Р Е Ш Е Н И Е
№ 489/28.11.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 418/2022 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С решение № 76 от 26.07.2022 г., постановено по АНД № 24/2022 г., Районен съд Берковица, е потвърдил наказателно постановление № 619366-F37346/17.12.2021 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на Е.В.В. ***, земеделски производител, на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/) за нарушение на чл. 124, ал. 2 във вр. с чл. 86, ал.1 , т.2 и т.3 от ЗДДС, е наложена глоба в размер 1000 лева.
Недоволна от така постановеното решение, чраз пълномощника адв.Б.З., го обжалва и развива доводи, че е неправилно, незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и при наличието на съществени нарушения на администратино- производствените правила, като моли да се отмени, като се постанови решение, с което бъде отменена наложената глоба и да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.
Ответната страна, чрез пълномощника юрк.Д.М*** , оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните доводи.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Берковица е приел, че касаторът е извършил установеното с АУАН и издаденото въз основа на него НП № 619366-F37346/17.12.2021 г. на директора на Тд на НАП Велико Търново, нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви, че правилно, с оглед осъществяване на целите на наказанието, е приложена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита касационната жалба за основателна при следните доводи:
Нито административнонаказващият орган, нито Районният съд в случая не са обсъдили и взели предвид изменените разпоредби на ЗАНН, не са обсъдили дали са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, не е ясно въз основа на какви факти и доказателства в НП и в решението на РС Берковица е посочено, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Съгласно изменената разпоредба на чл.28 ЗАНН „За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“ В конкретния случай не е обсъдено и установено доколко нарушението не е маловажен случай, предвид невнесения размер 217 лева ДДС, дали нарушението е първо за нарушителя, нито доколко това е пропуск или съзнателно поведения на административнонаказаното лице.
Настоящият касационен състав на Административен съд Монтана, намира за установено следното:
Описаното в АУАН и в НП нарушение, изложената в тях фактическа обстановка безспорно се потвърждават от събраните по делото доказателства, което правилно е възприето също и от районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 ЗДДС“ Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.“ Правилно е посочено и, че съгласно чл.182, ал.1 ЗДДС „Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.“
В случая е спорно единствено прилагането на института на чл. 28 ЗАНН от страна както на административния орган, така и от първостепенния съд.
По отношение наличието на маловажен случай настоящият състав намира, че този му извод следва от установеното действително фактическо положение на нещата, след направена от съда преценка на конкретната тежест на нарушението и обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение без значителни общественоопасни последици, т.к. доказателства за повторност или други отегчаващи обстоятелства не са представени.
Само след като се обсъдят тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, и с оглед обстоятелството дали нарушението е извършено за първи път, както и с оглед липсата на данни за извършени от лицето други нарушения на разпоредбите на ЗДДС, може да се обоснове дали е налице или не е налице маловажен случай и дали следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН.
В случая бланкетният запис в НП“ При определяне на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН..“ В решението на въззивния съд също без изложени мотиви е записано“ Не е налице „маловажен случай“, В НП е обсъдено и прието, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН..“, не могат да обосновават неприлагането на чл.28 ЗАНН.
В тази връзка следва да се обърне внимание, че понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. А след изменението на ЗАНН, ДВ, бр.109 от 2020 г. и в §1, т.4 от ДР на ЗАНН „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“
Настоящата касационна инстанция намира, че случаят е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства – първо нарушение, размерът на невнесения данък, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на административно наказание „глоба“, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
В конкретния случай административнонаказващият орган не е извършил правилно дължимата индивидуална преценка на конкретното деяние и на конкретния нарушител и като не го е квалифицирал като „маловажно“ е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на института на чл. 28 от ЗАНН.
Във връзка с изложеното се налага извод на настоящия съд, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което налага атакуваното решение на Районния съд да бъде отменено, като вместо него се отмени и издаденото срещу касатора наказателно постановление.
Предвид заявеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сторените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представени договор за правна помощ и съдействие и платежно нареждане..
Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 76/26.07.2022 г., постановено по АНД № 24/22 г. по описа на Районен съд Берковица, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 619366-F637346/17.12.2021 на директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на Е.В.В. ***, земеделски производител, на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/) за нарушение на чл. 124, ал. 2 във вр. с чл. 86, ал.1 , т.2 и т.3 от ЗДДС, е наложена глоба в размер 1000 лева.
ОСЪЖДА НАП, ТД на НАП В.Търново да заплати на Е.В.В. *** разноски по съдебното производство в размер на 300/триста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: