Решение по дело №3908/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 379
Дата: 4 май 2023 г. (в сила от 27 септември 2024 г.)
Съдия: Александър Георгиев
Дело: 20225530103908
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Стара Загора, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александър Г.
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Александър Г. Гражданско дело №
20225530103908 по описа за 2022 година
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот, с правна квалификация чл.34 ЗС във вр. с
чл.341 и сл.от ГПК, като производството е във фаза по допускане на делбата.

Производството е образувано по искова молба от С. Д. И., С. С. П. и М. С. С. –
тримата наследници по закон /съпруга и деца/ на покойния с. П. и., б.ж на Стара Загора,
починал на 21.08.2013г., син на П. и. Г., б.ж на Стара Загора, починал на 04.06.1994г. и М.
С. Г., б.ж на Стара Загора, починала на 25.09.2021г., като двамата приживе са придобили в
режим на СИО процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.514.27.3.16 в г**************** с площ от 81,99 кв.метра и прилежащите му избено
помещение 16 и таванско помещение 1, а след кончината на П. и. Г. и с. П. и., М. С. Г. – с
договор за прехвърлени срещу гледане и издръжка от 24.10.2016г. прехвърлила на всеки от
П. Ц. Г. и Д. Ц. Г./деца на Ц. П. Г. – син на П. и. Г. и на М. С. Г. и брат на с. П. и./
собствените си по 2/6 ид.части от имота – общо 4/6 ид.части. Молят имота да бъде допуснат
до делба за страните при квоти – по 1/18ид.част за всеки от ищците - С. Д. И., С. С. П. и М.
С. С.; 3/18 ид.части за Ц. П. Г. и по 6/18 ид.части за П. Ц. Г. и Д. Ц. Г., за да бъде извършена
делба на вещта. Ответниците П. Ц. Г. и Д. Ц. Г., редовно призовани, в срока по чл.131 ГПК
не представят писмен отговор. Ответникът Ц. П. Г. в срока по чл.131 ГПК представя писмен
отговор, в който оспорва исковата молба. Излага твърдения, че с покойния си брат с. П. и.
постигнали уговорка, че този имот щял да остане за Ц. П. Г., който като собственик владял
своята идеална част и тази на брат си, заплащал дължимите данъци и такси смет, разходите
1
за ремонт на общите части, застраховки, грижел се за майка си, която живеела в апартамента
и за времето от 1994г. досега владеел имота като свой спокойно и явно, като извършил
редица подобрения в имота. Твърди, че придобил собствеността на идеалната част на
покойния си брат с. П. и. поради изтекла придобивна давност. Счита, че ищците не били
собственици в процесния имот, като техният иск бил недопустим, а делото следвало да бъде
прекратено а ако съдът допуснел иска до разглеждане, то във втората фаза щял да предяви
претенциите си за подобрения.
В исковата си молба ищците твърдя, че с ответниците били съсобственици на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68850.514.27.3.167/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и
четиринадесет, точка, двадесет и седем, три, точка, шестнадесет/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелният обект било от 19.11.2021г.; адрес на имота: в град Стара Загора,
ул.12-ти пехотен полк № 18-осемнадесет, вход Б /буква”Б”/, етаж4/четири/, апартамент
8/осем/, самостоятелният обект се намира та етаж 4/четири/ в сграда с идентификатор
68850.514.27.3 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и
четиринадесет, точка, двадесет и седем, три/, предназначение: жилищна сграда-
многофамилна; сградата била разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.514.27
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четиринадесет, точка,
двадесет и седем/; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива
на обекта: 1, посочена в документа площ: 81.99 кв.м /осемдесет и едно цяло и деветдесет и
девет стотни кв.метра/, прилежащи части: избено помещение 16/шестнадесет/ и таванско
помещение 1/едно/ ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.514.27.3.15, под обекта: 68850.514.27.3.14] над обекта: няма; стар идентификатор:
няма, а по документ за собственост: двустаен апартамент с изложение: изток, север, запад,
застроен върху 81.99 кв.м, намиращ се на IV етаж, вход „А” от жилищния блок, находящ се
в ***************, състоящ се от: две спални, дневна, кухненски бокс, кухня, баня, клозет,
два балкона и антрета, при граници на апартамента: изток-двора на блока, юг-стълбище и
апартамента на Александър и с.ка Стаматови, север-улица, запад-улица, заедно с избено
помещение под № 16, при граници на същото: изток-двора на блока, запад-коридора, юг-
общо помещение, север-улица, заедно с едно таванско помещение № 1, при граници на
същото: юг-стълбище, изток-двора на блока, север-таванско помещение №2 на М. и Г.М.,
запад-коридора, заедно с 5.83 процента идеални части от общите части на сградата съгласно
чл.38 от ЗС и идеални части от общите помещения, както и 5.83 % ид.части от отстъпеното
право на строеж върху държавно място/сега общинско място/, в което е построен жилищния
блок, цялото дворно място от 1598/22000 ид.части кв.метра, находящо се в гр.Стара Загора,
ул.Военен терен блок 10, съставляващо парцел комплекс ГОНС от квартал Военен терен
218-219 по плана града, при граници: от всички страни-улици. Съсобствеността върху
гореописания недвижим имот възникнала след смъртта на П. и. Г., ЕГН **********, б.ж. на
гр.Стара Загора, поч. на 04.06.1994г. пo силата на наследствено правоприемство. След
2
смъртта си той бил оставил за свои законни наследници М. С. Г., ЕГН **********-негова
съпруга и две деца Ц. П. Г., ЕГН ********** /първият ответник/ и с. П. и., ЕГН **********,
б.ж. на гр.Стара Загора, поч. на 21.08.2013г. - техния наследодател. След смъртта си с. П. и.
бил оставил за свои законни наследници тримата ищци, първата от които - негова съпруга, а
вторият и третата от тях - негови деца. Наследяването било по реда на чл.5 и чл.9 ЗН. Този
имот бил придобит от П. и. Г., ЕГН ********** и М. С. Г., /а по нотариален акт-П.а/, ЕГН
********** с нотариален акт за собственост върху жилище от сграда, построена върху
парцела, отчуждена за групово жилищно строителство № 97 том V д.№ 1775/1964г. на
Старозагорския нотариус. След смъртта на П. и. Г. възникнала съсобственост между
съпругата му и двамата му синове, при квоти 4/6 ид.части за съпругата М. С. Г. и по 1/6
ид.част за децата му Ц. П. Г. и с. П. и., след чиято смърт неговата част се наследявала по
равно от ищците-неговите трима наследници. С договор за прехвърляне на идеални части от
недвижим имот заради минали грижи и срещу задължение за издръжка и гледане, извършен
с нот.акт № 3 том III рег.№3104 дело № 213/2016г., на нотариус Антония Коева с рег.№ 309
и район РС-Стара Загора, вписан в Служба по вписванията Стара Загора, преживялата
съпруга М. С. Г. прехвърлила на ответниците нейни внуци П. Ц. Г. и Д. Ц. Г. при равни
права за двамата своите 4/6 ид.части от гореописания недвижим имот или по 2/6 ид.части на
всеки от тях. Предвид гореизложеното, страните били съсобственици на описания недвижим
имот, при квоти по 1/18 ид.част за всеки от тримата ищци, 1/6 ид.част за първия ответник и
по 2/6 ид.части за втория и третата ответници. Въпреки опитите, не можели доброволно да
се поделят. Молят съда да постанови решение, с което да допусне до делба гореописания
недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68850.514.27.3.167/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и
четиринадесет, точка, двадесет и седем, три, точка, шестнадесет/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелният обект от 19.11.2021 г.; адрес на имота: в град Стара Загора, ул.12-
ти пехотен полк № 18-осемнадесет, вход Б /буква”Б”/, етаж4/четири/, апартамент 8/осем/,
самостоятелният обект се намира та етаж 4/четири/ в сграда с идентификатор 68850.514.27.3/
шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четиринадесет, точка,
двадесет и седем, три /, предназначение: жилищна сграда-многофамилна; сградата била
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.514.27 /шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, двадесет и седем/;
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 81.99 кв.м /осемдесет и едно цяло и деветдесет и девет стотни
кв.метра/, прилежащи части: избено помещение 16/шестнадесет/ и таванско помещение
1/едно/ ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.514.27.3.15,
под обекта: 68850.514.27.3.14] над обекта: няма; стар идентификатор: няма, а по документ за
собственост: двустаен апартамент с изложение: изток, север, запад, застроен върху 81.99
кв.м, намиращ се на IV етаж, вход „А” от жилищния блок, находящ се в ****************,
състоящ се от: две спални, дневна, кухненски бокс, кухня, баня, клозет, два балкона и
3
антрета, при граници на апартамента: изток-двора на блока, юг-стълбище и апартамента на
А. и с.ка С., север-улица, запад-улица, заедно с избено помещение под № 16, при граници на
същото: изток-двора на блока, запад-коридора, юг-общо помещение, север-улица, заедно с
едно таванско помещение № 1, при граници на същото: юг- стълбище, изток-двора на блока,
север-таванско помещение № 2 на Марийка и Господин Митеви, запад-коридора, заедно с
5.83 процента идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС и идеални
части от общите помещения, както и 5.83 % ид.части от отстъпеното право на строеж върху
държавно място/сега общинско място/, в което е построен жилищния блок, цялото дворно
място от 1598/22000 ид.части кв.метра, находящо се в ************ съставляващо парцел
ГОНС от квартал военен терен 218-219 по плана града, при граници: от всички страни-
улици, между страните, ПРИ КВОТИ: за С. Д. И.-1/18 ид.част, за С. С. П.-1/18ид.част, за М.
С. С.-1/18 ид.част, за Ц. П. Г.-3/18 ид.част, за П. Ц. Г.-6/18 ид.части, за Д. Ц. Г.-6/18 ид.части,
и да извърши всички необходими действия за реалната делба на описания имот до пълното
ликвидиране на съсобствеността. Тъй като ищците били лишени от възможността да ползват
съсобствения имот, съобразно правата си, а същият се държал и ползвал само от
ответниците П. Ц. Г. и Д. Ц. Г., те им дължали обезщетение за ползите, от които били
лишени за частите им имота, за всеки от тях по 1/18 ид.част или общо за трима 1/6 ид.част,
поради което с настоящата-като писмено поискване на основание чл.31 ал.2 от ЗС отправят
покана към ответниците П. Ц. Г. и Д. Ц. Г. да им заплащат обезщетение за ползите, от които
били лишени за частите им от имота, а именно по 25 лева на всеки от тях месечно или общо
75 лева месечно, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на сумите. С писмена молба адв.П. внася уточнение в идентификатора на
процесния недвижим имот, като моли същият да се чете 68850.514.27.3.16 – както правилно
е посочен текстово в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. П. Г. представя писмен отговор, в който
твърди, че бил изненадан от претенцията на ищците - още след смъртта на баща му П. и. Г.,
починал на 04.06.1994г. (баща на ответника и брат му с.), с брат му с. се разбрали, че
ответникът Ц. щял да остане да живее в процесния апартамент, защото той си имал жилище
и че той нямал никакви претенции към апартамента на родителите им, нито към
наследствената си част от техния баща. Разбрали се още, че ответникът Ц. щял да гледа и
щял да се грижи за майка им М. Г.. По тази причина още от края на 1994г. брат му с. бил
наясно, че той владеел, както неговата собствена, така и наследствената част на брат му с.,
като свои. Пак оттогава и до смъртта й през 2021г. ответникът започнал да се грижи и за
майка им. Владението си бил манифестирал явно и открито. Брат му приживе не бил имал
никакви претенции към него. Откакто се били разбрали той да получи и владее и неговата
1/6 идеална част, той повече не бил участвал и в задълженията на собствеността - плащане
на данъци, поддръжка, заплащане на такса смет, заплащане за ремонт на общи части,
застраховки на имота и всичко онова, което недвижимата собственост влечала като
задължения. Оставя настрана факта, че брат му постепенно се бил алкохолизирал и се било
налагало да се грижи и за неговото здраве включително. Брат му с. починал през 2013г. Т.е.
от смъртта на баща им през 1994г. до смъртта на брат му през 2013г. той бил демонстрирал
4
приживе на него своето поведение на владелец на процесния недвижим имот. След неговата
смърт такова поведение бил демонстрирал на неговите наследници - ищците. Те не били
влизали в апартамента, нито били ползвали, нито били участвали по някакъв начин в
поддръжката на собствеността. Когато се били налагали ремонти на общите части във входа
- ремонт на покрива, ремонт на канализация и водопровод, ремонт на мазета, то той бил
заплащал всичко със самочувствието на собственик. За времето от 1994г. и до настоящия
момент той бил действал със съзнанието, че владее имота като свой, и че бил манифестирал
владението си достатъчно явно и категорично, както пред брат му, докато бил жив, така и
пред неговите наследници-ищците след неговата смърт. През всичкото това време никой не
му бил отправял претенции от каквото и да било естество и не бил имал такива към
процесния апартамент до настоящия момент - нито брат му, докато бил жив, нито неговите
наследници от 2013г. насам. Това били повече от 27 години, в които той осъществявал
спокойно и явно владение, без спорове и без противопоставяне от когото и да било. През
всичките тези години данъците за имота бил заплащал само той. Нито брат му приживе (до
2013г.), нито ищците след смъртта му, били плащали каквото и да е свързано с процесния
имот. Със самочувствието на собственик бил правил и многобройните подобрения в
апартамента. В този смисъл заявява, че той бил придобил по давност частта, която ищците
претендирали да били наследили от брат му с., защото той бил владял наследените квоти от
баща му - както неговата, така и тази на брат му още от края на 1994г. като свои части от
апартамента, с изключение на частта на майка му, за която той се грижил до смъртта й, и
която приживе решила да дари своята идеална част на другите двама ответници - нейни
внуци. Поради изложеното ищците не били съсобственици в процесния имот и като такива
не били легитимирани да водят дело за делба. Заведеният от тях иск за делба се явявал
недопустим, заведен от нелегитимна страна, поради което моли съда да прекрати
производството по делото. Ако съдът счете иска за допустим, то във втората фаза на делбата
ответникът щял да предяви претенциите си за многобройните подобрения в апартамента,
които през всичките тези годините той бил направил.
Ответниците Д. Ц. Г. и П. Ц. Г. не представят писмени отговори.

В съдебно заседание ищците С. Д. И., С. С. П. и М. С. С., представлявани от
пълномощника им адв.П. молят да бъде допусната делбата за процесния недвижим имот при
квотите, посочени в исковата молба. Адвокат П. представя подробна писмена защита.

В съдебно заседание ответникът Ц. П. Г. се явява лично и оспорва изцяло исковата
молба, като поддържа представения от него отговор – лично и чрез пълномощника си
адв.М., като прави възражение за придобивна давност на идеалната част на покойния
сънаследник с. П. Г., починал 2013г., от процесния имот, претендира че ищците не са
съсобственици в процесния имот – първоначално моли производството спрямо тях да бъде
прекратено, а в заседание по устните състезания молят иска им за делба да бъде отхвърлен
като неоснователен. Адвокат М. представя подробна писмена защита, както и ответникът Ц.
5
Г., с които молят иска за допускане на имота до делба да бъде отхвърлен като неоснователен
– поради липса на съсобственост между ищците и ответниците.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:

Видно от приетите като доказателство по делото: Удостоверения за наследници на
Община Стара Загора № 3823/01.07.2022г. за покойния П. и. Г., починал 04.06.1994г., №
4082/11.07.2022г. за покойната М. С. Г., починала на 25.09.2021г., № 3824/01.07.2022г. за
покойния с. П. и., починал на 21.08.2013г., Нотариален акт № 97, том V, дело №
1775/21.12.1964г. на М.М. - Нотариус при народния съд – Стара Загора, за собственост
върху жилище от сграда построена върху парцела, отчуждена за групово жилищно
строителство съгласно чл.55-К от Закона и § 163 от ППЗПИНМ, Нотариален акт № 3 том III
дело № 213/24.10.2016г. за прехвърляне на идеални части от недвижим имот заради минали
грижи и срещу задължение за издръжка и гледане на Нотариус Антония Коева рег.№ 309 на
Нотариланата камара с район на действие РС – Стара Загора, удостоверение изх.№ 94—
1055/26.11.2010г. на Община Стара Загора за идентиченост на административни адреси,
Схема № 15-1260488-19.11.2021г. по описа на СГКК - Стара Загора, Удостоверение за
данъчна оценка изх.№ ДO0 8243БЦ/19.07.2022г. на Община Стара Загора, се установява, че
процесинят имот е бил придобит чрез покупко-продажба на 21.1.21964г. от М. С. П.а и П. и.
Г. – наследодатели на страните, като след кончината на П. и. Г. на 04.06.1994г. същият
оставил за наследници своята съпруга М. С. Г. – с 4/6 ид.части собственост от имота и
синовете си Ц. П. Г. и с. П. Г. – всеки от тях с по1/6 ид.част от имота. След кончината на с.
П. Г. на 21.08.2013г. същият оставил за свои наследници ищците по делото – съпругата си -
С. Д. И. и децата си С. С. П. и М. С. С., които наследяват неговата наследствена част при
равни квоти – по 1/18ид.част за всеки от тях. Обата наследодателка М. С. Г. на 24.10.2016г.
прехвърлила на всеки от внуците си П. Ц. Г. и Д. Ц. Г. по 2/6 ид.части от собествената си
част в апартамента – за грижите, които приобретателите и тяхната майка П.Д.Г. са полагали
за прехвърлителката през последните пет години, както и срещу задължението им – поето и
за в бъдеще лично или чрез трето лице за цялостната издръжка и гледане на
прехвърлителката до края на живота й – като и осигуряват храна, облеко, отопление,
осветление, поддържане на домакинстовот, грижи и медикаменти при болест и немощ –
въобще гарантиране на един спокоен и нормален живот, съобразно нуждите й и при нейното
изрочно съгласие да не живее в едно общо домакинство с приобретателите, като
прехвърлителката си запазила вещното право на пожизнено и безвъзмедно ползване върху
имота, предмет на прехвърлянето. Прехвърлителката М. С. Г. се споминала на 25.09.2021г. и
оставила за свои наследници сина си Ц. П. Г. и внуците си М. С. С. и С. С. П. – страни в
настоящото производство.

В хода на производството – с отговора на исковата молба – е въведено възражение за
придобиване по давност от страна на ответника Ц. П. Г. на наследствената идеална част на
покойния му брат с. П. Г., останала след кончината на покойния им баща П. и. Г. на 04.06.1994г.
Тезата на ответника е, че след смъртта на баща им той владял наследствената част на брат си от
имота като своя и придобил същата по давност преди кончината на брат си, като ищците по делото
- наследници на покойния му брат, не били съсобственици в процесния имот.

За установяване възражението съдът е допуснал гласни доказателства, като е разпитал две
6
групи свидетели – за ищците Т. С. С., Ж. Н.ва Д. и З.З.Ж. а за ответника – П.Д. Г., М. Т. М. и
Х.Т.П..

От показанията на свидетеля Т. С. С. – съпруг на ищцата М. С. С., съдът приема за
установено, че бил в апартамента няколко пъти в периода 1999г. – 2011г. – един път през
1999г., един път през 2002г., един път през 2003г., по един път през 2005г., 2006г., 2008г.,
2010г. и 2011г. - докато тъст му с. Г. бил още жив, ходили да извършват дребни ремонти в
жилището, за което ги молила М. Г., като според свидетеля с. Г. имал собствен ключ от
жилището и влизал с него, като в жилището имал оставени собствени дрехи. При
посещенията си в апартамента не срещал членовете на семейството на Ц.. След смъртта на
с. неговите наследници плащали данъците си за имота – за частта на с. Г.. През 2010г. с.
искал да прехвърли собствената си идеална част на дъщеря си М., заради което водили
преговори и с М. Г. и извадили данъчна оценка и кадастрална скица на имота. Сделка обаче
не се състояла, като впоследствие баба М. два пъти си е чупила крака. 2007г. с жена му я
водили на нефролог. През 2019г. като отишъл в апартамента заварил съпругата на Ц. - П. и
дъщеря му П., които живели там, а семейството на с. живели в ************ – откогато ги
познавал - от 1998г.
От показанията на свидетелката Ж. Н.ва Д.а – съпруга на първи братовчед на
покойната М. С. Г., съдът приема за установено, че последната й среща с покойната била
през 2008-2009г., като след нейната смърт в апртамента живяла дъщерята на Ц. – П..
От показанията на свидетеля З. З. Ж. без родство съдът приема за установено, че са
ходили със С. С. Г. в жилището – на гости на баба М. – на няколко – 4-5 пъти, след 1998г.
докато били в техникума – да я види, да хапнат, като през 2012г. в края на лятото сложили
тапети и боядисали таваните, веднъж през 2013г. – когато прокапала тоалетната и веднъж
през 2014г. – когато баба М. имала нужда от радиатор.
От показанията на свидетелката М. Т. М. – първа братовечедка на покойната М. Г. се
установява, че в апартамента заедно с М. Г. живели семейството на Ц. Г., като съпругата му
полагала грижи за нея/баба М. си счупила крак години преди да почине/, средствата за
ремонт на апартамента били давани от тяхното семейство – Ц. и П., като свидетелката не
знаела дали с. имал ключ от апартамента. Не знаела дали покойната М. е искала да
прехвърля част от апартамента си и на кого. От показанията на свидетеля Х. Т. П. – бивш
касиер и настоящ домоуправител на етажната собственост на входа на сградата, в която се
намира жилището, се установява, че след 1983г. с. вече не живеел в апартамента, а там
останал да живее Ц. със семейството си, като Ц. или жена му плащали вноските за
поддържане на входа и за ремонти. За апартаменти с еднаква площ се плащала еднаква сума
за поддръжка – без значение от броя на обитателите. Леля М. последните години била
трудно подвижна и не излизала от вкъщи.

От показанията на свидетелката П. Д. Г. –съпруга на ответника Ц. Г. съдът приема за
установено, че след брака им през 1989г. и досега живели в процесния имот. През 2009г.
ищцата М. С. и баба М. били в уговорка за сделка за прехвърляне на иделана част от имота,
която не се осъществила. Покойната М. Г. си счупила крака през 2012г., оттогява за нея се
глижила свидетелката – до смъртта й, като си счупила другия крак през 2018г. Ремонити
иподдръжка на имота и на общите части на етажната собственост били заплащани от
свидетелката й съпруга й – догламата на апартамента била сменена на два пъти - през 2015г.
и през 2018г. Ищцата М. С. и съпругът й идвали при баба М. да я виждат в рамките на две –
тир години – преди смъртта на с. Г., като й купили два матрака. След 2012г. свидетелката
била на 4 часов работен ден, за да гледа свекърва си, като в с. не е отключвал със свой ключ
апартамента в нейно присъствие, като свидетелката окончателно сменила вратата на
7
жилището през 2018г.
Съпругът на свидетелката по молба на брат си изтеглили младоженчесеки заем
през 1990-91г. и му предоставил средствата. Последните години от живота си с. започнал да
иска пари от баба М. и от свидетелката – общо около 1000 лева до смъртта си, които не им
върнал.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно това, което е приел за
установено от разпита им, тъй като същото се потвърждава и от представените и приети
като доказателства по делото Данъчна декларация с вх.№ от 24.01.1998г., подадена от М. С.
Г. с описание на процесния апартамент и посочване на квотите на съсобственост в него – 4/6
ид.части за нея и по 1/6 ид.част за всеки от синовете й – с. П. Г. и Ц. П. Г., кадастрална схема
№ 12326/ 07.12.2010г. за жилището с посочени в нея собственици М. С. Г. и П. и. Г. – без
данни за идеалните части и удостоверение за данъчна оценка от 26.11.2010г. с посочени
съсобственици – М. С. Г. – собственик на 4/6 ид.части, с. П. и. и Ц. П. Г.. Представени и
приети като доказателства са и Данъчна декларация от 29.08.2013г. от С. Д. И. с псочване в
нея на съсобственици за процесния имот – наследниците на покойния с. П. Г., М. С. Г. и Ц.
П. Г., както и приходни квитанции за платени данъци за имота на ул.“12-ти пехотен полк„ №
18, ет.4, ап.8 за всеки от ищците за периода от 2014г. до 2022г. включително.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката П. Г. в частта им относно
постигнато споразумение между съпруга й и брата му, че наследствената част на с. П. Г. от
имота след смъртта на баща им П. Г. остава за Ц. П. Г. – в тази част показанията
кореспондират само с твърденията на съпруга й Ц. Г. и следва да се преценят при условията
на чл.172 ГПК - с оглед на всички други данни по делото, като не са налице доказателства за
такава уговорка, нито за нейното манифестиране извън кръга на постигналите я.

Събразно правната постановка залегнала в Тълкувателно Решение № 1 от
06.08.2012г. на ВКС по т.д.№ 1/2012г. ОСГК на ВКС разпоредбата на чл.69 ЗС не намира
приложение в отношенията между сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа
власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване,
сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на
останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-
сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на
останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост
този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи
за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната
на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез
действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай. В
тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен-сънаследствен
имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на
останалите сънаследници намерението си да свои имота. – така според Решение № 161 от
19.07.2013г. на ВКС по гр.д№ 1163/2013г. II г.о. на ВКС
Според Решение № 45 от 15.04.2014г. на ВКС по гр.д.№ 6619/2013г. „Установилият
8
фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и
за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той
носи доказателствената тежест да установи т. н. преобръщане на владението.
При наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към
наследниците независимо от това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения
имот.„
В настоящия случай ответникът Ц. Г. е живял в имота, като наследник по закон на
баща си, след смъртта му през 1994г., като на това основание, на което се е намирал в имота
предполага съвладение с останалите съсобственици, придобили части по наследство от
общия наследодател. Поради това и същият е упражнявал владение само върху
притежаваната от него наследствена част и държане по отношение на чуждите.
Презумпцията по чл.69 ЗС в случая е неприложима, поради което и за да докаже
възражението си, че е придобил по давностно владение чуждите идеални части в
съсобствения имот, този сънаследник следва да докаже т. н. преобръщане на владението
чрез действия, манифестиращи по един несъмнен начин отричане на владението на
останалите съсобственици и промяната в намерението му за своене на чуждите части, като
тези действия да са достигнали до знанието на останалите съсобственици.
Така и според решение № 9 от 27.01.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5520/2014г. I-о ГО и
Решение № 239 от 09.01.2012г. на ВКС по гр.д№ 411/2011г. II ГО и Решение № 302 от
24.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1168/2010г. I ГО:“ Факта на съществуване на съсобственост,
независимо от основанието за възникването й дава право на всеки от съсобствениците да си
служи с цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмена покана от тяхна
страна. Затова самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, включително
и сънаследниците не означава, че той е установил владение за себе си. Затова съдебната
практика последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително
и сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на
останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил
държането на частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и
своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Затова
действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат
и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което
той може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание
чл.30,ал.3 ЗС не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение върху
техните части. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване
на правото по чл.31 ЗС също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира
като владение за себе си на частите на останалите. Отказ да се допуснат останалите
съсобственици в имота /освен ако идват на гости/ и отказ да им се даде ключ може да се
приеме като демонстрация на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други
действия, демонстриращи своене на имота, като правна защита на имота и защита от
9
фактически посегателства, деклариране на свое има пред данъчните власти. Последното
само по себе си не е достатъчно, за да докаже своене на имота, но съчетано с другите
действия демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой са достатъчни, за да се
приеме, че е налице и субективния елемент на владението при съсобственост.“, а според
Решение № 1 от 08.05.2019г. на ВКС по гр.д.№ 231/2018г. I ГО,: „При наследствено
правоприемство владението преминава по право към всички наследници, независимо дали
само един от тях остава да ползва имота, дали се познават помежду си, дали знаят или не
знаят какви вещи са останали в наследството. В техните вътрешни отношения се счита, че
всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което
презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение и наследникът, който се позовава на
придобивна давност, трябва да докаже, не само че е ползвал имота, но и че е променил
намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната на намерението
предполага външна изява не просто чрез извършване на активни действия, а на такива, които
не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите
сънаследници и които са от естество да бъдат възприети по този начин от всички, за да се
приеме, че съсобствениците, които не са дезинтересирали от имота, обективно също са
могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото за защита на правата си. Докато
останалите сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от тях да
завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено по несъмнен
начин, сънаследникът - владелец не може да им противопостави владението си.“

В настоящия случай не беше доказано възражението на ответника Ц. Г. за
придобиване по давност на идеална част от жилището – не е доказано явно и несъмнено
демонстриране на отричането на правата на неговия покоен брат с. Г. над наследствената
идеална част от процесния апартамент, придобита по наследство след смъртта на покойния
им баща П. Г. през 1994г. в нито един момент – дори и през 2010г. в удостоверението за
данъчната оценка като собственици са посочени и двамата братя, заедно с майка си. с. Г.
починал 2013г., като след неговата кончина наследениците му са декларирали
наследствената му идеална част като своя собствена и са заплащали данъците за същата.

При така установената фактическа обстановка процесният недвижим имот,
представляващ апартамент на *************, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор на обекта 68850.514.27.3.16/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет,
точка, петстотин и четиринадесет, точка, двадесет и седем, три, точка, шестнадесет/, с площ
от 81,99кв.метра, заедно с прилежащите му избено и таванско помещение и приспадащите
му се 5,83% идеални части от общите части на сградата, от общите помещения и от
отстъпеното право на строеж върху общинското място, ти следва да бъде допуснат до делба
при посочените в исковата молба квоти – по 1/18 ид.част за всеки от наследниците на с. П. и.
– съделителите – С. Д. И., С. С. П. и М. С. С.; по 6/18 ид.части за всеки от приобретателите
по сделката за прехвърляне срещу гледане и издръжка П. Ц. Г. и Д. Ц. Г. – придобити
възмедно от баба им М. С. Г. и 3/18 ид.части за Ц. П. Г. – придобити по наследство от баща
му П. и. Г..
10

С оглед гореизложените фактически и правни съображения, съдът приема за
безспорно установено по делото, че страните са съсобственици на процесния недвижим
имот, при така посочените квоти, като между тези страни, при тези квоти следва да бъде
допусната делбата.

Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба между С. Д. И. с ЕГН **********, адрес ************, С. С.
П. с ЕГН ********** адрес ************** М. С. С. с ЕГН **********, адрес
************* тримата със съдебен адрес гр.Стара Загора, ул.“Захари Княжски“ № 83, ет.1
ап.2, чрез пълномощника им адв.Д. П.–Г. от АК-Стара Загора, Ц. П. Г. ЕГН **********, с
адрес **************, съдебен адрес гр.Стара Загора, ул.“Захари Княжески“ № 73, чрез
адв.Н. М. от АК-Стара Загора, П. Ц. Г. ЕГН **********, с адрес **************** и Д. Ц.
Г. ЕГН **********, с адрес **************** по отношение на следния недвижим имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор на обекта
68850.514.27.3.16/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и
четиринадесет, точка, двадесет и седем, три, точка, шестнадесет/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелният обект било от 19.11.2021г.; с адрес
**********************осем/, самостоятелният обект се намира на етаж 4/четири/ в сграда
с идентификатор 68850.514.27.3/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и четиринадесет, точка, двадесет и седем, точка, три/, с предназначение на
сградата: жилищна сграда-многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.514.27 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и четиринадесет, точка, двадесет и седем/; предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1/едно/, посочена в документа площ: 81.99
кв.м /осемдесет и едно цяло и деветдесет и девет стотни кв.метра/, прилежащи части: избено
помещение 16/шестнадесет/ и таванско помещение 1/едно/, ниво: 1/едно/; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.514.27.3.15, под обекта:
68850.514.27.3.14, над обекта: няма; стар идентификатор: няма, а по документ за
собственост: двустаен апартамент с изложение: изток, север, запад, застроен върху 81.99
кв.м/осемдесет и един кв.метра и 99 кв.сантиметра/, намиращ се на IV/четвърти/ етаж, вход
„А” от жилищния блок, находящ се в ***********************, състоящ се от: две спални,
дневна, кухненски бокс, кухня, баня, клозет, два балкона и антрета, при граници на
апартамента: изток-двора на блока, юг-стълбище и апартамента на А. и с.ка С., север-улица,
запад-улица, заедно с избено помещение под № 16/шестнадесет/, при граници на същото:
11
изток-двора на блока, запад-коридора, юг-общо помещение, север-улица, заедно с едно
таванско помещение № 1/едно/, при граници на същото: юг-стълбище, изток-двора на блока,
север-таванско помещение №2/две/ на М. и Г. М., запад-коридора, заедно с 5.83/пет цяло и
осемдесет и три стотни/ процента идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38
от ЗС и идеални части от общите помещения, както и 5.83%/пет цяло и осемдесет и три
стотни процента/ ид.части от отстъпеното право на строеж върху държавно място/сега
общинско място/, в което е построен жилищния блок, цялото дворно място от
1598/22000/хиляда петстотин деветдесет и осем от двадесет и две хиляди/ идеални части
кв.метра, находящо се в ***********, съставляващо парцел комплекс ГОНС от *********
по плана на града, при граници: от всички страни-улици, ПРИ КВОТИ: за С. Д. И. с п.а. –
1/18/една осемнадесета/идеална част, за С. С. П. с п.а. – 1/18/една осемнадесета/идеална
части, за М. С. С. п.а. – 1/18/една осемнадесета/идеална част, за Ц. П. Г. с п.а. – 3/18/три
осемнадесети/ идеални части, за П. Ц. Г. с п.а. – 6/18/шест осемнадесети/ идеални части и за
Д. Ц. Г. с п.а. – 6/18/шест осемнадесети/ идеални части.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12