№ 232
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря абл
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110210287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-006835/08.09.2020 г. на директора на
Дирекция "Инспекция по труда" – София, с което на А. Л. Д., с ЕГН
**********, в качеството му на технически ръководител- длъжностно лице по
смисъла на §1 т.5 ДР на Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал. 5 КТ вр.
чл. 413 ал. 2 КТ му е наложена глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.
15 ал. 3 вр. чл. 15 ал. 1 от Наредба №РД-07-2/16 декември 2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
В жалбата на първо място се излагат доводи за това, че
наказателното постановление не е връчено надлежно на жалбоподателя и
погрешно е прието, че то е влязло в законна сила. Сочи се
незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като липсват
каквито и да било доказателства лицата яя мд.. Същите не са съпричастни
към дейността на дружество „БТЛ-2004”, липсва описание каква точно
дейност са извършвали на обекта, не са посочени трите им имена и ЕГН, за да
се приеме, че те са работници на дружеството и подлежат на ежедневен
инструктаж на дата 10.06.2020 г.
В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на Д. – адв. Г.,
който предлага на съда да отмени наказателното постановление. Претендира
разноски в размер на 650 лв.
1
Въззиваемата страна чрез процесуален представител – юрисконсулт
Дардова предлага на съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на исканото от жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Разпоредбата на чл.58 ал.1 ЗАНН указва, че препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Разпоредбата на чл.58
ал.2 ЗАНН регламентира като изключение от общото правило възможност за
"неприсъствено" връчване на наказателното постановление, когато
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, както е сторено и по отношение на атакуваното НП с отразяване в
него, че е връчено на основание чл.58 ал.2 ЗАНН на дата 28.09.2020 г. и
съответно е влязло в сила на 06.10.2020 г. Тази норма е позитивноправна
законодателна фикция, по силата на която при наличието на
регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган
отбелязва дата върху наказателното постановление, от която то се счита за
връчено на нарушителя, без това действително да се е случило.
В настоящия случай обаче е видно, че НП е било изпратено по пощата
до жалбоподателя на дати 09.09.2020 г. и 21.09.2020 г., като и двата пъти е
върнато с отбелязване: „Пратката не е потърсена от получателя.”.
Тези обстоятелства налага извода, че не е налице хипотезата, при която
може да се приеме, че лицето е напуснало адреса. В тази връзка съдът намира,
че НП не е било надлежно връчено по правилата на ЗАНН и НПК, то и срокът
за обжалването му не е започнал да тече, съответно оспорването е
реализирано в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН.
Поради това съдът приема, че жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена
от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство
на 10.06.2020 г., 12.06.2020 г. и 19.06.2020 г. на „БТЛ-2004" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
2
Възраждане, ул. „Одрин" № 158-160, ап 9, на 10.06.2020 г. на място на
строителен обект в гр. София - „Жилищна сграда с ателиета, гараж и
подземни гаражи", УПИ XVI - 691, кв. 13, адрес и на 12.06.2020 г. и
19.06.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда"-София е констатирано, че:
При извършване на проверка по спазвана на трудовото законодателство
на 10.06.2020 г. на строителен обект: „Жилищна сграда с ателиета, гараж и
подземни гаражи", УПИ XVI - 691, кв. 13, адрес при прегледа на изисканата
на обекта книга за ежедневен инструктаж се установи, че техническият
ръководител на обекта - А. Л. Д., не е провел на 10.06.2020 г. ежедневен
инструктаж на намерените да работят лица яя мд..
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 15 ал. 3 вр.
чл. 15 ал. 1 от Наредба №РД-07-2/16 декември 2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Бил съставен Протокол за извършена проверка с изх.
№ПР2015221/19.06.2020 г.
Свидетелката Е. км заемаща длъжността инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда"- София съставила и надлежно връчила на
жалбоподателя АУАН №22-006835/19.06.2020 г.
Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от възможността,
предвидена в чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка отразена
в акта и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Наказателно
постановление съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити.
В наказателното постановление са посочени имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на
който е издадено НП, както и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл.
57 ЗАНН, описано е извършеното нарушение, вида и размера на наказанието,
дали НП подлежи на обжалвана, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
3
Налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП както досежно
описание на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация. АУАН
и НП съдържат реквизитите посочени съответно в чл. 42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1
ЗАНН и акта също е издаден от оправомощено лице - свидетелката Е. км.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото -
показанията на свидетелите Е. км и Н. Л. Ватахски, протокол за извършена
проверка с изх. №ПР2015221/19.06.2020 г.; книга за ежедневен инструктаж;
заповед №58/10.05.2017 г,. заповед от 12.05.2017 г.; трудово досие на А. Л. Д.;
заповеди за компетентност.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
съдът кредитира изцяло и свидетелските показания на свидетелите Е. км и Н.
Л. Ватахски, /очевидци на нарушението/, тъй като същите са последователни,
логични, непротиворечиви и безпристрастни. Приложените по делото
писмени доказателства съдържат информация, кореспондираща изцяло с
показанията на тези свидетели.
Като основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, наказващият орган е посочил разпоредбата на
чл. 15 ал. 3 вр. чл. 15 ал. 1 от Наредба №РД-07-2/16 декември 2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Спорният по делото въпрос е дали заварените на обекта лица яя мд. са
работници в „БТЛ-2004" ООД, за да е било задължително провеждането от
страна на жалбоподателя в качеството му на технически ръководител на
техния ежедневен инструктаж на 10.06.2020 г.
Действително, установи се по безспорен начин, че двете лица не са
попълнили декларации по образец, нито по отношение на същите са
установени трите им пълни имена и ЕГН. В АУАН и НП липса конкретно
описание на „работата”, която тези лица извършват на обекта, не е изготвен
снимков материал от проверката .
Въпреки, че двамата разпитани в с.з. свидетели Е. км и Н. Л. Ватахски
заявяват на съда, че лицата са попълнили декларации, такива не бяха
представени от въззиваемата страна, въпреки два пъти предоставената
възможност, поради което съдът приема, че такива въобще не са попълнени
от посочените по-горе лица.
Основният аргумент на процесуалният представител на въззиваемата
страна е, че тези лица са отразени като работещи на обекта в Книгата за
инструктаж /за дати различни от процесната/.
4
В тази връзка, при извършване на проверка от страна на съда на
Книгата /л.31 от делото/ се установява, че свидетелката Е. км е отразила при
поверката на обекта на 10.06.2020 г. следното: „На 10.06.2020 г. не е проведен
ежедневен инструктаж на намерените да работят на обекта лиця яа.”.
Тези лица обаче са различни от посочените в АУАН и НП - яя мд..
Съдът намира, че вмененото нарушение на жалбоподателя се явява
недоказано оот обективна страна, поради което обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Своевременно е направено искане от страна на проц.представител на
жалбоподателя при положителен от него изход на делото, въззиваемата
страна да бъде осъдена на разноските за адвокат - 650 лв. Направено е
възражение за прекомерност разноските на основание чл.63д ал.2 ЗАНН.
Видно договор за правна защита и представителство /л.55 от делото/, на
жалбоподателя е предоставена безплатна правна помощ, тъй като страните по
договора са декларирали, че са „близки” по смисъла на чл.38 ал.1 ЗА. В
същото време, процесуалният представител на жалбоподателя в с.з. от
02.12.2022 г. претендира адвокатско възнаграждение в размер от 650 лв.
В този случай, съгласно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, не
процесуалният представител, а съдът определя възнаграждение в размер не
по-нисък от посочения в 8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, /при интерес до
1000 лв., – 400 лв./, като съобрази сложността на делото и броя проведени с.з.
съдът намира, че следва да определи сумата в размер от 450 лв., които следва
да бъдат заплатени на адв. Светлин Л. Г.-САК с личен №**********.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-006835/08.09.2020 г. на
директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София, с което на А. Л. Д., с
ЕГН **********, в качеството му на технически ръководител- длъжностно
лице по смисъла на §1 т.5 ДР на Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал. 5
КТ вр. чл. 413 ал. 2 КТ, е наложена глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение
на чл. 15 ал. 3 вр. чл. 15 ал. 1 от Наредба №РД-07-2/16 декември 2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
5
безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – София да заплати на адв.
Светлин Л. Г.-САК с личен №**********, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6