Р Е Ш Е Н
И Е
№ 528 17.02.2020г. ГР. ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр.
състав в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6789 по
описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 38 против Д.Н.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с
чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и 153, ал. 1 от ЗЕ за признаване за установено в отношенията
помежду им, че ответникът дължи на ищеца сумата от 171.88 лв. /сто седемдесет и
един лева и осемдесет и соем стотинки/, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия, за периода 01.12.2016 – 30.04.2018г., касаеща
имот на ответника, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *,
ет. *, ап. *; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва, за периода 02.02.2017г. – 14.01.2019г., в размер на 18.66 лв.
/осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/; законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /15.01.2019г./, както и направените разноски в
производството по чл. 410 от ГПК в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
както и деловодни разноски по настоящото производство.
Ищецът твърди, че е енергийно предприятие, което притежава
лиценз за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. ***,
а ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“
№ *, вх. *,
ет. *, ап. *, като има качеството на *** на топлинна енергия. Твърди се да е
доставено количество топлинна енергия, представляваща разпределена топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, като се претендира и обезщетение за
забава , произтичащо от чл. 35, ал. 1 от Общите условия, изразяващо се в
законната лихва от деня на забавата. Твърди се, че топлинната енергия е
доставена и разпределена в пълно съответствие с подзаконовите нормативни
актове, както и че в Районен съд – гр. Пловдив е било образувано заповедно
производство срещу ответника и издадена заповед за изпълнение, връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че били дадени указания на заявителя да
предяви установеителен иск за вземането си, какъвто е предявен за главница,
лихви и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения
представител на ответника адв. И.С., с който изразява становище за
неоснователност на исковете. Излагат се възражения, че от доказателствата
приложени към исковата молба не се установява собствеността на недвижимия имот
и качеството на потребител на ответника.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищеца нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, нот.д. № ***на ***,
***с район на действие Районен съд – гр. Пловдив, ответникът се легитимира като
собственик на апартамент № *, ет. *, вх. * на жилищен блок, находящ се в гр. *, ул. „***“
№ *, с площ
от 59.95 кв.м. Този документ не е
оспорен от ответника и предвид официалния му характер, съдът намира за
безспорно установен и правнорелевантния факт, че ответникът е собственик на
процесния апартамент, за който е начислена топлинна енергия.
Видно от препис – извлечение от сметка, по партида на
ответника е начислена главница в размер на 171.88 лв. за периода 01.12.2016г.
до 30.04.2018г. и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва, за периода 02.02.2017г. – 14.01.2019г., в размер на 18.66 лв.
За събиране на така посочените в извлечението суми е образувано ч.гр.д. №
598/2019г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XIV гр. с-в. и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като освен
горните суми е разпоредено длъжникът да заплати и претендираната законна лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
15.01.2019г. до окончателното и
погасяване, както и разноски по делото общо в размер на 75 лв., от които 25 лв.
– държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, която е била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, дадени са били указания за предявяване на иск, какъвто е
предявен в месечен срок.
От заключението на вещото лице *** се установява, че за
процесния период абонатната станция, обслужваща процесната сграда в режим на
етажна собственост е функционирала, като топломерите в абонатната станция са
били отчитани ежемесечно. В имота на
ответника всички отоплителни тела са отсъединени, като има монтиран 1 бр.
водомери за топла вода, като техните показания са били отчитани сезонно.
Посочва се, че през имота не преминава щранг-лира. Според вещото лице начина на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещо
лице ***, дължимата сума за топлинна енегрия, отдадена от сградната инсталация
за процесния период е 171.88 лв., а обезщетението за забава върху главницата за
топлинна енергия е 18.66 лв. В таблицата
от заключението са отразени по месеци дължимите суми, като при определянето им
са взети предвид показанията от съдебно-техническата експертиза, издадените
фактури и счетоводна справка за процесния период с отразени номера на
фактурите.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
По делото са представени Общите условия на дружеството, за
които се установява да са публикувани в един централен и в един местен
ежедневник и са влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им, освен
това същите са били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 69, ал. 1 от Общите условия
те влизат в сила без да бъдат писмено приети от купувачите. Не се твърди от
ответника да е упражнил правото си по чл. 69, ал. 1 от тези общи условия,
съгласно които в срок от 30 дни след влизането им в сила купувачът, който не е
съгласен с тях да внесе заявление, в което да предложи нови условия. Ето защо
съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните
общи условия за продажба на топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД. Разпоредбата на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ дава общо определение, според
което по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, а според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички съсобственици и титуляри
на вещно право на ползване на сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена на топлинната енергия. Не е
необходимо сключване на индивидуални договори с всеки потребител на топлинна
енергия, съгласно чл. 150 от ЗЕ, който гласи, че продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребителя на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Правоотношението между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на самия
нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права
и задължения. Видно от представения по делото нотариален акт, ответникът се
легитимира като собственик на недвижим имот, присъединен към абонатната
станция, намираща се в гр. ***, ул. "***" * от сграда в режим на
етажна собственост, и е установено, че общите условия са оповестени по
съответния ред, от което следва, че лицето има качеството на потребител на
топлинна енергия.
Сградната инсталация
е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ, която гласи, че потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните
имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и други фактори, като всички съсобственици участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация /обща част/ топлинна
енергия, без оглед на това каква част се използва за отопляване на собствения
имот и каква температура е постигната в имота на потребителя.
От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети пред съда се установява, че начислените
на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания и при ползване на подадената информация от фирмата за
топлинно счетоводство. Съдът възприема изготвените заключения като обективни,
последователни и изготвени с необходимите знания и опит в съответната област,
както и обосновани.
На основание горезиложените мотиви съдът счита, че
предявеният от ищеца иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
в полза на ищеца ще се присъдят направените от него разноски пред заповедния
съд от 75 лв. и пред исковия съд в размер на 795 лева.
На основание гореизложеното, Пловдивски районен съд, I
гр.с-в,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.
415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията между ищеца „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 38 и ответника Д.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 171.88 лв. /сто седемдесет и един
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия, за периода 01.12.2016 – 30.04.2018г., обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва, за периода 02.02.2017г. –
14.01.2019г., в размер на 18.66 лв. /осемнадесет лева и шестдесет и шест
стотинки/; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2019г.
до окончателното й погасяване, за които е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №
598/2019г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XIV гр. с-в.
ОСЪЖДА Д.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК: 115016602със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 38 разноски по заповедното
производство в размер на 75 лв., както и 795 лв. по исковото производство.
На особения представител адв. И.С. да се издаде РКО за
сумата от 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в друседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.