№ 1307
гр. Варна, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.а
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501361 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Л. Г. Ш.
чрез адвокат И. Д. срещу решение № 1248 от 13.04.2023 г., постановено по
гр.д.№ 16166 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав, в следните части: с която е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето В. Л.ов Ш. ЕГН ********** на
майката А. И. Ш.; определено е местоживеенето на детето В. Л.ов Ш. при
майката А. И. Ш.; осъден е бащата Л. Г. Ш. ЕГН ********** да заплаща
месечна издръжка в размер на 250 лева в полза на детето В. Л.ов Ш. чрез
неговата майка и законен представител А. И. Ш., считано от датата на
направеното искане /13.01.2023 г./, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на основание за изменение или прекратяване, на основание член
143 от СК; определен е режим на лични отношения на бащата Л. Г. Ш. с детето
В., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17 часа в петък
до 18 часа в неделя, като детето остава с преспИ.е при бащата; всяка четна
година през първата половина от коледната ваканция и всяка нечетна година
през втората половина от коледната ваканция с преспИ.е в дома на бащата в
съответните дни; всяка четна година в деня Велики петък и Велика събота от 9
часа в петък до 18 часа в събота с преспИ.е на детето в дома на бащата и всяка
нечетна година в деня на Великден /неделя/ и Велики понеделник от 9 часа в
1
неделя до 18 часа в понеделник с преспИ.е на детето в дома на бащата; всяка
четна година през първата половина от пролетната ваканция и всяка нечетна
година през втората половина от пролетната ваканция с преспИ.е в дома на
бащата в съответните дни; за рождения ден на детето – денят, следващ датата
18 юни, за времето от 10 часа до 18 часа; както и един месец през лятото всяка
година, когато майката не ползва платен годишен отпуск; както и е осъден
въззивника да заплати разноски по делото пред първата инстанция в размер на
380 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за
постановяването му при нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че
районният съд не е дал възможност на въззивника да докаже твърденията си,
като не е уважил искането му за приемане на електронни документи, както и
за извършване на оглед по реда на член 204 от ГПК на аудио- и видеозаписите
и за назначаване на съдебно-техническа компютърна експертиза на
представените документи, за да се установи авторството им. Също така не
било уважено искането му за издаване на съдебно удостоверение, с което да се
снабди от ІV РУ при ОД на МВР – Варна с документите по преписка,
образувана по него сигнал за отправяни заплахи спрямо въззивника от
приятеля на А. Ш.. Не било уважено искането за допускане на комплексна
съдебно-пихологическа и психиатрична експертиза на детето. Излага се, че
събраните по делото гласни доказателства били тълкувани незадълбочено и
превратно, в резултат на което се е стигнало до погрешни правни изводи. Иска
се решението в обжалваните части да бъде отменено, като се присъдят
родителските права на бащата и се определи местоживеенето при него, да се
осъди майката да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250 лева и
да се определи режим на лични отношения на майката с детето. В условията
на евентуалност, ако не се предоставят родителските права на бащата, то да
бъде разширен режимът на лични отношения между бащата и детето.
Въззиваемата А. И. Ш. чрез адвокат Г. Ж. в писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна, като е изложила подробни аргументи по всеки
един от пунктовете на въззивната жалба. Желае се потвърждаване на
решението в обжалваните части.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба си молба Л. Г. Ш. твърди, че на 18.06.2020 г. се е родил
синът му В. Л.ов Ш., а на 06.08.2021 г. сключил граждански брак с майката на
детето А. Ш.. Сочи се, че след като се родил синът им, ответницата започнала
да изпада в по-чести и по-сериозни нервни кризи: крещяла на детето, защото
2
плачело; заплашвала го, че ще го пребие, ще го смачка, ще му счупи
ръчичките. Откакто започнали да къпят детето извън корито, тя отказвала,
защото я бил заболявал кръста, като се пояснява, че ответницата има сколиоза
и вродена малформация на един прешлен. Излага, че когато приспива детето,
майката му крещи, ако не заспи до времето, за което тя е определила, че това
трябва да стане, а след това извиквала бащата да го приспи. Сочи, че майката
възпитава детето като му пуска да гледа клипчета в „Ютуб“. Ищецът твърди,
че преди почти 2 месеца синът им се разболял и се наложило по спешност
майката с детето да влязат в болница. В този момент ищецът не успял да се
освободи от работа, за да й помогне да приготви багажа, а майка й ги закарала
в болницата. Излага, че работи в „***" ЕООД като техник поддръжка на
телекомуникационни мрежи и не било възможно да тръгне веднага, а и знаел,
че майка й е при нея. През целият болничен престой ходил всеки ден по три
пъти да им носи храна и напитки, дори успял да убеди лекарите да остане
едната вечер в болницата, а съпругата му се прибрала в къщи. След изписване
от болницата съпругата му казала, че го напуска и отива да живее при майка
си с детето, но не отишла веднага, а след една седмица, когато родителите й се
върнали от Германия. Стояла там две седмици и се върнала, защото детето й
казало, че иска при тати. Преди да си тръгне малкият бил научен да заспива
сам, но ответницата започна да изпраща бащата да го приспива под предлог,
че било ставало късно и той трябва да заспи веднага. Оказало се, че го е
пращала, за да не я слуша с кого и какво си говори в социалната мрежа TikTok.
Малко преди да се изнесе от жилището им ищецът забелязал, че си
комуникира с някой и трие хронологията. Съпругата му казала, че заради
проблемите с нервите се свързала с психолог, който живеел в Б.. В
последствие ищецът разбрал, че не е психолог, а имал сервиз за лаптопи в Б. и
накрая той му казал, че всъщност не е във Б., а във „***". Ищецът твърди, че
лицето отишло пред дома им и се опитало да го накара да слезе пред блока, за
да му счупел краката. След това му казал да си помисли дали иска да живее с
жена си, защо тя му изневерява и че дали бил той или някой друг, нямало
никакво значение, а накрая два пъти написал „моя е, забрави за нея". Ищецът
твърди, че съпругата му същата вечер му писала от другата стая, че била изрод
и че не заслужавала да бъде обичана, но на следващият ден отново започнала
да отрича, че е има нещо между тях. Откогато разбрал за този мъж и я питал за
него, тя започнала да се заключва и да стоят в различни стаи. В началото на
месец декември 2022 г. ответницата започнала работа в магазин „Метро". На
05 декември /първият й работен ден/ била на смяна до 21 часа и когато се
прибрала, отново започнала да му крещи и да го заплашва, че щяла да го
„изпука в изкуствените зъби". На следващия ден съпругата напуснала
семейното жилище и отишла да живее при майка си. Ищецът твърди, че от
тогава детето Влади стои повече време при бащата, защото майка му работи
на смени и понякога е до късно вечер на работа. Синът му е много силно
привързан към баща си, а той полага всички усилия за неговото правилно
развитие и възпитание. Сочи, че единствено той го къпе, приспива, храни,
3
облича, води и прибира от яслата. Бащата излага, че работи в същият квартал,
на няколко минути пеш. Майка му също живее в непосредствена близост и
много често полага грижи за детето, което се чувства много добре с нея,
понякога и целодневно, тъй като тя работи два-три дни в седмицата.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва изложеното в нея. Предявява насрещен иск за
прекратяване на брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
по вина на съпруга и искане за предоставяне родителските права по
отношение на роденото общо дете, определяне местоживеенето му, издръжка,
режим на лични отношения и ползване на предбрачното фамилно име - Г..
Ответницата А. Ш. излага, че през цялото време, в което са били заедно със
съпруга й, усещането й било, че той не е искрен с нея. Винаги мнителен, като
че ли изградил една стена по между им, която с времето, вместо да пада и да
бъде заменена от доверие и разбирателство, сякаш ставала все по-плътна. За
него и семейството му съпругата никога не била достатъчно добра, никога не
отговорила на техните представи за добра майка и съпруга. Ежедневно била
обиждана от него, че е боклук, некадърна, недъгава, неблагодарна. Вербалната
агресия и психическия тормоз от страна на съпруга били всекидневни.
Редовно била следена и проверявана с кого общува, къде ходи. Липсата на
внимание и нормална комуникация били ежедневие от негова страна. Когато
не бил на работа, обикновено бил на телефона си. Твърди, че от страна на
семейството на майка му също е получавала многократни обиди и заплахи, че
е некадърна, неблагодарна, че ще й вземат детето. Майка му имала проблеми с
алкохола и, когато е пила, ставала агресивна и нападателна към снаха си.
Ответницата сочи, че от раждането на детето им винаги и основно тя се е
грижила за него. Винаги била против заниманията на толкова малко дете с
телефон и компютър, но теорията на бащата била, че така детето „учело език",
а всъщност това му давало възможност и той да стои на телефона си, без да е
необходимо да се занимава с него. Счита, че човек, който не може да се справя
сам с домакинските задължения, който стои по часове пред екрана на
телефона и/или компютъра, няма никакви интереси към книги, изкуство, не би
могъл да бъде пример и не би могъл да допринесе за правилното развитие на
детето. Сочи, че здравословния й проблем, свързан със сколиоза и
малформация на един прешлен не й е попречило да износи и да роди детето
си, по никакъв начин не може да й попречи, да го отгледа и възпита.
В предоставения му срок ищецът е депозирал отговор по насрещния иск.
Оспорва изцяло исковите претенции и наведените в насрещната искова молба
твърдения.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище в
представен по делото социален доклад, че майката не възпрепятства срещите
на бащата с детето и полага усилия да се предотврати появата на
поведенчески проблеми и негативни ефекти върху правилното психическо
развитие на детето вследствие на раздялата й с бащата. Социалните
работници смятат, че родителите притежават необходимите родителски
4
умения да обгрижват детето си, както и да задоволяват адекватно базовите му
потребности. Налице е комуникация на между родителите по теми, свързани с
детето, но и конфликт помежду им. Детето е в добро психо-емоционално
състояние и в негов интерес на детето е на родителя, който не упражнява
родителските права, да бъде определен разширен режим на контакти.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция
предмет на спора са предоставянето на родителските права и местоживеенето
на детето, режимът на лични отношения и определената издръжка за детето.
В определени хипотези, каквато е и настоящата, съдът има правомощие
да разреши спор между субектите на гражданските отношения без спорът
между тях да се отнася до насрещни права и задължения помежду им.
Дейността на съда при определяне кому да се предоставят родителските права,
къде да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между
детето и родителят, на когото не са предоставени родителските права, се
изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира,
като замести липсата на общо решение на страните по гражданското
правоотношение. Съдът не е длъжен да се съобразява единствено с техните
интереси и искания, напротив, той следва да вземе предвид установените в
закона критерии съобразно особеностите на конкретното правоотношение и да
постанови онова, което в най-голяма степен отговаря на целите и същността
на правоотношението. Затова при спорната съдебна администрация не става
въпрос за решаване кому принадлежи спорното право, а какво е най-
целесъобразното разрешение за развитието на съответното гражданско
отношение съгласно законовите критерии. Само по себе си приемането за
разглеждане на насрещни искове не представлява процесуално нарушение,
тъй като съдът е длъжен да се произнесе по всички направени искания и
възражения от ответната страна, доколкото в това производство не е
ограничен от заявяването на нови факти и събирането на доказателства с
доводи за настъпила процесуална преклузия. С акта по същество съдът дължи
разрешаване изцяло на повдигнатия спор, като постанови решението си по
всички въпроси, но не следва да се произнася с отхвърлителен диспозитив по
всеки един от предявените насрещни искове, защото това следва от
спецификата на производството като спорна съдебна администрация.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства,
следните обстоятелства:
1/ Че А. И. Ш. и Л. Г. Ш. са сключили граждански брак на 06.08.2021 г.,
който понастоящем е прекратен;
2/ Че от брака си съпрузите имат родено едно дете – В. - на 18.06.2020 г.;
3/ Че след раздялата между родителите детето живее с майка си.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
5
обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред
въззивната инстанция доказателства.
На основание член 59, алинея 6 от СК въззивният съд изслуша и двамата
родители.
А. Г. счита, че не е удачно споделеното родителство за толкова малко дете
и при ситуацията, в която се намират, тъй като детето трябва да знае, че живее
на определен, независимо дали при нея или при бащата, трябва да има
сигурност, а не да бъде размятан, което се правили, докато течал процесът по
предното дело. Една седмица при нея, една седмица при него и детето
наистина било ошашавено, не знаел къде се намира. Обяснява, че до средата
на годината само тя излизали в болнични да гледа детето, но нямала повече
болнични, които да й се полагат. За да ми дадели болнични, трябвало да
минава лекарска комисия, а за един сопол на детето й отказвали. Счита, че е
редно да разчита на бащата, когато се налага. Имало случаи, когато шефът му
не го пускал. Можела да разчита на майка си и ползвала детегледачка, която
наела в случай, че и двамата не могат да го гледат. В момента детето било при
детегледачката. Живеели на 5 минути разстояние с майка й и всеки ден се
виждали, постоянно може да го оставя детето при нея, дори и с преспИ.е. Тя
работела от 8 часа до 17 часа. Смята, че ще е по-добрия родител, защото това
дете го носила 9 месеца, това било шестото дете, тъй като имала пет
неуспешни опита да забременея, той бил най-исканото дете на земята. Твърди,
че иска най-доброто за него, старае се да бъда най-добрата майка за него,
полагала грижи, хранят се, играят. Искам да бъде приятел с баща му, но той
всячески се опитвал да я срине психически, завеждайки дела за домашен
тормоз срещу нея, поради което не мисли, че може да е приятел с такъв човек.
Той нямал уважение към нея като жена и майка на детето му с такива
постъпки. Тя го уважавала и нито една лоша дума нямало да каже никъде,
защото е баща на детето ми и без него нямало да го има.
Л. Ш. иска детето да се отглежда от него, защото се смята за напълно
способен сам да се грижи за него, въпреки че майка му и баба му също му
помагат, когато има нужда. Не живее с тях в едно домакинство, но в един
квартал, наблизо и можели да реагират много бързо. Работи от 9 часа до 17,30
часа, като една седмица почива събота и неделя, а следващата - по график
през седмицата. Разказва, че почти постоянно В. е при него, най-често когато е
болен. Предходната седмица бил цялата седмица при него, включително с
преспИ.е. Взел отпуск за това време и го гледал целодневно. Детето
посещавало на детска градина редовно, когато не е болен. Миналата седмица
майката на детето му звъннала и му казала, че В. има разстройство. Когато
отишъл да го взема, попитал какво му е давала, а тя отговорила, че ден и
половина не му е давала нищо за разстройството. Детето било с посинели
устни, торбички под очите, веднага му купил Ентерол, а на другия ден го
завел на лекар. Имал вирусна инфекция според лекарката. Предписала
Ентерол и Рекомфорт. Когато го завел на лекар било започнало подобрение.
Шест дни продължило разстройството. В неделя на обяд го върнал при
6
майката. Опитал се да се споразумее с майката, но тя не била съгласна на
никакво споразумение. Твърди, че иска споделено попечителство, за да може
да се разбират, да поддържат добри отношения, да си гледат детето заедно. По
негово мнение споделено попечителство е да полагат равни грижи за детето,
колкото едната страна, толкова и другата. Предложил една седмица да е при
него и една да е при нея, но не е задължително точно седмица, може и да е
някакъв период, който и нея да я устройва, и да е комфортен и за детето.
Детето при него се чувствало най-добре, връщал го трудно на майката, тъй
като не искало и постоянно се оплаквало. Споделя, че когато детето е при него
спазва режима, който следва в детската градина – сутринта към 8 часа
закусват, после занимания, към 12,30 часа обядват, лягало да спи към 13-13,30
часа до 15-16 часа, после следобедна закуска, отново занимания или излизат
навън, като през лятото постоянно са навън, към 19 часа вечерят, към 20,30-
21,00 часа го къпе и до 21,30 часа е заспал.
От приетото по делото заключение на съдебно-психологическата
експертиза се установява, че и при двамата родители липсват данни за
социално желателни отговори; преобладават нагласи към авторитетен
родителски стил – висока степен на приемане на детето, оптимална
психологична дистанция с детето; контролът е подходящ за възрастта; и
двамата родители вярват в успехите на детето, като осигуряват условия за
развитието му. Родителите имат проблемна комуникация помежду си, което
разкрива психологически необработен междуличностен партньорски
конфликт, но се стараят да поддържат добри отношения пред детето и да
договарят въпроси, които го касаят. В присъствие на всеки от родителите В.
показва близост, доверие, спокойствие; вслушва се в думите на всеки от тях,
води се от техните указания; в общуването между детето и всеки един от
родителите се наблюдава емоционална привързаност, изградена и съхранена
доверителна връзка с всеки от тях, отношения сигурност, което индикира за
позитивни нагласи у детето към всеки родител. И двамата родители са силно
привързани към детето, обичат го, говорят топло и подкрепящо за него,
показват много добро познаване на нуждите и развитието му. Липсват данни
за рисково поведение на майката или бащата спрямо детето, както и за
извършвана манипулация от родител или друго лице, водеща до родителско
отчуждение у детето спрямо някой от родителите. Въпреки индивидуалните
личностови особености и акценти, родителите имат съхранен родителски
капацитет и всеки един от тях е способен да полага грижи за детето, като
разчита и на подкрепата на разширеното си семейство. На настоящия етап на
развитие на детето е подходящо и двамата родители да участват по въпроси,
свързани с важни решения в процеса на отглеждането и възпитаването на В.,
за да не се създадат предпоставки за емоционалното отдалечаване на детето
спрямо някой от родителите.
В хода на въззивното производство бе проведена съдебно-техническа
експертиза със задача да установи автентичността на представени от
въззивника на магнитен носител записи, както и да ги свали на хартиен
7
носител. Това доказателствено искане е на въззивника с цел установяване на
наведените от него твърдения, че майката има непрекъснато мисли за суицид,
че се отнася грубо с детето и го бие. Установява се, че в кореспонденцията си с
бащата майката използва груби и нецензурни думи по отношение на детето,
че се дразни от негови действия, заплашва да го удари или набие, както и, че
ще самоубие.
От заключението на проведената пред настоящата инстанция съдебно-
психиатрична експертиза е видно, че липсват данни за наличие на психично
заболяване при някой от родителите – към момента на изслудването липсват
психопатологични симптоми и психично разстройство при родителите, което
да изисква лечение, включително прием на медикаменти; наличието на
различни гледни точки и различен тип отреагиране при житейски ситуации се
дължат по-скоро на индивидуалните характерови и темпераментови
особености на родителите, на различния начин на възпитание и ценности,
включително личностова акцентуация; не са налице данни някой от
родителите да злоупотребява с алкохол или други психоактивни вещества; от
гледна точка на психичното състояние няма основание да се коментират
нарушени родителски годности и при двамата родители, които биха повлияли
на способността им да полагат адекватни грижи за детето. В съдебно
заседание, проведено на 18.11.2024 г., при изслушването му вещото лице –
психиатър обяснява, че майката е по-емоционално лабилна и нестабилна,
което обаче не означава, че има заболяване. Изявленията на майката в
кореспонденцията между страните, че ще се самоубие, са израз на
емоционалност, отколкото действителни намерения. Няма данни в период,
когато е правила изявления за суицид, да е била в депресия или да е страдала
от друго психотично разстройство, които да предполагат самоубийствени
идеации. Това са невротични отреагирания от типа „край, не мога, не
издържам“ и е по-скоро желание за привличане на вниманието, зов за помощ.
При направеното изследване от вещото лице на родителите заедно с детето се
констатира, че то е привързано и към двамата си родители, не се страхува от
майката, спокойно е и при двамата родители.
Също така пред настоящата инстанция на основание член 204 от ГПК
бяха изслушани записи, представени от въззивника, в които се чува, че детето
на въпроси на бащата /не е оспорено, че гласовете на записите са на детето и
бащата/ защо не иска да отиде при майка си, отговаря, че тя му се кара и го
бие.
По родителските права и местоживеенето на децата
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на дете съдът трябва да
съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности –
8
член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само
при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските
права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя,
комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито
указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и
развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4
от СК, както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на
базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в
конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските качества на
всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето,
изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално
предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители
в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след
развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът
на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Няма приоритетно
значение на едни обстоятелства над други, а те се преценяват в съвкупност за
всеки конкретен случай с оглед неговите специфики.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че и двамата родители
притежават потенциал да възпитават детето, да полагат адекватни грижи за
тях и имат желание да го правят. В този смисъл е и заключението на вещото
лице – психиатър, което изрично изрично отбелязва, че няма данни за
психично заболяване у някой от тях. В. е емоционално привързан и обича и
двамата си родители. Съдът счита на база събраните по делото доказателства,
че не може изцяло да се приеме, че единствено някой от родителите е полагал
грижи за детето. И двамата родители могат да разчитат на помощ от трети
лица – своите майки.
Проблемът в конкретния казус не е отношението на родителите към
детето, а влошените и антагонистични отношения между тях, които са се
съсредоточили върху себе си и използват детето като разменна монета, което
безспорно би могло да доведе до тревожност, страх и негативни емоции у
него. Към настоящия момент донякъде те успяват да се справят с емоциите си
9
пред детето и то се чувства спокойно, но следва да се отбележи, че
демонизиране на връзката между двамата родители, което се наблюдава при
тях, сочи на налични индиции за начална форма на синдром на родителско
отчуждение. Основание за това дава поведението и на майката, и на бащата.
Ш. в хода на съдебното производство цели да докаже, че майката е с
психическо заболяване и склонност към суицид, което ще се отрази негативно
на детето, но тези му твърдения категорично се опровергават от заключенията
на вещите лица по съдебно-психиатричната и съдебно-психологическата
експертиза. Поведението на майката определено буди недоумение с начинът,
по който говори за детето с груби и нецензурни изрази, с обстоятелството, че
не може да разбере, че дете на тази възраст не разбира и не разсъждава като
възрастен човек, но това се определя от характеровите й особености, от
темперамента й и от емоционалността й. Следва да се обърне внимание на
майката, че такива изрази и отношение към детето са абсолютно недопустими
и са проява на ниска степен на интелигентност, което тя трябва да коригира.
Също така следва да се отрази и мнението на вещото лице – психиатър, което
изрично казва, че тези й действия са израз на зов за помощ към бащата.
Определено у въззивния състав се налага мнение, че бащата целенасочено
манипулира фактите с цел формиране на негативен образ за А. Г. – вместо да
обърне внимание на поведението на майката с оглед на написаното от нея в
кореспонденцията им и да предприеме действия в насока отстраняване на
негативните й постъпки, той е бездействал, но е събирал доказателства за
представяне пред съда. Това заключение на настоящата инстанция не се
опровергава и от изслушаните записи, в които детето казва, че не иска да ходи
при майка си, защото тя го бие и му се кара, доколкото впечатлението е, че
тези думи са внушени от бащата на детето и нарочно е направен запис. В тази
връзка трябва да се отбележи, че обстоятелството, че другият родител е
различен като манталитет, възпитание и характер, не означава, че той е
непригоден да родителства в пълна степен.
Бащата също така набляга на факта, че спрямо майката има влязло в сила
решение, с което е задължена А. Г. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо детето В.. Съдът обаче не отрича, предвид особеностите на
всеки случай, възможността упражняването на родителските права да се
предостави на родител, упражнил домашно насилие или настройващ
негативно детето спрямо другия родител, като такова разрешение се основава
върху интереса на детето този родител да бъде предпочетен пред другия,
чиито качества също са недостатъчни или фактически не е в състояние да
упражнява родителските права или по други подобни причини. Само при
равни други условия наличието на родителско отчуждение или извършено
домашно насилие предполага за упражняващ родителските права и
непосредствено отглеждащ и възпитаващ детето да бъде предпочетен другият
родител.
В конкретния случай с оглед интересите на детето настоящият състав на
въззивния съд намира, че следва да се съсредоточи върху стабилността му,
10
тъй като това е в негов интерес. Нарушаването на постигнатото равновесие в
емоционалното и психологическо състояние на В. би му се отразило негативно
във всеки един аспект. Промяната във вече изградените привички и
установения порядък в живота на детето по един принудителен за него начин
чрез решението на съда по-скоро би причинила вреда и няма да способства за
укрепване на връзката с бащата.
Родителите обаче следва да приложат усилия, за да подобрят
комуникацията помежду си. По принцип развитието на децата трябва да се
извършва при грижата, подкрепата и авторитета на двамата родители. Всеки
един от тях в името на благополучието на детето следва да съдейства то да
живее, доколкото е възможно, най-близко до семейната среда. Двамата
родители следва да преодолеят различията си и да постигнат консенсус
досежно отглеждането и възпитанието на детето им, включително и като
потърсят професионална помощ.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия налага извод, че
интересите на детето В. ще са охранени най-добре, ако упражняването на
родителските права бъде предоставено на майката А. Г., като съответно и
местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд с тези на районния, то решението в тези му части следва да бъде
потвърдено.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да
бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, които
бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез определения от съда режим на
лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се
развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед
създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие,
спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и
на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква,
когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е
приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи.
Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду
си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската
конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят
за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като
11
фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво,
както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне
подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите
на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан
като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако
ненамесата би причинила вреда на детето. Също така следва да се наблегне и
върху обстоятелството, че родителят, комуто не са предоставени родителските
права по отношение на децата не изгубва нито своето родителско качество,
нито титулярството на родителските права и задължения.
Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и
изолирането на отсъстващия родител изключително зле влияят на детската
психика, още повече, че родителят, комуто са присъдени родителските права,
се насочва към детето по силата на съдебното решение и най-вече поради
възможността да споделя ежедневието си с него. Това неминуемо води до
липса на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител на
родителските права.
Още веднъж следва да се отбележи, че за родителят, комуто са
предоставени родителските права, трябва да се въздържа от всичко, което
влияе на отношението на децата към другия родител или затруднява връзките
му с тях и възпитанието им.
Настоящият състав на съда счита, че на бащата и детето следва да бъде
определен следният режим на лични отношения:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17 часа в петък до 18 часа в
неделя, като детето остава с преспИ.е при бащата;
- всяка четна година първата половина от коледната ваканция и всяка
нечетна година втората половина от коледната ваканция с преспИ.е в дома на
бащата;
- всяка четна година по великденските празници от 9 часа на Велики
петък до 18 часа в събота с преспИ.е на детето в дома на бащата и всяка
нечетна година от 9 часа на Великден /неделя/ до 18 часа на Велики
понеделник с преспИ.е на детето в дома на бащата;
- всяка четна година първата половина от пролетната ваканция и всяка
нечетна година втората половина от пролетната ваканция с преспИ.е в дома на
бащата;
- за рождения ден на детето – денят, следващ 18 юни, за времето от 10
часа до 18 часа;
- един месец през лятото всяка година, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
С оглед изложеното решението в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По издръжката
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
12
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
В. е на четири години и няма данни за хронични или тежки здравословни
проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на това и
обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид
презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година,
съдът намира за адекватен за нуждите на детето да определи общ размер на
издръжката от 450 лева. От представените по делото писмени доказателства
се установява, че месечният доход, който получават родителите е почти равен
- около 1 000 лева . Доколкото майката полага непосредствените ежедневни
грижи за детето, то бащата с оглед податните си възможности следва да поеме
сума в размер на 250 лева месечно.
Размерът на издръжката на всяко дете следва да бъде определен в
минималният предвиден от член 142, алинея 2 от СК. Съгласно
Постановление № 359 от 23.10.2024 г. за определяне размера на минималната
работна заплата за страната от 01.01.2025 г. размерът на минималната за
страната работна заплата е определен на 1 077 лева, тоест съобразно
разпоредбата на член 142, алинея 2 от СК минималният размер на издръжката
следва да бъде 269,25 лева. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от
съда на основание член 235 от ГПК и от 01.01.2025 г. да се постанови бащата
да заплаща този размер на месечна издръжка.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1248 от 13.04.2023 г., постановено по гр.д.
№ 16166 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав, в частта, с което е осъден Л. Г. Ш. да заплаща в полза на детето В. Л.ов
В. Л.ов Ш. ЕГН ********** чрез неговата майка А. И. Г. месечна издръжка в
13
размер на 250 лева с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно изплащане на
задължението, считано от датата на предявяване на насрещния иск -
13.01.2023 г. - до 31.12.2024 г., като бъде приспаднат размера на заплатените
през периода по постановените привременни мерки издръжки, като
ОСЪЖДА Л. Г. Ш. ЕГН ********** да заплаща в полза на детето В. Л.ов В.
Л.ов Ш. ЕГН ********** чрез неговата майка А. И. Г. ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 269,25 /двеста шестдесет и девет 0,25/ лева, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва, до окончателно изплащане на задължението, считано от
01.01.2025 г., до настъпване на условия за нейното прекратяване или
изменяне, на основание член 143 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1248 от 13.04.2023 г., постановено по гр.д.
№ 16166 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав, в останалите обжалвани части досежно предоставяне упражняване на
родителските права по отношение на детето, местоживеенето на детето и
режима на лични отношения на бащата с детето.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване
на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален
кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14