№ 820
гр. Ловеч, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500563 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
пълномощника юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ., срещу Разпореждане №
491/27.08.2021 г., постановено по ч.гр.дело № 724/2021 г. по описа на Районен
съд –Троян в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника АДР. АС. К., ЕГН
**********, от с.Борима, , общ.Троян, ул. ”Девети септември” № 35 за сумата
от 411, 69 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“ и сумата от 1237,48 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Излага съображения, че заповедният съд е превишил своите
правомощия, като се е произнесъл на този етап от производството по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Тълкувайки
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК в първата хипотеза, счита, че
неравноправна клауза следва да се обяви за такава по предвидения
процесуален ред, какъвто не е настоящия случай. Тълкувайки втората
хипотеза на посочената разпоредба изтъква, че заповедният съд е длъжен при
преценка за обоснована вероятност за неравноправна клауза да изследва не
само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143
от ЗЗП, предвиждаща няколко критерия, чрез които може да се установи
неравноправния характер на съответните договорни клаузи, а именно:
1
1.клауза, сключена във вреда на потребителя, т.е. клауза, чрез която се
злепоставят интересите на потребителя; 2. клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на контрагентите; 3. клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Твърди, че заповедният съд не е
направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна
клауза, тъй като същите не се съдържат в клаузите на договора за
потребителски кредит. Твърди, че районният съд неправилно не е отчел и
разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, което води до неправилност на съдебния
акт.
По отношение възнаграждението за закупените допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, анализира разпоредбата на т.14 от ДР на ЗЗП прави извод,
че споразумението между страните за предоставяне на допълнителни услуги
действително представляват услуги, в смисъл на дейности, които ще се
извършват по повод на договора за кредит в полза на друго лице –
кредитополучателя. Твърди, че с договора за предоставяне на услуга
изпълнителят поема задължение да извършва конкретни фактически, а не
правни действия, като със закупените допълнителни услуги кредиторът се
задължава да предостави услуга, изразяваща се в приоритетно даване на
становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички
останали кредитоискатели и промяна на погасителния план, като отложи до 6
погасителни вноски, намали до 6 погасителни вноски или промени падежа на
всяка погасителна вноска по кредита. Твърди, че посочените действия
представляват услуга, която не е част от обичайната дейност по кредитиране
и се извършва в полза на кредитополучателя, като ползите се изразяват в по -
бързото получаване на кредит, неплащане на определен брой погасителни
вноски или заплащането им, но в по - нисък размер. Изтъква, че подобни
права потребителят няма по силата на закона.
Позовава се и на §1 от ДР на ЗПК, сключеният между страните договор
и чл.5.2 от Общите условия / ОУ/, неразделна част от него, които предвиждат,
че закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.
Допълнителните услуги са опционални, по избор на потребителя и зависят
единствено от волята му. Изтъква, че в случая не се касае за неравноправна
клауза, тъй като допълнителните услуги са предоставени по искане на
клиента, а кредиторът по никакъв начин не го е задължил за тях. Затова счита,
че разходите на потребителя за тези допълнителни услуги не представляват
част от разходите по кредита. Посочва, че дължимото по допълнителните
услуги се дължи отделно от клиента и независимо от цената на самия кредит,
респективно не следва да се отчита при изчисляване на ГРП и не противоречи
на чл.19, ал.4 от ЗПК.
На следващо място твърди, че чрез предоставянето на допълнителната
услуга „Флекси“, на клиента е дадена възможност през целия период на
2
договора да влияе върху неговите характеристики и най-важни компоненти –
да отлага вноски, да намалява вноски и да променя датата на плащане всеки
месец, а от своя страна, кредиторът гарантира на клиента, че той ще може във
всеки един момент да се възползва от посочената услуга, за което следва да
поддържа администрация, която своевременно да обработва исканията на
клиента и да подготвя нов погасителен план след всяка заявена промяна. Това
ангажира огромен ресурс на кредитора, поради което същият е определил
цена за извършването на тези услуги в такъв размер, че същата не е
прекомерна. Счита, че цената на дадена услуга е изключена от преценката на
съда съгласно правилото на чл. 145,ал.2 от ЗПП. Посочва, че допълнителната
услугата „Фаст“ задължава кредиторът да разгледа и даде становище по
искането за потребителски кредит преди това на всички останали искания.
Твърди, че още при подписване на искането за кредит, потребителят е
бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит,
включително по закупените допълнителни услуги. Сочи, че на няколко места
в искането за отпускане на кредит, както и в договора за кредит е записано,
че закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на
договора, като подписвайки го, кредитополучателят се е съгласил с тези
условия. Общите условия към договора също са подписани от А.К.. Изтъква,
че същата е ползвала закупените допълнителни услуги, тъй като е получила
приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски
кредит. Затова счита, че не следва да се приема, че плащането на цената от
клиента е предварително, още повече, че същата е разсрочена за периода на
действие на договора.
Не споделя извода на заповедния съд, че тези с възнаграждения за
услуги се цели заобикаляне разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като
дължимата цена по закупените допълнителни услуги ясно и точно е посочено
в самия договор, а на потребителят е предоставена преддоговорна
информация. Същият е имал възможност да обмисли решението си за
сключване на договора и закупуването на допълнителни услуги. Сочи, че
предоставените допълнителните услуги нямат характер на действия по
усвояване или управление на кредита от страна на кредитора. Счита, че не са
налице нарушения на законодателството в областта на потребителското
кредитиране и цитира незадължителна съдебна практика в този смисъл.
Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено издаване на заповед за
изпълнение относно всички вземания на „Профи кредит България” ЕООД,
претендирани със заявлението, като му се присъдят направените разноски за
заплатена д.т. в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 275, ал.1 от ГПК от
надлежно легитимирано лице срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество -
3
неоснователна.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 724 /2021 г. по описа на РС
Троян, е започнало по постъпило заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника АДР. АС. К., ЕГН **********, за парично вземане в
размер на сумата 3926.21 лв., основана на Договор за потребителски кредит
№ 300340486831 от 07.11.2019 год.
Районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу
АДР. АС. К. за следните суми: 1 431.19 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит № 300340486831 от 07.11.2019
год., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и АДР. АС. К., ведно
със законната лихва, считано от 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане;
524.78 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода
от 25.05.2020 г. до 03.06.2021 г.; 236.79 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 26.02.2018 г. до 03.06.2021 г.; 84.08 лв., представляваща законна
лихва за периода от 03.06.2021 г. до 26.08.2021 г.; 78.52 лв., представляваща
разноски по делото за платена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
С обжалваното разпореждане № 491/27.08.2021 г., ТРС е отказал
издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу АДР. АС. К. за
сумата 411.69 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст” и за сумата 1237.48 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси”.
Извършвайки служебно проверка съгласно разпоредбите на чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК, в мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е
приел, че в частта относно претенциите за неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст” и за неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси”, искането противоречи на нормата на чл.33, ал.1 от
ЗПК, който е приложим в случая, тъй като длъжникът има качеството на
потребител. Изложени са съображения, че с тези клаузи са в противоречие
със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне
ограничението на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като значително оскъпяват кредита и
водят до неоснователно обогатяване. Направен е извод, че сумите в
отхвърлената част на заявлението по своя характер представляват дейност по
усвояване и управление на кредита и с тези допълнителни услуги се цели
заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗЗП. Налице е и противоречие
с добрите нрави, защото размерът на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е
прекомерно висок спрямо отпуснатия кредит. Изтъква се , че с оглед
постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009г. от 15.06.2010 г. по
тълкувателно дело № 182009 г. на ОСГТК, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД
тези клаузи са нищожни.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд
правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК,
4
заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя, наред с
главница, договорна лихва и лихва за забава, включва и начислено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст” в размер на сумата
411.69 лв. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси” в размер на сумата
1237.48 лв. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл.
33, ал.1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Тъй като договорът е
обявен за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи на кредитора
непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и
законната лихва за забавеното плащане от датата на забавата / датата на
предсрочната изискуемост / до заплащане на вземането. На кредитора се
дължи и възнаградителна лихва от датата на предсрочната изискуемост до
изплащане на вземането, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума.
Съдът намира, че с твърденията за въведени с Договор за
потребителски кредит клаузи за начисляване на възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст” в размер на сумата 411.69 лв. и възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ в размер на 1237.48 лв., по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, с които се преследва забранена от закона цел. Поради това те не
пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са
претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК
правилно е отхвърлено от районния съд.
Въззивният състав също намира, че посоченото възнаграждение за
закупени услуги „Фаст” и „Флекси“ противоречи на закона. В заявлението
изрично е посочено, че това възнаграждение е неразделна част от договора, а
от начина, по който се претендира, е видно че плащането на това
възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита.
Въззивната инстанция намира, че в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е
дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Възнаграждението за предоставените услуги
„Фаст“ и „Флекси“, за които не е конкретизирано в договора и какво
включват, не представлява допълнителна услуга, която кредиторът
5
предоставя на потребителя във връзка с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита. На следващо място с оглед твърденията
на заявителя, тази сума е уговорена като фиксиран размер, видно от
погасителния план към договора. Следователно тя не представлява разходи,
включително за поддържане на персонал, а предварително уговорени
задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост де факто е обвързана и изцяло свързана с усвояването и
управлението на кредита.
На следващо място следва да се отбележи, че тези клаузи
противоречат и на добрите нрави. Добрите нрави в обществото биха могли да
бъдат накърнени от съглашения, които са несъвместими с общоприетия
морал, етични възгледи и правила за поведение, установени в обществото.
Моралните норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са
се наложили в определен етап от общественото развитие от икономическите
условия на живот, възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с
правните норми регулират обществените отношения, и са превърнати, макар
и неписани, в допълнителен източник на правото. При действието на чл. 26,
ал.1 от ЗЗД грубото им нарушаване при сключване на договори е
санкционирано от правото – обявени са за нищожни уговорки, които
накърняват добрите нрави. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 411, ал.2,
т.2, пр.2 от ГПК. Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит
в размер на 1650.00 лева, а уговорено възнаграждение за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ надхвърля този размер, което е прекомерно. В
този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице нарушение на добрите
нрави, още повече, че с приемането на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК
тази морална норма за справедливост е получила и правна санкция, като е
превърната в правна.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като
неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на
6
ал.1, но по аргумент от т.19 следва, че изброяването е примерно, а не
изчерпателно. Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която има
задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 от
същата неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че са налице
пречките по чл.411, т.2, пр.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение досежно начислено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст” в размер на сумата 411.69 лв. и възнаграждение за закупена
услуга „Флекси” в размер на сумата 1237.48 лв. Тези клауза не поражда права
и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е
отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона и добрите.
Ето защо въззивният съд намира, че направените в частната жалба
възражения са неоснователни. Районен съд Троян е постановил в
обжалваната част правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 491/27.08.2021 г., постановено по
ч.гр.дело № 724/2021 год. по описа на Районен съд Троян в частта, с която е
отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Радка Иванова И. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника АДР.
АС. К., ЕГН **********, от с.Борима, общ.Троян, обл.Ловеч, ул. ”Девети
7
септември” № 35 за сумата 411.69 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и ползвана допълнителна услуга „Фаст“ и сумата
1 237.48 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
ползвана допълнителна услуга „Флекси“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8