29.11.2021 г. гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен,
касационен състав в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател: СЛАВ
БАКАЛОВ
Членове:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
При секретаря Радостина Желева и
с участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Бозукова
касационно наказателно административен характер дело № 175 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на "РСМ Комерс" ЕООД с. С., о. С., представлявано от у. Р.С.М., чрез п.
адв. Х.Х. ***, против решение № 131/16.07.2021 г. постановено по АНД № 414/2021
г. на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено наказателно постановление (НП)
№ 22-0000127/04.03.2021 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" (РД"АА")-Бургас, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП),
на основание чл. 104а от ЗАвтП му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 лева.
В жалбата се твърди, че решението
е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. От касационната
инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт, като вместо него бъде
отменено като незаконосъобразно и наказателното постановление (НП). Твърди, че дружеството
е променило адреса си и не е извършвало дейност предвид пандемията от Ковид 19.
Счита, че извършеното деяние е с ниска степен на обществена опасност и моли за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът не
се представлява.
Ответникът по касация – ИА "Автомобилна
администрация" РД „АА“ - Бургас, не изпраща представител. В писмено
становище от пълномощник оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
атакуваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
като предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Сливен
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред Районен съд -
Сливен е образувано по жалба на "РСМ Комерс" ЕООД с.С., о. С., представлявано
от у. Р.С.М. против наказателно постановление (НП) № 22-0000127/04.03.2021 г.
на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация"
(РД"АА")-Бургас, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП),
на основание чл. 104а от ЗАвтП на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за това, че на 24.02.2021
г., около 10, 30 часа, в ОО "АА"- Сливен при обработка на документи е
установено, че дружеството, притежаващо лиценз за международен превоз на товари,
не е заявило пред Изпълнителна агенция "АА" в 30-дн. срок до 03.12.2020
г. за извършена промяна в обстоятелствата – промяна на седалището и адреса на
управление, видно от справката за актуално състояние в Търговския регистър.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение районният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, административното нарушение е безспорно доказано и
правилно е приложен материалният закон. Обсъдил е всички отправени до него
възражения и е отхвърлил доводите на дружеството за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд - Сливен
е валидно, допустимо и правилно.
Предмет на касационна проверка
съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи
служебно. В настоящия случай наведените пред настоящата инстанция възражения са
неоснователни.
Касационният състав споделя
изцяло мотивите на районния съд, послужили за потвърждаване НП и препраща към
тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. В хода на административното производство
безспорно са установени всички релевантни за случая факти, които не се оспорват
от страните и се свеждат до следното:
Касаторът е търговско дружество,
на което е издаден лиценз за международен превоз на товари. На 03.11.2020 г. по
партидата на дружеството в Търговския регистър била вписана промяна в адреса на
управление на търговеца, който на основание издадения лиценз има и качеството
на превозвач по смисъла на ЗАвтП. В срок от 30 дни от вписване на промяната
дружеството не е информирало органа издал лиценза, за настъпилата промяна като
бездействието било установено на 24.02.2021г. при получаване на документи по
лиценза. Административно-наказващият орган е приел, че в случая касаторът е
нарушил разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, като не е изпълнил предвиденото в тази
норма задължение, за което е предвидено административно наказание по чл. 104а от ЗАвтП.
Настоящата инстанция намира за
правилен изводът на районния съд, че адресът на управление на превозвача е
обстоятелство, което се вписва в издадения му лиценз за международен превоз на
товари, което е видно от нормативно установения образец на лиценза – Приложение
№ 10а към чл. 9, ал. 1 от Наредба № 11/2002 г. Адресът на управление е част и
от заявлението за издаване на лиценза – Приложение № 6 към чл. 8, ал. 1 от
Наредбата. Нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП предвижда, че при настъпване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите
по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от
тяхното настъпване. Адресът на управление, както се посочи, се вписва в лиценза
за международен превоз на товари, т. е. представлява обстоятелство, вписано в
лиценза по смисъла на цитираната норма на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, при което за промяната му превозвачът
следва да информира органа, издал лиценза. Изложеното сочи, че правилно
районният съд е приел, че в конкретния случай касаторът е обвързан от
задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП и за неизпълнението му носи
административно-наказателна отговорност по чл. 104а от ЗАвтП. Хипотезата на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не изключва задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, като в тези случаи лицата са длъжни да
информират органа, издал лиценза за настъпилата промяна, без да са длъжни да
доказват настъпването й, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОАРАКСД.
Неоснователен е доводът
на касатора за приложение на чл.28 от ЗАНН. На
първо място искането в жалбата за приложението на чл. 28 ЗАНН не е мотивирано с конкретни
обстоятелства, отличаващи случая като маловажен.
От друга страна, възражението за маловажност
на случая не може да бъде споделено както с оглед целите, за които са въведени
изискванията към превозвачите по ЗАвтП и предвид обществените отношения които
се уреждат с този закон, така и с оглед продължителния период от време от
възникване на задължението през ноември 2020 г. до констатирането му през февруари
2021г., през който дружеството е бездействало, а така също и с оглед
обстоятелството, че нарушението е установено не в следствие на подадено
заявление за промяна в обстоятелствата, а при последващ контрол от служителите
на наказващия орган, както е посочил съдът в мотивите на обжалваното решение.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника по касация. Съгласно
действащата все още редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по оспорване на
НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Нормата на чл. 228 от АПК предвижда, че за неуредените в тази глава
въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.
Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли същата, страната за която административният акт е
благоприятен има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Това предвижда и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Като съобрази приложението на посочените
норми и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ИА "АА"
следва да се присъди сумата от 80 лева като юрисконсултско възнаграждение,
определена във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро
от ЗАНН, Административен съд - Сливен,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ в сила решение № 131/16.07.2021
г. постановено по АНД № 414/2021 г. на Районен съд - Сливен.
ОСЪЖДА „РСМ Комерс“ ЕООД ЕИК *********
седалище и адрес на управление с.С., о.С., м. „М. г.“ *** да заплати в полза на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: