№ 69
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20201001002202 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 26.05.2020 г., допълнена с жалба от 3.06.2020 г., на
ответника И. В. Й. срещу решението от 9.03.2020 г. по т. д. № 164/2018 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца „Юробанк България” АД:
на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следните суми, дължими по договор за кредит № HL-
37143/19.06.2008 г.: 1) сумата 35 558 швейцарски франка, представляваща част от общо
дължимата сума 57 373,75 швейцарски франка – главница, ведно със законната лихва от
26.09.2018 г. до изплащането, 2) сумата 219,11 швейцарски франка, представляваща част от
общо дължимата сума 963,92 швейцарски франка – за такси, 3) 57,79 швейцарски франка,
представляваща част от общо дължимата сума 170,89 швейцарски франка – за застраховки,
4) сумата 590,55 лв. – за нотариални такси,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски в размер на: 2 889,08 лв. – за адвокатско
възнаграждение, 500 лв. – разноски за съдебна експертиза и 2 372,10 лв. – разноски за
особените представители на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК.
В жалбите, подадени от всеки от двамата особени представители на ответника, се твърди, че
при разглеждане на делото БОС е допуснал съществени процесуални нарушения като е разгледал
предявените искове при нередовност на исковата молба, в която липсвала конкретизация от кои
вноски с какъв падеж е формирана главницата, което било от значение и за направеното
възражение за погасяване по давност на вземането, както и за организиране на защитата. Не било
1
уточнено и основанието и вида на претендираните такси и застрахователни вноски, нито от кой
застрахователен договор произтичали. Твърди се и, че в нарушение на процесуалните правила
съдът не се е произнесъл по искането в отговора на исковата молба, подаден от адв. С., за
назначаване на съдебно-графологична експертиза във връзка с оспорената автентичност на част от
представените от ищеца писмени доказателства. Процесуално нарушение било допуснато и с това,
че не е уважено искането за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
направено в молба преди заседанието на 4.11.2019 г. Сочи се, че неправилно и необосновано съдът
е приел за дължими от ответника претендираните суми. Твърди се, че не е доказано уведомяването
на ответника за т.нар. обратна цесия, поради което ищецът не се легитимирал за кредитор, а такъв
се явявал „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Такова уведомяване не можело да се приеме за
извършено и с връчването на исковата молба, тъй като тя не била връчена на ответника, а на
особен представител. По същата причина и в противоречие с т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. на ВКС
съдът е приел, че волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита е съобщено на длъжника с настоящата искова молба, а представената нотариална покана
също не била връчена на ответника. Твърди се, че клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора била
неравноправна, а неправилно съдът отхвърлил останалата част от възражението за
неравноправност на клаузите по договора за кредит в чужда валута по курса на лева, които не
отговаряли на изискванията за яснота и разбираемост, като не се установявало банката да е
предоставила на ответника преди сключване на договора цялата относима информация, която би
му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите
му задължения. Поддържа се, че не било отчетено, че кредитът не бил усвоен в швейцарски
франкове, а в лева. Неправилно било отхвърлено и възражението за нищожност поради
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави на представените допълнителни
споразумения, с които било уговорено капитализиране на лихвите към главницата, което довело до
значително увеличаване на главницата по дълга и до недопустим анатоцизъм. Сочи се, че
неправилно е приета дължимост на претендираните нотариални такси за връчване на уведомление
за цесията и за предсрочната изискуемост, което не произтичало от договора, а и не било доказано
действителното извършване от ищеца на тези разходи. Твърди се и, че неправилно е отхвърлено и
възражението за погасителна давност, при положение, че самият ищец твърди преустановяване на
плащанията на погасителните вноски през 2011 г., от когато до подаване на исковата молба на
26.09.2018 г. е изтекъл срок, надхвърлящ тези по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. Сочи се, че ищецът не е
представил подписани приложение № 1 към договора за усвояване на кредита и приложение № 2
за погасителния план.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
предявените искове.
Въззиваемата страна „Юробанк България” АД – ищец по исковете – в двата писмени отговора
на процесуалния си представител оспорва жалбите като неоснователни и моли съда да ги остави
без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Юробанк България” АД с искова молба от
26.09.2018 г., подадена по пощата на 25.09.2018 г., уточнена с молби от 15.09.2020 г. и 21.12.2020
г., с която срещу И. В. Й. са били предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане
на следните суми по договор за кредит № HL-37143/19.06.2008 г. към него: 1) сумата 35 558
швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата сума 57 373,75 швейцарски
франка – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, 2)
сумата 219,11 швейцарски франка, представляваща такси за управление за периода 2.10.2015 г.
– 2.09.2016 г., както и такса за администриране на просрочен кредит, 3) сумата 57,79 швейцарски
франка, представляваща част от общо дължимата сума 170,89 швейцарски франка – за
застраховки, и 4) сумата 590,55 лв. – за нотариални такси. В исковата молба се твърди, че по
силата на сключения договор от 19.06.2008 г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 63 500 лв. /53 281 франка/, който ответникът се
задължил да върне, заедно с уговорените лихви и такси, в срок от 420 месеца съгласно
погасителния план. По силата на уговорка в чл. 27 от договора ищецът прехвърлил вземанията си
на дружество от групата му – на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с договор за цесия от 5.09.2008
г., но впоследствие ищецът придобил вземанията по силата на обратна цесия по договор от
23.12.2016 г. Към 19.01.2018 г. ответникът бил в трайно просрочие на дължимите месечни вноски
в размер на 29 160,33 евро, като първата просрочена вноска била с падеж 2.08.2012 г., поради което
банката обявила целия кредит за предсрочно изискуем, за което на ответника била изпратена
нотариална покана, като датата на предсрочната изискуемост била 11.04.2018 г. Твърди се, че
банката била заплатила нотариални такси във връзка с нотариалните покани за уведомленията за
прехвърляне на вземанията и за обявяване на предсрочната изискуемост, както и за подновяване на
договорната ипотека. Твърди се и, че за периода 1.08.2016 г. – 7.06.2018 г. банката била сключвала
договори за застраховка на ипотекирания имот, разходите за което били дължими от
кредитополучателя. В уточняващи молби от 15.09.2020 г. и 21.12.2020 г. ищецът е конкретизирал
претендираните суми, вкл. относно пълните и частични размери на претенциите, като е приложил
и извлечение с дължими суми по месеци.
По делото е представен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL-37143/19.06.2008
г., с който „Юробанк И Еж Джи България” АД е отпуснала на кредитополучателя И. В. Й. кредит в
размер на равностойността на швейцарски франкове на 63 600 лв. по курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: 1)
равностойността на 19 000 лв. за покупка на следните недвижими имоти – апартамент № 4,
находящ се в гр. ***, ул. „***“, ет. партерен, с кадастрален идентификатор 04279.601.186.1.4 в
сграда, заедно с принадлежащото му мазе № 13, както и гараж № 3 с идентификатор
04279.601.186.1.32, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху УПИ ІХ-8884, кв. 3 по плана на ІV микрорайон на гр. Благоевград; 2)
равностойността на 44 500 лв. – за други разплащания. Според чл. 2, ал. 3 усвоеният кредит в
швейцарски франкове се превалутира служебно от банката по търговския курс „купува“ на банката
в деня на усвояването, като се превежда по откритата сметка на кредитополучателя в съответната
валута, като за превалутирането не се дължи такса на банката. В чл. 3 страните са уговорили
следните размери на лихви по кредита към датата на сключването му: 1) годишна възнаградителна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от 1,15
%, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 4,5 %; 2) при просрочие, както и
3
при предсрочна изискуемост на кредита се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 %. Според чл. 3, ал. 5 действащият БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която е в сила чрез обявяване на
видно място в банковите салони. Според чл. 4 кредитополучателят дължи и следните такси: 1)
такса за управление – 1,5 % върху размера на разрешения кредит, еднократно платима при
усвояване на кредита; 2) комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на
падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в размер на 0,03 % върху размера на
непогасената главница по кредита; 3) административна такса от 20 лв. – еднократно дължима при
подаване на документите за кредит. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита заедно с
дължимите лихви и такси при условията на договора, като крайният срок за ползване и погасяване
на кредита е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, удостоверена чрез подписване
на приложение № 1 – чл. 5. Според чл. 6, ал. 1 кредитът следва да се погаси на месечни вноски
съгласно погасителен план по приложение № 2 към договора. Уговорено е в чл. 13, че за
обезпечаване на вземанията на банката следва да се учреди от кредитополучателя договорна
ипотека върху недвижимите имоти, за закупуването на които е предоставен кредитът, като за
сметка на кредитополучателят са всички такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване
на ипотеката. Според чл. 14 кредитополучателят се задължава да направи застраховка на
предоставения като обезпечение имот в полза на банката и да я подновява всяка година до
окончателното издължаване на кредита, като дава съгласието си и упълномощава банката да
застрахова имота от негово име, както и да подновява застраховката и да заплаща от негово име
необходимата премия, като събира необходимите средства служебно от сметките на
кредитополучателя. Според чл. 14, ал. 4 когато към датата на плащане на съответната
застрахователна премия по сметките на кредитополучателя в банката не е осигурена необходимата
сума за плащането й, банката има право да преведе дължимата сума за плащане на съответната
застрахователна премия, като със същата сума увеличи задължението на кредитополучателя по
договора. Според чл. 18, ал. 1 при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение от на което и да е задължение по договора банката може да направи кредита изцяло
или частично предсрочно изискуем, а според чл. 18, ал. 2 при неиздължаване на три
последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Според чл.
22, ал. 1 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната
на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев
може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и, че е съгласен да поеме всички вреди /вкл. пропуснати ползи/, произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Според
чл. 26 кредитополучателят, който е променил посочения адрес за кореспонденция, е длъжен да
уведоми банката за промяната, като в противен случай всички съобщения, изпратени на
първоначално посочения адрес, се считат за точно и валидно изпратени, а в договора е посочен
следният адрес на ответника – гр. ***, ул. „***“ № *. Според чл. 27 във всеки един момент от
действие на договора банката има право да прехвърли вземанията си по договора на дружества или
институции от групата й, вкл. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, което прехвърляне не променя
банковата сметка, по която кредитополучателят погасява кредита.
4
Страните са удостоверили в двустранно подписаното приложение № 1, че кредитът е усвоен на
1.07.2008 г., като е усвоена сума в размер на 53 281 швейцарски франка, при курс „купува“ на
банката от 1,1918 лв. за 1 франк. Във връзка с усвояването от ответника е била подадена и молба
до банката, с която желае да му бъде продадена сумата 53 280,75 CHF, чрез превод от валутна
сметка в левова сметка в банката с посочени номера /л. 196 от делото на БОС/.
С нотариален акт № 67/20.06.2008 г., том ІІ, рег. № 1997, нот. д. № 248/2008 г. на нотариус Д.
А., с рег. № ***, продавачът „К.“ ЕООД е продал на ответника И. В. Й. следните недвижими имоти
в сграда с идентификатор 04279.601.186.1, построена в груб строеж със степен на завършеност 63
%, с административен адрес гр. ***, ул. „***“: 1) апартамент № 4 с площ 55,62 кв. м. с
идентификатор 04279.601.186.1.4, находящ се в партерния етаж, заедно с принадлежащото му мазе
№ 13 с площ от 3,80 кв. м.; 2) гараж № 3 с идентификатор 04279.601.186.1.32; 3) апартамент № 3
с площ от 44 кв. м., находящ се в партерния етаж. Посочено е, че общата продажна цена на
първите два обекта е 19 000 лв. без ДДС, която ще се заплати от купувача след отпускане на
банков кредит от „Юробанк И Еж Джи България” АД след вписване на първа по реда ипотека в
полза на банката. За третия обект /апартамент № 3/ е посочено, че е с цена 12 000 лв. без ДДС,
която сума е заплатена от купувача преди деня на сключване на договора.
С нотариален акт № 70/23.06.2008 г., том ІІ, рег. № 2043, нот. д. № 251/2008 г. на нотариус Д.
А., с рег. № ***, е била учредена уговорената в договора за кредит ипотека в полза на банката
върху недвижимите имоти, собственост на ответника И. В. Й., за които е бил предоставен кредитът
– апартамент № 4 и гараж № 3.
С договор за цесия от 5.09.2008 г., изменен с анекс от 7.08.2018 г., ищецът е прехвърлил на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземанията си по редица договори за банков кредит, описани в
приложения № 1 и № 2, измежду които и вземанията по процесния договор № HL-
37143/19.06.2008 г., сключен с ответника И. Й..
С допълнително споразумение от 30.06.2009 г., сключено между ответника и „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, страните са констатирали, че към датата на сключването му задълженията на
ответника по процесния договор за кредит са в размер на 54 666,63 швейцарски франкове, от
които: 120,81 CHF – просрочена главница, 1 261,82 CHF – просрочена лихва, 52 930,48 CHF –
редовна главница, 306,63 CHF – редовна лихва и 47,69 CHF – просрочени такси. Уговорено е, че
сборът от просрочената главница и просрочената лихва да бъде преоформена чрез натрупване към
редовната главница, като по общия дълг кредитополучателят има право да ползва 12-месечен
период на облекчено погасяване, през който да погасява кредита на равни месечни погасителни
вноски, определени в двустранно подписан погасителен план, а след този период кредитът се
погасява на равни месечни анюитетни вноски в размера според погасителния план – т. V. Според т.
VІ в случай, че в рамките на уговорения в т. V период на облекчено погасяване на кредита,
кредитополучателят не заплати две дължими месечни вноски, същият губи правото да ползва
облекчението по т. V, като кредиторът едностранно променя условията на погасяване на общия
дълг, вкл. подготвя нов погасителен план, с който определя размера на дължимите месечни
вноски. В споразумението е посочен нов адрес за кореспондеция на ответника – гр. ***, ул. „***“
№ 20.
5
С допълнително споразумение от 29.04.2010 г., сключено между ответника и „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, страните са констатирали, че към датата на сключването му задълженията на
ответника по процесния договор за кредит са в размер на 56 670,18 швейцарски франка, от които:
2 257,03 CHF – просрочена лихва, 53 980 CHF – редовна главница, 300,19 CHF – редовна лихва и
133,06 CHF – просрочени такси. Уговорено е, че кредитополучателят се задължава да внесе
еднократно сума в размер на 133 CHF, което е условие за влизане в сила на споразумението.
Според т. ІV сумата, представляваща разликата между погасената сума по т. ІІІ и просрочената
лихва да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница, като по общия дълг
кредитополучателят има право да ползва 12-месечен период на облекчено погасяване, през който
да погасява кредита на равни месечни погасителни вноски, определени в двустранно подписан
погасителен план, през който общият дълг ще се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на
2,84 % – т. V. Според т. VІ след този период кредитът ще се погасява на равни месечни анюитетни
вноски в размера според погасителния план, като непогасения остатък от главницата ще се
олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП плюс
договорна надбавка от 0,37 %. Според т. VІІ в случай, че в рамките на уговорения в т. V период на
облекчено погасяване на кредита, кредитополучателят не заплати две поредни дължими месечни
вноски, същият губи правото да ползва облекчението по т. V, като кредиторът едностранно
променя условията на погасяване на общия дълг, вкл. подготвя нов погасителен план, с който
определя размера на дължимите месечни вноски съгласно условията по т. VІ.
С молба с вх. № 510-0388/8.07.2011 г. ответникът е поискал да бъде реструктруктуриран
процесния ипотечен кредит, като се намали текущата месечна погасителна вноска до 200 CHF за
период от 12 месеца, а преди влизане в сила на промяната ще бъде извършено плащане на част от
просрочената сума в размер на 110 CHF. На стр. 1 от молбата е посочено, че е подадена от И. И. Д.
– като пълномощник. Към молбата е приложено пълномощно от 28.06.2011 г., с което ответникът е
упълномощил И. И. Д. да го представлява пред „Юробанк И Еж Джи България” АД с правото да
предоговори условията за погасяване на процесния кредит. Пълномощното е с нотариално заверен
подпис от консулската служба в Посолството на РБ във Великобритания /л. 200 – 201 от делото на
БОС/.
С допълнително споразумение от 13.07.2011 г., сключено между ответника и „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, страните са констатирали, че към датата на сключването му задълженията на
ответника по процесния договор за кредит са в размер на 56 670,18 швейцарски франка, от които:
69,12 CHF – просрочена главница, 753,69 CHF – просрочена лихва, 78,78 CHF – просрочена такса
и 56 299,24 CHF – редовна главница. Според чл. 3 просрочените главница, лихви и такси се
преоформят чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. Според чл. 4 кредитополучателят има право да ползва 12-
месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който да погасява кредита на равни
месечни погасителни вноски от по 200 CHF, определени в двустранно подписан погасителен план,
през който общият дълг ще се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 4,20 %. След този
период върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на обекчено погасяване
лихва – чл. 5. Според чл. 6 след изтичане на този период кредитът ще се погасява на равни
месечни анюитетни вноски в размера според погасителния план, като непогасения остатък от
главницата ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата
дата БЛП плюс договорна надбавка от 0,72 %. Според чл. 7 плащането на падеж на всяка от
6
вноските през периода на облекчено погасяване е задължително условие за начисляването на
намалената фиксирана лихва върху дълга, като в случай, че в рамките на този период
кредитополучателят не заплати изцяло или частично две поредни дължими месечни вноски,
същият губи правото да ползва облекчението, а кредиторът едностранно променя условията на
погасяване на общия дълг, вкл. подготвя нов погасителен план, с който определя размера на
дължимите месечни вноски съгласно условията по чл. 6.
Във въззивното производство е изслушано и прието заключение от 28.09.2020 г. на съдебно-
графологична експертиза, извършена от вещото лице М. М.. Според същото подписите за
кредитополучател в процесния договор за кредит от 19.06.2008 г., приложение № 1 към него, както
и в допълнителните споразумения от 30.06.2009 г. и 29.04.2010 г. са положени от ответника И. В.
Й.. Според вещото лице подписът за кредитополучател в допълнителното споразумение от
13.07.2011 г. е копие на подпис, който не е положен от ответника. В съдебното заседание на
12.10.2020 г. вещото лице е допълнило, че на изследване не му е бил представен оригиналът на
споразумението от 13.07.2011 г., поради което е извършил изследването на база копието на
същото, а заключението за неавтентичност е на база установените различия в признаците с
подписите по сравнителните образци, а не въз основа на липсата на оригинала.
С договор от 23.12.2016 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията
си по редица договори за банков кредит, описани в приложения № 1 – 12, измежду които и
вземанията по процесния договор № HL-37143/19.06.2008 г., сключен с ответника И. Й..
Представена е нотариална покана с рег. № 2635/10.11.2017 г. на нотариус В. Т., с рег. № ***,
съдържаща изявления на представляващите „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД до ответника И. Й. относно уведомяването на последния за договорите за цесия от
5.09.2008 г. и 23.12.2016 г., като поканата е адресирана до адрес – гр. ***, ул. „***“ № *.
Нотариусът е удостоверил връчване на поканата на 28.12.2017 г. по реда на чл. 47 ГПК чрез
залепване на уведомление на 11.12.2017 г. Към поканата е приложена разписка от 28.12.2017 г., в
която е удостоверено от връчителя, че адресът е бил посетен на 13.11.2017 г. от 9:30 ч., на
21.11.2017 г. от 12:00 ч., 2.12.2017 г. от 15:00 ч. и 11.12.2017 г. от 17:50 ч., като адресатът не е
открит, като на позвъняване никой не отваря, а по сведение на живущ в блока ответникът е живял
на първия етаж, но отдавна не го е виждал. Подписите в поканата са и нотариално заверени на
2.11.2017 г. от нотариус В. М., с рег. № ***.
Представена е нотариална покана с рег. № 590/26.02.2018 г. на нотариус В. Т., с рег. № ***,
съдържаща изявления на упълномощен представител на „Юробанк България” АД до ответника И.
Й. за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор, поради
неизпълнение на последния, изразяващо се в трайно неплащане на месечни погасителни вноски,
които към 19.01.2018 г. са в общ размер на 29 160,33 CHF, включващи 65 вноски за главница,
считано от 2.09.2012 г., и 67 вноски за лихва, считано от 2.07.2012 г. Посочено е, че общият
изискуем дълг възлиза на 83 702,77 CHF, от които: 57 373,75 CHF – главница, 25 211,38 CHF –
лихви и 1 117,64 CHF и 126 лв. – такси. Поканата е адресирана до адрес – гр. ***, ул. „***“ № *.
Нотариусът е удостоверил връчване на поканата на 11.04.2018 г. по реда на чл. 47 ГПК чрез
залепване на уведомление на 27.03.2018 г. Подписът в поканата на представителя на банката е и
нотариално заверен на 22.01.2018 г. от нотариус И. Н., с рег. № ***.
7
Представени са и сметка № 18883/10.11.2017 г. за начислени от нотариус В. Т. в тежест на
„Юробанк България“ АД нотариални такси в размер на 78 лв. с ДДС, които са заплатени с
преводно нареждане от 16.11.2017 г.; сметка № 19525/26.02.2018 г. за начислени от нотариус В. Т.
в тежест на „Юробанк България“ АД нотариални такси в размер на 78 лв. с ДДС, които са
заплатени с преводно нареждане от 1.03.2018 г.; сметка № 66432/3.11.2017 г. за начислени от
нотариус В. М. в тежест на „Юробанк България“ АД нотариални такси в размер на 48 лв. с ДДС,
които са заплатени с преводно нареждане от 8.11.2017 г.; сметка № 67333/22.01.2018 г. за
начислени от нотариус В. М. в тежест на „Юробанк България“ АД нотариални такси в размер на 24
лв. с ДДС за заверка на подпис в нот. покана до И. Й., които са заплатени с преводно нареждане от
24.01.2018 г.; платежно нареждане от 11.06.2018 г. за заплатени от ответника по сметка на
нотариус Д. А. сума от 362,55 лв. – такса за подновяване на ипотека за И. Й..
Представени са и банкови бордера от 1.07.2008 г., 30.06.2009 г., 29.04.2010 г., 1.05.2011 г.,
13.07.2011 г. и 2.08.2012 г., както и погасителен план от 4.09.2012 г., носещ подписи само на
представители на банката /л. 129 – 141/.
Във въззивното производство на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК са приети и следните писмени
доказателства: 1) застрахователна полица № 11029033670/8.06.2011 г. за застраховка „Пожар и
други опасности“, сключена между ищеца и „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД; 2) застрахователна
полица № 11029038955/28.06.2012 г. за застраховка „Пожар и други опасности“, сключена между
ищеца и „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД; 3) застрахователна полица №
0810160316005325/21.06.2016 г. за застраховка домашно имущество, сключена между ищеца и
„Дженерали застраховане“ АД; 4) застрахователна полица № 0810160316009111/28.10.2016 г. за
застраховка домашно имущество, сключена между ищеца и „Дженерали застраховане“ АД; 5)
застрахователна полица № 0810170316002323/15.06.2017 г. за застраховка домашно имущество,
сключена между ищеца и „Дженерали застраховане“ АД; 6) застрахователна полица №
0810170316004312/20.10.2017 г. за застраховка домашно имущество, сключена между ищеца и
„Дженерали застраховане“ АД; 7) застрахователна полица № 0810180316002168/25.05.2018 г. за
застраховка домашно имущество, сключена между ищеца и „Дженерали застраховане“ АД; 8)
застрахователна полица № 0810180316003938/27.09.2018 г. за застраховка домашно имущество,
сключена между ищеца и „Дженерали застраховане“ АД; 9) застрахователна полица №
0810190855003893/20.05.2019 г. за застраховка домашно имущество, сключена между ищеца и
„Дженерали застраховане“ АД; и 10) застрахователна полица № 0810190855006029/18.09.2019 г. за
застраховка домашно имущество, сключена между ищеца и „Дженерали застраховане“ АД.
В първоинстанционното и въззивното производство са приети заключения на съдебно-
счетоводни експертизи, изготвени от вещите лица Р. В. и П. Д.. Установено е, че по процесния
банков кредит от страна на банката и цесионера са били начислявани следните лихви:
Начална датаБЛП – %Надбавка – %Възнаградителна лихва – %Наказателна лихва – %
1.07.2008 г. 4,51,155,6515,65
1.08.2008 г. 51,156,1516,15
16.10.2008 г. 61,157,1517,15
1.05.2010 г. 002,8412,84
1.05.2011 г. 7,200,377,5717,57
2.08.2011 г. 004,2014,20
2.08.2012 г. 7,200,727,9217,92
1.10.2012 г. 6,950.727,6717,67
8
Според заключението от 21.10.2019 г. сумата по кредита е усвоена на 1.07.2008 г., когато по
откритата на името на ответника в ищцовата банка сметка с IBAN – ********** e постъпила сума
в размер на 53 281 швейцарски франка с основание – усвояване на кредит. Тази сума към датата на
усвояване е била равна на 63 500 лв. по курс „купува“ на банката в размер на 1,1918 лв. за 1 франк.
Според това заключение с допълнителните споразумения от 30.06.2009 г., 29.04.2010 г. и
13.07.2011 г. общите капитализирани към главницата суми са в размер на 4 344,14 CHF, от които:
4 261,80 CHF – възнаградителна лихва, 3,63 CHF – наказателна лихва и 78,71 CHF – такси, като без
тези суми размерът на главницата по кредита би била 53 029,61 CHF, а само без капитализация на
лихвите – 53 108,32 CHF. Установено е и, че за периода след сключване на договора банката е
извършвала едностранни промени за таксата за администриране на кредита, като са начислени в
по-голям размер суми от 39,05 CHF в сравнение с тези по тарифата, действала към датата на
сключване на договора. Според същото заключение в счетоводството на банката са начислени като
задължения на ответника и следните суми:
дата на начисляванеоснованиеостатък
сумаплатена сумадата на плащане
118.07.2012имущ. застраховка61,1324,881.01.201336,25
211.06.2013имущ. застраховка27,16 63,41
322.05.2014имущ. застраховка26,76 90,17
413.07.2015имущ. застраховка22,93 113,10
501.08.2016имущ. застраховка12,95 126,05
610.11.2016имущ. застраховка5,63 131,68
726.06.2017имущ. застраховка15,98 147,66
830.10.2017имущ. застраховка6,06 153.72
907.06.2018имущ. застраховка17,17 170,89
общо:195,7724,88 170,89
дата на начисляванеоснованиесума в левадокумент
1. 08.11.2017нотариална такса48плат.нар. и ф-ра 66432/03.11,17
2. 16.11.2017нотариална такса78плат.нар. и ф-ра 18883/10.11.17
3. 24.01.2018нотариална такса24плат.нар. и ф-ра 67333/22.01.18
4. 01.03.2018нотариална такса78плат. нар. и ф-ра 19525/26.02.18
5. 10.06.2018нотариална такса362,55плат. нареждане
общо590,55
В заключението от 4.12.2020 г. на ССЕ след проследяване на плащанията по процесния договор
са направени изчисления на непогасените суми по отделни пера в три варианта – според
първоначалния погасителен план и при първоначалната лихва и такси по договора от 19.06.2008 г.,
според погасителните планове след приложените от банката промени на лихвата и таксите за
управление, и според погасителните планове, прилагани след сключените допълнителни
споразумения за капитализиране на просрочените лихви и главница. Изчисленията са отразени в
табличен вид, като ще бъдат коментирани по-долу. Последното отразено плащане от ответника е
извършено на дата 31.01.2013 г. в размер на 248,21 CHF.
9
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
По предмета на делото и допустимостта на обжалваното решение
Предмет на настоящото исково производство са предявени от ищеца „Юробанк България” АД
срещу ответника И. В. Й. осъдителни искове за неизпълнени парични задължения, произтичащи от
процесния договор за кредит № HL-37143/19.06.2008 г. и допълнителните споразумения към него.
Според първоначалната искова молба се претендират следните суми: 1) сумата 35 558
швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата сума 57 373,75 швейцарски
франка – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, 2)
сумата 219,11 швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата сума 963,92
швейцарски франка – за такси, 3) сумата 57,79 швейцарски франка, представляваща част от
общо дължимата сума 170,89 швейцарски франка – за застраховки, и 4) сумата 590,55 лв. – за
нотариални такси.
С определение от 30.07.2020 г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение, като е
указал на ищеца да уточни съобразно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствената част по конкретни
въпроси, основните от които са свързани с индивидуализиране на частичните искови претенции по
отделни пера и помесечно, като се посочи размер на цялата сума и частта от нея, която се
претендира по настоящото дело, както и да се уточни правопораждащото основание. Указанията
са редовно връчени на ищеца на 10.09.2020 г., като допълнителен 7-дневен срок за изпълнението
им е даден и в съдебното заседание на 14.12.2020 г. В изпълнение на тези указания ищецът е
депозирал уточняващи молби от 15.09.2020 г. и 21.12.2020 г.
Въззивният съд намира, че с молбата от 21.12.2020 г. указанията относно иска за главница са
изпълнени. От това уточнение става ясно, че претендираната главница от 35 558 CHF включва: 1)
сумата 2 757,58 CHF, представляваща пълният размер на неплатени падежирали месечни вноски с
падежи за периода 2.09.2013 – 2.04.2018 г., с посочени размери; и 2) сумата 32 800,42 CHF,
представляваща част от предсрочно изискуема главница, обхващаща останалите вноски с падежи
след 2.04.2018 г., чийто общ размер е 54 616,17 CHF (57 373,75 минус 2 757,58).
Претенцията за такси по договора в размер на 219,11 CHF също е уточнена в молбата от
21.12.2020 г. Посочено е, че тя обхваща: 1) сумата 199,91 CHF – месечните такси за управление с
падежи от 2.10.2015 г. до 2.09.2016 г. с посочени размери, и 2) сумата 19,30 CHF – такса за
администриране на просрочен жилищен кредит. Сборът от тези суми прави 219,21 CHF, което
надвишава с 0,10 CHF размера на предявената претенция. Доколкото във въззивната инстанция не
е допустимо да се увеличава размера на иска, то следва да се приеме, че последната по ред
посочена такса от 19,30 CHF всъщност е предявена за сумата 19,20 CHF, с което общият размер на
претенцията ще е съобразен с първоначално предявения – 219,11 CHF. От молбата от 21.12.2020 г.
следва, че ищецът изоставя твърдението си, че тази претенция е предявена като частична – 219,11
10
CHF, представляваща част от общо дължимата сума 963,92 CHF. Доколкото това е сторено в
процедура по чл. 129 ГПК, то е допустимо, след като не надхвърля предмета на първоначално
предявения иск и е в рамките на неговия първоначален размер. Ето защо следва да се приеме, че не
се касае до частичен иск, а до иск за пълния размер на посочените индивидуализирани такси за
посочения период.
Искът за сумата 590,55 лв. за нотариални такси е предявен като пълен, а не като частичен. В
молбата от 15.09.2020 г. тези нотариални такси са конкретизирани както следва: 1) 362,55 лв. – за
такси за подновяване на ипотеката, заплатени на нотариуса на 11.06.2018 г., и 2) 228 лв. – за такси
за изпратените до ответника нотариални покани за прехвърляне на вземанията и за обявената
предсрочна изискуемост.
Като частичен е предявен искът за сумата 57,79 CHF, представляваща част от общо дължимата
сума 170,89 CHF, като в исковата молба е посочено, че тя касае разходи за застрахователни
премии. В определението си от 30.07.2020 г. въззивният съд е указал на ищеца да посочи дали
сумата включва пълния размер на еднократно дължими разходи за застраховка или включва части
от различни разходи за застраховка за различни периоди, които части да се посочат като размер и
се индивидуализират. В молбата си от 15.09.2020 г. ищецът е посочил единствено, че сумата е по
сключвани от банката полици за имуществено застраховане на ипотекирания имот за периода
1.08.2016 г. – 7.06.2018 г., като към молбата са представени и копия от застрахователни полици.
Подобно уточнение обаче не изпълнява указанията по определението от 30.07.2020 г. При
положение, че се претендират разходи за различни застраховки, то ищецът е следвало да уточни
частичната претенция от 57,79 CHF как се разпределя между различните сключени застраховки,
както му е било указано, т.е. от коя полица каква сума се претендира в рамките на общата
претенция от 57,79 CHF. Това ищецът е могъл да стори, като посочи или, че претендира пълния
размер на разходите за застрахователна премия по една или няколко полици, или част от тези
разходи по всички или по част от тези полици – конкретно посочени, в рамките на предявения иск.
Подобно уточнение не е направено, включително и след повторно дадената възможност в
заседанието на 14.12.2020 г. Ето защо нередовността на исковата молба в тази част не е отстранена
в процедурата по чл. 129 ГПК, което води до недопустимост на този иск, доколкото редовната
искова молба е процесуална предпоставка за тази допустимост. Това налага въззивният съд да
обезсили първоинстанционното решение в частта, с която този иск е уважен, а производството по
него – да се прекрати.
Допустимата част от исковете следва да се разгледа по същество.
По правилността на обжалваното решение
А) Относно иска за главницата за 35 558 CHF
Не се спори, а това следва и от събраните доказателства, че: 1) между страните е възникнало
валидно облигационно отношение, произтичащо от процесния договор за банков кредит за
покупка на недвижим имот № HL-37143/19.06.2008 г., с който ищецът е отпуснал на ответника
11
кредит в размер на равностойността на швейцарски франкове на 63 600 лв. по курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се е
задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви и такси при условията на договора за
срок от 420 месеца /35 години/ на месечни вноски според погасителен план; 2) целият разрешен
размер на кредита е бил усвоен от кредитополучателя на 1.07.2008 г., когато по откритата на името
на ответника в ищцовата банка сметка e постъпила сума в размер на 53 281 швейцарски франка,
която сума по подадена от ответника молба е била превалутирана по посочения в двустранно
подписано приложение № 1 курс „купува“ в сумата 63 600 лв., които са преведени по левова
сметка на ответника; 3) правата по този договор са били прехвърлени от банката на свързаното с
нея дружество „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с договор за цесия от 5.09.2008 г., изменен с
анекс от 7.08.2018 г., ищецът е прехвърлил на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, а впоследствие е
извършена и обратна цесия към ищеца с договор от 23.12.2016 г.; 4) подписани са и три
допълнителни споразумения от 30.06.2009 г., 29.04.2010 г. и 13.07.2011 г., с които е уговаряно
преоформяне на просрочени главница, лихви и такси чрез натрупване /капитализиране/ към
редовната главница, при предвидени 1-годишни периоди на облекчено погасяване.
Възраженията на ответника, изтъкнати в отговорите на исковата молба, подадени от особените
му представители, и очертаващи спорните въпроси по делото, са следните: 1) ищецът не бил
материалноправно легитимиран кредитор, тъй като липсвало уведомяване на ответника за
обратната цесия от 23.12.2016 г.; 2) договорът и допълнителните споразумения са неавтентични –
не са подписани от ответника и не го обвързват, като същият не е усвоил кредита; 3) кредитът не
бил усвоен в швейцарски франкове, а в лева, т.е. това е валутата по кредита, в която следва да се
връща; 4) липсвал подписан погасителен план; 5) редица клаузи по договора били неравноправни и
нищожни – чл. 3, ал. 1, 4 и 5, чл. 12, чл. 22; 6) допълнителните споразумения били неравноправни
и нищожни, като нарушаващи забраната за анатоцизъм и накърняващи добрите нрави; 7) не му
била съобщена обявената предсрочна изискуемост; и 8) част от вземанията били погасени по
давност. По тези възражения въззивният съд намира следното:
(1) Според чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. За
доказване на уведомяването на ответника за договора за цесия от 23.12.2016 г. ищецът е
представил нотариална покана с рег. № 2635/10.11.2017 г. на нотариус В. Т., с рег. № ***,
съдържаща изявления на представляващите „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД до ответника И. Й. относно уведомяването на последния за договорите за цесия от
5.09.2008 г. и 23.12.2016 г., като поканата е адресирана до адреса, посочен в договора за кредит,
който съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника. В същата е удостоверено
връчване на поканата на 28.12.2017 г. по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на
11.12.2017 г., а според приложена разписка към нея адресът е бил посетен на 13.11.2017 г.,
21.11.2017 г., 2.12.2017 г. и 11.12.2017 г., като ответникът не е открит. Противно на възраженията
на процесуалните представители на ответника, така удостоверените действия на връчителя
изпълняват изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК – в продължение на 1 месец ответникът не е могъл да
бъде намерен на адреса, констатирано с най-малко с 3 посещения на адреса, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. В
случая са удостоверени 4 безуспешни посещения в рамките на 1 месец и едно от тях е в
неприсъствен ден /2.12.2017 г. – събота/. По тази причина налице са били предпоставките за
12
връчване по реда на чл. 47 ГПК, която разпоредба е приложима и за връчването на нотариални
покани съгласно чл. 50 ЗННД. Ето защо с изтичането на 2-седмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК,
което е станало на 28.12.2017 г., нотариалната покана се счита за връчена съгласно чл. 47, ал. 5
ГПК. Фингирането връчване на нотариалната покана означава и фингирано връчване на
материалноправното изявление, обективирано в нея, а именно – това по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. При това
положение цесията по договора от 23.12.2016 г. е била надлежно съобщена на ответника и е
породила действие за него, поради което и ищецът притежава материалноправна легитимация на
кредитор по процесния договор за кредит. Ето защо това възражение е неоснователно.
(2) От приетото и неоспорено заключение на съдебно-графологична експертиза се установи, че
подписите за кредитополучател в процесния договор за кредит от 19.06.2008 г., приложение № 1
към него, както и в допълнителните споразумения от 30.06.2009 г. и 29.04.2010 г. са положени от
ответника, т.е. същите са автентични. Същата експертиза е установила и, че подписът за
кредитополучател в допълнителното споразумение от 13.07.2011 г. е копие на подпис, който не е
положен от ответника, който извод е направен на база установените различия в признаците с
подписите по сравнителните образци, а не само въз основа на липсата на оригинала. Въпреки това
обаче по делото са налице данни, че това споразумение от 13.07.2011 г. е подписано от
пълномощник на ответника, а именно – от лицето И. И. Д., който е бил упълномощен с
представеното пълномощно от 28.06.2011 г. с нотариално заверен подпис и е подал молбата за
реструктуриране на кредита с вх. № 510-0388/8.07.2011 г., като подписът в тази молба е визуално
идентичен с подписа, положен в допълнителното споразумение. Ето защо следва да се приеме, че
това споразумение е подписано от лице с надлежна представителна власт за ответника.
(3) Неоснователно е и възражението относно уговорената валута по кредита. Както бе посочено
в чл. 1 от договора от 19.06.2008 г. валутата е означена като „равностойността на швейцарски
франкове на 63 600 лв. по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита“. От тази уговорка следва, че волята на страните е била кредитът да се
отпусне в швейцарски франкове. Очевидно това е било мотивирано с ноторния факт, че към онзи
период средните пазарни лихви по кредити във франкове са били значително по-ниски от тези в
лева. Установено е от приетото заключение на ССЕ, че сумата по кредита е усвоена на 1.07.2008 г.,
когато по откритата на името на ответника в ищцовата банка сметка e постъпила сума в размер на
53 281 швейцарски франка, която сума по подадена от ответника молба е била превалутирана по
посочения в двустранно подписано приложение № 1 курс „купува“ в сумата 63 600 лв., които са
преведени по левова сметка на ответника. От приетото заключение на СГЕ е видно, че подписът в
приложение № 1 е именно на ответника. Независимо, че превалутирането е уговорено и в самия
договор /чл. 2, ал. 3/, същото не е аргумент, че кредитът в действителност е отпуснат в лева. И да
липсваше подобна клауза, не е имало никаква пречка усвоената от ответника във франкове сума да
бъде обменена срещу лева по негово искане. Следователно, клаузата на чл. 2, ал. 3 спестява тези
допълнителни усилия на ответника, което към онзи момент очевидно е било изгодно за него – в
противен случай не би сключил подобен договор, а би сключил направо договор за кредит в лева.
Ето защо волята на страните е била кредитът да се отпусне, погасява и отчита в швейцарски
франкове. В този смисъл е и клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. 1, според която погасяването на кредита
се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове.
(4) Що се отнася до възражението, че липсвал двустранно подписан погасителен план, то
13
действително по делото от ищеца не е представен такъв. Представен е единствено погасителен
план от 4.09.2012 г., носещ подписи само на представители на банката /л. 129 – 141/, за който
очевидно се твърди, че обхваща всички промени в него след допълнителните споразумения от
30.06.2009 г., 29.04.2010 г. и 13.07.2011 г.
Независимо от това въззивният съд намира за доказано, че страните са уговорили погасителен
план с конкретни параметри и към първоначалния договор от 19.06.2008 г. Това по косвен начин
следва от: 1) уговорките в договора, че крайният срок за погасяване на кредита е 420 месеца от
усвояването му /чл. 5/, в рамките на който кредитополучателят следва да го погаси на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план по
приложение № 2 към договора /чл. 6, ал. 1/; 2) уговорките в първото допълнително споразумение
от 30.06.2009 г., от които следва, че е имало просрочени вноски по погасителен план към договора,
като се уговарят промени в него при определени условия; 3) молбата за реструктуриране на
кредита с вх. № 510-0388/8.07.2011 г., в която се говори за погасителни вноски и погасителен план,
чиято промяна се желае; 4) установеното и в двете заключения на ССЕ, че ответникът реално е
погасявал до определен момент кредита на вноски, като през първата година внасяните суми са
варирали – около 250 – 350 CHF, и 5) общоприетата банкова практика по подобни кредитни
договори /още повече с потребители/, според която е обичайно кредитът да се погасява разсрочено
на вноски.
Ето защо несъмнено такава е била и волята на страните при сключването на процесния договор
от 19.06.2008 г. По отношение на размера и падежа на тези вноски въззивният съд кредитира
заключението от 4.12.2020 г. на ССЕ, което в приложение № 1 е посочило тези размери на база
данните в кредитното досие.
(5) Частично основателно е възражението на ответника за неравноправие на част от клаузите по
договора от 19.06.2008 г.
Безспорно, ответникът по процесния договор има качеството „потребител“ по смисъла на § 13,
т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като го е сключил като физическо лице и кредитът не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност от него, а ищцовата банка се явява търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗД нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
освен ако е индивидуално уговорена. Според чл. 143 ЗЗП /в действащата редакция към момента на
сключване на процесния договор/ неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
неизчерпателен списък на подобни клаузи се съдържа в чл. 143.
Възражението на ответника касае клаузите на чл. 3, ал. 1, 4 и 5, чл. 12 и чл. 22 от договора.
Клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка от 1,15 пункта, като към момента на сключване на договора БРП е в размер на
4,5 %. В, ал. 2 е предвидено, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояването на
14
кредита, а според ал. 4 лихвата се начислява, като месецът се приема за 30 дни, а годината – за 360
дни. Следователно, с тези клаузи е определен размерът на възнаградителната лихва към момента
на сключване на договора (5,65 %) и е уговорен начинът на начисляването й. Клаузите са
формулирани по ясен и разбираем начин, съобразно изискванията на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, и касаят
част от основния предмет на договора – цената на предоставения кредит. Ето защо тези клаузи не
са неравноправни.
Не така стоят нещата с останалите визирани клаузи. В чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че
действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Според чл. 12, ал. 1 банката запазва правото си по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които прилага към операциите
си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране, като измененията влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. Следователно, тези /а и
други/ клаузи от процесния договор регламентиран възможността на банката за едностранна
промяна на размера на лихвите по кредита, чрез изменение на променливата величина в лихвите –
БЛП. От съдържанието на договора следва, че промяната на стойността на БЛП е предоставена
изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод
за наличие на основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори
съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношение на тези клаузи посочените
изключения не са приложими. При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с
конкретни обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно
да промени цената на предоставената финансова услуга, и следователно не е изпълнено
изискването за добросъвестност. Ето защо клаузи в договори за банков кредит, предвиждащи
възможност за банката едностранно да увеличава размера на договорения лихвен процент, по
принцип са неравноправни при необявени предварително и невключени в договора ясни правила
относно методиката и условията, при които размерът на лихвения процент може да се промени[1].
Следователно, налице са хипотезите на чл. 143, т. 10 ЗПП /клауза, която позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание/ и чл. 143, т. 12 ЗЗП /клауза, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора/. Това се отнася и до възможността за едностранно увеличаване на таксите по кредита,
установена в същия чл. 12, ал. 1.
Неравноправна е и клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора, относима към прехвърлянето изцяло
върху потребителя на валутния риск, в който смисъл е и съдебната практика по чл. 290 ГПК на
ВКС по аналогични договори със същата банка[2]. Клаузата предвижда, че кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев може да има за последица
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и, че е
15
съгласен да поеме всички вреди /вкл. пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Посочената клауза не отговаря на
изискването за яснота и разбираемост по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не може да се
приеме, че чрез нея на кредитополучателя е била предоставена от банката достатъчна информация,
която би му позволила да извърши разумна преценка относно икономическите последици от
клаузата за валутния риск спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е
отпуснат кредита. Същевременно, от обстоятелството, че кредитът е бил отпуснат за покупка на
жилищен имот, цената по който е уговорена и заплатена в лева, може да се направи извод, че
потребителят е приел предложението на банката за кредитен лимит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на определена сума в лева като по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент
и предположението за стабилност на швейцарския франк като една от основните световни валути.
Кредитополучателят – потребител е икономически по-слабата страна в преддоговорното и
впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка, както на
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това банката
като икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед на експертната си
компетентност и познания относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския
франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало при спазване на принципа на
добросъвестност да предостави на потребителя достатъчна информация относно прогнозите за
промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
каквато информация банката следва да разполага, предвид професионалната й дейност, както и
какви действия кредиторът би могъл да предприеме за минимализиране на валутния риск. Липсват
доказателства, че банката е представила на ответника подобна информация и че му е разяснила
реално икономическите аспекти и рискове от уговарянето на разчетната валута по кредита в
швейцарски франкове. Ето защо клаузата на чл. 22 е неравноправна.
Ищецът не твърди и доказва, че тези неравноправни клаузи са уговорени индивидуално, поради
което те са нищожни.
Горното обаче не отменя задължението на ответника за връщане на главницата по кредита в
уговорената валута – швейцарски франкове, в която той е бил отпуснат и усвоен и за която валута
е предявен искът. Приемането, че кредитът следва да се върне в друга валута би противоречало на
неговото съдържание и волята на страните при сключването, т.е. би било престиране на нещо
друго, различно от дължимото по чл. 6, ал. 2.
(6) Основателно е възражението за нищожност на допълнителните споразумения от 30.06.2009
г., 29.04.2010 г. и 13.07.2011 г.
Както бе посочено по-горе, с тези споразумения е уговаряно преоформяне на просрочени
главница, лихви и такси чрез натрупване /капитализиране/ към редовната главница, при
предвидени 1-годишни периоди на облекчено погасяване, през които месечната вноска е била в
по-нисък размер /видно от представения погасителен план от 4.09.2012 г./. По този начин според
заключението от 21.10.2019 г. на ССЕ главницата по кредита е нараснала с 4 344,14 CHF, от които:
4 261,80 CHF – възнаградителна лихва, 3,63 CHF – наказателна лихва и 78,71 CHF – такси. Без тази
16
капитализация главницата би била 53 108,32 франка, а с нея е станала 57 452,46 франка /57 337,62
франка – според посоченото в представения погасителен план от 4.09.2012 г./, при положение, че
кредитът е първоначално отпуснат за 53 281 франка.
Според въззивния съд с уговорената капитализация на лихвите се нарушава забраната за
анатоцизъм по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. До този резултат в край сметка се стига, доколкото върху
капитализираната главница продължават да се начисляват възнаградителни лихви. Уговарянето на
лихви върху лихви е допустимо само между търговци /чл. 294, ал. 2 ТЗ/, каквото качество няма
ответникът. Ето защо клаузите от трите споразумения, предвиждащи такава капитализация на
лихви, са нищожни. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните ѝ части. В
случая капитализацията на лихвите е основна, съществена част от споразуменията, поради което
не може да се предположи, че споразуменията биха били сключени и без недействителните им
части. Без тази част споразуменията биха били безпредметни. Ето защо следва да се приеме, че
нищожността на тези клаузи води до нищожност на целите споразумения. Поради това те не са
изменили валидно клаузите на първоначалния договор от 19.06.2008 г.
(7) От приетите заключения на ССЕ е видно, че след сключване на договора банката
едностранно е повишавала размерите на БЛП, което е довело и до повишаване на размера на
възнаградителната лихва. Така само 3 месеца след сключване на договора лихвеният процент е бил
увеличен от 5,65 % на 7,15 % /от 16.10.2008 г./, а впоследствие и на 7,57 % /от 1.05.2011 г./, 7,92 %
/от 2.08.2012 г./ и на 7,67 % /от 1.10.2012 г./.
Предвид приетата нищожност на клаузите за едностранно увеличаване на лихвите следва да се
приеме, че валидният размер на лихвите е този, който е уговорен към момента на сключване на
договора, т.е. 5,65 % за възнаградителната лихва. Приетата нищожност на допълнителните
споразумения означава, че договорът е останал непроменен, а следователно – останал е в сила
първоначално уговорения погасителен план. Ето защо задълженията на ответника следва да се
определят на база първоначално уговореното по договора, без да се вземат предвид
неравноправните клаузи.
От приетото заключение от 4.12.2020 г. на ССЕ се установява, че последното отразено плащане
от ответника е извършено на дата 31.01.2013 г. в размер на 248,21 CHF, след което плащанията са
преустановени напълно. Ето защо в полза на ищеца е възникнало правото да обяви предсрочната
изискуемост на целия кредит.
Това право банката надлежно е упражнила с представената нотариална покана с рег. №
590/26.02.2018 г. на нотариус В. Т.. Същата е изпратена на посочения в договора адрес на
ответника, който съвпада с регистрирания му постоянен и настоящ адрес. В поканата е официално
удостоверено от нотариуса връчване на 11.04.2018 г. по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на
уведомление на 27.03.2018 г. Ответникът, чиято е тежестта, не е опровергал така удостоверените
от нотариуса обстоятелства. При тези данни въззивният съд намира, че банката е положила
дължимата грижа и необходимите усилия да уведоми длъжника, поради което правото да обяви
предсрочната изискуемост следва да се счита за надлежно упражнено. Ето защо предсрочната
изискуемост е валидно обявена, считано от 11.04.2018 г.
17
(8) Обявената предсрочна изискуемост е направила изискуеми всички вноски по главницата,
чийто редовен падеж е следвало да настъпи след 11.04.2018 г. След този момент не са дължими
възнаградителни лихви /т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. на ВКС – ОСГТК/, но и такива не са предмет
на предявените искове.
Предвид уточнителната молба от 21.12.2020 г. предметът на настоящия иск за претендираната
главница от 35 558 CHF включва: 1) сумата 2 757,58 CHF, представляваща пълният размер на
неплатени падежирали месечни вноски с падежи за периода 2.09.2013 – 2.04.2018 г., с посочени
размери; и 2) сумата 32 800,42 CHF, представляваща част от предсрочно изискуема главница,
обхващаща останалите вноски с падежи след 2.04.2018 г., чийто общ размер е 54 616,17 CHF
(57 373,75 минус 2 757,58).
С оглед приетото по-горе размерите на задълженията следва да се определят според
първоначалния договор от 19.06.2008 г. и първоначалния погасителен план. Ето защо за меродавни
следва да се приемат данните по вариант № 1 към заключението от 4.12.2020 г. на ССЕ и
приложение № 1 към него. В рамките на исковия период са вноските от № 62 до № 117 в общ
размер на 3 448,60 CHF. Това надвишава както общият размер на предявената в тази част
претенция от 2 757,58 CHF, така и размерите на отделните заявените вноски в молбата от
21.12.2020 г. Ето защо и предвид диспозитивното начало тази част от претенцията е основателна
за пълния размер от 2 757,58 CHF. Според този вариант от заключението на ССЕ останалата част
от главницата /вноските с падежи след 11.04.2018 г./ е общо 46 976,91 CHF, от които: 1) 354,32
CHF – вноските от № 118 до № 122 по приложение № 1 към ССЕ, и 2) 46 622,59 CHF – вноските с
падежи след № 122. Тази сума надвишава предявената частична претенция от 32 800,42 CHF,
поради което тази част от същата е основателна за пълния предявен размер. Следователно,
установено е съществуването на вземането за главница в пълния предявен размер от 35 558 CHF.
(8) Предвид установеното възникване на процесното вземане за главница в предявения размер,
следва да се разгледа и направеното възражение на ответника за погасяване по давност.
За да се прецени основателността на възражението преди всичко следва да се отговори на
въпроса коя е приложимата погасителна давност – общата 5-годишна или кратката 3-годишна. По
мнението на настоящия съдебен състав, изразено в многобройни съдебни актове[3], анюитетните
вноски по договор за кредит са типичен пример за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111,
буква „в“ ЗЗД в светлината на задължителното тълкувание на това понятие по ТР № 3/18.05.2012 г.
на ВКС – ОСГТК, за които се прилага специалната 3-годишна давност. Каузалната практика на
ВКС по чл. 290 ГПК обаче необяснимо се отклонява от постановките на цитираното ТР,
приемайки, че тези вноски не са периодични плащания и за тях е приложима общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД[4]. Ето защо, съобразявайки се с тази каузална практика, въззивният съд
приема за приложима общата давност по чл. 110 ЗЗД към задължението за главницата по
процесния банков кредит.
Давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Доколкото
настоящата искова молба е подадена по пощата на 25.09.2018 г., то 5-годишната давност по чл.
110 ЗЗД ще е изтекла, ако падежът на съответното вземане е настъпил преди 25.09.2013 г. От
всички процесни вноски, описани в уточняващата молба от 21.12.2020 г., преди 25.09.2013 г. е
настъпил падежът само на първата – тази, която по молбата е с падеж 2.09.2013 г., а според
18
приложение № 1 към заключението от 4.12.2020 г. на ССЕ е с падеж 1.09.2013 г. Ищецът не твърди
и доказва настъпването на основания за спиране или прекъсване на давността за тази вноска,
настъпили преди 25.09.2013 г. Ето защо вземането за нея е погасено по давност. Предявеният по
делото размер за същата е 41,11 CHF, който следва да се приспадне от признатото вземане за
главница от 35 558 CHF. За останалата част от предявената главница не е изтекъл давностния срок.
При това положение искът е основателен за сумата 35 516,89 CHF, а за разликата е неоснователен.
Б) Относно иска за такси за сумата 219,11 CHF
Както бе посочено по-горе, уточнената с молбата от 21.12.2020 г. претенцията обхваща: 1)
сумата 199,91 CHF – месечните такси за управление с падежи от 2.10.2015 г. до 2.09.2016 г. с
посочени размери, и 2) сумата 19,30 CHF – такса за администриране на просрочен жилищен
кредит.
От данните по заключението от 4.12.2020 г. е видно, че размерът на таксите за управление е бил
едностранно променян от банката след сключване на договора. Според размера им по
първоначалния погасителен план по договора /приложение № 1 към ССЕ/, таксите за процесния
период /вноски от № 87 до № 98/ са в размер общо на 174,93 CHF, което е по-малко от
претендирания от ищеца – 199,91 CHF. Неизяснено остава дали повишеният размер на таксите се
дължи на капитализирането на лихви и такси с трите допълнителни споразумения /т.е. на
увеличаване на размера на главницата/ или се дължи на едностранно променен от банката процент
за тези такси. Който и от двата варианта да се приеме обаче, той не е правновалиден – първият
поради приетата нищожност на допълнителните споразумения, втория поради неравноправието на
клаузата в договора, даваща право на банката едностранно да променя таксите /по съображения
аналогични на тези за лихвата/. Ето защо следва да се приеме, че дължимият размер на тези такси е
именно 174,93 CHF.
Що се отнася до претенцията за сумата 19,20 CHF /такса за администриране на просрочен
жилищен кредит/, то липсва основание за дължимостта на подобна такса. Такава не е уговорена в
договора от 19.06.2008 г., поради което не се дължи от ответника.
При това положение искът за таксите е основателен за сумата 174,93 CHF, а за разликата до
пълния предявен размер от 219,11 CHF е неоснователен.
В) Относно иска за нотариални такси за сумата 590,55 лв.
Ищецът претендира сумата 590,55 лв. за нотариални такси, конкретизирани в молбата от
15.09.2020 г. както следва: 1) 362,55 лв. – за такси за подновяване на ипотеката, заплатени на
нотариуса на 11.06.2018 г., и 2) 228 лв. – за такси за изпратените до ответника нотариални покани
за прехвърляне на вземанията и за обявената предсрочна изискуемост.
Според чл. 13, ал. 2 от договора от 19.06.2008 г. всички такси за учредяване/вписване,
подновяване и заличаване на ипотеката по ал. 1 са за сметка на кредитополучателя. По делото е
19
доказано, че ищецът е заплатил нотариални такси в размер на 362,55 лв. за подновяване на
вписването на учредената ипотека, обезпечаваща процесния кредит – видно от представеното
платежно нареждане от 11.06.2018 г. за заплатени от ответника такси по сметка на нотариус Д. А..
Ето защо искът за тази сума е основателен.
Не е основателен искът за претендираните нотариални такси в размер на 228 лв. за изпратените
до ответника нотариални покани за прехвърляне на вземанията и за обявената предсрочна
изискуемост. Противно на доводите на ищеца тези суми не представлява „разноски по
изпълнението“ по смисъла на чл. 78 ЗЗД, а липсва и договорна клауза, възлагаща тяхната
дължимост на ответника. Ето защо за тях искът следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва: 1) да се обезсили в частта, с която е
уважен частичният иск за разходи за застраховка в размер на 57,79 CHF; 2) да се отмени в частта, с
която са уважени искът за главница за разликата над 35 516,89 CHF до пълния предявен размер от
35 558 CHF, искът за такси по договора за разликата над 174,93 CHF до пълния предявен размер от
219,11 CHF, и искът за нотариални такси за разликата над 362,55 лв. до пълния предявен размер от
590,55 лв., които искове да се отхвърлят; 3) да се отмени в частта, с която на ищеца са присъдени
разноски за разликата над 2 859,62 лв. – за адвокатско възнаграждение, 494,90 лв. – разноски за
съдебна експертиза и 2 347,92 лв. – разноски за особените представители на ответника по чл. 47,
ал. 6 ГПК.
ІІ. Относно разноските по производството
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство съразмерно на уважените искове в общ размер на
2 767,49 лв., от които: 1) 395,92 лв. – за заплатения депозит за ССЕ, 2) 2 371,57 лв. – за заплатените
разноски за възнаграждения на особените представители на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
въззивното производство за отхвърлените в настоящата инстанция искове в размер на 9,48 лв.
Разноски за назначената СГЕ не следва да му се възлагат, тъй като резултатът от тази експертиза
не е от значение за частичното отхвърляне на исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за отхвърлената част от
въззивните жалби в размер на 1 234,52 лв.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така решение № 6/17.07.2018 г. по т.д. № 2111/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.
[2] решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г., решение № 294/27.03.2019 г. по т.д. № 1599/2017 г., решение №
384/29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г., решение № 314/29.07.2019 г. по т.д. № 1766/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.
20
[3] вж. напр. решение № 31/4.01.2018 г. по т.д. № 5087/2017 г. на САС
[4] решение № 38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението от 9.03.2020 г. по т. д. № 164/2018 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград, в частта, с която И. В. Й. е осъден да заплати на „Юробанк България” АД сумата
57,79 швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата сума 170,89 швейцарски
франка – за застраховки, в която част ПРЕКРАТЯВА исковото производство.
ОТМЕНЯ решението от 9.03.2020 г. по т. д. № 164/2018 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в
частта, с която И. В. Й. е осъден да заплати на „Юробанк България” АД сумата над 35 516,89
швейцарски франка до присъдените 35 558 швейцарски франка – главница, сумата над 174,93
швейцарски франка до присъдените 219,11 швейцарски франка – такси по договора, сумата над
362,55 лв. до 590,55 лв. – нотариални такси, както и съдебни разноски за разликата над 2 859,62
лв. – за адвокатско възнаграждение, над 494,90 лв. – разноски за съдебна експертиза и над 2 347,92
лв. – разноски за особените представители на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България” АД с ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу И. В. Й. с ЕГН –
**********, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № *, искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
следните суми, дължими по договор за кредит № HL-37143/19.06.2008 г.: 1) сумата над 35 516,89
швейцарски франка до присъдените 35 558 швейцарски франка, представляваща част от общо
дължимата сума 57 373,75 швейцарски франка – главница, 2) сумата над 174,93 швейцарски
франка до присъдените 219,11 швейцарски франка – такси по договора, и 3) сумата над 362,55 лв.
до присъдените 590,55 лв. – за нотариални такси.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 9.03.2020 г. по т. д. № 164/2018 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград, в останалата му част.
ОСЪЖДА И. В. Й. с ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № *, да заплати на
„Юробанк България” АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Околовръстен път“ № 260, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 767,49 лв. – разноски за
производството пред САС.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
Софийския апелативен съд сумата 9,48 лв., представляваща държавна такса за въззивното
обжалване.
ОСЪЖДА И. В. Й. с ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № *, да заплати на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийския апелативен съд сумата 1 234,52 лв., представляваща
21
държавна такса за въззивното обжалване.
Решението в частта относно иска за главницата подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Решението в останалата му част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22