№ 201
гр. Кърджали, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20225100500168 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260022/16.05.2022 г., постановено по гр. д. № 238/2019 г. по описа на
Районен съд - К., Главна дирекция „Г. п.“ при Министерство на вътрешните работи - гр. С.,
бул. „К. М. Л.“ № 46, е осъдена да заплати на Р. С. У., с ЕГН **********, с адрес: с. А., №
209, общ. К., сумата в размер на 1 529.26 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и
сумата в размер на 187.48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците,
считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, до 01.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба -
01.10.2019 г. до окончателното й изпащане.
С решението Главна дирекция „Г. п.“ при Министерство на вътрешните работи е
осъдена да заплати на Р. С. У. разноски по делото в размер на 380 лв., а по сметка на
Районен съд - К. сумата от 111.17 лв., представляваща общ размер на дължимата държавна
такса върху уважените искове, сумата от 80 лв., представляваща разноски за съдебно –
счетоводна експертиза, както и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Главна дирекция
„Г. п.“ при МВР, който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно,
1
постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон, и поради
необосноваността му. Излагат се във въззивната жалба доводи, че в обжалвания акт
липсвали мотиви по съществото на спора и относно приложимото право, респективно
липсвал отговор на формулирания и от самия съд спорен по делото въпрос - дали следва
положеният от държавните служители в МВР нощен труд да бъде преизчисляван и
заплащан по реда на КТ, в частност по реда на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Твърди се, че е извършено пред първоинстанционния
съд спиране на делото на основание чл.631, ал.1 от ГПК, но в съдебния акт липсвали
каквито и да са мотиви, обвързани със задължителното за всички съдилища решение от
24.02.2022 г., постановено по дело С-262/20 г. на СЕС. В този аспект се излагат
съображения, че обжалваното решение било и постановено в противоречие с последното.
Твърди се във възивната жалба, че статутът на ищеца в първоинстанционното
производство бил уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, и че в така приложимата за процесното служебно правоотношение
правна уредба не било предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите от други
нормативни актова, в т.ч. и от общото трудово законодателство. Изтъква се в жалбата, че
решаващият съд допуснал нарушение на материалния закон и приемайки, че на ищеца се
дължи възнаграждение за извънреден труд, без това обстоятелство да било съобразено с
чл.18 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Иска се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд – К.,
вместо което да постанови ново, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на
евентуалност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемия.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил по делото отговор на въззивната жалба
от въззиваемия Р. С. У..
В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Чрез представена от
процесуалния представител- юрисконсулт писмена молба, се поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез представени от процесуалния представител-
адв. Т. Н. писмени бележки, оспорва изцяло подадената въззивната жалба. В приложена
писмена защита взема становище по съществото на делото. Претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция, за които представя и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на
2
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така
очертаната от въззивната жалба рамка на осъществяваната в това производство проверка,
настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо. Относно правилността му, съобрази следното:
Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен иск за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд през
процесния период от 01.10.2016 - 01.10.2019 г. и обезщетение за забавено плащане на
парично задължение за минало време. Ищецът твърди, че за процесния период е полагал
нощен труд, който не е преизчислен с коефициент 1.143 и съответно не е заплатен от
ответника.
Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от Министъра на
вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на положения труд от ищеца за
процесния период. Твърди също, че в наредбите липсва изрична норма за преобразуване на
часовете нощен труд с коефициент 1.143.
В производството от фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че през процесния период страните са
били обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът е полагал
при ответника нощен труд на смени по график при сумирано отчитане на работното време.
Основният спорен по делото въпрос е дали следва положеният от държавните служители в
МВР нощен труд да бъде преизчисляван по реда на КТ, респ. по реда на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1.143.
По така поставения основен във въззивното производство въпрос, настоящия съд
съобрази следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, относим към процесния период). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР относим
към процесния период)). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
3
24- часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР, относим към процесния период). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 ЗМВР, относим към процесния период).
В разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, относима към процесния период, е указано,
че с наредба на министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и
разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители. През част от процесния период действа
цитираната от въззивника Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., в която липсва изрично
правило за преизчисляване с коефициент 1.143 при сумирано отчитане на работното време
на положения нощен труд, което правило е било уредено в Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., действала до 02.08.2016 г. Това не означава обаче, че не следва да се приложи механизъм
за преизчисляване на нощния труд. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът
намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно
време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
С оглед изложеното се налага изводът, че неприлагането на правната уредба, касаеща
механизма за преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му
като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от
закона цел и не е съразмерна на тази цел. Съгласно постоянната практика на СЕС, при
установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на ЕС, и до
приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа за
равно третиране може да се гарантира единствено, ако на категорията лица в по-
неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват
лицата в привилегированата категория (в този смисъл са решението от 9 март 2017 г. по
дело С-406/15, т. 66, решението от 26 януари 1999 г. по дело С-18/95, т. 57, решението от 22
4
юни 2011 г. по дело С-399/09,т. 51, и решението от 28 януари 2015 г. по дело С-417/13, т.
46). Лицата в по-неблагоприятно положение трябва да бъдат поставени в същото положение
като лицата, които се ползват от съответната привилегия (решението от 11 април 2013 г. по
дело С-401/11, т. 35). В тази хипотеза националният съд е длъжен да не прилага
дискриминационната национална разпоредба, без да е необходимо да иска или да изчаква
нейната предварителна отмяна от законодателя, и да приложи по отношение на групата
лица, които се намират в неравностойно положение, същия режим като този, от който се
ползват лицата от другата категория (в този смисъл са решението от 12 декември 2002 г. по
дело С-442/00, т. 43, решението от 7 септември 2006 г. по дело С- 81/05,т. 46, и решението от
21 юни 2007 г. по дела С-231/06-С-233/06, т. 39).
Поради изложеното съдът приема, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и
наредбите по прилагането му, която да предвижда преизчисляване на положения нощен
труд в дневен през процесния период /като такава до процесния период е съществувала/, не
може да бъде третирана в ущърб на съответните служители в МВР. С цел избягване
поставянето на служителите в МВР в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на
несправедлив резултат, в случая субсидиарно се прилага нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Като акт от общото трудово законодателство, последната намира приложение тогава, когато
в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по прилагане на ЗДСл или
ЗМВР, са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и реда за получаването им.
Нейното приложение може да се изключи само в случай, че е налице специална правна
уредба, която дава в по-голяма степен защита на правата на работещите в системата на МВР,
но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия.
Ирелевантно в случая е обстоятелството, че със Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017
г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през
нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, на
държавните служители се определя допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0.25 лева за всеки отработен час през нощта между 22.00 и 06.00 часа. Това е така, тъй
като трудовото законодателство дава право на работещите да получават, от една страна,
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена, се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащане на допълнителни
възнаграждения. От дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, не
следва да се приспада дължимото възнаграждение в размер на 0.25 лева на час, защото тези
възнаграждения са дължими на самостоятелни и независими едно от друго правни
5
основания.
Противно на изложения във въззивната жалба изричен извод, формираните от
решаващия съд изводи не противоречат и на постановеното решение на Съда на ЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от български съд-
Районен съд – Л.. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква "а" от Директива 2003/88ЕО
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня, но и че във всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден
адекватен механизъм за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото
трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото
законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското законодателство в
рамките на процесната хипотеза.
Ето защо, претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период, след
преобразуването на положените часове нощен труд в дневен, се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена в претендирания и установен от назначената по делото
ССчЕкспертиза размер. С оглед основателността на иска за главницата основателен се явява
и предявеният акцесорен иск за обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата в претендирания и установен от назначената по делото експертиза
размер.
Като е достигнал до тези правни изводи и е уважил предявените искове в
претендираните размери, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 400 лева, съгласно
приложения Списък по чл.80 от ГПК. По отношение на направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия, настоящата инстанция
приема, че същото е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение е съобразено с
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
напълно съответства на правната и фактическа сложност на делото и неговата
продължителност.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022/16.05.2022 г., постановено по гр. д. № 238/2019
6
г. по описа на К.ския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Г. п.“ към МВР, гр. С., бул. „К. М. Л.“ № 46, да заплати
на Р. С. У., с ЕГН **********, с адрес: с. А., № 209, общ. К., разноски за въззивна инстанция
в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7