Решение по дело №9987/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 08.01.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №9987 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А.П.Х. с ЕГН:********** с настоящ адрес: *** срещу „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, адрес *** ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, сумата в размер на сумата 398,87 лв. по фактура № 0280912963/03.06.2019 г., претендирана извънсъдебно заради корекция на сметка на абонатен № ********** и клиентски №********** за периода 06.05.2017 г. - 05.05.2018 г.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

Ищецът сочи, че е съсобственик на ¼ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр. В., който е и обектът на потребление, където се отчита консумираната електрическа енергия по кл. №********** и абонатен № **********. Към момента партидата се води на името на дядо му - А. А. А..

Сочи, че правото му на собственост се доказва от представените копия на нотариален акт за дарение, вписан в Служба по вписванията под вх. peг. № 19721 от 06.10.2009 г. като акт №100, том LVI, дело 12097 и удостоверение за наследници на А. А. А..

По силата на цитирания документ за собственост С. А. У. - майка на А.П.Х. е станала собственик на процесния обект на потребление. Съгласно чл. 22, ал.1 от Семейния кодекс придобитото по време на брака по дарение, принадлежи на съпруга, който ги е придобил и в този смисъл апартаментът е бил лична собственост на майката на ищеца. В последствие на 26.12.2015г. С. А. У. е починала. Съгласно чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството апартаментът е наследен по равно от трите ѝ деца и от съпруга ѝ.

Съгласно чл.4, ал.1 от Общите условия на „Енерго Про Продажби“ АД в сила от 2007г. „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -собственик или ползвател на имот....“

През месец юни 2019 година при проверка на текущата сметка на каса на ответника ищецът узнал, че по посочената партида се претендира сума в размер на 1 595,46 лв. по издадена фактура №**********/03.06.2019 г. за периода от 06.05.2017 г. до 05.05.2018 г. Размерът на исковата претенция е определен от ищеца като една четвърт от общо претендираната сума, тъй като е собственик на 1/4 идеална част от недвижимия имот, по отношение на който се претендира сумата по фактурата.

Твърди, че към 05.05.2018 г. – датата на извършване на техническата проверка и съставяне на протокола за същата липсва нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Липсват действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсват и действащи Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Енерго Про Продажби“ АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Електроразпределение Север“ АД) от Закона за енергетиката.

      Наред с горното твърди, че по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно определения срок, като сочи, че този срок е определен в чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията, където е посочено, че периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава се явявала заповед №А-102/05.03.20Юг., която на основание чл.43, ал.3 от Закона за измерванията посочва, че последващи проверки на средствата за измерване за еднофазен ток се извършват в срок от една до четири години, преди изтичане на срока на предходната проверка в зависимост от мощността. Задължение на „Електроразпределение Север“ АД е като собственик на ел. съоръженията и в частност на средството за търговско измерване, както по силата на закона така и по силата на собствените си Общи условия, да извършва такива периодични проверки, което задължение не е изпълнено.

      В случай, че ответната страна се позове на някоя от разпоредбите си от Общите условия или по специално на някоя от хипотезите на чл.38 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД, приети през 2007г., сочи, че следва да се има предвид практиката на ВКС посочена в т.1.3. от настоящата искова молба, която отрича възможността ответното дружество да коригира сметките на абонатите при липса на действащи Правила по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, а и на алтернативно основание следва да бъде обърнато внимание, че същата разпоредба е нищожна.

Твърди, че корекцията е изцяло извършена въз основа на неравноправни, нищожни клаузи и като такава се явява незаконосъобразна.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва качеството на потребител на ищеца, поради което сочи, че ищецът не разполага с активна материалноправна и процесуалноправна легитимация. По същество излага, че ответното дружество, в качеството си на страна по облигационното правоотношение и в рамките на предоставената му лицензия, добросъвестно осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта на ищеца. Че в изпълнение на чл.83 от ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ, е извършена техническа проверка на 05.05.2019 г. на средството за търговско измерване, което обслужва обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1104559. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и ибло установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания. В регистър 1.8.1. били отчетени 6369 квтч. в регистър 1.8.2. - 19062 квтч. в регистър 1.8.3. -  8836 квтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508237 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Сочи, че Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, същият е подписан от член на домакинството на клиента - неговата съпруга, че извършената проверка на електромер с фабр. № 1115031400707943, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Твърди, че безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена и ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.

                Твърди, че е извършена Експертизата от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 872/15.05.2019г. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. – 8836,4 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Сочи, че Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда, доказателствена сила. На 23.05.2019 г. „Електроразпределение Север“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 8836 квтч.

Твърди, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад. Сочи, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат. На 03.06.2019г. „Е.П.“ АД издало фактура № **********, с което била определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 1595,46 лв. Към писма от „Електроразпределение Север“ АД (изх. № 52914/28.05.2019г.) и от „Енерго - Продажби“ АД (изх. № 52914/28.05.2019г.) били приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения Нотариален акт № 20, том ІІ, рег. №3318, дело №196 от 06.10.2009 г. на нотариус Катя Паунова с район на действие ВРС и рег.№382 на НК се установява, че А. А. У., ЕГН ********** и съпругата му М. Д. А., ЕГН ********** даряват на дъщеря си С. А. У., ЕГН ********** следния свой собствен недвижими имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда №10135.3517.270.1.7, находящ се в гр. В.

От представеното Удостоверение за наследници на А. А. А., ЕГН ********** е видно, че негов наследник е дъщеря му С. А. У., ЕГН **********, която е оставила като наследници П. А. У. – съпруг, А.П.Х. – син, И. П. Х. – дъщеря и Л. П. А. – дъщеря. Същото се установява и от представеното удостоверение за наследници на С. А. У., ЕГН **********.

            От съдържанието на Констативен протокол № 1104559/05.05.2018 г. (л.32) се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на потребление на ищеца с абонатен № ********** и клиентски №********** в присъствието на двама свидетели М. Д. А. е констатирано наличие на показания от 008836  кВТч по тарифа 1.8.3, поради което електромерът е свален за извършване на експертиза от БИМ като е поставен в индивидуална опаковка с пломба №508237.

От Констативен протокол № 872/15.05.2019 г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – гр. Варна се установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. От проверката на показващото устройство на електромера се установява, че при продължително включване отчита с грешка под максимално допустима + 1. При софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на 008836,4 квтч. по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. Часовникът на дисплея показва 07:47 часа при реално време 08:07 часа. Като крайното заключение е, че електромерът не съответства на техническите характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. (л.34).

            От Становище от 25.05.2019 г. за начисление на електрическа енергия, към Констативен протокол № 872/15.05.2019  г. към  абонатен № ********** и клиентски №********** е видно, че за периода 06.05.2017 г. - 05.05.2018г. е начислена електрическа енергия в размер на 8836  кВТч. (л.36).

            От находящата се на л. 37 от делото фактура № 0280912963/03.06.2019 г.  се установява, че същата е на стойност 1595,46 лв.,  представляваща левовата равностойност на начислена за електромер фабричен номер № 1115031400707943 електрическа енергия за периода: 06.05.2017 г. - 05.05.2018 г.

Представен е и протокол №1100960 от 28.11.2015 г. за монтаж на процесния електромер, от който е видно, че същият е монтиран в обекта на потребление с нулеви показатели по Т1, Т2.

            От заключението по СТЕ на в.л. Л.С.Б. се установява следното: Електромер, с фабричен № 1115031400707943 е преминал първоначална метрологична проверка през 2014 г. Метрологичната му годност изтича през 2020 г. Електромерът е демонтиран на 05.05.2018 г. Показанието от 8836  kWh, „прочетено“ в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред. Отчитането на консумираната ел. енергия в битовия обект се извършва по две тарифи. Метрологичните характеристики на електромера отговарят на изискванията, за точно измерване на консумираната електроенергия, но техническите характеристики не съответстват - има вмешателство в програмата за параметризация на СТИ - има наличие на показания в тарифа 3, регистър 1.8.3., което не е нормално, тъй като обектът е параметризиран да отчита по две тарифи - битов абонат. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. В настоящия случай е измерена цялата потребена от ищеца-абонат, електроенергия от електромера, монтиран в обект с абонатен № ********** и клиентски №**********. Показанията от 8836 kWh, записани в регистър 1.8.3 на електромера не са фактурирани и не са остойностени през отчетния период от 06.05.2017 г. - 05.05.2018 г. В Констативния протокол не е документирано наличието на неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена.

Общо за целия период, левовата равностойност на посочената електроенергия за доплащане от 8836  kWh за битови абонати е 1595,46 лв.

При допустима мощност от 10 kW, потреблението в обект с абонатен № **********, може да достигне до 61320 за 365 дни. Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че определената електроенергия за доплащане от 8836  kWh, за период от 365 дни, плюс отчетената електроенергия за същия период от 3235 kWh, общо 12071 kWh, в обект с абонатен № ********** е в рамките на допустимата, т.е може да бъде доставена, (средно дневна консумация 33kWh).

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

По предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си по основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума.

Ищецът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, доколкото същият притежава ¼ от собствеността на процесния апартамент, представляващ обекта на потребление, получена по наследство от майка му С. А. У., ЕГН **********, както и че е начислена процесната сума на основание съставен от служители на „Енергоразпределение Север“ АД констативен протокол по повод на извършена техническа проверка на процесния електромер. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за начисляване на процесното количество електрическа енергия, респ. процесната сума, дали същата е действително потребена от абоната и съответно дали се дължи нейната парична равностойност.

Ответникът, при начисляване на процесното количество електрическа енергия и съответно неговата левова равностойност, се позовава на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, съгласно която операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните в параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни а нея, водещо до неправомерно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.

Ноторно известно е обаче, че с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г.  е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, - към момента също отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г., постановено по адм.д.№4785/2018 г. на ВАдС, петчленен състав, І-ва колегия.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.6  от ЗЕ, действаща към датата на проверката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

След влизане в сила на Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г. остава празнота в правото относно реда, по който се установяват случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършената процедура по чл. 48 от ПИКЕЕ се основава на извършена проверка по вече отменени разпоредби, поради което няма правно основание. Поради липсата на законова основа за установяване на случаите на неизмерена електрическа енергия, неотменените норми на ПИКЕЕ стават неприложими. Прилагането на същите би противоречало на смисъла на закона, доколкото наличието на законови правила относно правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване е задължителна предпоставка за законово извършване на корекцията на сметки за електрическа енергия.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията сума му се следва, и в частност припадащата се на ищеца ¼ от тази сума в размер на 398,87 лв., поради което ищецът не дължи нейното заплащане, поради което предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и като такъв  следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 357,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., 5,00 лв. за съдебно удостоверение и 2,00 лв. банкова преводна такса.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  А.П.Х. с ЕГН:********** с настоящ адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс кула - Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия сумата от 398,87 лв. (триста деветдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща припадаща се на ищеца ¼ от начислената по фактура № 0280912963/03.06.2019 г. цялата на стойност 1 595,46 лв. и представляваща начислена по  корекция на сметка на абонатен № ********** и клиентски №********** за периода 06.05.2017 г. - 05.05.2018 г. за обект на потребление находящ се в гр. В. на името на А. А. А., на осн. чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс кула – Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Х. с ЕГН:********** с настоящ адрес: *** сумата от 357,00 (триста петдесет и седем) лева, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: