РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Разград, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. И.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20233300500063 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 248 от 18.04.2022 г. по гражданско дело №
20213330101866 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград, поправено
с постановено в производство по чл. 247 ГПК Решение № 82 от 10.02.2023г.
по гражданско дело № 20213330101866 по описа за 2021 година на Районен
съд – Разград, съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответницата Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. *** че дължи на
ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г.а С., следните суми, произтичащи от
сключения между страните на 02.07.2019 г. Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30038745133 и във връзка с
издадената срещу ответника Заповед № 854 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по Частно гражданско дело №
20213330101361 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград : 2358,33 лева
(две хиляди триста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки),
представляваща дължима главница ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху тази сума от 24.06.2021 г. до окончателното
1
заплащане ; договорно възнаграждение (договорна лихва) в размер на 749,21
лева (седемстотин четиридесет и девет лева и двадесет и една ст.) за
периода от 10.03.2020 г. до 03.04.2021 г.; обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислено върху дължимите суми за главница и договорно
възнаграждение за периода от 22.02.2020 г. до обявяване на предсрочната
изискуемост на 03.04.2021 г. общо в размер на 297,82 лв. (двеста деветдесет
и седем лева и 82 стотинки); обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено върху дължимите суми за главница и договорно
възнаграждение за периода от 04.04.2021 г. до 23.06.2021 г. общо в размер на
69,93 лв. (шестдесет и девет лева и 93 стотинки).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените осъдителни искове от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от С. Н. Н. и Ц. Г.а С., срещу Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. *** за
присъждане на възнаграждение за закупена услуга "Фаст" в размер на
636,15 лева (шестстотин тридесет и шест лева и петнадесет стотинки) и
възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 1912,50 лева (хиляда
деветстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен
от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г.а С., срещу Д. П. П. с ЕГН: ********** и
адрес: п.к. *** за обезщетение за забава за периода от 11.08.2019 г. до
03.04.2021 г. за горницата над уважения размер от 297,82 лв. (двеста
деветдесет и седем лева и 82 стотинки) до претендирания размер от 584,53
лв. (петстотин осемдесет и четири лева и петдесет и три ст.), както и
претенцията за обезщетение за забава периода от 05.04.2021 г. до
23.06.2021 г. върху дължимите суми в размер над уважения размер 69,93 лв.
(шестдесет и девет лева и 93 стотинки) до претендирания размер от 127,25
лева (сто двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. П. П. с ЕГН:
********** и адрес: п.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г.а С.:
- сумата от 169,01 лв. (сто шестдесет и девет лева и една стотинка)
за направени разноски по заповедното производство по Частно гражданско
дело № 20213330101361 по описа на за 2020 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 250,88 лв. (двеста и петдесет лева и 88 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г.а С., да заплати на адв. Н. И. И. сумата
2
от 295,26 лв. (двеста деветдесет и пет лева и 26 стотинки) за
осъщественото процесуално представител по настоящото исково
производство.
Недоволна от това решение в ЧАСТТА, с която са уважени
установителните искове, останала ответницата Д. П. П., която го обжалва,
чрез пълномощника си адвокат М. Л. Л..
Сочи се, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушения на материалния закон и в
противоречие с константната съдебна практика. Ето защо, се моли за отмяна
на решението в обжалваната част, и отхвърляне исковите претенции, като
неоснователни и недоказани. Излага подробни съображения. Претендира
разноски. Пълномощникът претендира и адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. И. И.,
депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за допустима, но
неоснователна и моли решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
Излага подробни съображения.
Производството е и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 248 ГПК.
Депозирана е и частна жалба от адвокат К.а И. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес *** - процесуален представител на Д. П. П., срещу
Определение № 955 от 27.09.2022г. по гражданско дело № 20213330101866
по описа за 2021 година на Районен съд – Разград. Със същото е оставено без
уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 248
от 18.04.2022 г. по гражданско дело № 20213330101866 по описа за 2021
година на Районен съд – Разград, в частта му за разноските – да се присъдят
сторените от частния жалбоподател разноски по заповедното производство в
размер на 36.03 лв., представляващ пропорционално възнаграждение на
отхвърлената част от претенцията, както и на основание Договор за правна
помощ и съдействие и чл. 38, ал.2 ЗА. Твърди се, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за
отмяната му и изменение на решението в частта му за разноските, като се
присъди процесната сума. Излагат се подробни съображения. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - Профи
Кредит България ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. И. И.,
депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за допустима, но
неоснователна и моли решение да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения.
Когато срещу решението е подадена въззивна жалба, а срещу
определението по чл. 248 ГПК - частна жалба, двете жалби следва или да
се разглеждат в общо производство , или производството по частната жалба
да изчака резултата от производството по въззивната жалба, с оглед
3
обусловения, несамостоятелен характер на определението по чл. 248 ГПК.
Въззивният съд може да разглежда частна жалба против определение по чл.
248 ГПК, независимо от решението, само ако последното е влязло в законна
сила. По аргумент от чл. 81 ГПК, изискването за приключване на спора, във
връзка с който се дължат разноски, е относимо и към производството по
обжалване на определението по чл. 248 ГПК относно разноските. Така и
Определение № 770 от 15.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2563/2017 г., II т. о.,
ТК.
В случая, с Определение № 438 от 02.11.2022 г. въззивно частно
гражданско дело № 20223300500300 по описа за 2022 година на Окръжен съд
– Разград съдът е намерил, че двете жалби следва да се разглеждат в общо
производство.
Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно
трябва да даде и правна квалификация на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при
наличието на правен интерес от обжалването.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, с изключение на дължимостта на
възнаградителната и наказателната лихва, поради което по силата на чл. 272
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, с изключение на
дължимостта на възнаградителната и наказателната лихва, а по конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, намира следното:
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 от
ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
4
От събрания доказателствен материал се устоновява, че:
На 02.07.2019 г. ответницата подала искане до ответника за отпускане
на сумата от 3000,00 лева. На 02.07.2019 г. между ищеца и ответника е
сключен представения по делото Договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № 30038745133, по силата на който е предоставен на
клиента кредит в размер на 3000,00 лева, срещу задължението да изплати
общо дължимата сума от 4444,42 лв. до 10.07.2021 г. на 24 месечни вноски,
всяка от 185,19 лева, при ГПР 48,18% и ГЛП 41,00%. Страните договорили
закупуването на допълнителни услуги „Флекси“ на стойност 2700,00 лв. и
„Фаст“ на стойност 900,00 лв. Уговорили заплащане на възнаграждение за
закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 150,00 лева месечно,
което се изплаща по начина и в сроковете, съобразно цитирания горе
погасителен план. Общо всяка погасителна вноска е в размер от 335,19 лв.
Ответницата подписала декларация, че са запозната и приема
приложените към процесния договор Общи условия (ОУ), както и че и
епредоставена информация във формата на Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити и разяснения на
преддоговорна информация по договора и споразумението за закупуване на
пакет от допълнителни услуги.
Съгласно чл. 12.1 от Общите условия на “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД към договора за потребителски кредит, в случай че клиентът просрочи
плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на
ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане, като задължението за лихва става изискуемо към
датата на начисляването му (чл. 12.2 от ОУ). В случай на просрочие на две
или повече последователни месечни вноски в пълен размер кредиторът може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление (чл. 12.3.1 от ОУ).
В този случай, съгласно чл. 12.4 от ОУ клиентът дължи остатъчните и
непог**и вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при
закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава, както и таксите,
дължими по реда на чл. 17.4.
С писмо от 05.04.2021 г. ищецът уведомил ответницата за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради нарушаване назадълженията й за
погасяване на задълженията по договора /л.22 РС/.
Пред въззивната инстанция бе назначена съдебно счетоводна
експертиза, чието заключение приема като пълно, ясно, обосновано и
правилно. Съгласно същото:
1. Отпуснатият кредит е усвоен в размер на 3 000,00 лв.,/три хиляди лева/,
като са извършени следните операции:
а/ Погасяване на задължение в размер на 413,12 лева към Кеш Кредит
ЕАД,
б/ погасяване на задължение в размер на 587,58 лева към Сити Кеш
ООД,
5
в/ на 03.07.2019г. превод на сумата от 1 999,30 лева б.с/ка на Д. П.,
2. Размерът на платените суми е 2 374,32 лв.
3. Размерът на дължимото договорно възнаграждение за периода от
10.03.2020г. до 03.04.2021 г. е 749,21 лв.
4. Размерът на обезщетението за законна лихва, начислено върху
дължимите суми за главница и договорно задължение за периода от
04.04.2021 г. до 23.06.2021 г., е 69,92 лв
Съдът счита, че следва да вземе в предвид варианта на заключението, в
което не са взети в предвид задълженията по Фаст и Флекси, с оглед влязлото
в сила като наебжалвано първоинстанционно решение, в което е прието, че
тези клаузи са неравноправни.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума.
По възражението на жалбоподателя в жалбата, че пред първата
инстанция не е представен оригинала на договора, въпреки искането му по
чл. 183 ГПК, както и че не той е положил подписа си в процесния договор, а
подписът му е бил пренесен с техническо средство.
Пред въззивната инстанция бе представен в оригинал процесния
договор. Пред въззивната инстанция с нарочна молба с вх. № 1621 от
13.04.2023г. /л. 104-105 ОС/, жалбоподателят заяви, че: 1/ категорично е
заявил, че не оспорва, че подписа в процесния договор действително
принадлежи на жалбоподателя-ответник; 2/ оттегля оспорването за
неспазване на чл. 10, ал.1 ЗПК в поцесния договор за кредит и не оспорва,
обстоятелството че процесния договор за кредит отговаря на чл. 10, ал. ЗПК,
а именно , че всички негови елементи са изготвени с еднакъв по вид, формат,
и размер шрифт – не по малък от 12; 3/прави искане за се отмени
определението на въззиввния съд с което е открито производсво по чл. 193
ГПК оспорване истинността на процесния договор, както и е назначена
съдебно-графическа експертиза. Съдът уважи искането на молителя и на осн.
чл. 253 ГПК отмени определението си, с което бе открито производство по
чл. 193 ГПК и бе назначена съдебно-графическа експертиза /л.108-109 ОС/.
По възражението на жалбоподателя, че не е получил сумата по
договора за кредит, а част от нея е била преведена по банкови сметки на
трети лица, а в договора липсвала уговорка сумата да се превежда на лице
различно от жалбоподателя.
В договора е посочен начин на изплащане на кредита в общ размер на
3 000 лв /л.8 РС/: чрез банков кредит IBAN: ***. Посочено е и
рефинансиране:
6
Кредитор: Кеш Кредит Мобайл ЕАД; в полза на жалбоподателя Д. П. П.,
сума за рефинансиране: 413.12 лева; IBAN ***
Кредитор: Сити Кеш ООД; в полза на жалбоподателя Д. П. П., сума за
рефинансиране: 587.58 лева; IBAN ***
Още с исковата молба ищецът е придставил банкови документи за
извършени преводи в горепосочените размер по сметките на кредиторите за
рефинансирането /л.16 РС/, като остатъка от 1 999.30 лв. е преведен по
горепосочената сметка IBAN: ***, по която съгласно договора е следвало да
се изплати кредита /л. 17 РС/. Видно от писмо от Банка ДСК АД, е че
разплащателна сметка *** е с титуляр жалбоподателя /л. 91 ОС/. Видно от
писмо от Инвестбанк АД, е че сметка с IBAN *** е с титуляр Сити Кеш ООД
/л. 87 ОС/. Видно от писмо от КЕЙ БИ СИ БАН БЪЛГАРИЯ ЕАД, е че сметка
с IBAN *** е с титуляр Кеш Кредит ЕАД /л. 57 ОС/.
Плащанията по тези сметки в цитираните размери се установява и от
неоспореното заключение на ССЕ.
Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя не е получил сумата по договора за кредит.
По възражението на жалбоподателя, че клаузата на чл. 6 от
Договора за кредит и Анекс № 1, с която е определен годишен лихвен
процент по зама в размер на 41 % се явява недействителна тъй като
накърнява добрите нрави съгл. чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Съдът намира, че уговорения в договора ГЛП не противоречи на
добрите нрави. Според нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. За да защити потребителя и за
да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния. В случая, предвидения в договора ГЛП не надвишава
пет пъти размера на законната лихва (50%), поради което не е налице
нарушение на добрите нрави при определяне на размера на възнаградителната
лихва. Така и Решение № 90 от 15.06.2021 г. на ОС - Разград по в. гр. д. №
310/2020 г., Решение № 14 от 30.01.2020 г. на ОС - Разград по в. гр. д. №
342/2019 г. и Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022
г., III г. о., ГК.
По възражението, че в договора не е посочен срока на договора, на
осн. чл. 11, ал.1, т. 6 ЗПК, а съдържа само погасителне план.
7
На втората страница горе от договора /л. 8 гръб РС/ изрично е записан
текста „Срок на кредита : 24 месеца“. Ето защо, възражението е
неоснователно.
По възражението, че е нарушен чл. 11, ал.1 т. 9а ЗПК, тъй като не е
посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент.
Методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно
чл. 33а, е неприложима тъй като годишния лихвен процент не е уговорен в
ДПК като референтен, а е постоянен и непроменен до края на действие на
договора. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е
уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Така Решение № 3015
от 8.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9199/2022 г., Решение № 260142 от
29.12.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 768/2020 г. и Решение № 144 от
10.04.2020 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 165/2020 г.
По възражението за недействителност на процесния договор поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Възражението е неоснователно. В случая е изготвен погасителен план,
които съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и разпределение на вноските между
различните неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Така Решение № 3015
от 8.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9199/2022 г., Решение № 705 от
14.06.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 727/2023 г., Определение № 2120 от
15.09.2022 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1509/2022 г. В конкретния случай
договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран, а не при
променлив лихвен процент, поради което и при съобразяване на практиката
на СЕС не е необходимо отделно посочване на включените в погасителната
вноска компоненти. Така и Решение № 40 от 2.03.2023 г. на ОС - Враца по в.
гр. д. № 436/2022 г.
По възражението в жалбата, че е налице нарушение на чл. 11, ал.2
ЗПК, съгласно който общите условия са неразделна част от договора за
кредит и всяка страница се по дписва от страните по договора.
Видно от представените общи условия, е че всяка страница е
подписана от страните /л. 10-14 РС/. Както вече се посочи, в хода на
въззивното производство с нарочна молба с вх. № 1621 от 13.04.2023г. /л.
104-105 ОС/, жалбоподателят заяви, че категорично е заявил, че не оспорва,
че подписа в процесния договор действително принадлежи на жалбоподателя-
ответник. Ето защо, съдът заличи назначената съдебно-кричминалистическа
експертиза относно авторството на подписите на жалбоподателя.
В случая договорът съдържа наличието на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в които това право може да бъде упражнено,
включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 20 ЗПК. По въпроса дали срочният договор за потребителски кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, трябва
8
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата изчислена на базата на лихвения процент, когато не е
налице искане на потребителя по чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за
потребителския кредит, както и дали трябва договорът за потребителски
кредит, по отношение на който не са приложими различни лихвени проценти,
трябва да съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се
погасяват с погасителната вноска, е постановено решение № 106 от
03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III ГО, разрешенията в което се
споделят от настоящия съдебен състав. В посоченото решение е прието, че
разрешенията на тези въпроси следва да бъдат дадени въз основа на
тълкуването на нормите на чл. 11, ал. 1, точки 11 и 12 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно § 2 от ДР този закон въвежда разпоредбите
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. В т. 10, параграф 2, буква "з" от Директивата се предвижда, че в
договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и
периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът
на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл. 10,
параграф 2, буква "и" и параграф 3 от Директивата само при наличие на
искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави
извлечение под формата на погасителен план. В т. 3 на решението на Съда на
Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a. s.
срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл. 10, параграф 2, букви "з" и "и"
от Директивата. Тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен
план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на
тази главница. Според чл. 633 от ГПК това решение на Съда на Европейския
съюз е задължително за настоящия състав. Ето защо отговорите на
поставените въпроси са, че само при наличие на искане от потребителя
кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на
погасителен план. Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е
необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на
главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. Така и
Решение № 3015 от 8.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9199/2022 г.
Не е налице соченото от ответника основание за недействителност на
договора поради противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК.
По възражението, за недействителност на процесния договор поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, пради недейсвителността на клаузите
за закупуване на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Относно недължимостта на сумите за услугите „Фаст“ и „Флекси“,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Спорът е
дали тези опорочени клаузи имат за последица нищожност на целия договор
за кредит.
9
По този въпрос съдебната практика е противоречива.
Според едното становище, тези опорочени клаузи нямат за последица
нищожност на целия договор за кредит по арг. от разпоредбата на чл. 26, ал. 4
от ЗЗД, чл. 19, ал. 5 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК, тъй като може да се предположи,
че договорът би бил сключен и без тях. Така например Решение № 3364 от
22.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 4829/2022 г.
Според второ становище: Неравнопоставеността на тези клаузи води
до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането им с оглед
конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля
установения законов минимум от 5 пъти размера на законната лихва, т. е.
договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона,
обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане
за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за
договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.
Настоящият съдебен състав споделя това второ становище намерило
израз и в Определение № 359 от 16.09.2022 г. по въззивно частно гражданско
дело № 20223300500229 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Разград.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите
(ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е
категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. При постигнатите между страните договорки по
договора, при съобразяване на дадената, месечното задължение по изплащане
на кредита за посочената главница, заедно със стойността на закупения пакет
допълнителни услуги е видно, че в случая ГПР реално надхвърля 5 пъти
размера на законната лихва. Налице е хипотезата, при която търговецът, с цел
да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК,
е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна
нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
Ето защо, при главница в размер на 3 000 лв. и извършени плащания в
размер на 2 374.32 лв., то иска за главница се явява основателен да размера на
разликата от 625.68 лв., поради което за тази сума решението следва да бъди
потвърдено, а за разликата над 625.68 лв. до присъдения размер от 2 374.32
лв. решението следва да бъде отменено и иска отхвърлен като неоснователен.
Сумата от 625.68 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва считано
от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.06.2021г. до окончателото
10
изплащане на сумата, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД. Респективно решението следва
да се отмени и относно присъдената възнаградителна лихва в размер на
749.21 лв. и законната лихва върху главницата и договорната лихва в размер
на 69.93 лв., като за тези суми исковата претенция се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да
бъде ревизирано и в частта за разноските както следва:
следва да се отмени решението в частта, с която ответницата е осъдена
да заплати на ищеца за разноски по заповедното производство сумата
над 27.25 лв. до присъдения размер от 169.01 лв., като за тази разлика
искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно. До
размера на 27.25 лв. решението следва да се потвърди.
- следва да се отмени решението в частта, с която ответницата е
осъдена да заплати на ищеца за разноски по първоинстанционното исково
производство за сумата над 48.49 лв. до присъдения размер от 250.88 лв.,
като за тази разлика искането за разноски следва да се отхвърли като
неоснователно. До размера на 48.49 лв. решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ответника допълнително сумата 641.53 лв. за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 ЗА.
По частната жалба срещу определението, с което е отхвърлено
искането на частния жалбоподател за изменение на решението по чл. 248
ГПК, съдът намира следното:
Жалбата е допустима - подадена в указания от съда срок, от активно
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда намира за правилни и законосъобразни
изложените мотиви в обжалваното определение, и на основание чл. 272, вр. с
чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях.
Независимо от това и във връзка с доводите изложени в жалбата,
следва да се добави и следното:
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за исков
процес по чл. 422 от ГПК, за същото няма задължение да се мотивира,
одобрен е и образец. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника, и липсва и функционална
обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право, поради
което длъжникът няма вземане за разноски в заповедното производство /в
този смисъл Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
11
236/2020 г., II т. о., ТК/. Ето защо за направените разноски за адвокат в
заповедното производство, на длъжника не се дължи от ищеца
възстановяване на разноски /респективно не се присъжда и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА/. Така и Решение № 261326 от
26.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13261/2019 г.
По разноските във въззивното производство.
Съдът определя за въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение на жалбоподателя – ищец в размер на 300 лв., на основание
чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правната помощ (ПМС №
4/06.01.2006 г.) вр. с чл. 78, ал. 8 във вр. ал.1 във вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК вр.
с чл. 37, ал. 1 ЗПП. Съразмерно с уважанета част от исковете, от това
възнаграждение ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 59.07 лв.
Съразмерно с уважената част на исковете, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и сумата 118.15 лв. представляваща разноски за
заплатено възвнаграждения на вещите лица.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника
сумата 55.82 лв. представяваща разноски за заплатена държавна такса,
съразмерно с отхвърления размер на исковете, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ответника - адвокат М. Л. Л., на осн. чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2
ГПК, сумата от 496.11 лв. представляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхъврлената част от исковете.
Водим от горното, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 248 от 18.04.2022 г. по гражданско дело №
20213330101866 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград, поправено
с постановено в производство по чл. 247 ГПК Решение № 82 от 10.02.2023г.
по гражданско дело № 20213330101866 по описа за 2021 година на Районен
съд – Разград, В ЧАСТТА С КОЯТО Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответницата Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к.
*** че дължи на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г.а С., следните суми,
произтичащи от сключения между страните на 02.07.2019 г. Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30038745133 и във връзка
с издадената срещу ответника Заповед № 854 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по Частно гражданско дело № 20213330101361
по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград : над размера от 625.68 лв.
(шестотин двадесет и пет лива и шестдесет и осем стотинки) до присъдения
размер 2358,33 лева (две хиляди триста петдесет и осем лева и тридесет и три
12
стотинки), представляваща дължима главница ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тази сума от 24.06.2021 г. до окончателното
заплащане ; договорно възнаграждение (договорна лихва) в размер на 749,21
лева (седемстотин четиридесет и девет лева и двадесет и една ст.) за периода
от 10.03.2020 г. до 03.04.2021 г.; обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено върху дължимите суми за главница и договорно
възнаграждение за периода от 22.02.2020 г. до обявяване на предсрочната
изискуемост на 03.04.2021 г. общо в размер на 297,82 лв. (двеста деветдесет и
седем лева и 82 стотинки); обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено върху дължимите суми за главница и договорно
възнаграждение за периода от 04.04.2021 г. до 23.06.2021 г. общо в размер на
69,93 лв. (шестдесет и девет лева и 93 стотинки), вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване
на установено, че ответницата Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. *** че
дължи на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г.а С., следните суми, произтичащи от
сключения между страните на 02.07.2019 г. Договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“ № 30038745133 и във връзка с издадената срещу
ответника Заповед № 854 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК по Частно гражданско дело № 20213330101361 по описа на за 2021 г.
Районен съд - Разград : за разликата над размера от 625.68 лв. (шестотин
двадесет и пет лива и шестдесет и осем стотинки) до присъдения размер
2358,33 лева (две хиляди триста петдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки), представляваща дължима главница ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тази сума от 24.06.2021 г. до окончателното
заплащане ; договорно възнаграждение (договорна лихва) в размер на 749,21
лева (седемстотин четиридесет и девет лева и двадесет и една ст.) за периода
от 10.03.2020 г. до 03.04.2021 г.; обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено върху дължимите суми за главница и договорно
възнаграждение за периода от 22.02.2020 г. до обявяване на предсрочната
изискуемост на 03.04.2021 г. общо в размер на 297,82 лв. (двеста деветдесет и
седем лева и 82 стотинки); обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено върху дължимите суми за главница и договорно
възнаграждение за периода от 04.04.2021 г. до 23.06.2021 г. общо в размер на
69,93 лв. (шестдесет и девет лева и 93 стотинки), като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 248 от 18.04.2022 г. по гражданско дело
№ 20213330101866 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград,
поправено с постановено в производство по чл. 247 ГПК Решение № 82 от
10.02.2023г. по гражданско дело № 20213330101866 по описа за 2021 година
на Районен съд – Разград, В ЧАСТТА С КОЯТО Е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
13
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответницата Д. П. П. с ЕГН:
********** и адрес: п.к. *** дължи на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г.а С.,
следните суми, произтичащи от сключения между страните на 02.07.2019 г.
Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30038745133
и във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 854 за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК по Частно гражданско дело №
20213330101361 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград:
сумата от 625.68 лв. (шестотин двадесет и пет лива и шестдесет и осем
стотинки), представляваща дължима главница ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума от 24.06.2021 г. до
окончателното заплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 248 от 18.04.2022 г. по гражданско дело №
20213330101866 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград, поправено
с постановено в производство по чл. 247 ГПК Решение № 82 от 10.02.2023г.
по гражданско дело № 20213330101866 по описа за 2021 година на Районен
съд – Разград, В ЧАСТТА, с която е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
С. Н. Н. и Ц. Г.а С.:
- за разликата над сумата 27.25 лв. до присъдения размер от 169.01 лв.
за направени разноски по заповедното производство по Частно гражданско
дело № 20213330101361 по описа на за 2020 г. Районен съд – Разград,
- за разликата над сумата сумата от 48.49 лв. до присъдения размер от
250.88 лв., за направени разноски по първоинстанционното исково
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 248 от 18.04.2022 г. по гражданско дело
№ 20213330101866 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград,
поправено с постановено в производство по чл. 247 ГПК Решение № 82 от
10.02.2023г. по гражданско дело № 20213330101866 по описа за 2021 година
на Районен съд – Разград, В ЧАСТТА, с която е осъдена на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от С. Н. Н. и Ц. Г.а С.:
- до размера на сумата 27.25 лв. /двадесет и седем лева и двадесет и
пет стотинки/ за направени разноски по заповедното производство по Частно
гражданско дело № 20213330101361 по описа на за 2020 г. Районен съд –
Разград,
- до размера на сумата от 48.49 лв. /четиридесет и осем лева и
четиридесет и девет стотинки/ за направени разноски по
14
първоинстанционното исково производство.
В останалата му част, Решение № 248 от 18.04.2022 г. по гражданско
дело № 20213330101866 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград,
поправено с постановено в производство по чл. 247 ГПК Решение № 82 от
10.02.2023г. по гражданско дело № 20213330101866 по описа за 2021 година
на Районен съд – Разград, е влязло в сила като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат К.а И. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** - процесуален представител на Д. П. П.,
срещу Определение № 955 от 27.09.2022г. по гражданско дело №
20213330101866 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по
посоченото дело решение в частта му за разноските.
ОСЪЖДА Д. П. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, с
настоящ адрес ***, с. **, ул. ** ** II ** на основание чл. 78, ал. 8 във вр.
ал.1 във вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП да заплати на
"ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1404,
р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с
управители: С. Н. Н., Я. К. Ч., Н. М. Л., начин на представляване: винаги
двама управители заедно, следните суми:
сумата от 118.15 лв. /сто и осемнадесет лева и петнадесет стотинки/ ,
представляваща разноски за заплатени възнаграждения на вещите лица
по назначените експертизи,
сумата в размер на 59.07 лв. /петдесет и девет лева и седем стотинки/ ,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство, на основание чл. 25, ал. 1 Наредба за
заплащането на правната помощ (ПМС № 4/06.01.2006 г.) вр. с чл. 78, ал.
8 във вр. ал.1 във вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г.а С., да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН
**********, с адрес за упражняване на дейността – г***:
- сумата от 496.11 лв. (четиристотин деветдесет и шест лева и десет
стотинки) за осъщественото процесуално представител пред въззивната
инстанция,
- сумата от 641.53 лв. (шестстотин четиридесет и един лева и
петдесет и три стотинки) допълнително за осъщественото процесуално
представител пред първоинстанциноното исково производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.
280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16