РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Монтана, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500033 по описа за 2022 година
Производството се развива в хипотезата на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на ТПК“ххххх „, ЕИК ********* от гр. Л срещу
Постановление за разноски от 25.10.2021 г. по изпълнително дело № 455/21 г. по описа на
ЧСИ М.Иванова , рег. № 748 .
Жалбоподателят поддържа,че не дължи начислените разноски в посочения размер
поради следните съображения:
На първо място твърди,че не дължи таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ,тъй като
същата се начислява върху събраната сума, а такава до момента няма. На второ място
поддържа,че размерът на адвокатското възнаграждение е неправилно определен с оглед
обстоятелството,че такова се дължи единствено за образуване на изпълнителното
производство .На трето място оспорва и размера на дължимите разноски по т.4 в размер на
60 лв. и таксите по т.31 к в общ размер на 22,50лв.,като твърди,че са включени два пъти
едни и същи разноски, а именно таксувани са двукратно 3 бр. съобщения за вдигане на
запори . Предвид гореизложеното моли съда да измени постановлението в обжалваната
част .
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпил отговор от взискателя „ххххх„ АД
.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е взел становище за
неоснователност на жалбата .
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на „хххххх„ АД
с приложен изпълнителен лист.След извършване на справка е установено,че длъжникът има
1
задължения и към НАП,поради което и на основание чл.458 ГПК ТД на НАП В.Търново е
присъединен като взискател по делото за сумата 19 384,39 лв.
На 25.10.2021 г. е изпратена Призовка за доброволно изпълнение до длъжника ,в
която е посочено,че задължението по изпълнителното дело е в размер на 24 277,50 лв.,от
която главница в размер на 1470,54лв.,ведно със законна лихва в размер на 131,53 лв.,238
лв. неолихвяеми вземания, 394,17 лв. присъдени разноски,463,81лв.разноски по
изпълнителното дело, 2 194,72лв. такси по тарифата на ЧСИ,както и публични вземания в
размер на 19 384,29 лв.
На 20.10.2021 г. е постъпила молба от длъжника,в която същият е възразил
относно начислените разноски в ПДИ, а именно относно дължимия адвокатски хонорар и
начислената такса за ЧСИ в размер на 2194,72 лв.
С атакуваното постановление ЧСИ е променил размера на начислената такса по
чл.26 от Тарифата на 1394,90 лв. за вземането на държавата ,като е посочил и какви такси
съобразно тарифата се следват, а именно:283,28 лв. по т.26 върху вземането на „ххххх „ АД ,
1394,90 лв. по т.26 за вземането на дължавата, предплатени от взискателя разноски в размер
на 115,50 лв.,дължими такси по т.9 от тарифата в размер на 54 лв. за налагане на три броя
запори,дължими такси по т.4 в размер на 60 лв. за изпращане на 2 бр.съобщения до страните
и на три броя съобщения за вдигане на запори, такси по т.31 к в размер на 22,50 лв. за
изпращане на три броя запорни съобщения и на съобщения за вдигане на запори.Със
същото постановление е отказано и намаляване на адвокатския хонорар с мотиви,че същият
включва възнаграждение за образуване и процесуално представителство .
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие на съдебния изпълнител се
подава в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
В конкретния случай предвиденият срок за подаването на жалбата е спазен.
Разгледана по същество настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения.
На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРЕКОМЕРНОСТ НА
АДВОКАТСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ .
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само
за образуване на изпълнителното дело, тъй като не са извършвани други процесуални
действия . Видно от данните в случая изпълнителното производство не е приключило и не
са събрани никакви средства ,т.е. производството по делото ще продължи и по същото ще
са необходими действия и за водене на производството . След като не е платил преди
образуване на делото, длъжникът следва да понесе и разноските по изпълнението. Върху
сумата, която се следва като възнаграждение следва да се начисли ДДС. Няма спор в
практиката на съдилищата и съгласно разпоредбите на ЗДДС предоставянето на адвокатски
услуги е облагаема услуга и върху така определеното минимално възнаграждение се следва
и дължи ДДС в размер на 20%.
ОТНОСНО ТАКСАТА ПОТ.26 ОТ ТТР КЪМ ЗЧСИ.
Безспорно е ,че съгласно разпоредбата на т.26 за изпълнение на парично вземане
2
се събира такса върху събраната сума .В случая обаче тази такса не е събрана , а е
начислена.Съгласно т.1 от Забележката към т.26 при частично събиране на паричното
вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната
сума. Анализирайки тази разпоредба, се налага извода,че не съществува никаква законова
пречка за определяне на дължимата такса върху целия размер ,нещо повече ,ЧСИ е
задължен да я определи като дължима такса, а събирането на същата ще се извърши при
условията на т.1-върху събраната част от задължението.Ето защо в тази част атакуваното
постановление е правилно.
Неоснователно е и възражението за недължимост на начислените по т.4 и т.31 к
такси . На първо място, ЧСИ е изчислил правилно размера на таксите , а на второ ,не е
начислил два пъти едни и същи такси, тъй като основанието, посочено в Постановлението е
различно-т.31 к визира пощенските разходи за изпращане на съобщенията.На трето място,
длъжникът дължи заплащане и на този вид такси,като същите ще бъдат събрани при
извършване на съответното действие.
Безспорно е ,че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното дело само в
два случая: 1.когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил
дълга си преди това или 2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда. Анализирайка данните по делото,съдът намира,че тези
хипотези не са налице в процесния случай .
При определяне на дължимите такси ЧСИ се е съобразил напълно с разпоредбата
на чл.73а,ал.1,т.1 от ГПК ,поради което и не е възможно тяхното редуциране .
Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна, поради което съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ТПК“ххххх„, ЕИК ********* от гр. Л
срещу Постановление за разноски от 25.10.2021 г. по изпълнително дело № 455/21 г. по
описа на ЧСИ М.Иванова , рег. № 748 като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3