Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 01.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 13555 по описа за 2020 година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от Д.М.Л.
против „П.К.Б."ЕООД иск с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2069.34 лв., представляваща недължимо платена от ищцата в полза на
ответника възнаградителна лихва по Договор
за револвиращ заем от 15.08.2011г., поради нищожността на клаузата за
възнаградителна лихва, платена от ищцата без основание по образуваното срещу
нея изп.д.№ 2014856040060 по описа на ЧСИ Б.Б., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Претендират се и
разноските по делото.
Обстоятелства от които се твърди, че
произтича претендираното право:
В исковата молба се твърди, че между страните бил
сключен Договор за револвиращ заем от 15.08.2011г., по силата на който на
ищцата била отпусната в заем сумата от 2 250 лв. при годишен лихвен процент
97.87% и ГПР 139.57%, и общ размер на дължимата за връщане сума възлизащ на 9
205 лв. Платената от ищцата доброволно сума по договора била в размер на
2270лв., след което преустановила плащане на остатъка от начислените й
задължения. Поради неизпълнение от нейна страна, за събиране на сумата било
образувано арбитражно производство, като по осъдителния диспозитив на решението
по него бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано
изп.д.№ 2014856040060 по описа на ЧСИ Б.Б.. В хода на изпълнителното
производство била събрана от ищцата сумата в размер на 2069.34 лв., която счита
за недължимо платена, поради липсата на годно основание за това. В тази връзка
ищцата излага доводи за нищожност на клаузата за начисляване на възнаградителна
лихва по договора за заем, с оглед установения прекомерен размер по същата.
Предвид вида на договора на възмезден такъв, клаузата за лихвата се явява
съществен елемент от нещо, поради което нейната нищожност води до
недействителност на целия договор. Ищцата сочи, че с оглед нищожност на
договора, съгласно чл. 23 ЗПК дължи се възстановяване само на отпуснатата в
заем сума 2 250 лв., като счита същата за погасена с доброволно изплатената от
нея сума от 2 270 лв. Събраната от ответното дружество сума в по-голяма размер
счита за недължимо платена, поради което е възникнал правният интерес на ищцата
да иска нейното връщане.
По делото е
постъпил писмен отговор на исковата
молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявения иск по
допустимост и основание. В тази връзка оспорва по отношение на ответника да е
налице пасивна материално-правна легитимация да отговаря по предявения иск,
доколкото вземането му по договора е било прехвърлено с Договор за цесия от
08.08.2018г. на трето лице - „К.И.И." ЕАД. Излага доводи, че недопустимо е
разглеждането на правен между страните спор относно вземане, за което е
постановено влязло в сила арбитражно решение, доколкото същото се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правото - предмет на спора. По основателно на
иска излага доводи, че ищцата е изразила съгласие с размера на лихвата още към
момента на сключването на договора за заем и в този смисъл с установената в
него пазарна цена по възмездната престация. Оспорва размера на лихвата да
противоречи на добрите нрави според доводите на ищцата. Повторно съгласие на
ищца за поетото от нея задължение по договора за заем счита, че се съдържа и в
подписания от нея на 30.11.2012г. Анекс № 1 към договора, в който е бил
установен актуален погасителен план. Прави възражение за погасяване по давност
на вземането предмет на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли за
уважаването му, а ответникът оспорва иска и моли за отхвърлянето му. В
писмените бележки ответникът навежда възражение за недопустимост на
производството с оглед прехвърляне на задълженията на ищцата на К.И.И.БГ ЕАД с
Договор за прехвърляне на вземанията от 08.08.2018г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По възражението за недопустимост на производството, поради липса на пасивна
процесуално-правна легитимация на ответника:
Искът по чл. 55 от ЗЗД се предявява срещу страната, получила плащане на
сумата, която се претендира. В настоящия случай няма спор, че ответникът е
лицето, получило сумата от 2069.34 лв., по Договор за револвиращ заем от
15.08.2011г. по изп.д.№ 2014856040060 по описа на ЧСИ Б.Б.. Фактът, че в хода
на изпълнителното производство вземанията по процесния договор са прехвърлени в
полза на трето за делото лице, и видно от доказателствата по делото съдебният
изпълнител е започнал да превежда суми и в полза на това трето лице /л. 21 от
делото на СРС/, различни от
претендираните от ищеца, не е основание за прекратяване на производството.
Искът е предявен срещу процесуално-правно легитимирана страна, следователно е
допустим за разглеждане по същество.
Предявен е иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 пр.
1 от ЗЗД, за връщане на даденото по нищожна клауза /за размера на възнаградителната
лихва/ по договор за заем.
В
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
сключен договор за заем, че клаузата за неустойка е нищожна, че е заплатена
процесната сума в полза на ответника като възнаградителна лихва по договора.
В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите
факти, на които основава възраженията си – че е налице влязло в сила арбитражно
решение, с което ищцата е осъдена да заплати процесната сума, погасяване на
вземането по давност.
Видно от доказателствата по делото, за вземанията, дължими на основание Договор за револвиращ заем от
15.08.2011г., е налице влязло в сила на 07.02.2014г. арбитражно решение от
28.08.2013г. по арб. дело № 1864/2013г. на Арбитражен съд – СНЦ Арбитер
Юстициарум. С него ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от
10989.81лв. Съгласно непротиворечивите твърдения на страните /и мотивите на
арбитражното решение/ същата сума включва главница, неустойка и лихва, в т.ч.
възнаградителна.
С разпореждане от 07.02.2014г. на СГС, ТО, VI-а състав, е издаден изпълнителен лист въз основа на
арбитражното решение.
Не се спори, че по образуваното въз основа на издадения ИЛ,
изпълнително дело № 2014856040060 по описа на ЧСИ Б.Б., от ищцата е била събрана сума в размер на 2069.34 лв. и е била преведена в полза на ответника. От
доказателствата по делото се установява, че сумите, заплатени от ищцата по изп.
дело и преведени в полза на ответника, са в общ размер на 3050.59 /л.20 от
делото на СРС/ за периода 2014-2018г., но за разликата няма предявен иск.
Съгласно чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание
…е длъжен да го върне.
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55 ал. 1
пр. 1 от ЗЗД следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване както
даването на сумата от 2069.34 лв. –
преминаването й от патримониума на ищцата в патримониума на ответника, което
обстоятелство не се оспорва от ответника, така и липсата на основание за прехвърлянето на парични средства. В
процеса е спорно именно дали е налице или не основание за плащането.
В конкретния случай плащането е осъществено в
изпълнителното производство по изп.д.№ 2014856040060 по описа на ЧСИ Б.Б., а основанието за плащане се явява
влязлото в сила арбитражно решение от
28.08.2013г. по арб. дело № 1864/2013г. на Арбитражен съд – СНЦ Арбитер
Юстициарум. Именно въз основа на влязлото в сила решение на арбитражния съд,
след формална проверка за редовност на изпълнителното основание, от СГС е
издаден и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано посоченото изп.
дело. Следователно до отмяна на арбитражното решение по съответния ред /чл. 47
ал. 1 от ЗМТА/ или до прогласяването му за нищожно с влязло в сила решение
/чл. 47, ал. 2 ЗМТА/, е налице основание за
извършеното плащане.
Съгласно чл. 49 от ЗМТА, в случай, че държавният съд „с
влязло в сила решение“ отмени арбитражното решение, едва тогава то може
да бъде разгледано отново, като при част от основанията - по т. 1 и т. 2 от чл.
47 ал. 1 ЗМТА, компетентен да разгледа спора е държавният съд, а за друга част -
т. 3, 4 и 5 от чл. 47 ал. 1 ЗМТА, компетентността отново е на арбитражния съд,
но спорът се разглежда от други арбитри.
Съгласно чл. 51 от ЗМТА, окръжният съд, в района на
който е постоянния адрес или седалището на длъжника, издава по молба на
заинтересованата страна ИЛ въз основа на влязлото в сила арбитражно решение.
Съгласно чл. 405, ал. 5 от ГПК, въведен с § 5 от
ЗИДГПК, (обн. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. в сила от 28.01.2017 г.), съдът отказва
издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2
от ЗМТА решения. /Определение № 1213 от 7.04.2017 г. на САС по в. ч. гр. д. №
393/2017 г., Разпореждане № 324 от 5.04.2017 г. на ОС – София по ч. т. д. №
73/2017 г. , Варненски окръжен съд, разпореждане по частно търговско дело № 241
по описа за 2017 г./ Разпоредбата обаче е в сила след издаване на процесния ИЛ.
В конкретният случай не е налице отмяна на влязлото в
сила арбитражно решение, нито прогласяването му за нищожно, като наличието на изпълняемо
право е проверено при служебната проверка на СГС в производството по издаване
на ИЛ, поради което е налице основание за извършените по изп.д.№ 2014856040060
по описа на ЧСИ Б.Б. плащания.
Ищецът се домогва да постигне пререшаване на спора по
влязлото в сила арбитражно решение. Арбитражното решение обаче се ползва със сила
на пресъдено нещо. С постановяването на арбитражното решение е
закрепено със сила на пресъдено нещо, че сумата от 10989.81лв. по Договор за
револвиращ заем от 15.08.2011г. /вкл. главница, лихви и неустойка/ се дължи от
ищеца на ответника. До отпадането на СПН, е недопустимо държавният съд да се
произнася по вече решения правен спор и по фактите, за които е настъпила
преклузия в процеса пред арбитражния съд. В арбитражното производство е
установена действителността на договора за револвиращ заем от 15.08.2011г.,
поради което и ищцата е осъдена да заплати посочената сума на ответника. Всички
основания за нищожност на същия договор или на отделни негови клаузи, е
следвало да бъдат наведени в посоченото производство. Пропускът да бъдат
наведени своевременно води до процесуалната им преклузия. Страната следва да
търпи неблагоприятните последици от посоченото процесуално поведение /пропускът
си да оспори своевременно действителността на договорните клаузи/. Тя не може
да навежда преклудирани възражения в друг процес, който да служи за пререшаване
на спора, поради наличие на СПН на арбитражното решение. Поради това настоящият
съдебен състав в настоящото производство не може да разглежда по същество
възражения за нищожност на клаузи по Договора за револвиращ заем от 15.08.2011г.
/не може да се произнесе по възражението за нищожност на възнаградителната
лихва/.
Въз основа на горното съдът приема, че „даването“ на
сумата от 2069.34 лв. НЕ Е без основание, поради което исковата сума не подлежи
на връщане.
С оглед изводите на съда, не следва да се разглежда по
същество възражението за давност, направено от ответника.
Предвид изхода на делото, на ответника се следват
разноските по делото, а именно поисканото от ответника юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 200лв., на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.М.Л. ЕГН ********** с адрес *** против „П.К.Б." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2069.34
лв., представляваща недължимо
платена от ищцата в полза на ответника възнаградителна лихва по Договор за револвиращ заем от 15.08.2011г., поради
нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, платена от ищцата без
основание по образуваното срещу нея изп.д.№ 2014856040060 по описа на ЧСИ Б.Б.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, на основание 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.М.Л. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 200лв.
/двеста лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 8
от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се връчи на страните и да
се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: