Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …..09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 8083 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № III – 31 от 14.05.2020г., постановено по гр. д. № 81710/2017
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 31 състав,
са
уважени предявените от П.И.Д. и Ж.П.Д. срещу „О.Т.“ ООД, осъдителни искове с
правно основание по чл.93, ал.1 ЗТ (ред.ДВ, бр.30/2013г.), вр. чл.82 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищците сумата в размер от по 150,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на
договор за организирано туристическо пътуване № 12779/01.06.2017г., като
предявените искове са отхвърлени за разликата над уважените размери до пълно
претендираните такива от по 1 500,00 лева.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Решението в частта, в която предявените
искове с правно
основание по чл.93, ал.1 ЗТ (ред.ДВ, бр.30/2013г.), вр. чл.82 ЗЗД са уважени за
сумите в размер от по 150,00 лева, като необжалвано е влязло в сила.
Въззивниците – ищци П.И.Д. и Ж.П.Д.,
посредством надлежно упълномощения им процесуален представител адв.А., обжалват
решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени, с оплакване за
неправилност и необоснованост. Конкретно се поддържа, че в обстоятелствената
част на атакувания съдебен акт първостепенният съд е приел, че в случая всички
места за процесната екскурзия са били резервирани, респективно запълнени и е
била налице свръх резервация, като същевременно не е приел наличие на вина у
организатора за неизпълнение на договорното му задължение да уведоми за това
обстоятелство своите туристи. Сочи, че от събраните в производството
доказателства и доказателствени средства непротиворечиво се установява, че е
налице неизпълнение на договорното задължение на ответника за осигуряване на
комфортно пътуване с луксозен автобус с работеща климатична система и работеща
тоалетна. В тази връзка навежда, че по отношение наличието на работеща
климатична инсталация районната съдебна инстанция е изградила изводите си въз
основа на неправилна интерпретация на събраните гласни доказателствени материали,
които еднопосочно сочат на наличие на задух в автобуса, както и на
представените от ответника писмени доказателства за монтаж на климатична
инсталация, които противоречат на останалия събран доказателствен материал. На
следващо място поддържа, че в разрез със събраните доказателства съдът е приел,
че не е доказано договорното неизпълнение на ответника за дълги преходи над
допустимите два часа със спиране за почивка, както и физическото ограничаване
на ищците, чрез настаняването им на последната седалка в автобуса, където
мястото е по – тясно от стандартното пространство за пътник с невъзможност за
разширяване на седалката към пътеката и контрол на седалката и облегалката.
Съобразно изложеното счита, че е налице значително несъответствие в качеството
на договорените и действително предоставени услуги през целия период на
пътуването с автобус – без вентилация, тоалетна и комфорт, съответстващ на
луксозен превоз. Поради последното, моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови
друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се
сторените в производството разноски по представен по реда на чл.80 ГПК списък.
Релевира се възражение за прекомерност по отношение претендираните разноски от
насрещната страна.
Въззиваемият – ответник „О.т.“ ООД,
посредством процесуален представител с доказателства за надлежно учредена
представителна власт по делото, е депозирал отговор на въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК, с който същата се оспорва изцяло по подробно изложени
съображения. Искането към въззивната съдебна инстанция е атакуваният съдебен
акт в обжалваната от ищеца част да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски в производството по представен списък
по реда на чл.80 ГПК.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи относно правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:
Предявени са в
производството искове с правно основание по чл. 93, ал. 1 ЗТ (ред., ДВ, бр. 30
от 2013 г.), вр. чл. 82 ЗЗД.
Не е налице спор
между страните в производството по отношение на обстоятелството, че същите са били
обвързани от валидно облигационно отношение на основание сключен договор за
организирано пътуване № 12779/01.06.2017г., с предмет предоставяне на
туристическа услуга – екскурзия „Скандинавските кралства и фиордите – Швеция,
Норвегия, Дания“ за периода от 18.07.2017г. до 25.07.2017г., самолетна програма
8 дни/7 нощувки, включваща полет София – Копенхаген, туристическа обиколка на
Копенхаген, Малмьо, Стокхолм, Осло, Зьонефиорд, Осло, Копенхаген – с автобус,
преход общо 2 700 км. и полет Копенхаген – София, като в т.20 от договора
изрично е посочено, че автобусният превоз следва да се извърши с комфортни
туристически автобуси, разполагащи с климатична инсталация, тоалетна, видео и минибар за топли и студени напитки.
Липсва
противоречие в становищата на страните и относно факта, че на ответното
дружество, като предоставящ услугата, ищците са заплатили направените
резервации (цената по договора), както и че екскурзията е била проведена.
Спорен между
страните, на етапа на въззивното производство е въпросът, дали е налице
несъответствие на договорената и предоставената услуга, респективно дали
условията в процесния автобус, с който е осъществена екскурзията, съответстват
на тези по предоставената оферта, респективно дали ответникът в качеството му
на туроператор носи отговорност за неизпълнение/неточно изпълнение на услугата,
предложена от него.
В тази връзка на
първо място е необходимо да бъде посочено, че съгласно
разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗТ
(ред. преди изм. с ДВ бр. 37/2018 г.), туроператорът носи отговорност „за всяко
неизпълнение и неточно изпълнение на своите задължения по договора, независимо
от това, дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или от негови
контрагенти“. Тълкуването на посочената разпоредба (с която е транспонирана
нормата на чл. 5 на директива 90/314/Е. - отменена с директива 2015/2302 на ЕП
и на Съвета) по правилата на чл. 46 от ЗНА, в светлината на една от основните
цели на Закон за туризма – да осигури защита на потребителите на туристическите
услуги, на разпоредбите на чл. 79 и следващите от ЗТ (ред. преди изм. с ДВ бр.
37/2018 г.), на текста на чл. 5 и целите на директива 90/314/Е. и на текста на
чл. 13 и целите на директива на 2015/2302 на ЕП и на Съвета, води до извода, че
точният смисъл, вложен от законодателя при създаване на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗТ (в
посочената редакция) е, че туроператорът носи отговорност към потребителя за
точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, независимо от това
дали тези задължения, включително пътнически услуги, трябва да бъдат изпълнени
от този туроператор или от други доставчици на услуги, в това число и
пътнически, както и независимо от това налице ли е договорна обвързаност между
туроператора и съответния доставчик на услуги. Освен, че само по този начин
може да се постигне предвидения от цитираните директиви резултат – отговорност
на туроператора за надлежно изпълнение на туристическия пакет като цяло,
включително и отговорност за изпълнение на съответните пътнически услуги,
включени в пакета, аргумент в полза на изложеното е и изменението на ЗТ с ДВ
бр. 37/2018 г., с което се транспонира директива на 2015/2302 на ЕП и на Съвета
и с което в разпоредбата на чл. 90 от ЗТ (в сила от 01.07.2018 г.) се предвижда,
че туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги,
включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги
се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически услуги.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на договора в това число и наличието на съответствие между условията
за осъществяване на превоза с комфортен туристически автобус, с тези по
предоставената оферта – автобус, разполагащ с климатична инсталация и тоалетна.
По делото е
представен протокол от 30.06.2017г. към фактура № **********/18.07.2017г. за
извършена проверка на климатична инсталация на автобус „Бова“ с рег.№ ******с
който е изпълнена автобусната част от процесната екскурзия, видно от който
автобусът е проверен и изправен. Приложена е фактура № **********/18.07.2017г.
с получател „И.БГ“ ЕООД за резервни части и труд в размер на 6 976,80
лева.
По делото са
ангажирани гласни доказателства посредством разпит в съответното процесуално
качество на В.П.М., служител в транспортна фирма „И..“ и изпълняващ длъжността
„механик“, видно от показанията на който процесната екскурзия по договор за
организирано пътуване № 12779/01.06.2017г., с предмет предоставяне на
туристическа услуга – екскурзия „Скандинавските кралства и фиордите – Швеция,
Норвегия, Дания“ е била осъществена с автобус, марка „Бова“ с рег.№ *******Свидетелят
изрично е посочил, че преди екскурзията да бъде проведена, процесният автобус е
преминал задължителна проверка за изправност, като са проверени всички
агрегати, като липсва каквато и да е било възможност автобусът да бъде
определен за провеждане на екскурзията, без да е проверено и изрично
констатирано обстоятелството, че същият има изправна климатична система.
Свидетелства, че лично е тествал климатичната система чрез включването и
изключването й, като е уточнил, че на външна температура под 18 градуса
климатикът не включва, съобразно автоматично зададените му настройки. От показанията
му се установява също така, че туристическият автобус разполага с тоалетна,
както и че същият има налични 49 места за туристи, едно място за екскурзовод и
едно място за шофьор, както и че автобусът марка „Бова“ с рег.№ *******е
заводски произведен с пет седящи места на последния ред седалки.
Показания
по делото са депозирали и свидетелите К. М.М.и Е.М.М.– туристи, взели участие в
процесната екскурзия, видно от които в автобуса е имало работеща климатична
инсталация, която се е усещала повече в предната част на автобуса, като на
последния ред на същия, където са седели свидетелите, заедно с ищците и още
един пътник, не се е усещало осезаемо проветрение. Свидетелят М. е допълнил, че
температурата в автобуса е била нормална, стайна, а свидетелят М.а е заявила,
че климатикът не е работел нито твърде силно, нито твърде слабо. На следващо
място свидетелите са посочили, че в процесния автобус е била налична тоалетна,
но същата не е била на разположение на пътниците за използването й, като
свидетелят М. е отишъл еднократно при шофьора с искане да я използва, но тъй
като му било отказано, се облекчил в празна бутилка, като се скрил с якето си,
за да не смущава останалите пътуващи на последната седалка в автобуса пътници.
Същевременно свидетелите са пояснили, че при автобусните преходи е осъществяван
регулярен престой на места с възможност за ползване на тоалетна, като при най –
дългите преходи от порядъка на около 2 – 3 часа, автобусът е спирал на места с
крайпътни заведения.
Свидетелски
показания по делото са ангажирани посредством разпит и на свидетел Т.Д.П.–
туристически представител при ответника „О.Т.“ ООД и екскурзовод на процесната
екскурзия, която е изнесла пространни данни за причините, поради които
намиращата се в автобуса тоалетна не е била използвана от пътниците, като сочи,
че същото е обичайна практика при автобусните превози, респективно и по тази
причина, за осигуряване комфорта на пътниците се спазват стриктно регламентирани
почивки по време на превозите. Посочила е също така, че последното е
задължително и предвид Правилника за движение и шофьорите са длъжни да спират
на определени интервали от време. Излага, че на процесната екскурзия почивките
са осъществявани стриктно, като предвид пълния капацитет на автобуса за почивка
са използвани места с достатъчно тоалетни – големи бензиностанции, ресторанти,
заведения за бързо хранене. Свидетелят П. категорично е заявила, че в случай,
че бъде уведомена, че някой спешно има нужда от тоалетна, винаги се търси най –
бързият възможен начин автобусът да спре, но такива искания към нея от
присъстващи на екскурзията лица не са били отправяни.
По
делото е представен списък с туристи, записали се на процесната екскурзия, по
реда на датите на сключване на договор с туроператора, видно от който ищците П.И.Д.
и Ж.П.Д. са от последните петима туристи, записали се на процесната екскурзия.
На
първо място, настоящата съдебна инстанция намира, че е недоказано в производството договорно
неизпълнение от страна на ответника във връзка с липсата на работеща климатична
инсталация в автобус марка „Бова“ с рег.№ ******с който е осъществен автобусния
превоз на процесната екскурзия по договор за организирано пътуване №
12779/01.06.2017г., с предмет предоставяне на туристическа услуга – екскурзия
„Скандинавските кралства и фиордите – Швеция, Норвегия, Дания“, както и
настаняване на ищците на места в автобуса, по – тесни и некомфортни от
обичайните. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в
производството свидетели В.П.М., К. М.М., Е.М.М.и Т.Д.П., като постави същите в основата на
доказателствените си изводи. Прецизният анализ на тези гласни доказателствени
материали, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с оставалите
доказателства, обуслови крайния извод за тяхната достоверност. Следва да се
отбележи, че показанията на свидетелите се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал. От
представените от ответника писмени доказателства за монтаж на климатична
инстаналия на процесния автобус, както и от показанията на свидетелите М.и и свидетел
П.безпротиворечиво се установява, че в автобуса е имало работеща климатична
инсталация. Отделно от това, от представените по делото анкетни карти на други
туристи, пътували в автобуса, е налице едно единствено оплакване за „вентилацията“,
което по своето естество според настоящата съдебна инстанция не е достатъчна и
годна основа за установяване на неефективност на климатичната система.
Отделно
от това, от представения по делото списък с туристи, записали се на процесната
екскурзия, по реда на датите на сключване на договора с туроператора, както и
от кредитираните от съда показания на св. П. се установява, че ищците са от
последните петима туристи, записали се на процесната екскурзия, поради което и
са били настанени на най – крайните места в автобуса, фабрично произведен с пет
места на последните седалки, съответстващо и на общите условия на туристическа
фирма „О.Т.“ ООД за организирани туристически пътувания, а именно –
настаняването в автобуса да се осъществява по реда на записване, с изключение
на настаняването на VIP – места – на първа седалка с доплащане от 7 % от цената
на избраната програма и на втора седалка – с доплащане от 5 % от цената на
избраната програма. По така изложените съображения, ответникът не носи
отговорност за вреди от евентуални неприятни преживявания вследствие заемането
на последните места в организирания превоз, тъй като за същия липсва договорно
задължение както по индивидуално сключения с ищците договор за организирано туристическо
пътуване, така и по общите му условия,
да размества пътници. В случая липсва спор в производството относно
обстоятелството, че целият автобус е бил запълнен, поради което и липсата на
възможност за разместване и смяна на местата не може да се вмени в договорно
задължение на ответника. Съобразно посоченото, всички доводи на въззивниците –
ищци, свързани с липсата на работеща климатична инсталация в автобуса, с който
е осъществен превоза на процесната екскурзия по договор за организирано
пътуване № 12779/01.06.2017г., с предмет предоставяне на туристическа услуга –
екскурзия „Скандинавските кралства и фиордите – Швеция, Норвегия, Дания“, и
доводите, свързани с неизпълнение на задължение на ответника за настаняването
им на определени места в автобуса, настоящата инстанция намира за изцяло
неоснователни.
На следващо място, не могат да бъдат
споделени и възраженията на въззивниците, досежно наличието на продължителни преходи
над допустимите, без спиране на бензиностанция или крайпътно заведение, в което
да се осъществява почивка и същевременно да е налице възможност за използване
на тоалетна. Доводите в този аспект са опровергани от събрания по делото
доказателствен материал, а именно – показанията на свидетелите М. и свидетел П.които
еднопосочно изнасят данни да наличие на преходи от по 2 – 3 часа, с регулярни
спирки за почивка, което съответства и на нормативните изисквания.
Настоящият
състав на въззивния съд, така както и първостепенният такъв, намира, че е
налице обаче несъответствие между договорената и предоставена туристическа
услуга в частта, в която автобусният превоз е следвало да се осъществи с
автобус с тоалетна, което предполага и възможността за ползването на последната.
От събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в
съвкупност, се установява непротиворечиво, че автобус марка „Бова“ с рег.№ ******с който е
осъществен автобусния превоз на процесната екскурзия, е разполагал с тоалетна,
но същата не е била на разположение за ползването й от пътниците, което
обуславя и наличието на неизпълнение на визираното задължение на ответника по
договора с предмет предоставяне на туристическа услуга. В конкретния случай
неизпълнението на договора се дължи изцяло на поведението на ответника – туроператор,
който следва да отговаря за вредите, причинени от неизпълнението или от неточното
изпълнение на договора в тази му част.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката
следва да се извърши въз основа на обективни и доказани по делото факти.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. От ангажираните по делото
свидетелски показания се установява, че ищците са изпитали възмущение,
притеснение и дискомфорт от обстоятелството, че свидетелят М. е използвал
празно шише с оглед невъзможността на използва тоалетната, което е довело и до
разочарование от липсата на това удобство в превозното средство и моментна проява на гняв и неприятно
емоционално изживяване. Доколкото е налице договорно неизпълнение от страна на
ответника да осигури работеща тоалетна, като част от всички договорени удобства
на пътуването, и доколкото в причинна връзка с това договорно неизпълнение
ищците, макар и косвено, през поведението на св. М., са претърпели
неимуществени вреди, то същите имат и право на обезщетение за репарирането им. Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита
обстоятелството, че претърпените от ищците страдания – възмущение и
притеснения, са само от нервно – психически характер и са свързани с неприятни
емоции основно през времето, в което са научили за поведението на св. М.. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и обстоятелствата, че липсват
доказателства, изживяното нервно – психическо напрежение и притеснения да са в
значителна степен, а се ограничават до преживени само негативни усещания и
неудобства. С оглед изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищците психически притеснения и дискомфорт е в размер на сумата
от по 150,00 лева, за която предявените искове са основателни, поради което и
за разликата над тази сума до пълните предявени размери от по 1 500,00
лева, исковете като неоснователни, подлежат на отхвърляне.
Като
е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Въззиваемият
– ответник е претендирал разноски в размер на 900,00 лева – адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021г., видно
от който сумата е заплатена изцяло и в брой при подписване на договора. Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското
възнаграждение съдът намира за основателно, с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от
2004г., съобразно която при интерес от 1 000 до 5 000 лева, размерът на
възнаграждението се формира като сбор от сумата от 300 лева + 7 % за горницата
над 1 000 лева. Възнаграждението, изчислено по посочения механизъм възлиза на
сумата в размер от 419,00 лева, която следва да бъде присъдена на страната,
като за разликата над тази сума до претендираната такава в размер на 900,00
лева, адвокатският хонорар се явява прекомерен.
Предвид
размера на обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
III – 31 от
14.05.2020г., постановено по гр. д. № 81710/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 31 състав.
ОСЪЖДА Ж.П.Д., ЕГН ********** и П.И.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на „О.Т.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 419,00
лева – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.