№ 3323
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. М.а
Биляна Симчева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100513295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община
срещу решение № 13558/04.08.2023 г. по гр.д. № 53495 по описа за 2022
година на Софийски районен съд, 45 с-в, с което е уважен предявеният „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с
чл. 49 ЗЗД срещу Столична община за сумата от 104,80 лв., представляваща
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по полица
№ 440120213103852 и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева за
щети по л.а. „Mercedes“ , модел „Body 169 A Class“ , с ДК № ****, щета №
44012132115886, причинени при ПТП на 02.06.2021 г. в гр.София, при
движение по общински път – бул. „Христофор Колумб“ между летище София
и ж.к. Дружба, където Ц.В.З., като водач на увреденото ППС, попада в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,, ведно със законната
лихва за периода от 03.10.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
Въззивникът излага доводи за неправилност на постановеното
съдебно решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
Сочи, че по делото не е установен по безспорен начин механизма на
процесното ПТП, като съдът е формирал изводите си единствено въз основа
на документи от частен характер и свидетелските показания на водача на
превозното средство. Счита, че по делото не се установява в полза на ищеца
да е възникнало суброгационното право, доколкото не е установено по
безспорен начин, че застрахователят е заплатил обезщетение на
1
застрахования водач. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло
отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната от
ищеца в производството „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с доводи за
нейната неоснователност и искане постановеното съдебно решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по
предявен от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Столична община
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 104,80 лв., представляваща суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по полица № 440120213103852 за
щети по л.а. „Mercedes“ , модел „Body 169 A Class“ , с ДК № ****, причинени
при ПТП на 02.06.2021 г. в гр.София, при движение по общински път – бул.
„Христофор Колумб“ между летище София и ж.к. Дружба, където Ц.В.З.,
като водач на увреденото ППС попада в необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно, включващо и ликвидационни разноски в размер на 15,00
лева, ведно със законната лихва за периода от 03.10.2022 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, че между собственикът на увредения
автомобил и ищецът е бил сключен договор за имуществена застраховка
„Каско +” и във връзка с горепосоченото ПТП е образувал щета №
44012132115886.
Установява се от събраните писмени доказателства, че плащането на
застрахователната премия по договора е било разсрочено на четири вноски,
като падежът на последната четвърта вноска в размер на 145.32 лева е бил на
01.06.2021г. - един ден преди процесното ПТП.
Установява се от представения Ликвидационен акт по образуваната
пред застрахователя щета, че размерът на щетата /увредена автомобилна
гума/ е определен на сумата от 89.90 лева. Посочено е изрично, че горната
сума е “удържана” за погасяване на останалата дължима четвърта вноска по
застрахователния договор, с оглед на което е посочено, че сумата за
“получаване” от увредения водач е в размер на 0.00 лева.
Същите данни се съдържат и в представената електронна
кореспонденция, съдържаща списък на извършените от застрахователя
масови плащания /л. 32 от делото/ - срещу името на водача на МПС е
посочено, че признатия размер на застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 89.90 лева е удържана /а не преведена/.
2
Не е спорно между страните, че ответникът е получил регресна
покана на 26.08.2021г. да възстанови заплатената сума, както и
ликвидационни разноски, но е отказал да извърши плащане.
Не е спорно между страните и че Столична община е собственик на
процесния пътен участък – бул. „Христофор Колумб“ между летище София и
ж.к. „Дружба“.
Досежно механизма на процесното ПТП и причинно следствената
връзка между него и настъпилата щета пред първоинстанционния съд са
ангажирани писмени и гласни доказателства, като е изготвена и съдебна
автотехническа експертиза.
В застрахователната преписка са налични обяснения дадени от
Ц.В.З., водач на увредения автомобил, в които тя е посочила, че на
02.06.2021г. при движение по бул. „Христофор Колумб“ пропада в дупка на
пътното платно, при което се увредила предна дясна гума на управлявания от
нея автомобил.
Изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза
преповтаря обясненията на водача на л.а „Мерцедес“ , като в експертизата е
налице и снимков материал на въпросната дупка в конкретния пътен участък,
като вещото лице дава експертно мнение, че описаните щети в експертизата
/увредена предна дясна гума/ отговарят и биха могли да са в причинно-
следствена връзка с описания механизъм на ПТП.
Свидетелката Захова, разпитана непосредствено пред съда,
потвърждава в детайли механизма на ПТП, като допълва, че неравността по
пътното платно не била обозначена и обезопасена, като управлявала
автомобила със скорост не по-висока от 50 км.ч. При пропадането в дупката,
която била много голяма, гумата на автомобила, не просто се спукала, а се
отлепила от джантата. Дупката била ситуирана непосредствено на пътното
платно, от където следвало да премине и не била в състояние да я избегне,
движението не било натоваряно, нямало трафик.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението, съдът намира следното:
3
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в
отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето
договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение,
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата
на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за
вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнението.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е
за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени
вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата
и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Възникването на предявеното от застрахователя регресно право се
обуславя от пораждането в обективната действителност на следните
предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка; 2) наличие
на настъпило събитие - пътнотранспортното произшествие (ПТП), за което
застрахователят носи риска; 3) ПТП да е настъпило вследствие на виновно и
противоправно поведение (действие или бездействие) на лица, за които
ответникът отговаря, изразяващо в конкретния случай се в необезопасяване и
несигнализиране на дупка на пътното платно; 4) в причинно-следствена
връзка с поведението на делинквента да са настъпили вреди; 5) заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер,
съответстващ на размера на вредите.
В конкретният случай, спорен пред въззивния съд е на първо място
механизмът на процесното ПТП и, в частност, доказано ли е по делото
наличието на дупка на пътното платно, в която застрахованият автомобил
е попаднал.
Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната оценка на
събрания по делото доказателствен материал, в това число - експертното
мнение на вещото лице, ведно със снимковия материал, както и от
обясненията на водача, управлявал ППС, дадени пред застрахователя, за
4
достоверността на които се е подписал, както и от тези, депозирани в
качеството на свидетел, непосредствено пред съда, намира, че наличието на
твърдяната в исковата молба неравност на пътното платно е доказана.
Свидетелят пази ясен спомен за инцидента и разказва подробно и
непротиворечиво за случая. Показанията му се подкрепят и от приобщените
към застрахователната преписка фотографии, от които може да се направи
извод както за наличието на дупка, така и за нейното местоположение.
С оглед на това, независимо, че по делото не са ангажирани
официални писмени документи, които да обвързват съда с материална
доказателствена сила /с какъвто смисъл са изложените оплаквания във
въззивната жалба/, въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на
събраните доказателства, може да се направи еднозначен извод за доказаност
на процесното ПТП.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено
задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и
недопускането, съответно - отстраняването на дупки и неравности по тях.
Не се установи в производството, дупката да е била обозначена и
обезопасена по някакъв начин, поради което съдът приема, че ответникът не е
изпълнил вмененото му по закон задължение, от което са настъпили вредите.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на
които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място.
В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11,
ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице
обективна възможност за обезопасяване на неравностите и дупките на
пътното платно. С оглед на това, че необозначена дупка на пътното платно,
явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, което както се установи в
производството не е направено, общината отговаря спрямо увреденото лице
на основание чл. 49 ЗЗД, в правата на което застрахователят се е суброгирал.
Относно поддържаното от ответника-въззивник възражение за
липса на плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в
полза на увредения собственик:
Видно от анализа на събраните пред първоинстанционния съд
5
писмени доказателства, застрахователното дружество действително не е
извършило банков превод на определеното застрахователно обезщетение по
сметка на застрахованото лице.
Горните фактическите констатации обаче не водят до извод за
невъзникнало суброгационно право в полза на ищеца.
Видно от приложените документи, застрахователят е извършил
прихващане с вземането на застрахования водач за застрахователно
обезщетение в размер на 89,80 лева със своето насрещно вземане за
последната вноска по разсрочената застрахователна премия.
С оглед на това, независимо, че определеното застрахователно
обезщетение не е било реално превеждано на застрахованото лице, същото е
надлежно определено и признато от застрахователя, като е “удържано” от
него за сметка на част от неплатената премия.
Предвид изложеното, наведените от въззивника оплаквания за липса
на доказано плащане се явяват неоснователни.
Предвид изложеното, доколкото страните не са въвели други
конкретни оплаквания, свързани с правилността на съдебното решение, както
и поради достигането до идентични правни изводи за основателност на
предявения иск с тези на първоинстанционния съд, обжалваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, прави на
разноски има само въззиваемата страна.
Последната своевременно е претендирала присъждането на
адвокатско възнаграждение в размер на 168 лева с ДДС, чието договаряне и
плащане е доказано по делото от представените договор за правна защита и
съдействие, двустранно подписана фактура и преводно нареждане.
С оглед на това, въззивникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на насрещната страна сумата от 168 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13558/04.08.2023 г. по гр.д. № 53495
по описа за 2022 година на Софийски районен съд, 45 с-в.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ **** да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****,
сумата в размер на 168 лв. с ДДС - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7