№ 78
гр. Търговище, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500156 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ
ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ (АППК), ЕИК *********, представлявана от изп.директор
Петя А.а, чрез процесуален представител юриск. В.Ш., съгласно пълномощно №
15/10.07.2020 г., адрес за призоваване: гр.София 1000, ул. „Врабча“ № 23, срещу решение
№ 114/15.03.2021 г., постановено по гр. дело № 1430/2020 г. на PC - Търговище, с което са
ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от АППК против „Стария дъб-97“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище - 7700, хотел „Мизия“,
стая 121, представлявано от управител - Ал. М. Ал., искове за заплащане на сумата от
6748.33 лв.- обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по т.16 във вр. т.10.4 и
т.21 от договор за продажба на дружествени дялове от „Стария дъб“ ЕООД, гр. Търговище и
за заплащане на сумата от 1145.34 лв.-законна лихва за забава, считано от 11.03.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба- 09.11.2020 г.
Считайки решението за неправилно, въззивникът моли за неговата отмяна и
уважаване на предявените искове, претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Излага следните доводи: При безспорно установена фактическа обстановка
1
– сключен на 12.08.1998 г. договор за приватизационна продажба на 80 % от капитала на
„Стария дъб“ ООД гр. Търговище, съгласно т. 10.4 от който е уговорено задължение на
купувача да не прехвърля придобитите дялове на дружеството до окончателното изплащане
на покупната цена, в противен случай продавачът има право да иска от купувача
обезщетение в размер на получената цена от прехвърлитената сделка, увеличена с 20%;
както и това, че ответникът не е платил последната девета годишна вноска, като с договор
от 19.06.2017 г. е прехвърлил част от придобитите дружествени дялове от „Стария дъб“
ЕООД на трето лице, съдът неправилно е приел, че: 1.поради изтичането на давността на
вземането за последната девета вноска от покупна цена, предмет на отделно производство,
не е налице задължението за заплащане на цената. С изтичането на погасителната давност не
се погасява вземането на кредитора, а единствено правото му да го търси посредством
принудително изпълнение. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение; 2. Неправилно РСТ е приел, че от погасяването по давност на
задължението за деветата вноска от цената, следвало, че липсва предпоставката по т. 10.4 от
приватизационния договор, а именно плащането на покупната цена, тъй като погасяването
на вземането по давност не следва да се приравнява на плащане; 3. Неправилно е определил
за начален момент, от който е започнала да тече погасителна давност за процесното вземане,
датата на сключване на договора за прехвърляне на дялове, а именно 19.06.2017 г., тъй като
това обстоятелство става известно за трети лица чак след вписването му в Търговския
регистър – вписано по партидата на „Стария дъб“ ООД на 10.11.2017 г., като преди тази
дата не би могло да бъде установено извършеното нарушение на забраната в т. 10.4 от
приватизационния договор, поради което не може да бъде споделен извода на съда относно
изтичането на погасителната давност към датата на подаването на исковата молба на
09.11.2020 г.
По реда и в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна със
становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемото търговско дружество
намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, свързани с това, че
погасяването по давност на задължението не погасява вземането на кредитора, тъй като
искът по чл. 422 ГПК установява със сила на пресъдено нещо дали определено задължение
изобщо съществува и мотивите на съда (причините за погасяването му) не са задължителни
за другите съдилища. Съображенията, че задължението оставало естествено в случая е
ирелевантно, тъй като това щяло да има значение единствено ако длъжникът е платил след
изтичане на давността. Нещо повече, съдебната практика е категорична, че обективните
предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 422 ГПК се разпростират относно
съществуване на правотокакто към момента на приключване на съдебното дирене, така и
към минал момент – от деня на неговото възникване, което е логично - противното би
означавало, че в случая „Старият дъб-97“ ООД (купувачът на дялове) да остане ЗАВИНАГИ
задължен към държавата да не прехвърля дяловете си. На следващо място, въззиваемият
счита, че забраната за прехвърляне на дялове, съдържаща се в договора за приватизационна
2
продажба, противоречи на правото на Европейския съюз, позовавайки се на § 63, § 1 ДФЕС
(предишен чл. 56, § 1 ДЕО) установяващ забрана за ограничение на свободното движение на
капитали между държавите, цитира решение № 147/27.01.2016 г., постановено по т.д. №
3013/2013 г., ВКС. 10.11.2020 г. По отношение прехвърлянето на дяловете - счита, че
прехвърлителното действие на договора е настъпило на 19.06.2017 г., като вписването в ТР
няма отношение към вътрешните отношения в самото дружеството и към действителното
придобиване на дружествените дялове от него - на първо място, самата разпоредба на чл. 21
от договора от 1998 г. обвързва дължимите неустойки с настъпването на обстоятелствата, а
не с вписването им; на следващо място- видно от електронната партида на “Стария дъб-97”
ООД още на същия ден 19.06.2017 г. след изповядване на сделката е подадено заявление
образец А4 за вписване на промените и макар на 21.06.2017г. да е постановен отказ по това
заявление, факт е, че на 19.06.2017 г. вече е било видно за всички трети лица, че такъв
договор е сключен. По изложени доводи моли съда да остави без уважение жалбата и да
остави в сила обжалваното решение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът не се представлява.
Постъпило е писмено становище вх. № 2003/10.09.2021 г. от процесуалния му представител
В.Ш., с което се поддържа депозираната жалба, претендира разноски, прави възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от насрещната страна.
При извършената по реда на чл. 269-273 ГПК проверка, съдът констатира, че жалбата
е допустима, разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивът се произнася служебно по
валидността на обжалвания акт, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси – е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо.
По наведените в жалбата доводи и съображения, съдът намира следното:
С искова молба вх.8135/09.11.2021 г. (дата на пощ.клеймо 06.11.2020 г.), ищецът
АППК е предявил настоящите искове, обосновани с твърденията, че поради неизпълнение
задължението по чл. 10.4. от приватизационния договор от 12.08.1998г. , на осн.чл. 16 от
същия и чл. 92 от ЗЗД ответникът му дължи сумата 7893,67 лв., от които: 6 748,33 лв.-
неустойка в размер на получената цена от прехвърлителната сделка по продажба на дялове
от приватизираното дружество на трето лице, преди длъжникът да е заплатил изцяло
покупната цена по последната девета годишна вноска, както и 1145 лв.- законна лихва за
периода от 11.03.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба, като в ИМ е
проследено развитието на отношенията между страните по повод на тази девета вноска – до
образуване на изп.д. № 20177690400969 и изпращане на писмото от 15.02.19 г. до
ответника, върнато с гриф „непотърсено“ на 11.03.2019 г.
По реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, със становище
3
за неоснователност на иска, с възражения, че: 1. сумите по посочените два изпълнителни
листа са недължими – по отношение на ИЛ от 15.12.2010г., издаден в заповедното
производство, образуваното исково с првано осн.чл. 422 от ГПК е приключило с влязло в
сила решение № 118/12.12.2019 г. по т.д. № 2288/18г. на ВКС, с което окончателно бил
отхвърлен иска за съществуването на това вземане на Агенцията, поради погасяването му по
давност. Задължението по ИЛ от 15.12.2012 г., издаден по гр.д.№ 397/10 г. не е за покупна
цена по договора от 1998г., а е за неустойка за забава, която не е част от фактическия състав
на чл. 10.4 от договора; 2. възражение за изтекла погасителна давност на претендираното
вземане за неустойка, с доводи, че 3 –годишният срок по чл. 111, б.“а“ във вр. с чл. 21 от
договора е изтекъл на 19.06.2020 г., тъй като твърдяното от ищеца нарушение по чл. 10.4 е
настъпило на 19.06.2017 г. (датата на нот.заверка на договора за прехвърлянето на дяловете,
като маскар на 21.06.17 г. да е постановен отказ по това заевление, факт е, че вече е било
видно за всички трети лица, че такав договор е сключен), а исковата молба е заведена на
09.11.2020 г.
По фактите:
Не е спорно между страните, установява се и от приложените писмени доказателства,
че на 12.08.1998 г. е сключен договор за приватизационна продажба на 13 187 дружествени
дяла, представляващи 80 % от капитала на „Стария дъб“ ООД гр. Търговище (л.8-14 от гр.д.
№ 1430/20 г. на РС Търговище), съгласно т. 10.4 от който е уговорено задължение на
купувача „Стария дъб 97“ ООД да не прехвърля придобитите дялове на дружеството до
окончателното изплащане на покупната цена по т. 6 и т. 7, в противен случай продавачът
има право да иска от купувача обезщетение в размер на получената цена от прехвърлитената
сделка, увеличена с 20%; че ответникът не е заплатил последната девета годишна вноска в
размер 22 960 щ.д., с падеж 12.08.2008 г. (предвид сключеното на 09.08.1999 г.
допълнително споразумение към договора – л. 15 от гр.д. № 1430/21 г. РСТ); както и
обстоятелството, че с договор от 19.06.2017 г. (л. 20, пак там) ответникът е прехвърлил част
от придобитите дружествени дялове от „Стария дъб“ ООД на трето лице – обстоятелство,
вписано в ТР по партидата на „Стария дъб“ ООД на 10.11.2017 г.
Установява се още от писмените доказателства, че поради непостъпило плащане на
девета вноска по приватизационния договор, с падеж 12.08.2013 г., АСПК гр. София
(понастоящем АППК- съгласно §5, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗПубличните предприятия) е
инициирала заповедно производство по чл. 417 ГПК - ч.гр.д. № 2333/2010г. на РС-
Търговище, по което е издадена заповед № 1322/14.12.2010 г. и изпълнителен лист от
15.12.2010 г. за сумата 23 582,17 щ.д., ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до
окончателното плащане на задължението, ведно с разноски и юриск.възнаграждение. В
полза на Агенцията въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 397/2010 г., е издаден
ИЛ от 15.12.2012 г. срещу „ Стария дъб-97“ ООД за сумата 976,30 щ.д.- неустойка за забава
плащането на въпросната девета годишна разсрочена вноска, ведно с лихви и разноски.
Въз основа на тези два ИЛ, по молба на кредитора от е образувано изп.д. № 969/2017
4
г. на ЧСИ, рег. № 769, район на действие ОСТ, ПДИ е изпратена до длъжника „Стария дъб-
97“ ООД на 23.10.2017 г. С постановление от 09.12.2019 г. изпълнителното производство е
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С договора от 19.06.2017 г. за прехвърляне на дружествени дялове, с нот.заверка на
подписи и съдържание от същата дата (л. 20 ), ответникът е прехвърлил на трето лице част
от притежаваните в „Стария дъб“ ООД дружествени дялове, а именно 13 177 дяла от
капитала, „в замяна на дълг срещу собственост в размер на 5623,61 лв., съгласно решението
на Общото събрание на дружеството от 19.06.2017 г.“. Прехвърлянето на дяловете е
ЗАЯВЕНО за вписване в ТР по партидата на ответника на същата дата 19.06.2017г.
Постановен е отказ от 21.06.2017 г. По последваща молба прехвърлянето на дяловете е
вписано на 10.11.2017 г. – вписване 20171110101257.
Въз основа на протоколно решение № 5412/15.02.2019 г. от заседанието на ИС на
АПСК (л. 21), с което е разпоредено на ответника да бъде начислена неустойка на осн. т. 16,
вр. с т. 10. 4 от приватизационния договор, представляваща договореното обезщетение в
размер на 6 748.33 лв., до ответника е отправено писмо изх. № 92-00-22-30/15.02.2019 г. (л.
22) за заплащане в 10 дневен срок на горепосоченото обезщетение, незаплатено. Няма данни
съобщението да е връчено на ответника.
По делото са приложени заверени копия от решение № 343/04.07.2017 г. по тд №
139/2016 г. по описа на ОС-Търговище, решение № 54/19.03.2018 г. по Втд № 7/2018 г. на
Апелативен съд Варна и решение № 118/12.12.2019 г. по тд № 2288/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., с което в производството по чл. 422 от ГПК е ОТХВЪРЛЕН предявения от Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол срещу „Стария дъб 97“ ООД иск за
признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК в отношенията между страните, че
„Стария дъб 97“ ООД дължи сумата на Агенцията сумата от 23 582.17 щ.д., представляваща
незаплатена девета годишна разсрочена вноска от Договора за приватизационна продажба
на дялове от капитала на „Стария дъб“ ООД , сключен на 12.08.98 г., ведно със законната
лихва върху главницата , считано от 13.12.2010 г., за което вземане на осн.чл. 417, т. 2 и чл.
418 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2333/2010 г. по описа на РС-Търговище.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По направеното възражение от ответника в отговора на исковата молба, че вземането
на ищеца по предявения иск е погасено по давност:
Съдът намира това възражение за неоснователно. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2, in
fine от ТЗ предвижда, че прехвърлянето на дружествен дял се вписва в Търговския регистър,
като вписването на разпоредителната сделка има значение да осигури противопоставимост
на промяната в собствеността върху дела по отношение на третите лица. Съгласно правната
доктрина и съдебна практика, при анализа на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, се приема,
че вписването в ТР по принцип има оповестително действие; то няма конститутивно
5
действие, освен ако закон изрично го предвижда. Това означава, че само в изчерпателно
предвидени от закона случаи вписването става елемент от правопораждащ фактически
състав и в този случай е условие за настъпване на желаните правни последици. Нито в
Търговския закон, нито в друг нормативен акт е придадено конститутивно действие на
вписването на прехвърлянето на дружествен дял в ООД. Вписването на това обстоятелство в
ТРРЮЛНЦ има само оповестително и защитно действие, поради което и началото на
изискуемостта на вземането в случая е датата на вписване на прехвърлянето на дяловете по
партидата на „Стария дъб“ ООД (10.11.2017 г.), а не датата на нот.заверка на договора
(19.06.2017 г.) Предвидената в чл. 111, б.“б“ ЗЗД тригодишна давност изтича на 10.11.2020
г., а е безспорно обстотялството, че исковата млоба е депозирана преди тази дата,
обуславящо неоснователност на възражението на ответника в тази насока. Без значение е
обстоятелството, че на 19.06.17 г. е депозирано заявлението за вписване, с оглед цитираните
законови разпоредби. Вярно е становището на ответника, че вписването на приобретателя
по тази сделка за съдружник в ТР няма конститувно значение и самото вписване няма
отношение към вътрешните отношения в самото дружество, но както сам ответникът
посочва, това касае взаимоотношенията в самото дружество. В отношенията между страните
по договор за прехвърляне на дружествен дял в ООД транслативният ефект настъпва в
момента на сключване на договора в предвидената от закона форма за действителност, а не
от момента на вписване на прехвърлянето в ТРРЮЛНЦ, което, както бе посочено по-горе
има само оповестително и защитно действие.
При така възприетото, следва да се даде отговор на следния въпрос: налице ли е
хипотезата на 10.4 във вр. с чл.16 от приватизационния договор, на която се позовава
ищецът, предвид въведено от ответника възражение за погасяване по давност на вземането
на ищеца, представляващо незаплатената девета вноска по приватизационния договор,
предвид и влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният от АППК иск с правно
осн.чл. 422 от ГПК именно относно съществуването на вземането по тази вноска.
Няма спор по делото, че падежът на въпросната девета годишна разсрочена вноска е
12.08.2008 г. (съгласно т. 7.2 от договора, предвид и изменението й с допълнителното
споразумение от 09.08.1999 г.) Както е приел ВКС в цитираното по-горе решение №
118/12.12.2019 г. по т.д. № 2288/2018 г., постановено в производството с участието на
настоящите страни, по предявения иск по чл. 422 относно съществването на вземането,
предмет на процесната девета вноска по договора за приватизационна продажба на 13 187
дружествени дяла, представляващи 80 % от капитала на „Стария дъб“ ООД, с падеж
12.08.2008 г., заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени
съответно на 14.12.2010 г. и 15.12.2010 г. изпълнителният лист и заповедта са получени при
първо поискване от представител на Агенцията на 26.05.2015 г., изпълнителното дело въз
основа на този изпълнителен лист е образувано на 18.06.2015 г., поканата за доброволно
изпълнение ведно с приложенията й е изпратена от съдебния изпълнител на 19.10.2016 г. и е
получена от ответното дружество на същата дата, възражението по чл.414 ГПК, мотивирано
с изтичане на погасителната давност, е от 01.11.2016 г., а исковата молба по иска по чл. 422
6
ГПК е предявена на 01.12.2016 г. Петгодишната погасителна давност относно вземането е
изтекла на 12.08.2013 г. /заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК не прекъсва давността/, а предприемането на действия по
образуването на изпълнително производство и връчване на заповедта на длъжника е станало
около пет години след издаването й, т.е. при наличие на бездействие на кредитора в
посочения период. В тази хипотеза, макар исковата молба за установяване съществуването
на вземането да е предявена в срока по чл.415 ГПК, тя не може да прекъсне вече изтеклата
погасителна давност. Погасяването на вземането, предмет на заповедта за незабавно
изпълнение от 14.12.2010 г., в периода преди образуването на изпълнителното производство
съставлява факт с правно значение, чието съобразяване води до извод за несъществуване на
спорното вземане. Съгласно мотивите към т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС давността е правна последица от бездействието на кредитора, поради
което ако кредиторът бездейства (не предявява иск) давността тече, защото той може да
избира да предяви иск или не. Ако заявлението по чл. 417 ГПк е уважено, но въпреки това
кредиторът бездейства - не получава издаденият в негова полза изп.лист, не образува
изпълнително производство въз основа на него, респ. не овластява съдебния изпълнител да
връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин претяпства осъществяване в
пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на
заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. , което
не може да има за последица прекъсването на давността.
С оглед изложеното, и след като задължението, чието неплащане е основание за
търсене на обезщетение, съгласно т.16 във вр. с т.10.4 от приватизационния договор, не
съществува, като погасено по давност, исковата претенция се явява неоснователна. По
отношение на посоченото в исковата молба задължение за сумата от 976,30 щ.д.-
представляваща неустойка за забава в плащането на деветата вноска – това вземане не касае
цената по договора, поради което е неотносимо към т. 10.4 от договора. Въззивният съд
намира за неоснователни доводите във възивната жалба, че поради изтичането на давността
погасяването на вземането за последната девета вноска от покупната цена, предмет на
отделно производство, не е налице задължение за заплащане на цената. В случая е
неоснователно позоваването, по аргумент от противното, на разпоредбатана чл. 118 от ЗЗД,
че вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи,
но възможността да бъде изпълнено се ограничава само до доброволното му изпълнение. В
случая такова доброволно изпълнение липсва, напротив, своевременно длъжникът е
направил възражение за давност на дължимото, според ищеца вземане, обосноваващо
наличието на фактическия състав на исковата му претенция, и няма как да не бъде
съобразено постановеното от ВКС решение, касаещо съществуването именно на това
вземане.
Ето защо и не са налице основанията за приложението на разпоредбите на чл. 16 във
вр. с чл. 10.4 от приватизационния договор за ангажиране отговорността на ответника с
исковата сума от 6 748,33 лв., обуславящо неоснователност на исковата претенция.
7
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният- за
претендираната лихва за забава 1 145,34 лв.
Районият съд е достигнал до същият правен резултат, поради което решението му
следва да бъде потвърдено.
По разноските в настоящата инстанция – предвид изхода на спора, искането за
разноски в полза на въззивника е неоснователно. Разноски биха се следвали на въззиваемата
страна, но последната не е направила и претендирала такива.
Делото е търговско, с оглед предмета му /вземане, възникнало по приватизационен
договор - чл. 365, т. 2 от ГПК/, при цена на иска под 20 000 лева, поради което въззивното
решение, на осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол (Определение №
440 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1646/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Е.
Чаначева).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 114/15.03.2021 г., постановено по гр. дело №
1430/2020 г. на PC – Търговище.
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т.1 във вр. с чл. 365,
т.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8