РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.С., 22.08.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1435 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата К.Е.В.
е предявила осъдителни искове срещу „З.
К. Л.И.“ АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа твърдения,
че на 19.07.2014 г., около 19:42 часа по магистрала „Тракия“, км.351 + 100 в
посока от гр. С. към гр. Бургас, след отклонението за гр. Българово, при
управление на МПС марка „Мицубиши“, модел „Шогун“, с рег. № ********, водачът Х.
Х. Т. реализирал ПТП. По случая било образувано ДП № 358/2014 г. по описа на сектор
ПП при ОД на МВР - Бургас, което било прекратено поради направено от ищцата
изявление по чл. 343, ал. 2 от НК.
Непосредствено след инцидента В. била откарана в Спешно отделение на „МБАЛ-
Бургас“ АД с множество раЗ.ъсно-контузни
рани от стъкла по гърба, на дясната китка и дясното стъпало, които били обработени, а ръката й
превързана. Оплаквала се от болки в гърба, в горната част на гръбначния стълб,
между плешките, за които лекарите направили изследвания и рентгенови снимки и я
изписали. Излага, че въпреки това болките в гърба се усилили и станали
нетърпими, поради което в първия работен ден след ПТП – 21.07.2014 г., отишла в
МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където след направено компютърно томографско
изследване било установено, че има компресионна фрактура на тялото на трети
гръден прешлен. На следващия ден постъпила в отделението по неврохирургия,
където ѝ била направена операция и извършена транспедикуларна
стабилизация на гръбначния стълб на нива Тх2 - Тх4 с четири титаниеви винта, за
които заплатила сумата от 7570 лева.
Излага, че преди операцията и първите дни след нея търпяла много силни
болки, не можела да се движи, не можела да движа и пръстите на дясната ръка. Сочи,
че по време на ПТП била студентка във факултета по дентална медицина на Медицински
университет гр. С., поради което невъзможност за извършване на прецизни
движения с ръката ще попречи да упражнява професията на стоматолог. Поради получените
травми и тежкото ѝ здравословно състояние, не успяла да се яви на ликвидационната
сесия и не записала първия семестър на учебната 2014-2015 година, като и към
момента била прекъснала обучението си. От раните вследствие на ПТП останали
множество белези по ръката и гърба ѝ. Движенията в областта на гръбначния
стълб все още били ограничени, и към момента провеждала процедури по
рехабилитация. Предстояла ѝ още една операция за отстраняване на
титаниевите винтове, за да може да движи гръбнака си без ограничения. Излага,
че след ПТП претърпяла много силен психологически стрес, отслабнала с повече от
10 кг., тъй като нямала апетит, не можела да спи, станала раздразнителна и все
още изпитвала тревожност и напрегнатост при пътуване в автомобил. Към момента
провеждала терапия при психолог за преодоляване на последиците от
посттравматичното стресово разстройство.
Твърди, че като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно
поведение на водача Т., претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в заплащане
на разходи за лечението - консумативи за описаната операция, комплект от
винтове и пръчки и невромониториране, в размер на 7570 лева, както и
неимуществени вреди болки и страдания - причинени в резултат на увреждането.
Причинените вреди се намирали в пряка и непосредствена връЗ.а с деянието, тъй
като претърпените болки и страдания били в резултат на посоченото увреждане на
здравето на пострадалия.
Към момента на ПТП за лекия автомобил е налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” полица № 22114001879384 г., валидна от 17.07.2014 г. до 16.07.2015
г., при „З. К. Л.И.“ АД.
Поради това,
според ищцата следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените ѝ имуществени и неимуществени вреди, които са в
пряка причинно-следствена връЗ.а с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да ѝ заплати, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за лечението - консумативи
за описаната операция, комплект от винтове и пръчки и невромониториране, в
размер на 7570,00 лева, ведно със законната лихва от датата, на която е сторен
разходът /24.07.2014 г./ до окончателното плащане и неимуществени
вреди в размер на 80 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума от датата на
увреждането – 19.07.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира сторените
по делото разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З.
„Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на
застраховка „ГО” към момента на ПТП за лекия автомобил. Оспорва наличието на
пряка причинно-следствена връЗ.а между настъпилото ПТП и получените телесни
увреждания, както и настъпването на описаните в исковата молба травматични
увреждания, техния вид, медико-биологичен характер, като сочи, че твърденията
на ищцата не кореспондират с констатациите на лекарите при МБАЛ – гр. Бургас.
Поради това излага, че не е установена причинно следствена връЗ.а между ПТП и травмите,
констатирани в МБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД. Твърди,
че образуваното досъдебно производство е прекратено с постановление на
прокурора, тъй като липсва съставомерност на деянието и в него е посочено
изрично, че уврежданията на ищцата се изразяват във временно разстройство на
здравето неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда. Сочи, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като
същата е пътувала без предпазен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, като твърди, че при поставен предпазен колан нараняванията
на ищцата не биха настъпили въобще или биха били в по-нисък размер. Оспорва
продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, както и претенцията
за неимуществени вреди, като завишена по размер, като излага, че размерът на
обезщетението е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Ищцата в
допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответника, като счита
възраженията за неоснователни. Излага становище, че от приложената медицИ.ка
документация се установява, че травмата е в причинно-следствена връЗ.а с ПТП,
като причината за неоткриването й още в МБАЛ – Бургас е обстоятелството, че там
не е извършено компютърно-томографско изследване, което е направено в първия
работен ден в МБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, а медицИ.ката експертиза,
изготвена по прекратеното досъдебно производство е въз основа на документацията
от прегледа в спешното отделение на болницата в гр. Бургас. Твърди, че не е
налице твърдяното от ответника съпричиняване, тъй като същата е била с поставен
предпазен колан.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди, представляващи разходи за лечението -
консумативи за описаната операция, комплект от винтове и пръчки и невромониториране,
в размер на 7570,00 лева, ведно със законната лихва от датата, на която са
заплатени /24.07.2014 г./ до окончателното плащане и неимуществени
вреди в размер на 80 000 лв., както и акцесорна претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
същата сума от датата на увреждането – 19.07.2014 г. до окончателното й
изплащане.
Чрез
констативен протокол за ПТП РК-15219 от 30.09.2014 г., от протокол за оглед на
местопроизшествие и констатациите на САТЕ се установява следният механизъм на
ПТП: на 19.07.2014 г., около 19:42 часа по магистрала „Тракия“ , км. 351 + 100
в посока от гр. С. към гр. Бургас, след отклонението за гр. Българово, на прав
участък от пътя при висока скорост около 103 км./час, поради отклонение на
вниманието, водачът Х. Х. Т. изгубил контрола върху МПС марка „Мицубиши“, модел
„Шогун“, с рег. № ********. Около 10 м. след употребата на спирачките,
автомобилът се отклонил надясно преминал през аварийната лента и се ударил с
предна дясна част в предпазната мантинела. След плъзгането по мантинелата около
8 м. същата се деформира и разрушава назад на 49 см., при което автомобилът
излязъл от пътното платно, изминал около 25 м. по тревната
площ и се ударил с предна част дясна в канавката, при което се преобърнал на
лявата си част след излизането от канавката и застанал напречно на посоката си
на движение.
Както се
установява от констатациите на приетите по делото СМЕ и комплексна СМЕ, в
резултат на удара при ПТП на ищцата били причинени следните травматични
увреждания: „компресионно счупване на тялото на 3-ти гръден
прешлен с навлизане на долния ръб на тялото в посока към вертебралния канал.
Рана и охлузване на гърба на дясната китка, на гърба на дясната длан и
охлузвания на дясното ходило.“
Първа медицИ.ка помощ пострадалата е получила от екип на БМП на гр. Бургас,
след което е била транспортирана с медицИ.ки транспорт в МБАЛ – Бургас, където
въпреки извършените изследвания и оплакванията на ищцата, не е била установена
фрактурата на трети гръден прешлен, която според заключението на експертите се
вижда ясно на направената по спешност рентгенография на гръбначния стълб на
19.07.2014 г. Същата е била диагностицирана при повторен медицИ.ки преглед,
проведен на 21.07.2014 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Във връзка с установеното
счупване, пострадалата веднага е приета за лечение в неврохирургичната клиника
на болницата и оперирана на 25.07.2014 г. Под рентгенов контрол е осъществена
транспедикуларна стабилизация на нива Тх2-Тх4 посредством 4 титаниеви винта и
инструментариум – Stryker-XIA. Включена
е инфузионна, седативна и обезболяваща терапия и е проведена ранна
рехабилитация. Ищцата е изписана от болницата на 31.07.2014 г. без неврологични
усложнения. От направения клиничен преглед и рентгенографии от 03.12.2015 г. е
установено, че лечебният процес е завършен и ищцата е напълно възстановена, придвижва
се самостоятелно без помощни средства. Стабилизиращата система е била
оперативно отстранена 07.01.2016 г., а
конците са свалени на 21.01.2016 г. Изслушан в съдебно заседание експертът по
единичната СМЕ пояснява, че на снимките, които са направени в болницата в
Бургас ясно личи фрактурата на трети гръден прешлен, като би следвало още там
да бъде установено наличие на такава.
Според СМЕ клиничната картина с която се проявява сочената травма е силната болезненост
при движение на тялото в увредената област (ходене, завъртане и палпация в тази
част от човешкото тяло), като е възможно да се получат и временни парези
(изтръпване) на горни и долни крайници. По време на травмата и първите дни след
оперативната интервенция болките са били с голям интензитет и ищцата се е
нуждаела от чужда помощ. Процесът на зарастване на счупената кост започва между
15-20 дни и до тогава болките и страданията са били по-интензивни. Полученото счупване на тялото на 3-ти гръден прешлен е довело при пострадалата
до трайно ограничение на движенията на
снагата за срок от 2 месеца, като непосредствено след ПТП и около 2 седмици
след извършената операция болките са били с по-интензивен характер. След този
период, болките са намалили интензивността си и са се проявявали само
периодично при преумора на гръбначния стълб при продължително ходене или продължителен
изправен стоеж на тялото. През тези периоди ищцата е била принудена да ползва
седативни и обезболяващи средства. Получените мекотъканни увреждания
(рана и охлузвания) са причинили временно
разстройство на здравето. Последвалата оперативна интервенция за отстраняване
на стабилизацията е причинила на ищцата болки за срок от 1 месец. И към
настоящия момент ищцата търпи спорадични болки в зоната на счупения прешлен, които
обичайно ще се активизират при рязка промяна на времето - при студено и влажно
време. По данни от експертизите, след разкъсно-контузните рани и разреза
от оперативния достъп остава козметичен дефект. Движенията на шийните и първите
гръдни прешлени при флексия са леко ограничени, което се дължи на тежката
хипотрофия на мускулатурата в зоната на счупения прешлен. В зоната на увредения
прешлен ще започне образуване на артрозни изменения и леки зашипявания, които
ще стоят в основата на периодично явяващи се болки прирернапрежение на
гръбнака. Според заключението на експертите, при проведения преглед е
установена намалена сетивност на дясната ръка и пръстите, които са в пряка
причинно-следствена връзка с травмата на прешлена.
Съобразно констатациите на СМЕ сумите за имплантите са разходи във връзка с
лечението на фрактурата, която е пряка и непосредствена последица от ПТП и
същите не се поемат от НЗОК.
В производство
не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП - 19.07.2014 г.
за лекия автомобил марка "Мицубиши", модел "Шогун", рег. № ********
е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по която
отговорност носи ответникът.
Чрез събраните в производството гласни доказателства, показанията на
свидетеля Т. Чобанова, преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК /свидетелката
е майка на ищцата/, се установяват следните релевантни за спора факти: за ПТП
научила през нощта, когато ищцата ѝ се обадила от болницата в Бургас след
прегледите. Видяла я в Бургас за първи път след ПТП, с превързана дясна ръка до
лакътя и се оплаквала от болки в гърба, по тази причина се прибрала до С. на
следващия ден със самолет. От летището директно отишли в „Пирогов“ където
установили, че има счупване на гръбначен прешлен и препоръчали операция. Операцията
за обездвижване на три прешлена със стабилизация била тежка и ищцата се
оплаквала от много болезнен следоперативен период, като около две седмици приемала
обезболяващи. След изписването й не можела да стои в определени позиции и това
състояние продължило около два месеца. Последвало подобрение, но ищцата не
могла да продължи образованието си. Към момента на ПТП ищцата имала да взема
два изпита от юнската сесия, но след ПТП не успяла да се яви на изпитите от
редовната сесия и на следващата и по тази причина прекъснала. Не излизала доста
дълго време, започнала да се вижда с приятелите си рядко. Около 2-3 месеца след
операцията се чувствала непълноценен човек като и в момента има затруднено
движение на два от пръстите. След втората операция възстановителният период не
бил толкова продължителен, но изпитвала същите болки. Оплаквала се от
затруднения при движението на средния и безименния пръст на дясната ръка. Усещала
тежест в гръбнака, докато била със стабилизацията, която след втората операция
изчезнала.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил Х. Х. Т. и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания: „компресионно счупване на тялото на 3-ти гръден прешлен с навлизане на
долния ръб на тялото в посока към вертебралния канал. Рана и охлузване на гърба
на дясната китка, на гърба на дясната длан и охлузвания на дясното ходило“. Неоснователно се явява възражението на ответника, че фрактурата на трети
гръден прешлен е настъпила не като последица от ПТП, защото не е установена в
медицинската документация от МБАЛ Бургас, както и че състоянието на травмата се
е променило вследствие на пътуването на ищцата от Бургас до С.. Видно от
заключенията на приетите по делото СМЕ, които съдът кредитира изцяло,
фрактурата е видима още на рентгеновата снимка, направена в болницата в Бургас,
където ищцата е била откарана непосредствено след ПТП. Вещото лице заявява, че
фрактурата при ищцата е била стабилна,
тъй като гръдните прешлени се придържат от ребрените дъги и пътуването от
Бургас до С. не е могло да увреди допълнително ищцата. Според експерта
фрактурата, отразена на рентгеновата снимка от болницата в Бургас и тази от
ЯМР, направена в Пирогов, е една и съща, като характерът ѝ не може да се
промени.
Чрез неоспорения констативен протокол за пътно-транспортното произшествие,
съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения се
установяват участниците в станалото ПТП и обстоятелствата, че във връзка с него
на пътничката са причинени травматични увреждания. Съставеният официален свидетелстващ документ по силата на чл.179, ал.1 ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на
длъжностното лице- съставител и относно самото удостоверително изявление -обстоятелствата, които са установени от него и
волеизявленията, които са извършени пред него.
При
изследване механизма на ПТП, чрез
събраните писмени доказателства и констатациите на САТЕ, съдът намира че се
установи противоправност в поведението на водача на лекия автомобил, изразяваща
се в това, че водачът на МПС се е движел с несъобразена
скорост и е изгубил управлението на автомобила – нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП
вр. ал. 1 от ЗДвП. Според изразеното становище на експерта по САТА, вина за ПТП
носи водачът на лекия автомобил, тъй като причината за ПТП е високата скорост
на движение и рязката употреба на спирачки и средствата за управление на
автомобила, при което водачът е загубил контрола върху управлението, като
ударът е бил предотвратим при движение със скорост, при която не се налага
рязката употреба на спирачките, която с оглед пътната обстановка експертът
определя до 68 км/час. Сочената разпоредба /чл. 20 ЗДвП/ предвижда, че водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Според ал. 2 водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая, макар да се установи,
че водачът на лекия автомобил е управлявал МПС съобразно разрешената скорост
за автомагистрала – 103 км/ч. /при ограничение 140 км/ч/, т.е. при изпълнение
правилата на чл.21, ал.1 ЗДвП, при избиране на скоростта си същият е
следвало да съобрази и състоянието на пътя, на превозното средство, вероятната
необходимост от употреба на спирачки и субективните си възможности да
контролира управлявания от него автомобил при избраната скорост.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекият автомобил „Мицубиши“, модел „Шогун“ по
отношение на причинените на ищцата вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил Х. Х. Т., чиято гражданска отговорност като автомобилист е
застрахована при ответника – застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава З. закрила на застрахования срещу
риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго
лице, а предназначението ѝ е да репарира, в рамките на З.та сума, реално
възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да
бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. По тази
причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е
осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е
функционална, тъй като е обусловена от отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищцата
бе да докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна
загуба, нейния размер, както и неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Имуществената
вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и
това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични
блага, в това число и понасяне на разноски. По отношение размера на причинените
на ищцата имуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани чрез
приложените и приети по делото като писмено доказателство фактура № **********
от 24.07.2014г. за сумата от 7570 лв., ведно с фискален бон, удостоверяващ
нейното заплащане. Съобразно констатациите на СМЕ сумите за имплантите са разходи
във връзка с лечението на фрактурата, която е пряка и непосредствена последица
от ПТП и същите не се поемат от НЗОК. При имуществените вреди обезщетението е
справедливо, когато то е равностойно на вредите. Поради това претенцията се
явява основателна и доказана за 7570 лв., представляващи извършени медицински
разходи за комплект от винтове и пръчки и невромониториране във връзка
с провеждането на лечение на травматичното увреждане, като искът следва да бъде
уважен до пълния предявен размер, ведно с обезщетение в размер на законната
лихва от датата на заплащането им 24.07.2014 г., така както е заявено от ищцата.
По отношение
на претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 19.07.2014 г., на ищцата е било причинено описаното в СМЕ травматично
увреждане: „компресионно
счупване на тялото на 3-ти гръден прешлен с навлизане на долния ръб на тялото в
посока към вертебралния канал. Рана и охлузване на гърба на дясната китка, на
гърба на дясната длан и охлузвания на дясното ходило“. Причиняването на тези травми и лечението им са създали
болки и страдания на ищцата, които в началото са били с по-голям
интензитет и постепенно са намалели. По време на травмата и първите дни след
оперативната интервенция болките са били с голям интензитет и ищцата се е
нуждаела от чужда помощ. Процесът на зарастване на счупената кост започва между
15-20 дни и до тогава болките и страданията са били по-интензивни. Полученото счупване на тялото на 3-ти гръден прешлен е довело при
пострадалата до трайно ограничение на
движенията на снагата за срок от 2 месеца, като непосредствено след ПТП и около
2 седмици след извършената операция болките са били с по-интензивен характер. След
този период, болките са намалили интензивността си и са се проявявали само
периодично при преумора на гръбначния стълб при продължително ходене или продължителен
изправен стоеж на тялото. През тези периоди ищцата е била принудена да ползва
седативни и обезболяващи средства. Последвалата оперативна интервенция за
отстраняване на стабилизацията е причинила на ищцата болки за срок от 1 месец.
И към настоящия момент ищцата търпи спорадични болки в зоната на счупения
прешлен, които обичайно ще се активизират при рязка промяна на времето - при
студено и влажно време. По данни от експертизите, след
разкъсно-контузните рани и разреза от оперативния достъп остава козметичен
дефект. Движенията на шийните и първите гръдни прешлени при флексия са леко
ограничени, което се дължи на тежката хипотрофия на мускулатурата в зоната на
счупения прешлен. В зоната на увредения прешлен ще започне образуване на артрозни
изменения и леки зашипявания, които ще стоят в основата на периодично явяващи
се болки при напрежение на гръбнака. Според заключението на експертите, при
проведения преглед е установена намалена сетивност на дясната ръка и пръстите,
които са в пряка причинно-следствена връзка с травмата на прешлена.
В следствие на травмата в периода на възстановяване около 2-3 месеца ищцата
се е чувствал психически зле, непълноценен човек престанала да излиза с
приятелите си, което се установява от показанията на разпитаната свидетелка,
ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Предвид възрастта на пострадалата – 23 навършени
години към настоящия момент, фактът, че в зоната на увредения прешлен ще
започне образуване на артрозни изменения и зашипявания, които ще доведат до
периодично явяващи се болки при напрежение на гръбнака, което натоварване е
обичайно с оглед активния живот, който води индивид на подобна възраст, предвид
установена намалена сетивност на дясната ръка и пръстите, съобразена с
професията, която ищцата е избрала да упражнява, а именно стоматолог, козметичните
дефекти вследствие на оперативните интервенции и раните по дясната ръка, които
ще окажат негативно отражение върху психиката и самочувствието на момиче в тази
възраст, съдът намира, че следва да определи справедлив размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на
разглеждане по настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 55000.00 лв. При
определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид и възникналата
нужда от чужда помощ в периода на възстановяването. При формиране на този
извод, съдът съобрази, че с оглед правилата за разпределение на доказателствена
тежест в процеса /чл.154, ал.1 ГПК/ ищцата не установи при пълно и главно доказване,
т.е. без съмнение, с всички допустими писмени доказателства, че е била записана
да учи дентална медицина в Медицински университет, като е прекъснала обучението
си поради невъзможността да положи семестриалните си изпити в срок. Напротив,
дори този факт да беше установен по безспорен начин, от твърденията на ищцата,
изложени в исковата молба е видно, че част от изпитите й са били отложени за ликвидационна
сесия още преди настъпване на ПТП, поради което не може да бъде обоснован извод,
че прекъсването на обучението е закономерна, пряка и непосредствена последица
от ПТП, както и че получените травми вследствие на него са единствената
обективно достатъчна причина за настъпване на сочения резултат. Настоящият
състав намира, че са останали недоказани и твърденията в исковата молба, че
ищцата провежда редовна терапия с психолог, доколкото по делото е представено
доказателство само за едно посещение през 2014 г.
За разликата над сумата от 55000.00 лв. до предявения
размер 80000.00 лв., съдът намира претенцията за неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от
27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищцата следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение на пътя пострадалата е допринесла за настъпването на
вредоностния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение
по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, поради нарушение
правилата за движение /чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан в МПС в движение. В конкретния случай от приетите по делото
единична и тройна съдебно-медицински експертизи се установява, че ищцата е била
с предпазен колан. Съгласно заключението на единичната експертиза компресивната
фрактура на тялото на трети гръден прешлен е получена от рязка флексия на
тялото и усукване на същото, причинено именно от обезопасителния колан, което
отговаря на механизма на ПТП. Според експерта ако ищцата не е използвала колан,
пораженията са щели да бъдат много по-значителни. Разпитан в съдебно заседание,
експертът заявява, че травмите, които се получават от поставен обезопасителен
колан могат да се установят само непосредствено след ПТП, поради което не са
били налични при прегледа, извършен от него. В медицинските документи няма
отбелязвания за охлузвания и кръвонасядания, които обикновено се получават след
притискане от силен удар на тялото в колана. Според вещото лице обаче в случая
е имало поставен предпазен колан, тъй като с оглед механизма на ПТП,
пострадалата е щяла да има и други увреждания като счупване на крайници и
травми в областта на главата, каквито не се налице. Изводът на експерта по
единичната експертиза съвпада със заключението на тройната СМЕ, според което
ако беше без предпазен колан при посочения механизъм на ПТП ищцата обезателно е
щяла да получи значително повече и по-тежки по вид увреждания в областта на
главата, гърдите, корема и крайниците.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно.
В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК
фактите, на които основава твърденията си. Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013
г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В този смисъл следва да се отбележи,
че самият факт на непоставяне на
предпазен колан не е само по себе си съпричиняващ фактор, т.е. не е
достатъчно само да бъде констатирано нарушение от страна на пострадалата,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, а е необходимо то да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат, а
намаляването на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалата
е ползвала предпазен колан. Поради тази
причина възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва
да бъде оставено без уважение.
С оглед частичната основателност
на главните искове следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя като възражението на ответника, че същият не е бил канен поради
което лихва не се дължи е неоснователно. Предвид заявеното искане за присъждане
на обезщетение за забава от датата на ПТП – 19.07.2014 г. върху
претенцията за неимуществени вреди, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано
от 19.07.2014 г. Обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху претенцията за възстановяване на причинените
имуществени вреди, съобразно заявения петитум и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК, следва да бъде
присъдено от датата на извършване на разхода, чието репариране се претендира -
24.07.2014 г.
По отношение
на разноските:
Ищецът е сторил разноски за депозити за назначените
експертизи в общ размер на 750 лв., като с оглед уважената част от иска следва
да му бъде присъдена сумата от 535,89 лв.
В полза на процесуалния представител на ищцата предвид
представения на лист 5 договор № 521665 от 09.102014 г., на основание чл.78,
ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 2255,79 лв., съразмерно на уважената част от иска, изчислено върху
заявената претенция във основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което с оглед цената на иска е 3157,10 лв.
Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в общ размер
на 1700 лева, като претендира юрисконсултско възнаграждение, в размер на 3200
лева, като има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер на 1398,88 лв.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 2502.80 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на К.Е.В., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 7570
лв. – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
извършени медицински разходи за лечението - комплект от винтове и
пръчки и невромониториране по фактура № ********** от 24.07.2014 г., във връзка
с провеждането на лечение на травматичното увреждане, настъпило вследствие на
пътно – транспортно произшествие станало на 19.07.2014 г. около 19:42 часа по
магистрала „Тракия“ , км. 351 + 100 в посока от гр. С. към гр. Бургас, след
отклонението за гр. Българово, на прав участък от пътя, по вина на Х. Х. Т.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Шогун“, ДК № ******** е
била застрахована съгласно полица № 22114001879384, ведно със
законната лихва, считано от датата на заплащане на разхода (24.07.2014 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на К.Е.В., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 55 000.00 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане: „компресионно счупване на тялото
на 3-ти гръден прешлен с навлизане на долния ръб на тялото в посока към
вертебралния канал. Рана и охлузване на гърба на дясната китка, на гърба на
дясната длан и охлузвания на дясното ходило“, настъпило вследствие на пътно –
транспортно произшествие станало на 19.07.2014 г. около 19:42 часа по
магистрала „Тракия“ , км. 351 + 100 в посока от гр. С. към гр. Бургас, след
отклонението за гр. Българово, на прав участък от пътя, по вина на Х. Х. Т.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Шогун“, ДК № ******** е
била застрахована съгласно полица № 22114001879384, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането - 19.07.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 55000.00
лв. до пълния предявен размер от 80000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на К.Е.В., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 535,89 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокат М.Г.И., Софийска адвокатска колегия, ЕГН **********,
с адрес на кантората в гр. С., ул. „*************, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата сумата 2255,79 лв. -
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА К.Е.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1398,88 лв.–
разноски по делото за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 2502.80 лв., представляваща държавна такса, дължима
върху уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: