Р Е Ш Е Н И Е
№76/8.2.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно седми януари, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова и с участието на прокурор Стоян Пешев, като разгледа докладваното от
съдия Юрукова административно дело № 1306 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по
искова молба на Д.Т.Ш., ЕГН: **********,***, чрез адвокат В., срещу
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Пазарджик, за
заплащане на сумата от 100лв. имуществени вреди, представляващи допълнителна
част от извършени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 157/2018 по
описа на Районен съд Пещера, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Сочи, че по адм. д. № 802/2019г.
на Административен съд Пазарджик са му присъдени 150 лева имуществени вреди,
представляващи част от възнаграждението в производството по АНД № 157/2018г. на
РС Пещера, като с настоящото иска присъждане на още 100 лева от общо 300 лева
заплатени в производството по обжалване на наказателното постановление.
Претендира сторените разноски по делото, съгласно представените доказателства.
Ответникът
– ОДМВР Пазарджик, се представлява от юрк. П., в писмено становище, счита
иска за имуществени вреди за недопустим с оглед присъждане на вече сторените
разноски в предходно съдебно производство. Съответно представя становище за
неговата неоснователност и предлага на съда изцяло да го отхвърли. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира иска за недопустим и споделя
становището на ответника по иска. Предлага искът да бъде оставен без уважение.
Административен
съд – Пазарджик, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
С
Решение № 95/02.10.2018г., постановено по АНД № 157/2018г., Районен съд Пещера
е отменил Наказателно постановление № 18-0315-000275 от 21.05.2018г. на
Началник Група в РУ Пещера в частта, с която за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, на Ш. е наложено административно
наказание глоба в размер на 50лв. и е потвърдил Наказателно постановление №
18-0315-000275 от 21.05.2018г. на Началник Група в РУ Пещера в частта, с която
на Ш. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв. Решението не е обжалвано и
влязло в законна сила на 01.11.2018г. Ш. е упълномощил свой процесуален
представител по дело АДН № 157/2018г. Според представения по делото Договор за
правна защита и съдействие от
04.09.2018г.(л.23 по АНД №157/2018г. на Районен съд Пещера), за осъщественото
процесуално представителство Ш. е заплатил изцяло и в брой на адв. В. сумата от
300лв. С Решение № 751/08.11.2019г по адм. д. № 802/2019г. на
АС - Пазарджик, II с-в, ОДМВР - Пазарджик е осъдена да заплати на Д.Т.Ш. сумата
150лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платено
адвокатско възнаграждение по АНД №157/2018г на РС Пещера, ведно със законната
лихва от 19.07.2019г (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното
погасяване на задължението. Видно от мотивите на решението, ищецът е предявил иск
в размер на 150лв. от цялата стойност на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., като се сочи, че това е в съответствие с
отменената част от наказателното постановление. Административен съд Пазарджик в
дело № 802/2019г. е приел, че с оглед частичното потвърждаване и частичната
отмяна на НП, дължимият размер на адвокатското възнаграждение в производството
по ЗАНН е в размер на 150 лв., като е присъдил в полза на ищеца изцяло
претендираната от него сума от 150лв.
Никъде в исковата молба по адм.д. № 802/2019г. на Административен съд Пазарджик
не е заявено, че това е частичен иск. Исканата за присъждане сума е определена
в общ размер на 150 лева. С писмена молба по това дело, исковата молба се
поддържа така, както е предявена.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 204, ал.
1 от АПК, за да бъде допустим, искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от
отменено НП в едната си част, издадено от длъжностно лице към ОДМВР Пазарджик. Дейността
по административното наказване, съгласно Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, независимо от
правораздавателния й характер, е административна дейност, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че Наказателно постановление № 18-0315-000275 от 21.05.2018г. на
Началник Група в РУ Пещера е отменено от районния съд с влязло в сила съдебно
решение. Тоест предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Предявеният
иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство, е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1) незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2) вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3) причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца,
търсещ обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е
разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което
би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в
намаляване стойността на неговото имущество.
В
случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на още 100 лева,
представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и
защита при обжалване на Наказателно постановление № 18-0315-000275 от
21.05.2018г. на Началник Група в РУ Пещера.
Установи
се по делото, че в съдебното производство по АНД № 802/2019г. на Административен
съд Пазарджик на Д.Т.Ш. е присъдено обезщетение в размер на 150 лева като
обезщетение за имуществени вреди за процесуално представителство пред РС Пещера
по АНД № 157/2018г. Решение № 751/08.11.2019г
по адм. д. № 802/2019г. на АС – Пазарджик е влязло в сила.
Съгласно
чл. 177 от АПК Решението има сила за страните по делото. Страни по делото са
били Д.Т.Ш. ***. Тези са страните и по настоящото дело.
Решение
№ 751/08.11.2019г., постановено по адм. д. № 802/2019г. на АС – Пазарджик, като
всеки държавен правосъден акт, е разрешил поставения пред съда правен спор.
Силата на пресъдено нещо е правна последица на всяко влязло в сила съдебно
решение по административно дело. За Д.Ш. ***, като адресати на това решение, то
има силата на пресъдено нещо и създава задължението да преустановят правния
спор в съответствие с установеното от съда правно положение и да се съобразят с
непререшаемостта на правния спор. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение
има субективни и обективни предели. Субективните предели на СПН на Решение №
751/08.11.2019г по адм. д. № 802/2019г. на АС – Пазарджик, е по отношение на
конститиураните по това дело страни – ищец Д.Ш. ***. Обективните страни на СПН
на Решение № 751/08.11.2019г по адм. д. № 802/2019г. на АС – Пазарджик, е по
отношение на неговия предмет – обезщетение за претърпени имуществени вреди в
производството по АНД № 15782018г. на РС Пещера, предявени по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.
СПН
следва да бъде зачетена и в настоящото съдебно производство, по аргумент на чл.
297 от ГПК - Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
В
съдебното производство по адм. д. № 802/2019г. на Административен съд Пазарджик
е безспорно ясно, че искът по ЗОДОВ не е предявен като частичен. По това дело
петитумът на ищеца, очертал правния спор, е за присъждане на 150 лева
обезщетение за имуществени вреди по АНД № 157/2018г. на РС Пещера, като е
посочено, че това е в съответствие на отменената част от наказателното
постановление. За да се приеме, че искът
е предявен като частичен, е необходимо ищецът в исковата молба в адм. д. №
802/2019г. на АС Пазарджик изрично да беше заявил, че претендира част от
спорното право, част от вземането. Този е и смисълът на частичния иск - с
предявяването му ищецът да въвежда като предмет на делото само част от спорното
субективно материално право(при парични притезания предмет на делото е претендираната
част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното
решение). В случая не е така. Искът, по който е постановено решение по адм.д. №
802/2019г. на Административен съд Пазарджик, е за защита на право в пълния му
обем. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на
правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че
вземането му е по-голямо.
В настоящия
последващ процес е предявен иск по ЗОДОВ на същото основание с допълнително
искане, което обаче не може да се възприеме от настоящия съдебен състав за
предявен иск до пълния му размер, тъй като няма заявен частичен иск по адм. д.
№ 802/2019г. на Административен съд Пазарджик. Настоящият иск е за обезщетение
за имуществени вреди, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно
решение, поради което от съдебната проверка са изключени предпоставките по
ЗОДОВ, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Всички
факти, които могат да обосноват по - висок размер на обезщетение за вреди, са
обхванати от СПН на решението по адм. д. № 802/2019г., което пък се явява
задължително за настоящия съд.
Съдът
се съобразява, че присъдената с Решение № 751/08.11.2019г по адм. д. №
802/2019г. на АС – Пазарджик сума от 150 лева е съответна на претърпените
имуществени вреди за ангажиране на адвокатска защита по обжалване наказателното
постановление. В мотивите съдът е изложил своите аргументи и съображения за
уважаване на претенцията в пълен размер,
така както е предявена, от 150 лева. Отчетени са отмяната на НП в едната
част и потвърждаване в другата, фактическата и правна сложност на делото,
обсъден е и съответният на осъществената защита размер на адвокатски хонорар.
Всички тези факти и обстоятелства са мотивирали съдът да осъди ответника –
ОДМВР Пазарджик да заплати сумата в размер на 150 лева.
Искът в
настоящото производство е предявен за още 100 лева, като ищецът Ш. счита, че и
те са му дължими като обезщетение. Той е заплатил 300 лева, в съдебно производство
са му присъдени 150 лева, и сега претендира още 100 лева.
Административен
съд Пазарджик счита, че искът за претендираната в настоящото производство сума
от 100 лева е неоснователен и недоказан. Липсват предпоставките за допълване на
обезщетението за причинени имуществени вреди, тъй като първоначално искът по
адм. д. № 802/2019г. пред Административен съд Пазарджик не е предявен като
частичен. След като претенцията е заявена в пълен размер, то сега е
неоснователно искането за нейното увеличение с предявяване на допълнителен иск
за допълнителна сума за обезщетение за имуществени вреди.
Доколкото
страните по двете дела (настоящото и адм.д. № 80282019г.), са същите, исковите
претенции произтичат от същото право, но са в различен размер, съдът счита, че следва
да се произнесе по съществото на спора, като приема, че е налице
неоснователност на иска за допълнително обезщетение в размер на още 100 лева
като имуществени вреди в производството по АНД № 157/2018г. на РС Пещера.
С оглед
изхода на делото, съдът счита за неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на разноски в настоящото производство.
На
основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ следва да бъда уважено искането на ответника
за присъждане на разноски по производството, които съдът определя в размер на
100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК.
Водим
от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти
състав,
Р Е Ш
И:
Отхвърля искова молба на Д.Т.Ш., ЕГН: **********,***, срещу Областна дирекция
на министерство на вътрешните работи – Пазарджик, за заплащане на сумата от още
100лв. имуществени вреди, представляващи допълнителна част от извършени
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 157/2018 по описа на Районен съд
Пещера, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Т.Ш., ЕГН: **********,***, да
заплати на ОДМВР Пазарджик разноски по
първоинстанционното производство в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/