№ 473
гр. Благоевград, 24.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20241200900165 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
10829/08.08.2024 г., подадена от адв. И. Ч., пълномощник на М. Т. М., ЕГН
**********, с адрес: ********* срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от П.В.Д., В.В.И. и Вл.В.М..
С исковата молба е направено искане на основание чл. 83, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса и разноски за водене на
делото. Към молбата е приложена декларация за материалното и гражданско
състояние от ищцата.
Благоевградският окръжен съд, след съобразяване на материалите
по делото и приложимия закон, приема по исканията на ищците за
освобождаването им от дължимата по делото държавна такса следното:
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата
за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други
констатирани обстоятелства.Така посочената законова разпоредба е
императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва,
че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното
производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи
1
наличието на гореизброените предпоставки.
В константната практика на ВКС, обективирана в определение
№603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение
№573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение
№612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение
№496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, постановени
по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на страната за
освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК
съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за
освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за
производството по делото. След изясняване на общото материално състояние
на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги
съпостави с цената на иска/ исковете и пълния размер на дължимата държавна
такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с
достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата
държавна такса или част от нея и разноските по делото.
С молбата ищецът М. Т. е представила декларация за материално
състояние по чл.83, ал.2, т.2 ГПК, в която под страх от наказателна
отговорност декларира, че: получава месечен доход в размер на 460 лв. от
заплата, не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с
личен труд, не извършва селскостопанска дейност, вдовица, не осигурява
средствата за издръжка на семейството, не притежава недвижим имот, не
притежават дялове и акции в търговски дружества, не притежава парични
влогове, както и че страда от заболяване, което да налага постоянни разходи в
размер на 100 лв.- месечно.
След направените служебни справки, обаче се установи, че същата се е
разпоредила с лично имущество, последната сделка от които е била през 2021
г. От справката в Агенция по вписванията се установява, че същата е
извършила продажба на няколко недвижими имота.
От заверен препис от Разпореждане от 30.06.2024 г. на НСИ, ТО –
2
Благоевград се установява, че ищцата получава месечна пенсия в размер на
1033,93 лв., която не съвпада с декларираният размер на пенсия.
От данните в представената от ищцата декларация и от направените
служебни справки може да се направи обоснован извод за имуществено
състояние на същата, което не предполага възможност за заплащането на
държавна такса в размер по 3600 лв. за разглеждане на предявения иск по
делото.
При конкретните данни по делото, съдът приема за справедливо М. Т. М.
да бъде освободена от заплащането на държавна такса над сумата от 600 лв.
до дължимия размер от 3600 лв., след което освобождаване ищцата ще дължи
държавна такса за разглеждане на делото в размер на по 600 лв., за която сума
молбата за освобождаване от държавна такса следва да се остави без
уважение.
Водим от горните съображения и на основание чл.83, ал.2 ГПК,
Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: *********, от
заплащане на дължимата се държавна такса във връзка с разглеждане на
предявените искове, по които е образувано настоящето т.д.№165/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград, за сумата представляваща разликата над
600 лв. до дължимия размер от 3600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Т. М., ЕГН **********, с адрес:
********* за освобождаване от внасяне на дължимата се по делото във връзка
с предявения от нея иск държавна такса за сумата от 600 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се оставя без уважение частично
искането на ищеца за освобождаването от държавна такса за разглеждане на
делото, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
ищците, а в останалата част същото не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3