Номер 47222.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20203100502574 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призована, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна С. К. С. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
В. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилo писмено становище с вх. № 22251/16.10.2020г. от
Областна дирекция на МВР - Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Й. ,
обективираща изявление на страната, че поради служебна ангажираност няма възможност да
присъства на съдебното заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че
поддържа депозираната въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък
на разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 22030/13.10.2020г. от Областна
дирекция на МВР - Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Й. ,
обективираща искане за спиране на производството по делото поради наличието на
преюдициален спор от значение за правилното решаване на делото, както и поради
наличието на тълкувателно дело във ВКС по въпроси, имащи съществено значение за изхода
и на настоящото дело.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
1
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
АДВ. Д.: Искането за спиране е неоснователно. Считам, че така поставените въпроси
пред Съда на Европейската общност не касаят правния спор, предмет на настоящото
производство, поради което моля молбата да бъде оставена без уважение. По отношение на
спирането е налице тълкувателно решение, според което компетентен е ВКС.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното: Дело С-262/20 на Съда на Европейския
съюз е образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване по
въпроси в областта на свободно движение на работници; Социална политика; Сближаване
на законодателствата и Основни права - Харта на основните права и конкретно тълкуване на
разпоредбите на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюзи на §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО.
Отговорът на формулираните въпроси в преюдициалното запитване не би имал обуславящо
значение за правилното решаване на настоящия спор, имащ за предмет претендирано
възнаграждение за положен нощен труд в повече в рамките на служебно правоотношение,
получен от съотношението на часовете положен нощен труд към дневен приложимо
съгласно нормите на общия закон при липса на изрична уредба в специалния такъв, който не
е овъзмезден от работодателя. Ето защо решението по Дело С-262/20 на СЕС не би имало
преюдициално значение за правилното решение на настоящия съдебен спор. По искането,
обосновано с наличие на образувано тълкувателно дело № 1/2020г. по описа на ВКС,
настоящият съдебен състав намира, че наличието на такова не дава правомощие на
настоящия съд да спре производството по делото до произнасянето на тълкувателно
решение. В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради
което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК искането на
въззивника, обективирано в молба от 13.10.2020г. за спиране на производството по делото
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20 образувано
по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по
делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не
са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба от ОД на МВР- Варна
срещу Решение № 2980 от 06.07.2020г., постановено по гр.д. № 17749/2019г. на ВРС,
единадесети състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР
въззивникът осъден да заплати на С. К. С. , ЕГН ********** сумата от 1 757.78 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 251
часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 241.38 лв., представляваща сбор от
дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за
положен в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от
падежа на всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда, т.е. до
28.10.2019г. включително.
С жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното решение, като
неправилно и противoречащо на наличните по делото доказателства. Излагат се доводи,
според които съдът превратно е тълкувал както закона, така и представените от тях писмени
и гласни доказателства. Излага се още, че приложения материален закон за исковия период
не намира своето приложение и в тази връзка съдът е допуснал нарушение, обуславящо
отмяна на атакувания съдебен акт.
В срока по чл. 263 от ГПК против жалбата е бил депозиран отговор от страна на
въззиваемия С. К. С. , чрез адв. Зл.Н., с които те настояват решението да бъде потвърдено.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
3
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: Моля да потвърдите изцяло първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал. 2
от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:46 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4