Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д състав, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гр. дело № 13996 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
жалба с вх.№ 037017/17.11.2020 г. на длъжника по изпълнението Я.А.С., с която се обжалват действия на ЧСИ С.Я.,
рег.№ 844 на КЧСИ по изп.дело № 20198440402874, изразяващи се в насочване на
принудителното изпълнение - изнасяне на публична продан на единственото жилище
на семейството на длъжника, което той счита за несеквестируеомо и което
представлява недвижим имот - апартамент № 4, находящ се в гр.София, СО- Район
Слатина, ж.к.*******, с площ 72.17 кв.м. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по изнасяне на имота
напублична продан, тъй като то се явява единствено за семейството надлъжника, в
което живее със съпругата си и пълнолетната си дъщеря, като те също не притежават
друго жилище. Твърди, че притежава в съсобственост със сестра си 1/3 ид.ч. от
жилище в ж.к. Младост 1, като то изцяло се ползвало от сестра му, която
притежавала 2/3 ид.ч. от същото, а той нямал достъп до него. Твърди, че
притежаваната 1/3 ид.ч. от това жилище би му дала право да ползва евентуално
31.49 кв.м., които не отговарят на определената площ за задоволяване на двучленното
му семействопо Наредбата за жилищните нужди длъжника и членовете на неговото
семейство - съгласно чл.2, ал.1, т.2 от която предвижда задвучленно семейство
40 кв.м. жилищна площ. Притежавал и 1/12 ид.ч. от еднофавилна къща в Горна
Баня, като освен него собственици са сестра му , и по заместване от баща им още
петима негови братовчеди. Понастоящем къщата е процесна по предявенот
собственика на земята върху която е построена иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД по
гр.д.№ 1356/2019 г. та СГС, ГО, І-12 състав. Изложените по -горе съображения се
отнасят и за тази 1/12 ид.ч., която също не отговаряла на характеристиките за
жилище и не била годна да задоволи жилищните нужди на семейството му, а освен
това била предмет и на съдебен спор. В жалбата се поддържа и че насочването на
принудителното изпълнение и върху изнесеното на публична продан жилище е в
разрез с нормата на чл.442а от ГПК, , тъй като изпълнителния способе
несъразмерен с размера на задължението му от 60 548.04 лв. Искането към съда е
да отмени действията на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ по изп.дело №
20198440402874, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение -
изнасяне на публична продан на описаното по горе жилище на длъжника, тъй като е единствено жилище на длъжника, т.е.
същият имот е несеквестеруем и по отношение на него е приложима забраната на
чл.444, ал.1, т.7 от ГПК..
Взискателят „УниКредит Булбанк” АД не взема становище по
жалбата.
По делото по
реда на чл.436, ал.3 от ГПК са депозирани Мотиви от ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ
за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като прецени данните по делото намира за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя „УниКредит
Булбанк” АД въз основа на издаден в негова полза на 27.11.2019 г. по
гр.д.0 67282/2019 по описа на СРС, 144 състав изпълнителен лист с предмет
парични притезания, по които УниКредит Булбанк” АД
е кредитор, а Я.А.С., Л.Г.И.и К.ООД, солидарни
длъжници.
Със
съобщение изх.№ 039940 от 11.11.2020 г. по настоящото изп.дело № 20198440402874
ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ е насрочил публична продан на основание чл.486 от ГПК върху собствения на длъжника Я.А.С. недвижим
имот - апартамент № 4, находящ се в гр.София, СО- Район Слатина, ж.к.*******, с
площ 72.17 кв.м.
Съобщението
е получено от длъжника Я.А.С. на 12.11.2020 г.,
а жалбата с вх.№ 037017/17.11.2020 г., т.е. същата е депозирана в предвидения в
закона срок, поради което е процесуално допустима.
По
делото от приложените писмени доказателства се установява - нотариален акт №
94, по нот.дело 3933/1983 г., че Я.А.С. е
собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в
гр.София, СО- Район Слатина, ж.к.*******, с площ 72.17 кв.м. Не е спорно, а и
от доказателствата към делото е видно, че Я.А.С. притежава
в съсобственост със сестра си 1/3 ид.ч. от жилище в ж.к. Младост 1, като сестрата
притежавала 2/3 ид.ч. Не е спорно и че длъжникът Я.А.С.
притежава и 1/12 ид.ч. от еднофавилна къща в Горна Баня, като освен него
собственици са сестра му и по заместване от баща им още петима негови
братовчеди, като къщата в момента е предмет на правен спор по гр.д.№ 1356/2019
г. та СГС, ГО, І-12 състав по предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
По наведените в жалбата доводи и
изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
От
приложените по делото писмени доказателства за семейно положение на
длъжника Я.А.С. е
видно, че същият има съпруга и пълнолетно дете - дъщеря, за която няма данни
дали живее заедно с родителите си. С оглед обстоятелството, че съгласно
действащото законодателство членовете на семейството са съпрузите и
ненавършилите пълнолетие деца, се налага извода, че семейството на
жалбоподателя С. е двучленно.
Разпоредбата
на чл. 444, т.7 от ГПК предоставя защита на длъжника - физическо лице, като
постановява, че изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са
налице условията по чл. 39, ал. 2 от ЗС. Идеята на закона е, да запази основата
за нормално съществуване на длъжника и неговото семейство. Привилегията,
установена в чл. 444, т.7 ГПК съществува в полза на длъжника по изпълнителното
производство, без оглед на това, дали той се е позовал на нея. Тази разпоредба
е от публичен характер и за спазването й съдебният изпълнител следва да следи
служебно, като при насочване на изпълнение върху жилището на длъжника, е длъжен
да събере сведения, дали той и членовете на семейството му, с които живее,
притежават друг жилищен имот и ако не притежават, дали жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и семейството му, с оглед определената площ за
задоволяване на жилищни нужди по Наредбата за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство, както и че надвишаващата част от него отговаря
на условията по чл. 39, ал. 2 ЗС за обособяване на отделен обект без значителни
преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.
В
случая такава преценка не е извършена от съдебния изпълнител при насочване на
изпълнението чрез насрочване на публичната продан върху процесното жилище. В
Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство,
приета с ПМС № 31/15.02.2008 г., са определени нормите за жилищни нужди при
насочване на публично изпълнение върху жилище на длъжника, като съгласно чл. 2,
ал. 1, т.2 от същата, нормата при двучленно семейство е 40 кв.м. жилищна площ. Данните по делото не са
достатъчни, за да се прецени, дали площта от 72.17 кв.м. на апартамента
на жалбоподателя С. представлява чиста жилищна площ, или се касае до разгърната
застроена такава. От друга страна, няма доказателства за обособимост на
остатъка в самостоятелен обект съобразно чл. 39, ал. 2 от ЗС - без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Същественото в
случая е, че при наличните по изпълнителното дело доказателства процесното
жилище се явява единствено за длъжника и неговото семейство, което задоволява
жилищните им нужди. В кнокретния случай, за да се приеме, че длъжникът
притежава друго жилище, изключващо необходимостта от преценка за
секвестируемост на процесния апартамент, е необходимо да се установи, дали
притежаваните от длъжника други имоти с жилищно предназначение са в състояние
да задоволят жилищните му нужди. Действително, жалбоподателят има други
нидвижими имоти в гр. София, но той не е едноличен собственик, а ги притежава в
съсобсвтеност с трети лица, тъй като има 1/3 идеална част от апартамента в ж.к.
"Младост-1" и 1/12 идеална част от къщата в кв. Горна Баня. Поради
това не може да се приеме, че наличието на идеална част от друг жилищен имот
представлява "друго жилище" по смисъла на чл. 444, т.7 ГПК. Както
това е посочено още в решение № 2586 от 20.07.1959 г. по гр. д. № 3945/1959 г.
на ВС, І г.о., понятието "друго жилище", употребено в аналогичната
разпоредба на чл. 339, б. "в" от отменения ГПК, следва да се разбира
такова жилище, което да е от естество да задоволява жилищните нужди на длъжника
и нетговото семейство и да бъде изцяло
негова собственост или изцяло собственост на членовете на неговото
семейство. Жилище, което не е изключителна собственост на длъжника, винаги може
да бъде изнесено на публична продан като неподеляемо и длъжникът да бъде лишен
въобще от жилище.
По
изложените съображения съдът намира, че недвижимиян имот на длъжника,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к. *******, с площ 72.17
кв.м., представлява единственото жилище
на длъжника Я.С. към момента на насрочване на публичната продан, поради което и
на основание чл. 444, т.7 от ГПК то е несеквестируемо жилище и не може да е
обект на принудително изпълнение, което води до незаконосъобразност на
изпълнителното действие. По отношение на направеното от жалбоподателя искане за
спиране на изпълнителното производство, съдът намира, че с произнасянето по същество
по жалбата с окончателен съдебен акт и отмяна на обжалваното изпълнително
действие, отпада интереса на жалбоподателя по искането за спиране на
изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК, поради същото следва да се остави без
уважение. На практика съдебният изпълнител не би могъл да предприеме действия
по изпълнителното производство по отношение на процесния недвижим имот, и така
се постига ефекта на исканото спиране на производството.
Ето
защо, жалбата е основателна: атакуваното с нея изпълнително действие -
насрочване на публична продан върху имота - се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Воден от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ действия на ЧСИ
С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ по изп.дело № 20198440402874, изразяващи се в насочване
на принудителното изпълнение - изнасяне на публична продан на единственото
жилище на семейството на длъжника Я.А.С., като несеквестируеомо, представляващо
апартамент № 4, находящ се в гр.София, СО- Район Слатина, ж.к.*******, с площ
72.17 кв.м.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
спиране на изпълнителното производство по реда на чл.438 от ГПК.
Препис от
решението да се изпрати на ЧСИ С.Я. рег. № 844 та Камарата на ЧСИ по изп. д. №
2874/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.