Р Е Ш Е
Н И Е
№
Град Добрич, 09.04.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесет
и шести март две хиляди двадесет и първа година в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар
Геновева Димитрова
разгледа
докладвано от районния съдия гр. дело № 2555 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.К.И. ЕГН ********** ***, с която против
„Свобода” АД с ЕИК *********, град
Добрич, ул. „Калиакра” № 57, е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата
от 7450 лева – неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
11.06.2018г. до 23.09.2020г.
Фактическите обстоятелства, на
които се основава искът, са за възникнало между страните трудово правоотношение
от сключен трудов договор от 11.06.2018г. за длъжността „пазач”; за положен
труд от ищеца в периода от 11.06.2018г. до 23.09.2020г., но неполучено трудово
възнаграждение в пълен размер за отработеното време. Твърди се, че първоначално
договорът е бил сключен като срочен за шест месеца, но след изтичането на този
срок ищецът продължил да полага труд със съгласието на работодателя. Месечно на
ищеца била изплащана сума в размер на половината от дължимото трудово
възнаграждение. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
неполученото от него брутно трудово възнаграждение.
Ответникът не представя отговор. В
съдебно заседание не изразява становище.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Според записването в трудовата
книжка на ищеца, направено от ответника на стр. 12, М.К.И. е бил назначен на
длъжността „портиер“ в ответното дружество на дата 11.06.2018г. с уговорено
трудово възнаграждение в размер на 510 лева. Записване за прекратяване на
трудовото правоотношение липсва. Справката за актуално състояние на действащи
трудови договори за периода 01.06.2016г. – 30.09.2020г., представена от НАП ТД
– Варна, установява регистриране на трудовия договор от работодателя със срок
до 11.12.2018г., като към датата на извършване на справката липсва отразяване
за прекратяване на трудовото правоотношение. В периода от 11.06.2018г. до
30.09.2020г. за ищеца няма подавани осигурителни декларации обр. 1 с осигурител
„Свобода“ АД, видно от писмо изх.№ 2188-1/16.02.2021г. на НАП ТД – Варна, офис
Добрич. От показанията на свидетеля Д. Г. А. се установява, че писменият трудов
договор, съставен на 11.06.2018г., не се намира към настоящия момент у ищеца,
както и че последният е продължил да работи след изтичане на срока от шест
месеца на същата длъжност, включително до 23.09.2020г. Ответникът не е
представил трудовото досие на ищцата, в неизпълнение на вмененото му от съда
задължение за това. С разпореждане от 19.02.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ град Добрич, на основание чл. 7 от Наредба № РД-07-8 от
27.10.2020г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от КТ,
трудовият договор между страните е прекратен, считано от 02.02.2021г., на
основание чл. 327, ал. 1, т. 10 вр. чл. 327, ал. 2 от КТ.
Установеното от фактическа страна
обосновава следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си
основание от разпоредбите на чл. 242 вр. чл. 270 от КТ.
Между страните е възникнало
трудово правоотношение от сключен срочен трудов договор, който при
осъществяване на предпоставките по чл. 69, ал. 1 от КТ се е превърнал в договор
за неопределено време. Заеманата от ищеца длъжност в периода от 11.06.2018г. до
23.09.2020г. е „***“, уговореното трудово възнаграждение е в размер на
минималната работна заплата. Сключването и съдържанието на трудовия договор се
установява от записването в трудовата книжка на ищеца, направено от
работодателя, подаването от него на уведомление за сключване на договора и
неизпълнението на вмененото му от съда задължение да представи по делото
трудовото досие на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 242
от КТ положеният труд по трудов договор е възмезден. По силата на чл. 128 от КТ
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При
неизпълнение на това задължение от страна на работодателя – пълно или частично,
работникът или служителят има право на иск за заплащане на пълния размер на
дължимото трудово възнаграждение, като липсата на парични средства или друго
препятствие не освобождават работодателя от задължението за плащане на
уговореното трудово възнаграждение. Според чл. 270, ал. 1 от КТ, мястото за
изплащане на трудовото възнаграждение е в предприятието, където се извършва
работата, като според ал. 2 на същата норма се дължи авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Ищецът признава, че е получавал
месечно половината от минималната работна заплата в брой. За месец юни 2018г.
следващото се на ищеца възнаграждение за отработени 15 дни от 21 работни дни е
364,29 лева, от които той признава, че е получил 255 лева /половината от
минималната работна заплата – 510 лева/, или неплатеният остатък възлиза на
109,29 лева. За месеците от юли до декември 2018г. дължимото месечно
възнаграждение на ищеца възлиза на 510 лева, от които той признава, че е
получил половината, или неплатени са му по 255 лева за всеки от месеците. За
2019г. дължимото месечно възнаграждение на ищеца възлиза на 560 лева, от които
той признава, че е получил половината, или неплатени са му по 280 лева за всеки
от месеците. За месеците от януари до декември 2020г. дължимото
месечно възнаграждение на ищеца възлиза на 610 лева, от които той признава, че
е получил половината, или неплатени са му по 305 лева за всеки от месеците. За
месец септември 2020г. за отработени 15 дни от 20 работни дни следващото се на
ищеца възнаграждение е в размер на 457,50 лева, от които той признава, че е получил
305 лева /половината от минималната работна заплата – 610 лева/, или
неплатеният остатък възлиза на 152,50 лева. Така, съобразно признанието за
получени суми в размер на половината от минималната работна заплата за всеки от
месеците, неплатеният остатък от трудовото възнаграждение за исковия период
възлиза общо на сумата от 7591,79 лева. Искът за осъждане на
ответника да заплати на ищеца брутно трудово възнаграждение за процесните
месеци в общ размер от 7450 лева е основателен, като помесечно присъдените
вземания са, както следва: за месец юни 2018г. - 109,29 лева; за месеците от
юли до декември 2018г. - по 255 лева за всеки от месеците; за 2019г. - по 280
лева за всеки месец; за месеците от януари до август 2020г. - по 305 лева за
всеки от месеците; за месец септември 2020г. – 10,71 лева. За последния месец
следва да се присъди сумата от 10,71 лева, защото ищецът е предявил иска си в
по-малък размер от следващите му се възнаграждение – за 7450 лева /при общо
дължими 7591,79 лева/. Трудовите възнаграждения се претендират в брутен размер
и така се присъждат, като при изплащането им следва да се извършат необходимите
удръжки за осигурителни вноски и данък.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Добричкия районен съд сумата от 298 лева,
съставляваща дължима държавна такса.
По изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Свобода” АД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Калиакра”
№ 57, да заплати на М.К.И. ЕГН ********** ***, сумата от 7450 лева,
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
11.06.2018г. до 23.09.2020г., в т.ч. за месец юни 2018г. - 109,29
лева; за месеците от юли до декември 2018г. - по 255 лева за всеки от месеците;
за 2019г. - по 280 лева за всеки месец; за месеците от януари до август 2020г.
- по 305 лева за всеки от месеците; за месец септември 2020г. – 10,71 лева.
ОСЪЖДА „Свобода” АД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Калиакра”
№ 57, да заплати по сметка на Добричкия районен съд сумата от 298 лева, съставляваща
дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на
обявяването му - 09.04.2021г., на основание чл. 315, ал. 2 от КТ.
На страните да се връчи препис от
решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ :