Р Е Ш
Е Н И
Е №
гр. Лом, 23.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, V-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Елица
Орманова
при секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 613 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на подадена жалба от Д.Н.Н. с
ЕГН ********** и адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № Л-31/ЗМВР от 19.10.2020г. на ВПД Началник на РУ – Лом към ОД на МВР -
гр.Монтана., с което й е наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР.
В жалбата и
съдебно заседание се иска отмяна на НП.
Ответникът по делото с придружително писмо ангажира становище в подкрепа
на издаденото НП. Не се явява в насрочените
открити съдебни заседания.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
На 09.09.2020г. полицейски служители на РУ – Лом, свидетелите Ц.А.Ц. и Р.К.Р., били на смяна, когато около 19.20 часа получили
сигнал, че лице управлява лек автомобил под въздействието на алкохол в с.
Аспарухово, обл. Монтана. При обход с патрулния автомобил установили лек
автомобил, движещ се в посока село Расово. Подали в началото на с. Расово
сигнал за спиране на водача, но той продължил и затова го последвали. Водачът
спрял в с. Расово пред дом на ул. „Георги Димитров“ № 94, като се установило,
че автомобилът е управляван от Р. Миленов ев, племенник на жалбоподателката. Същият
отказал да представи документите си за самоличност и да бъде изпробван за
алкохол. Полицейските служители направили опит да задържат лицето. Същевременно
жалбоподателката и нейни роднини излезли от жилището и започнали да пречат на
органите на реда да изпълнят своите правомощия, като целили да предотвратят
задържането на родственика си Р. ев. Жалбоподателката Д.Н. държала за ръцете св. Ц.Ц.. Майката на Р. ев взела белезниците от ръцете
на полицейския служител Ц.Ц.. Н. блъскала физически с ръце както св. Ц.Ц., така
и св. Р.Р., за да попречи на задържането на ев. На жалбоподателката от
свидетеля Д.Й.Л. в присъствието на свидетеля Ц.А.Ц. бил съставен АУАН № Л-31 /ЗМВР от 18.09.2020г.
за нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР ,
за това че на 09.09.2020г. около 20.00ч. в с. Расово, ул. „Георги Димитров“, противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР
при изпълнение на служебните му задължения, като го държи за ръцете. Жалбоподателката
отказала да получи и подпише акта. Въз основа на този акт било издадено
обжалваното наказателно постановление НП № Л- 31/ЗМВР от 19.10.2020г. на ВПД -
Началник РУ – Лом към ОД на МВР - гр. Монтана, в което е възпроизведено
съдържанието от съобразителната част на акта и с което е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.264, ал.2
от ЗМВР.
Горната фактическа
обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Й.Л., Ц.А.Ц. и Р.К.Р., които съдът
кредитира с доверие като обективни и взаимодопълващи се.
Съдът намира,
че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, същата е процесуално
допустима, а по същество е основателна по следните съображения:
Описаното в АУАН и в НП фактическо обвинение гласи, че
жалбоподателят „на 09.09.2020г. около
20.00ч. в с. Расово, ул. „Георги Димитров“, противозаконно нарушава физическата
неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения,
като го държи за ръцете.“ Не може да се приеме с така даденото описание, че е описано достатъчно ясно изпълнителното
деяние на нарушението.
Видно от данните по делото на жалбоподателя Д.Н.Н. е наложено административно наказание за
нарушаване на разпоредбата на чл. 264, ал.2 от ЗМВР. Съгласно посочения законов
текст: „Който противозаконно наруши
физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му
задължения, се наказва с глоба 2000 лв., ако извършеното не съставлява
престъпление.“ Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение по чл.264,
ал.2 от ЗМВР, следва да се установи, че: 1/ орган
на МВР е изпълнявал някакви служебни задължения и 2/ лицето,
сочено като нарушител, е нарушило физическата му неприкосновеност . Видовете
дейности, които се осъществяват от органите на МВР, както и правомощията им са
уредени в ЗМВР и за да може да бъде извършена преценка дали в конкретния случай
полицейският орган е изпълнявал възложените му функции, следва да бъде описано
в АУАН, какви точно задължения е изпълнявал той на посоченото място. В
настоящия случай, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП, е посочено единствено, че жалбоподателят
„противозаконно нарушава физическата
неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения,
като го държи за ръцете.“, но
никъде не се съдържат данни с какво точно са били свързани тези служебни
задължения на органа, тоест какви са функциите, които е осъществявал
съответният полицейският служител, нито дори кой е той. Безспорно от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че нарушената физическа
неприкосновеност е била осъществена от жалбоподателя чрез държане за ръцете на
св. Цв. Ц. и чрез блъскане и на двамата свидетели – полицейските служители Ц. и
Р., но тези обстоятелства не са намерили отражение нито в съдържанието на АУАН, нито в НП.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл.264, ал.2 ЗМВР, както вече се посочи по-горе, се изразява в действие, което е насочено
към нарушаване
физическата
неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения. При това за наказващия орган е било
налице задължение да изложи данни за това при какви обстоятелства и спрямо кой
служител на МВР е нарушена личната му неприкосновеност. В случая това изискване
не е изпълнено, при което съдът е лишен от възможността да прецени спрямо кой
полицейски служител и дали именно при изпълнение на негови служебни задължения е
извършено посоченото в НП нарушение.
Видно от обстоятелствената част на акта и на
наказателното постановление, не става ясно дори, че на това място е имало екип
на МВР, който е осъществявал свои служебни задължения, при чието осъществяване жалбоподателят
с поведението си е нарушил физическата неприкосновеност на служител на
ведомството /неизвестен от съдържанието на АУАН и НП/.
В конкретният случай се касае за непълнота в АУАН и в
НП относно обстоятелства, които са съществени и липсата на които не дава
възможност на съда да прецени дали изобщо е налице нарушение, извършено при
хипотезата на чл. 264, ал. 2 ЗМВР – при изпълнение на служебни задължения от
страна на служител на МВР, и ако е налице такова –спрямо кой конкретен служител
на МВР е извършено нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че е
недопустимо тези обстоятелства да бъдат допълвани впоследствие, вкл. и чрез
разпит на свидетели. Показанията на последните биха могли да бъдат използвани
единствено за доказване на твърденията, съдържащи се в АУАН и в наказателното
постановление, но не и за допълването им.
Съобразно императивните разпоредби на чл. 42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които
потвърждават нарушението. При това положение съдът приема, че АУАН и НП са
съставени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по
конкретно на чл. 42, т. 4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, изразило се в липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено и довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
И макар в хода на съдебното следствие чрез разпит на
свидетелите, да се установяват действия на нарушителя - жалбоподател, които да
представляват нарушаване на физическата неприкосновеност на орган на МВР при
изпълнение на служебните му задължения, то това, не санира липсата на
описанието им, както в АУАН, така и в НП. А липсата на описание на нарушението
представлява липса на предвидените в чл.42, т.4 от ЗАНН и съответно в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН реквизити,
която липса има за последица сериозно нарушаване на правото на защита на
нарушителя в производството, в хода на което е ангажирана административно-наказателната
му отговорност. При това положение не се дава никаква възможност на
жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен и се създава невъзможност адекватно да
организира защитата си. Не става ясно от АУАН и от НП вмененото нарушение по отношение
физическата неприкосновеност на кой полицейски служител е извършено – на св. Р.
или на св. Ц.. Предвид и това, че от свидетелските показания се установи, че
жалбоподателката е нарушила личната неприкосновеност и на двамата полицейски
служители /св. Р.: „тя и мен ме буташе,
но и колегата го буташе“./, за жалбоподателя не става ясно за деянието й спрямо
кой от двамата полицейски служители е
наказана с НП. Неотчитайки
горепосоченото, административнонаказващият орган не е извършил задължителната
проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН, при която би могъл да установи нарушенията на
процесуалните правила при съставяне на АУАН.
Посочените по-горе процесуални нарушения са съществени, тъй като винаги
водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същите не могат да бъдат санирани от
настоящата съдебна инстанция, поради което атакуваното НП следва да бъде
отменено на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН изцяло като незаконосъобразно. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 110 от 07.04.2016г. на Врачански
административен съд по КАНД № 113 по описа за 2016г., Решение
№119/12.10.2015г. по КАНД № 107 по описа за
2015г. Ямболският административен съд и др.
С оглед основанията за
незаконосъобразност поради допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН
и НП, преценка за правилността на наказателното постановление не следва да бъде
извършвана, тъй като е нарушена процедурата по издаването му и такава преценка
е безпредметна.
По силата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК,
но с оглед липсата на направени искания, съдът не следва да се произнася.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ Л- 31/ЗМВР от 19.10.2020 г. на ВПД
Началник на РУ- Лом към ОД на МВР – Монтана, с което на Д.Н.Н. с ЕГН **********
и адрес: *** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000,00
лева (две хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд - Монтана в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: