РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. София , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502504 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д. № 5736/2018г. по описа на СГС, І –
24 състав срещу решението от 31.01.2020г., с което е осъдено ЗД Бул инс АД да заплати на
Л. А. М., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди от ПТП от 22.10.2017г. в размери съответно от 832,50 лева и 90 000 лева, ведно със
законната лихва от 27.04.2018г., отхвърлен е иска за неимуществени вреди за разликата над
90 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева и искането за присъждане на законна
лихва за периода 30.10.2017г.-26.04.2018г., и са присъдени разноски.
Въззивникът ищец М. обжалва по реда на чл. 258 ГПК решението в частта, с която е
отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода
30.10.2017г.-26.04.2018г., като твърди началният момент да е определен в нарушение на
закона, съобразно тълкуването му, дадено в задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК.
По реда на чл. 263, ал.2 ГПК ищцата обжалва решението и в частта, с която е отхвърлен
искът й за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лева до пълния предявен размер,
като излага доводи за определяне на размера на обезщетението в нарушение на чл. 52 ЗЗД.
Въззивникът ответник ЗД Бул инс АД иска отмяна на решението в частта, с която
исковете са уважени – този за имуществени вреди изцяло, а този за неимуществени размери
за разликата над 50 000 лева до 90 000 лева, като излага доводи за неправилно приложение
на чл. 52 ЗЗД и нарушение на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
1
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваните част за валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на страните, са
следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ищцата като
пострадала от ПТП от 22.10.2017г. и на ответника, в качеството му застраховател на
гражданската отговорност на прекия причинител на вредата –П. Д. К..
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на К. и причинно –
следствената връзка между същото и травматичните увреди на К. не са спорни пред
настоящата инстанция и са установени по реда на чл. 300 ГПК от влязлата в сила присъда по
нохд № 247/2018г. по описа на РС- Нова Загора.
Ответникът своевременно е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като с отговора на исковата молба е заявил, че в нарушение на чл. 113 ЗДвП
ищцата не се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото МПС преди да
предприеме пресичане.
Че ищцата е пресичала пътното платно на обозначено за целта място, а именно пешеходна
пътека по смисъла на т.54, §6 на ДР на ЗДвП, е доказано по реда на чл. 300 ГПК, тъй като
настъпването на произшествието на пешеходна пътека в случая е съставомерно
обстоятелство (вж. чл. 343, ал.3 НК). Ударът е настъпил в лентата на движение на
мотоциклетиста, след като пешеходката е навлязла на пътното платно , пресичайки го пряко
по продължението на тротоара, отляво надясно спрямо посоката за движение на мотора .
Водачът се е движил с 60 км/ч и не е намалил скоростта си, а се е опитал да заобиколи
пешеходката.Ударът е бил предотвратим при аварийно спиране, независимо от скоростта на
движение на пешеходката, ако мотоциклетистът се е движил с разрешената скорост от 50
км/ч.( така заключенията на в.л. А. и отговорите му в с.з. на 28.06.2019г.)
Цитираният механизъм, установен безпротиворечиво от събраните по делото
доказателства, изключва възможността ищцата да е действала съпричинително. Явно е, че тя
не е нарушил разпоредбите на чл. 113,ал.1 т.1 ЗДВП, защото е предприела пресичане на
разрешено място и е изминала повече от половината разстояние до мястото на удара.
Противно на заявеното от въззивника, тя не е имала задължение да спре на разделителната
линия и да изчака преминаването на мотоциклета. Законът предвижда точно обратното - чл.
119, ал.1 ЗДвП задължава водачите на нерелсови превозни средства да пропуснат стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци. Пострадалата е била именно
такава.
Отделно, в случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, в сила
към датата на ПТП, според която пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие, когато то е настъпило на пешеходна пътека, а водачът е
превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от
ЗДвП, имащо отношение към произшествието. Видно от влязлата в сила присъда, при
катастрофата К. е нарушил множество правила за движение по пътищата, сред които и
забраната по чл.21, ал.1 ЗДвП.
В заключение, оплакванията на ответника за неправилно приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД
са неоснователни.
Такива са и оплакванията на ищцата, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД.
М. е получила тежка съчетана травма със засягане на главата, таза и долните крайници:
травматичен шок, контузия на главата с мозъчно сътресение, фрактура на таза в дясно,
2
фрактура на лява бедрена шийка, рани в дясна седалищна област и лява бедрена област,
множество охлузвания и кръвонасядания. Била е хоспитализирана. Първата седмица от
болничния престой е стабилизирана, поставен й е бил лапароцентезен дрен, свален след
четири дни,зашити са раните на бедрата и преведена за оперативно лечение. Зашита е раната
на седалището и е поставена метална остеосинтеза на счупването на лявата бедрена кост.
Изпитваните от ищцата болки са били с висок интензитет, особено през първите три месеца.
Два месеца след изписването й от болница ищцата е била на постелен режим, с
необходимост от постоянна чужда помощ. След третия месец е започнала да се придвижва с
патерици. Общият възстановителен период от всички увреждания при ищцата е продължил
за около година, при обичаен такъв за около 7 месеца. Възстановяването не е пълно. Налице
са сериозни остатъчни явления, установени от в.л. Д. при личен преглед на ищцата,
извършен близо две години след ПТП, а именно:остатъчен дефицит в лява тазобедрена става
и лява коленна става; затруднена походка- придвижването продължава са е посредством две
патерици и без активно натоварване на левия крайник, същият е скъсен с 3 см, а лявото
коляно е изкривено навътре. Прогнозата са преодоляване на описаните е неблагоприятна,
ако не бъде извършена нова, прецизна операция за поставяне на изкуствена лява
тазобедрена става – така в.л. Д. в с.з. на 28.06.2019г.
Настоящият състав, като отчита вида и броя на травмите; хирургичните интервенции;
дългия и съпроводен със сериозен битов и психологически дискомфорт възстановителен
период; възрастта на ищцата – 65 г. към датата на ПТП и факта, че са налице сериозни
остатъчни явления, които обаче са преодолими чрез нова хирургична интервенция, намира
за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от 90 000 лева.
Няма основание за определяне на по – висок размер, както се твърди в жалбата на
ищцата, тъй като остатъчните явления не са дефинитивно трайни – състоянието на
пострадалата е обратимо чрез рутинна хирургична интервенция.
Оплакванията на ответника, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД са бланкетни. Такива са
и по отношение на иска за имуществени вреди. Установено е от събраните по делото
доказателства извършването на наложени от предизвиканото от ПТП увреждане на ищцата
разходи в размер на 832,50 лева и няма основание за намаляването им на основание чл. 51,
ал.2 ЗЗД.
В заключение, исковете са основателни и доказани до уважените от първостепенния съд
размери.
Върху обезщетенията се дължи лихва за забава, считано от уведомяване на ответника. В
този смисъл е даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение с решение на ВКС, І ТО от
04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г., в което е прието, че при действието на КЗ от 01.03.2016г.
в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Приложено за случая, цитираното означава, че лихвата се дължи от 22.10.2017г., когато,
съгласно установеното от първата инстанция, ищцата е предявила претенцията си пред
застрахователя. Ищцата сочи друг начален момент, следващ датата 22.10.2017г. и при
спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд следва
да уважи искането й, като присъди законна лихва върху обезщетенията считано от
30.10.2017г.
С оглед изложеното, като достига до различни крайни изводи единствено по отношение
на началния момент на законната лихва върху дължимите обезщетения, въззивният съд
следва да потвърди решението в обжалваните му части и промени началната дата, от която
следва да се начислява законна лихва върху присъдените обезщетения.
На пълномощника на ищцата се следва възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, съразмерно
3
на интереса по отхвърлената жалба на ответника или 2015,96 лева, с ДДС, а на ответника
– разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на интереса по отхвърлената част от
жалбата на ищцата или минималният размер по НМРАВ от 1716 лева, с ДДС, при
основателност на възражението за прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І –24 състав от 31.01.2020г. по гр.д. № 5736/2018г. в
частта, с която са отхвърлени исканията за заплащане на законна лихва върху присъдените
суми за периода 30.10.2017г.-26.04.2018г., квалифицирани като искове по чл. 497, ал.1 КЗ, и
ОПРЕДЕЛЯ датата 30.10.2017г. за начална, от която се дължи законната лихва върху
присъдените обезщетения.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І –24 състав от 31.01.2020г. по гр.д. № 5736/2018г.
в останалите обжалвани части, с които:
е уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди;
е уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 50 000 лева до 90 000 лева
и
е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 90 000 лева до 120 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, гр.София да плати на адв. П. К., гр.Казанлък, ул. Славянска №
6, офис 10, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 2015,96 лева – възнаграждение за
представителство на ищцата пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Л. А. М. ЕГН **********, съдебен адрес адв. П. К., гр.Казанлък, ул. Славянска
№ 6, офис 10 да плати на ЗД Бул инс АД, гр.София, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата
1716 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4