определение (чл. 13 ПВ). Коя е
съответната партидна книга може да се установи по данните в съпроводителното
писмо на Софийския градски съд.
Дори и да можеше да се приеме, че нормативен акт изисква да бъде
представен препис или препис-извлечение от вписаната искова молба, за да бъде
отбелязано влязлото в сила определение и да бъде заличено нейното вписване,
съдията по вписванията може служебно да го провери. При вписването на исковата
молба препис от нея е бил приложен към особено канцеларско дело и този препис
може да бъде издирен въз основа на данните по съпроводителното писмо на
Софийския градски съд. По същия начин съдията по вписванията следва да установи
дали е била внесена държавна такса в необходимия размер по чл. 3, ал. 1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
Производството по вписване (вписване, отбелязване или заличаване) е охранително
производство, в което намира засилено приложение принципът на служебното начало
(чл. 533 ГПК).
По изложените съображения обжалваното определение е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Съдията по вписванията трябва да разпореди
отбелязването на влязлото в сила определение и да заличи вписването на исковата
молба (вписана на 20. 08. 2009 г., том IX, № 173, вх. рег. № 35832, им. партида № 18213) след
като се увери, че е била внесена държавна такса в необходимия размер.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯВА определение № 833, постановено на 02. 07. 2020 г. от
съдия по вписванията при Софийския районен съд по заявление с входящ номер
35257 от 02. 07. 2020 г.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване
на процесуалните действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.