№ 1247
гр. Варна, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500460 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 9687/14.02.2022г., подадена от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ 25 офис сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез пълномощник ю.к. Цв. П.,
срещу Разпореждане № 4401 от 08.02.2022г., постановено по ч.гр.д. № 748 по
описа за 2022 година на ВРС, с коeто е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника ЕЛ. В. Ш. с ЕГН
********** за сумата от 744.76 лв., представляваща сбор от неплатени суми
по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е открит
акаунт ***********, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че е налице изпълнение на
дадените от заповедния съд указания досежно индивидуализацията на
вземането. Твърди, че в производството по чл.410 от ГПК липсва
необходимост да бъдат посочени всички обстоятелства, имащи значение за
основателността на заявената претенция. Настоява за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за сумите, посочени в
заявлението.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален
представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за
това, поради което се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София срещу ЕЛ. В. Ш. за 744.76 лв., представляваща
главница по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които
е открит Акаунт № ***********, сключен между „Българска
телемоникационна компания“ ЕАД и Е.Ш., за която са издадени, както следва
фактура № **********/08.02.2018 г. на стойност 0.73 лв. за периода от
09.01.2018 г. до 07.02.2018 г.,
фактура № **********/08.03.2018 г. на стойност 640.25 лв. за периода
от 06.02.2018 г. до 07.03.2018 г.,
фактура № **********/08.11.2017 г. на стойност 36.83 лв. за периода от
09.10.2017 г. до 07.11.2017 г.
фактура № 11237640241/08.12.2017 г. на стойност 33.88 лв. за периода
от 08.11.2017 г. до 07.12.2017 г.,
фактура № **********/08.10.2017 г. на стойност 16.49 лв. за периода от
08.09.2017 г. до 07.10.2017 г.,
фактура № **********/09.01.2018 г. на стойност 16.58 лв. за периода от
10.12.2017 г. до 08.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 25.01.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендирани са и направените по делото разноски –
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв. Посочените вземания са прехвърлени на заявителя по силата на
приложение №1 от 28.02.2019г. към рамков договор за цесия от 15.10.2018г.
между БТК ЕАД и АСВ ЕАД.
След справка с книжата по заповедното производство се установява, че
съдът е дал указания на заявителя за отстраняване на нередовности, свързани
с индивидуализация на вземането по основание и размер, не по фактури.
Доколкото и след постъпилата уточняваща молба заповедният съд е приел за
неотстранени нередовностите в заявлението, е постановил отказ за издаване
на заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна
процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според
препращата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, която е
приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи
обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са
различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава,
че последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са
от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.
В т.2.б. на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 год.,
2
което е задължително за съдилищата, е прието, че точната индивидуализация
на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението
като основание за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящия случай жалбоподателят не е отстранил констатираните
нередовности чрез индивидуализация на вземането с посочване на точно
основание и размер. Същото е било необходимо, доколкото предвид
представените със заявлението (с оглед изискването на 410, ал.3 от ГПК)
договор за предоставяне на мобилна услуга от 28.04.2014г. и договор за
предоставяне на домашен интернет и телевизия, се установява факта на
договорени различни по вид, съотв.такса цифрови услуги на различна цена и с
отделен срок за плащане.
Уточнението на заявителя, че вземането касае предоставени, но
незаплатени услуги за домашен интернет и телевизия, мобилни разговори и
мобилен интернет не го освобождава от задължението да посочи дължимата
сума по всеки от изброените договори и съответно основание от договора, в
който длъжникът е поел задължение за заплащане на съответните услуги.
Видно е, че по всеки един от договорите са договорени различни
планове, същите имат и различен срок на действие.
Това налага необходимостта от индивидуализация на вземането с
посочване на дължимата месечна такса за съответните услуги, което
обстоятелство ще даде възможност на длъжника да прецени как са
формирани претендираните суми. Т.е. когато е открит един акаунт за плащане
на потребител, а е заявена за плащане сума, представляваща сбор от суми по
повече от един договор (с различни месечни абонаментни тарифи) от
съществено значение е да конкретизира вземането по всеки един от тях,
доколкото всеки договор създава самостоятелно правоотношение между
доставчика и потребителя.
По смисъла на посоченото по-горе и в резултат на констатираните и
непоправени нередовности на заявлението длъжникът е лишен от
възможността да прецени дали да оспори или не твърдяното задължение,
както по основание, така и по размер, при което целта на заповедното
производство длъжникът да може да прецени дали да изпълни доброволно
заповедта или да оспори вземането се осуетява.
Предвид нередовността на заявлението, то и отхвърлянето му е
извършено законосъобразно, поради което обжалваното разпореждане следва
да се потвърди.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4401 от 08.02.2022г., постановено по
3
ч.гр.д. № 748 по описа за 2022 година на ВРС, с коeто е отхвърлено
подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника
ЕЛ. В. Ш. с ЕГН ********** за сумата от 744.76 лв., представляваща сбор от
неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
за които е открит акаунт ***********, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4