Решение по дело №7478/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260239
Дата: 15 февруари 2021 г.
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330207478
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер 260239                    15.02.2021 година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                 ХХІІ наказателен състав

На петнадесети декември                                                        2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Сийка Радева

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 7478 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3852259 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на С.И.Г. ***, Агроцентър „Ваки-Хим“, ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ВАКИ-ХИМ“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ВАКИ-ХИМ“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3852259 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на С.И.Г. ***, Агроцентър „Ваки-Хим“, ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ВАКИ-ХИМ“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С.И.Г. обжалва електронния фиш, като моли същия да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, по подробно изложени в жалбата съображения. Редовно призован, не се явява, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на електронния фиш с аргументи за неговата неправилност и незаконосъобразност

          Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по делото.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу С.И.Г., за това, че на 05.08.2020г. в 23:42 часа в гр. Пловдив, ул. „Пловдив Юг”, до № 382-К, срещу Овощарски институт, установено с АТСС ТFR1-М 546 и отчетен толеранс на измерената скорост в полза на водача от минус 3 км/ч, с МПС ***, вид товарен автомобил, рег.№ ***, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М 546, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 82 км/ч и превишена стойност на скоростта 32 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то, било вписано „ВАКИ-ХИМ“ ООД, ЕИК *********, със законен представител С.И.Г., ЕГН **********, и на последния била наложена глоба 400лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.  

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса - писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 400 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.

   При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в жалбата, както и несъстоятелни се оказват възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони при установяване на нарушението, за което са налице и доказателства по делото.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 3852259 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на С.И.Г. ***, Агроцентър „Ваки-Хим“, ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ВАКИ-ХИМ“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.

При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на писмено становище по делото.

          По горните мотиви съдът постанови решението си.                                               

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Е.Р.