РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Русе, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520101506 по описа за 2023 година
Ц. И. В. заявява, че на 29.03.2019г., ЧСИ с рег.№832 връчил на работното й място
покана за доброволно изпълнение, а на работодателя – съобщение за запор на трудовото й
възнаграждение, документи, издадени ИД №20198320400611.
До този момент не знаела, че срещу нея, в качеството й на солидарен длъжник, по
заявление на „Централна кооперативна банка“ АД е образувано заповедно производство,
респективно издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
На 05.04.2019г. депозирала възражение по реда на чл.414 ГПК и с разпореждане
№2806/10.04.2019г. по ЧГД №5924/2018г., съдът предоставил на банката едномесечен срок
за предявяване установителен иск.
На 15.04.2019г. ЧСИ с рег.№832 изтеглил от сметката на ищцата 5050 лева. На
следващия ден Ц. В. входирала молба до съдебния изпълнител с искане сумата да не бъде
разпределяна до приключване висящия между страните съдебен спор. Въпреки това на
13.05.2019г. съдебният изпълнител превел на банката 4638.66 лева и разпределил за себе си
633.74 лева за такси и разноски по делото.
С решение от 12.02.2020г., постановено по гражданско дело №3604/2019г.
(потвърдено от въззивна инстанция), Районен съд – Русе отхвърлил предявените от
„Централна кооперативна банка“ АД обективно съединени искове за дължимите по
заповедта за изпълнение суми. Съдът приел, че към 10.08.2018г. (датата, на която било
депозирано заявлението по реда на чл.417 ГПК), шестмесечния преклузивен срок по чл.147,
ал.1, изр.1 от ЗЗД е изтекъл, което довело до погасяване не само правото на иск на ищеца, но
и на самото субективно право на последния срещу поръчителя.
1
През м.ноември 2020г. банката депозирала становище по изпълнителното дело, в
което заявила, че ще възстанови доброволно получената сума, но заплатила единствено
сумата 930 лева – такси и разноски по гражданското дело.
По изложените съображения Ц. И. В. моли съда да постанови решение, с което да
осъди „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Слатина“, ул.“Цариградско шосе“№87 да й върне, получената
без основание сума – 5272.40 лева; 1341 лева – мораторна лихва за периода 24.09.2020г. –
17.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2023г. до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Централна кооперативна банка“ АД не е
депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства. В о.с.з. оспорва
основателността на претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила съдебно решение от 12.02.2020г., постановено по гражданско дело
№3604/2019г., Районен съд – Русе, отхвърлил предявените от „Централна кооперативна
банка“ АД обективно съединени искове по чл.422 ГПК за признаване установено по
отношение Ц. И. В., че дължи на банката сумите: 3940.02 лева – главница по Договор за
кредит от 18.11.2011г.; 468.13 лева – договорна лихва за периода 25.01.2015г. – 25.10.2016г.;
1617.59 лева – наказателна лихва за периода 23.02.2015г. – 04.10.2017г.; 120.51 лева – такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2018г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа
документ по чл.417 ГПК от 27.08.2018г. по гражданско дело №5924/2018г. по описа на РРС.
Съдебния акт е потвърден с решение №260005/24.09.2020г., постановено по ВТД
№220/2020г. по описа на РОС.
На 29.03.2019г. ЧСИ с рег.№832 връчил на Ц. В. по месторабота, покана за
доброволно изпълнение по ИД №20198320400611, образувано въз основа изпълнителен
лист, издаден по гражданско дело №5924/2018г. по описа на РРС.
На 12.11.2020г. ищцата депозирала молба до ЧСИ с искане да не пристъпва към
разпределение на сумата 5050 лева до приключване производството по предявения иск с
правно основание чл.422 ГПК. На 13.11.2020г. „Централна кооперативна банка“ АД е
представила писмено становище на ЧСИ, в което заявява, че след предявяване на
установителния иск, съдебният изпълнител не е следвало да пристъпи към разпределение на
сумата 5050 лева, но въпреки това, същата е преведена по сметка на банката. Взискателят е
изискал справка за размера на сумите, заплатени от Ц. В., с оглед обсъждане възможността
за доброволното им възстановяване на длъжника.
По посоченото изпълнително дело е изготвена справка, от която е видно, че същото е
образувано по искане на взискателя „Централна кооперативна банка“ АД против длъжника
Ц. И. В.. В периода 18.03.2018г. до 16.11.2020г. от страна на длъжника постъпила сумата
5272.40 лева, разпределена както следва: 4638.66 лева на взискателя и 633.74 лева – на ЧСИ.
2
Неразпределената сума в общ размер 2351.20 лева следвало да бъде възстановена на лицето
по указано от него банкова сметка.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с претенции намиращи правното си основание в нормата на чл.55, ал.1
и чл.86 ЗЗД.
Облигационноправната уредба на неоснователното обогатяване са съдържа в
разпоредбите на чл.55 – чл.59 ЗЗД. В посочените правни норми е залегнат принципа на
справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от
закона основание.
Съгласно чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е
длъжен да го върне. Основание по смисъла на цитираната разпоредба е юридически факт,
източник на права и задължения, каквато в случая е заповедта за изпълнение и издадени, въз
основа на нея изпълнителен лист. Правото по цитираната норма за връщане на даденото на
отпаднало основание се поражда от фактически състав, включващ престирането на
претендираното на съществуващо валидно основание към момента на извършване на
престацията и последващо отпадане на основанието.
В случая не е спорно, че претендираната сума е излязла от патримониума на ищеца и
част от нея – 4638.66 лева е преведена на ответника – взискател по изпълнително дело
№20198320400611, образувано въз основа изпълнителен лист, издаден по ЧГД
№5924/2018г. по описа на РРС. Възражението на длъжника е трансформирало заповедното
производство в исково, приключило със съдебно решение, с което претенцията на банката е
отхвърлена. Съдебния акт е влязъл в сила на 24.09.2020г. Установените по делото факти
сочат на отпадане основанието за получаване процесната сума и същата подлежи на
възстановяване. В този смисъл е и изявлението на ответника, обективирано в становище с
вх.№17157/13.11.2020г. (лист 12). Претенцията, като доказана до посочения размер (4638.66
лева) следва да бъде уважена.
В останалата част (над 4638.66 лева до предявените 5272.40 лева) искът се явява
неоснователен, тъй като остатъка от 633.74 лева е отнесен за погасяване такси и разноски
към съдебния изпълнител, т.е. сумата 633.74 лева е постъпила в патримониума на трето
лице. Следва да се посочи, че ищецът е претендирал единствено връщане на недължимо
получени от взискателя суми.
Относно претенцията за мораторни лихви:
При неизпълнение или забавено изпълнение на парично задължение, на кредитора се
дължи законната лихва от деня на забавата, без да е необходимо да се установяват
действително претърпени вреди. Правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД се прилага без да се прави
разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично
задължение, в случая неоснователно обогатяване. Предпоставки за приложението ме са:
наличие на парично задължение и забава. Обезщетителната лихва може да се претендира
при неплащане и се присъжда когато има определен ден за изпълнение или когато
кредиторът е поканил длъжника да изпълни. Данни за покана за доброволно изпълнение се
3
съдържат в изявлението на ответника до ЧСИ входирано на 13.11.2020г. Изчислени по реда
на чл.162 ГПК чрез програмен продукт мораторните лихви за периода 24.09.2020г. –
17.03.2023г. върху главницата 4638.66 лева възлизат на 1180.01 лева, до който размер
претенцията се явява основателна.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски съразмерно с уважената част от иска. Ц. В. е направила разноски в размер на 1095
лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.
Неоснователно се явява възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответната страна, тъй като
заплатения адвокатски хонорар е уговорен в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. Съразмерно с уважената част от претенциите на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 963.37 лева [(1095 х 5818.67) : 6613.72 = 963.37].
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Слатина“, ул.“Цариградско шосе“№87 да заплати на
Ц. И. В., ЕГН ********** с адрес: гр.Р., ул.“Н.Б..“№....., вх....., ет.....сумите: 4638.66 лева -
получена без основание; 1180.01 лева – мораторна лихва за периода 24.09.2020г. –
17.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2023г. до
окончателното й изплащане и 963.37 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Ц. И. В., ЕГН ********** срещу
„Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК ********* иск за разликата над 4638.66 лева до
предявените 5272.40 лева – главница и над 1180.01 лева до предявените 1341.32 лева –
лихви за периода 24.09.2020г. – 17.03.2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4