Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
VII-ми
въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
Мл. съдия: 2. ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря Красимира Динева и прокурора Б.Байраков като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Д.№3284/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С определение от 18.04.2019г. по Н.О.Х.Д.№20934/2018г., СРС, НО, 103-ти с-в е
одобрил
споразумение за прекратяване на наказателното производство спрямо подсъдимата Д.К.С..
В изпълнение на задълженията си чл.383, ал.3, вр.
чл.306, ал.1, т.3 от НПК първоинстанционният съд е счел, че са налице
предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, наложено й по Н.О.Х.Д.№30160/2014г. на Районен съд – Монтана. На осн. чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено
наказанието „Лишаване от свобода“ спрямо
подсъдимата да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на изтърпяване.
Срещу определението в
законоустановения срок е постъпил въззивен протест. В сезиращия въззивния съд акт се настоява за изменение
определението на първоинстанционния съд, тъй като не са съблюдавани
изискванията касателно определяне на законосъобразния първоначален режим на
изтърпяване на наказанието. В протеста не се прави искане за събирането на доказателства.
В закрито
заседание от 19.08.2019г., произнасяйки се
по реда на чл.306, ал.3, вр. чл.341, ал.1, вр. чл.327 от НПК, СГС е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е необходимост от събиране на други
писмени доказазателства - нови актуални справка за съдимост и бюлетин за съдимост, поради липсва на такива
сред материалите по делото, а също така и справки от ГД”ИН” относно времето,
през което осъдената С. е търпяла
наказание „Лишаване от свобода“ или е била с МНО „Задържане под стража” и
„Домашен арест” по различните дела.
В съдебно заседание през въззивната
инстанция представителят на СГП поддържа протеста. Намира основания за
изменение на първоинстанционното определение в частта относно първоначално
определения режим на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“, наложено на осъдената.
Упълномощеният
защитник на осъдената - адв.Г. – МАК напротив
моли определението на СРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Осъдената Д.С., редовно призована, се явява лично. В правото си на
лична защита поддържа изложеното от процесуалния си представител. В последната си дума
също моли
за потвърждаване определението на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ като обсъди
доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваното определение, констатира следното:
Осъдената Д.К.С. е родена на ***г. в гр.Монтана, българка, българска гражданка, с наст.
адрес: гр.Берковица, обл.Монтана, кв.Раковица, ул.“*********, без образование, неомъжена,
безработна, с ЕГН:**********, осъждана.
По Н.О.Х.Д.№30160/2014г. по описа на РС – Монтана, С. е
осъдена на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ години с приложение на чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 /пет/
години за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 01.05.2014г. Съдебният акт е влязъл в сила на 07.07.2014г.
СРС, НО, 103-ти с-в е одобрил споразумение за
прекратяване на наказателното производство по Н.О.Х.Д.№20934/2018г. спрямо С. за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за
което е осъдена на 9 /девет/ месеца „Лишаване от свобода“. Съдът на осн. чл.57, ал.1, т.2,
б.“в“ от ЗИНЗС е определил първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“.
След одобряване на споразумението
и на осн. чл.383, ал.3, вр. чл.306,
ал.1, т.3 от НПК, СРС е приел,
че са налице предпоставките по чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ години, наложено й по Н.О.Х.Д.№30160/2014г. по описа на РС – Монтана. Аргументите на СРС са
сведени до това, че наказанието „Лишаване от свобода“, наложено по последното
осъждане активира предходното такова, доколкото престъплението по Н.О.Х.Д.№20934/2018г., СРС, НО, 103-ти с-в е
извършено в петгодишния изпитателен срок по осъждането по Н.О.Х.Д.№30160/2014г. по описа на РС – Монтана. Съдът на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановил първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наказанието.
При описаните факти, въззивният съд констатира, че не са налице основания за ревизиране
определението на първия съд в оспорваната от прокурора част. Съблюдавани са принципите,
заложени в чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и не са нарушени тези по чл.57, ал.1, т.2,
б.“в“ от с.з. Съобразно последната цитирана норма, която е
с императивен характер, първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ се определя от съда спрямо осъдени за умишлени престъпления, извършени в
изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното
наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава 2 /две/ години. В
действителност, видно от материалите по делото, С. е осъдена по Н.О.Х.Д.№30160/2014г. по описа на РС – Монтана на наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 3 /три/
години, чийто аритметически сбор с наказанието, за което СРС е одобрил
споразумението – 9 /девет/ месеца калкулира срок, който надвишава този, указан
в чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС. Следва да се има предвид обаче, че
тълкуването, дадено от законодателя в чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС налага
определяне на първоначален „строг“ режим на изтърпяване само касателно второто
осъждане /т.е. извършеното в изпитателния срок/, а не спрямо това, за което
съдът първоначално е счел да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Иначе
казано, винаги привежданото в изпълнение на осн. чл.68, ал.1 от НК наказание
следва да се изтърпява при пъроначален „общ“ режим, ако разбира се не са налице
някои от останалите основания за постановяване на „строг“ такъв.
По тези съображения, следва да се
сподели извода на първия съд за определяне на първоначален „общ“ режим за
изтърпяване на наказанието по Н.О.Х.Д.№30160/2014г. по описа на РС – Монтана спрямо
осъдената С., въпреки че мотиви не са изложени и
респ. определението следва да бъде потвърдено, а протестът следва да бъде
оставен без уважение.
За процесуална пълнота, с оглед
служебно изисканите от въззивния съд справки от ГДИН и НСлС спрямо осъдената
относно времето, през което е била задържана и е търпяла мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК следва да бъде
присаднато времето, през което същата е била задържана по Н.О.Х.Д.№30160/2014г. по описа на РС – Монтана, считано от 02.05.2014г. до
07.07.2014г. /датата на влизане в сила на съдебния акт/.
Така мотивиран и на осн. чл.341, ал.1, вр. чл.338, вр. чл.334‚ т.6 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от 18.04.2019г. по Н.О.Х.Д.№20934/2018г., СРС, НО, 103-ти с-в.
ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК времето, през което осъдената Д.К.С. /със снета самоличност/ е била
задържана по Н.О.Х.Д.№30160/2014г. по описа на РС
– Монтана, считано от 02.05.2014г. до 07.07.2014г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................