№ 1141
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря в.к
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110141880 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
Б. С. К., ЕГН **********, срещу С. С. К., ЕГН **********, син на молителката, която се
поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил акт на
домашно насилие спрямо молителката на 08.07.2022 г., изразяващ се в псувни, заплахи,
ругатни – „Ще ти еба майката!“, „Ще ти го сложа в устата!“, „Излизай навън, заради теб не
мога да се оженя!“, „Ще те пребия!“ и два удара с юмрук в лицето и крака, както и блъскане
в гърдите.
Ответникът не оспорва молбата, като сочи, че когато е пиян, му се губят моменти, заявява,
че се е поправил, това не се е повтаряло, ходи на психолог.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
1
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е низходящ на
молителката /което обстоятелство не е спорно между страните/, предвид което попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на
08.07.2022 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо молителката.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно процесният акт на насилие. На същия са присъствали свидетели,
поради което съдът не взема предвид декларацията, която в случая се явява негодно
доказателствено средство. Ответникът обаче не оспорва молбата и употребените от него
думи спрямо нея, като заявява, че се е поправил и това не се е повтаряло. В последното по
делото заседание заявява, че посещава психолог, като му остават още осем посещения.
Предвид горното и при липсата на оспорване от страна на ответника съдът намира молбата
за доказана, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мярката за защита по чл.5, ал.1, т. 1 ЗЗДН: задължаване да
се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата. Посочената мярка е постоянно
негово законово задължение и не следва да се определя срок за същата.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, но предвид липсата на
искане за присъждането им съдът не следва да се произнася. При този изход на делото
2
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна
такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу С. С. К., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. С. К., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. С. К., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН С. С. К., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на С. С. К., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. С. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3