Присъда по дело №321/2022 на Апелативен съд - София

С присъда № 25 от 1.12.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 519/20 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград (БлОС), Наказателно отделение, 11. първоинстанционен състав
подсъдимият В. Н. В. е признат за виновен в извършване на три престъпления, както следва:
- по чл. 278, ал. 6., изр. 1., предл. 3. НК – за това, че от неустановена дата до
21.12.2018 г. в дома, си на адрес в гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, ет. *, ап. 5*, е държал повече
от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното
наследство (ЗКН), представляващи движими културни ценности по смисъла на чл. 7 ЗКН,
които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, на обща стойност 53
лева (изброени по-надолу в изложението), - за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ и ал. 3 НК, е осъден на пробация за срок от една година чрез пробационните мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“;
- по чл. 277а, ал. 7. НК – за това, че от неустановена дата до 21.12.2018 г., в дома
си, е държал оръдие (специално техническо средство – металдетектор, марка „Енигма“,
за който е знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, - за което, отново
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 НК, е осъден на пробация за срок от десет
месеца с идентични на горепосочените пробационни мерки;
- по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3., т. 1. НК – за това на 21.12.2018 г., в дома си, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество (2, 84 грама
марихуана на стойност 11,36 лева), като деянието е маловажен случай, - за което, при
условията на чл. 54 НК е осъден на глоба в размер на 800 лева.
На основание чл. 23, ал.1. НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание
пробация в размер на една година, към което е присъединил глобата от 800 лева на
основание чл. 23, ал. 3. НК.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия –
адвокат И. Я. от БлАК. С нея се поддържа неправилност на присъдата и явна
несправедливост на наложеното наказание. В допълнението към жалбата защитникът излага
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, за превратно тълкуване на
доказателствата и за явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа излага
съображения, че свидетелските показания на тримата полицейски служители не установяват
нито един факт, въз основа на който да се приеме, че подсъдимият се занимавал с иманярска
дейност. Адвокат Я. възразява срещу подхода на съда, позовал се на отразените от
подсъдимия саморъчни отбелязвания в протокола за претърсване и изземване, за да не
кредитира обясненията на подсъдимия. Припомня, че съгласно трайно установената съдебна
практика „обясненията“ в протокола нямат процесуална стойност на такива по чл. 221 НПК.
Защитникът възразява и срещу отказа на съда да кредитира показанията на свидетелката Й.
Р., аргументиран със заключението, че те не кореспондирали на казаното от полицейските
служители, и изтъква, че сведенията на последните не влизат в противоречие с тези на
свидетелката. По-нататък защитникът намира, че събраните доказателства не опровергават
тезата на подсъдимия, а напротив – могат да се тълкуват като подкрепящи я. В тази връзка
отбелязва, че само 11 от намерените 21 обекта са били културно-исторически ценности, от
което е следвало, че е възможно да са били закупувани от антикварни магазини. Относно
обвинението по втория пункт, защитникът счита, че то е недоказано от субективна страна,
доколкото няма нито едно доказателство, че подсъдимият е знаел, че металдекторът е бил
предназначен или използван за търсене на антики. Що се отнася до третото обвинение,
застъпената теза е, че съдът изобщо не е обосновал решението си защо не кредитира
показанията на свидетелката Р. и в тази им част.
Алтернативно, ако съдът не сподели виждането за недоказаност на деянията по чл.
278, ал. 6. НК и по чл. 354а, ал. 5. НК, защитникът поддържа, че за всяко от тях следва да
бъде приложен чл. 9, ал. 2. НК.
1

Претенцията е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият
да бъде признат за невинен и оправдан или за връщане на делото за ново разглеждане в
първоинстанционния съд.
Не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събирането на
доказателства.
Срещу жалбата не са постъпили възражения от страна на прокуратурата.
При осъществената служебна проверка въззивният съдебен състав е приел с
определението си по чл. 327 НПК, че правилното изясняване на обстоятелствата по делото
не налага събирането на доказателства в тази инстанция, тъй като е постижимо с наличната
доказателствена съвкупност.
Същият извод е застъпен и след изслушване на страните в проведеното на 6.10.2022
г. открито съдебно заседание.
В хода на съдебните прения адвокат Н. Д. (надлежно преупълномощен от адвокат Я.)
поддържа жалбата. Моли, в случай че съдът не намери основания за постановяване на
оправдателна присъда, наказанието да бъде изменено в лишаване от свобода, чието
изпълнение да се отложи по реда на чл. 66 НК, тъй като изпълнението на наказанието
пробация би било затруднено предвид факта, че подсъдимият в момента работи в САЩ.
Поддържа се и алтернативното искане за връщане на делото за ново разглеждане.
В речта си в съдебните прения прокурорът от Софийска апелативна прокуратура
пледира за цялостно потвърждаване на присъдата с аргумент, че обвинението е доказано
несъмнено, всички възражения на защитата са обсъдени от първостепенния съд, а
наложените наказания са справедливи. Прокурорът изтъква, че претенцията на защитника за
налагане на по-тежко по вид наказание не може да бъде уважена, тъй като положението на
подсъдимия би се влошило.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание. С оглед представената от защитника
служебна бележка от работодател и предвид липсата на възможността за призоваването на
подсъдимия от САЩ (където адресът му не е известен на съда), ход на делото е даден при
условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ и б. „б“ НПК.

След като прецени доводите, наведени във въззивната жалби, и тези в устно
изразените становища на страните, и в съответствие с чл. 314 НПК извърши пълна
служебна проверка на обжалваната присъда, САС намери за частично основателна
жалбата на подсъдимия.

За да приеме за установени фактите първата инстанция е анализирала събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията на
изготвените експертизи, въз основа на които е приела за установена следната фактическа
обстановка:

Подсъдимият В. Н. В. е с постоянен и настоящ адрес в гр. ***, ж.к.. “***“ № *, ет.*,
ап.**, но обитавал апартамент с адрес ж.к „***" бл. **, ет. *, ап. * в гр. ***, в който живеел
на семейни начала със свидетелката Йорданка Станимирова Р..
На 21.02.2018 г. по повод постъпил оперативен сигнал в ГД „Национална полиция“ -
София, че лицето В. Н. В. от гр. *** се занимавал с иманярство и държи вещи с културно-
историческа стойност в дома си, била сформирана оперативна група в състав от служители
към Сектор „Престъпления свързани с културно-исторически ценности” в ГДНП - София,
служители на Сектор „Противодействие на криминалната престъпност” (ПКП) при ОД на
МВР - гр. Благоевград и служители при РУ - Петрич.
2

На същата дата от полицейските служители била извършена проверка по постоянния
адрес на В., където подсъдимият не бил открит, но било установено, че обитавал жилище с
адрес в същия жилищен квартал, но в друг блок, а именно в бл. **, ет. *, ап. * в гр. ***.
Полицейските служители посетили последния адрес и в присъствието на подсъдимия в
жилището бил извършен оглед на местопроизшествие, последван от претърсване и
изземване, извършени в условията на неотложност за времето от 08.35 ч. до 08.50 часа на
21.02.2018 г., при което били намерени, описаните в протокола и иззети като веществени
доказателства следните предмети:
• обект 1 - 10 броя кръгли обекти с неправилна форма, тип монети и 1 брой пръстен;
• обект 2 - 7 броя кръгли метални предмети, тип монети;
• обект 3 - пистолет газов с надпис „Зигер“;
• обект 4 - сухо зелено-кафяво тревисто растение, което измерено с везна показало
бруто тегло 4,79 гр., реагиращо положително на марихуана при направен полеви наркотест;
• обект 5 - увита в хартия кръгла жълта монета с надписи и изображения по нея;
• обект 6 - сребристо украшение (бижу) с неправилна форма и 1 бр. монета;
• обект 7 - два броя черни тръби, поставени в черен найлонов чувал, на едната от които
в единия край се вижда кръгла метална форма, а на другата тръба се вижда метална кутия с
надпис „Енигма“ и отгоре зарядно устройство.
Протоколът за претърсване и изземване бил одобрен по съответния ред с определение
№ 930/22.2.2018 г. по ч.н.д. № 128/2018 г. по описа на БлОС.
Обект 4, описан в протокола за претърсване и изземване като сухо зелено-кафяво
тревисто растение с бруто тегло 4,79 гр., по морфологични белези и химичен състав
представлява коноп (марихуана) със съдържание на активен наркотично действащ
компонент - тетрахидроканабинол 15,6 % . Преди изследването нетното му тегло е било 2,84
грама.
Пистолетът с надпис „Ziger“ е газов, с фабрично произведени части и същият не
представлява огнестрелно оръжие.
От иззетите и представени за изследване 21 броя предмети само 11 предмета (монети)
представляват археологически обекти и движими културни ценности, част са от културно-
историческото наследство и като такива подлежат на идентификация и регистрация по реда
на Наредба № Н-3/2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра
на движими културни ценности, а именно:
-1 брой нечетима сребърна турска монета, акче 16-17 век, 14x14 мм, на стойност 8 лв.;
-1 брой нечетима сребърна турска монета, акче 16-17 век, 12x10 мм, на стойност 8 лв.;
-1 брой средновековна корубеста монета от XII-XIV век, рязана в миналото, заличена,
нечетима, 22/20 мм, на стойност 5 лв.;
-1 брой автономна монета на Македония, II-1 век пр.Христа, 16/16 мм, на стойност 5
лв.;
-1 брой римска императорска бронзова монета, IV-V век, 14/14 мм, на стойност 5 лв.;
-1 брой римска императорска бронзова монета, IV-V век, 16/16 мм, на стойност 5 лв.;
-1 брой средновековна корубеста монета от XII-XIV в., рязана в миналото, заличена,
нечетима, 22/20 мм., на стойност 5 лв.;
-1 брой средновековна корубеста монета от XII-XIV в., рязана в миналото, заличена,
нечетима, 23/21 мм, на стойност 5 лв.;
-1 брой средновековна корубеста монета от XII-XIV в., рязана в миналото, заличена,
нечетима, 18/22 мм, на стойност 5 лв.
3

Според оценката, направена от вещото лице, общата стойност на монетите,
представляващи движими културни ценности възлиза на 53 лева.
За държането на тези монети подсъдимият не е подавал заявления за идентификация и
регистрация по реда на чл. 96-99 от Закона за културното наследство и чл. 4-6 от Наредба №
Н-3 от 3.12.2009 г.
Двата броя черни тръби, поставени в черен найлонов чувал, на едната от които в
единия край имало кръгла метална форма, а на другата - метална кутия с надпис „Енигма“, и
зарядно устройство, са металотърсач (металдетектор), предназначен за откриване на метали
(монети) в земната повърхност, който е технически годен за употреба по предназначение,
т.е. е технически изправен. С оглед техническите характеристики на металдетектора,
държан от В. в дома му, същият е средство за откриване на метални предмети и може да се
използва за една от дейностите, посочени в чл. 277а, ал. 7 НК - търсене на археологически
обекти. В Министерството на културата не е било подавано заявление от подсъдимия В. за
регистрация на притежавани от него специални технически средства (металдетектори) по
реда на чл. 152, ал. 2 ЗКН и същият не е вписан в регистъра на Министерството на
културата като лице, имащо право да използва специални технически средства за
извършване на теренни археологически проучвания, както и не му е издавано разрешение за
теренни археологически проучвания съгласно чл. 150 ЗКН.

За да приеме за установена тази фактическа обстановка, първостепенният съд се е
позовал на събраните и проверени от него доказателствени материали, а именно:
показанията на свидетелите А. А., В. К., К. М., заключенията на вещите лица по
назначените и изготвени експертизи: физикохимична експертиза, съдебно-нумизматична и
археологическа експертиза и допълнителна такава, техническа експертиза; протокол за
оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване. От изложените в
мотивите съображения, макар и да не са структурирани отчетливо, е ясно изводима волята
на съда да кредитира и приеме така изброените като непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и установяващи приетата фактология. САС също намира, че тези доказателствени
материали не съдържат противоречия и не се налага отделното им обсъждане. Единствено в
отговор на релевираното възражение, касаещо свидетелствата на двама от полицаите,
съобщили, че не са имали информация подсъдимият да се е занимавал с иманярска дейност,
следва да се отбележи, че: свидетелят Кирев е заявил, че оперативната информация, която са
му съобщили е била, че подсъдимият се занимавал с иманярство, притежавал културни
ценности и щял да ги продаде на дилър в района; свидетелят А. – изобщо не е предоставил
сведения в тази връзка; свидетелят М. – не е бил на адреса на подсъдимия и оперативната
информация не е постъпила конкретно при него, но е знаел, че подсъдимият бил посочен за
причастен за дейността на други три лица, с криминалистически регистрации за търговия с
културни ценности. Допълнил е, че нямал спомен подсъдимият да е бил посочен като лице,
занимаващо се с иманярство. Прегледът на така посочените сведения разкрива
еднопосочното им съдържание - полицейските служители са били инструктирани да
предприемат действия, насочени към претърсването на адресите на четирима души, сред
които и на подсъдимия, заради оперативна информация, че предстои отчуждаването на
културни ценности.
Обясненията на подсъдимия в частта, в която е заявил, че е купувал монетите от
различни магазини са били отхвърлени като недостоверни заради противоречието им с
предоставената информация от полицейските служители, разпитани като свидетели, и
заради собственоръчното отбелязване в протокола за претърсване и изземване. Показанията
на свидетелката Р., съдържащи твърдение, че марихуаната е била предназначена за ползване
от нея заради здравословен проблем, също не са били кредитирани като противоречащи си с
показанията на полицейските служители и оборващи се от собственоръчното отбелязване на
4

подсъдимия в протокола за претърсване и изземване, че всичко било негово и жена му нищо
не знаела.

Въззивният съд на свой ред приема за установена като цяло фактологията, но отчита
необходимостта от внасяне на съществено уточнение в нея. То е резултат от различната
интерпретация на събраните доказателства за факта дали подсъдимият е държал
наркотичното вещество. На първо място, основателно е оплакването на защитника, че
саморъчното отбелязване, направено от подсъдимия в протокола за претърсване и
изземване, не притежава процесуална доказателствена стойност, защото няма характер на
обяснения по смисъла на чл. 138 НПК. Затова подобно отбелязване изобщо не може да се
противопостави на свидетелските показания и на събраните по надлежния ред обяснения на
подсъдимия. В този смисъл апелативният съд не се съгласява, че показанията на
свидетелката Р., съдържащи информация за обстоятелствата и причината, поради която се е
сдобила с марихуаната, се оборват от отбелязаното от подсъдимия в протокола. Те не се
опровергават и от показанията на полицейските служители, заявили еднопосочно, че пред
тях подсъдимият бил казал, че намерените вещи са негови. Впрочем техните показания са
идентични с твърдението на самия подсъдим, заявено в дадените от него обяснения пред
съда, че след извършеното претърсване и изземването на вещите той е казал пред
полицаите, че същите са негови. Като причина за подобно изявление е посочил паниката, в
която е изпаднал заради провеждането на самото действие. Следователно, фактът, че
подсъдимият е направил общо изявление, че вещите били негови, е установен несъмнено и
безпротиворечиво. От него обаче не следва непременно единствено възможен извод, че това
в действителност е било така. Обяснението, че В. (а и жена му) са били притеснени заради
извършваното в дома им претърсване е логично. Разбираемо е и звучи достоверно
подсъдимият да е отнесъл обобщено заявеното за принадлежността на вещите и предвид
факта, че причастност към иззетите монети, металдектора и газовия пистолет е имал именно
само той. Житейската логика не изключва и желанието на подсъдимия да предпази и да не
замесва партньорката си в случая. Същевременно – установено е (от епикризата - л. 92-93),
че здравословното състояние на свидетелката Р. е било влошено, което е наложило
постъпването й в Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“ за първи път
през месец април на 2018 г. заради оплаквания от декември на 2017 г. (изтръпване на
четирите крайника, объркване на думи) с данни за първоначални оплаквания със
седемгодишна давност (главоболие, причерняване с обща слабост, чувство за задушаване и
подуване на езика). Лекувана е била и за депресия в продължение на седем години.
Представената медицинска документация обективно разкрива влошаването в състоянието
(изтръпването на четирите крайника за часове) на свидетелката в края на 2017 г. и в
началото на 2018 г., което подкрепя разказа й за това, че е имала кризи, както и че е била с
неуточнена диагноза дълго време. Нищо не оборва твърдението на свидетелката Р., че когато
е претърпявала силна криза и се е схващала цялата й лява страна, е изпитвала силни болки,
които не е съумявала да облекчи медикаментозно. Също логично и необорено от друго
доказателство е и нейното твърдение, че майка й занесла марихуаната, за да пробва дали тя
няма да помогне, тъй като била чула, че облекчава болката. Р. посочва точното място, на
което е оставила марихуаната – в салфетка над телевизора, на високо място, за да е
недостъпно за децата. Веществото не е било скрито, както се установява и от показанията на
полицейските служители. Всички тези обстоятелства, оценени съвкупно, мотивират
решението на въззивния съд да кредитира показанията на свидетелката Р. и да ги приеме за
надежден източник на информация в тази им част.
С оглед този доказателствен извод въззивният съд прие за установено, че марихуаната
не е била държана от подсъдимия.
Макар и да не рефлектира върху крайните фактически изводи, апелативният съд
5

намира за необходимо да посочи изрично, че не определя протокола за оглед като годно
доказателствено средство, поради което и го изключва от доказателствената съвкупност.
Процесуалноследственото действие, изразяващо се в принудителна интервенция, каквото е
влизането на полицейски служители в жилището на лицето и издирването на вещи и
предмети, е претърсване и изземване. В случая е проведено именно последното, за което е
съставен протокол, одобрен по надлежния ред от съдия, и тъкмо този документ се цени от
апелативния съд като годно доказателствено средство.
Ще се отнася до противоречията в гласните доказателства относно обстоятелството
чия собственост е бил металдекторът (дали на подсъдимия или на негов приятел)
въззивният съд отбелязва, че изследването му е ненужно, тъй като изясняването на подобен
факт е правно ирелевантно – за съставомерността на деянието е без никакво значение кому
принадлежи техническото средство.
Въззивният съд също не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелката Р. в частта, в която съдържат твърдения, че В. закупил инкриминираните
монети от нумизматични магазини. Тази доказателствена оценка е изведена въз основа на
факта, че в нумизматичните магазини е разрешена продажбата единствено на монети,
регистрирани по съответния ред (чл. 113 – чл. 117 ЗКН).
За прецизност е необходимо да се допълни, че освен посочените във фактическата
обстановка девет броя монети, културни ценности са били и намерените две бронзови
монети – нечетима, силно корозирала, 26/20 мм. и римска императорска IV-V век, 10/10 мм.,
всяка от които на стойност 1.00 лев. Същите правилно фигурират в диспозитива на
първоинстанционната присъда, но е пропуснато отбелязването им в мотивите. САС допълва
този факт, установим от заключението на допълнителната съдебно-нумизматична и
археологическа експертиза.

С оглед така изяснената фактология и с внесеното от апелативния съд уточнение в нея,
се налага извод за споделяне на правните изводи на първата инстанция по отношение на
първите две обвинения и различен изход на делото досежно третото от тях.
Правилно е прието, че с държането на инкриминираните монети, които не се
идентифицирани и регистрирани по предвиден ред, подсъдимият В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 278, ал. 6, изр. 1., предл. 3.
НК.
За съставомерността на престъплението от обективна страна е достатъчно държането
на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, като
е без значение как е придобит (последното би могло да е релевантно за субективната
съставомерност).
Както е посочил и първият съд, легалната дефиниция за „археологически обект“ е
уредена в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗКН. Съгласно нея това са всички движими и
недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или
открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни
източници на информация са теренните проучвания. Нормата на чл. 7, ал. 1 ЗКН
постановява, че„културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко
присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида,
общността или обществото и има научна или културна стойност“.
Културните ценности, археологическите обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗКН
подлежат на идентификация и регистрация по реда, посочен в чл. 96, 97, 98 от ЗКН и
Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. (отменена с Наредба № 1 от 18 юли 2018 г. за реда за издаване
на разрешения за извършване на търговска дейност с движими културни ценности и за
водене на Регистъра по чл. 116, ал. 1 от Закона за културното наследство за реда за
6

извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности).
Съгласно цитираните разпоредби на ЗКН идентификацията е дейност, чрез която се
определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на
критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация,
извършена по съответния законов ред.
Инкриминираните монети представляват археологически обекти, културна ценност и
подсъдимият ги е държал (осъществявайки фактическа власт върху тях в жилището си) като
не е подавал заявления за идентификацията и регистрацията им по реда на чл. 96-99 ЗКН и
чл. 4-6 от Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. (отм.)
Обектите са повече от три, с което е изпълнен и по-тежко квалифициращия деянието
признак.
Деянието, осъществено от подсъдимия В. е съставомерно и от субективна страна, тъй
като подсъдимият е съзнавал, че държи археологически обекти, представляващи културни
ценности без те да са идентифицирани и регистрирани като е бил наясно и със запретения
характер на това свое поведение. Следователно е налице интелектуалният аспект на прекия
му умисъл. Налице е и волевият, доколкото с оглед формалния характер на престъплението
последиците му се изчерпват с осъществяването на самото деяние.
С държането на металдектора подсъдимият е осъществил състава на престъплението
по чл. 277а, ал. 7 НК, като от обективна страна противозаконно (без металдекторът да е бил
регистриран по реда на чл. 152, ал. 2 ЗКН) е държал оръдие (специално техническо
средство) - металотърсач „Енигма“, за който е знаел, че е предназначен за търсене на
археологически обекти. Престъплението е формално, на просто извършване и за
реализирането му е достатъчно деецът да държи предмета на престъплението със
знанието/предположението за неговото предназначение. В представите на подсъдимия е
било включено знанието на факта, че с металодетектора могат да се търсят археологически
обекти, бил е наясно и с това, че металодекторът не е бил регистриран в Министерството на
културата, а и не би могъл да е, тъй като не представлява заводска изработка. С оглед
интереса на подсъдимия към старинни монети, той със сигурност е знаел за
предназначението на вещта. Това, че металдекторът видимо не е бил употребяван не
променя този факт, тъй като намерените във владение на подсъдимия движими културни
ценности са ясна индиция, че той е бил наясно какъв точно е този предмет и какво е било
предназначението му. Вярно е, че задължението за регистрация на металдетектор,
предназначен за търсене на археологически обекти, е за собственика на уреда, но
държателите на нерегистрирани технически средства също са субекти на това престъпление,
ако са знаели или предполагали за това тяхно предназначение. От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл при съзнаване и целене на престъпния
резултат, изчерпващ се с осъщественото държане на вещта.
За всяко от горните две престъпления първоинстанционният съд е определил
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 НК, приемайки наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства, определящи като несъразмерно тежко и най-
лекото наказание, предвидено в закона, поради което е заменил лишаването от свобода с
пробация. Отмерил е размера на пробацията за първото престъпление в размер на една
година, а за второто – на десет месеца. И двете наказания включват само задължителни
пробационни мерки, като задължителната регистрация по настоящ адрес е с най-малката,
предвидена в закона периодичност.
Предвид липсата на протест и с оглед забраната за влошаването на положението на
подсъдимия в такъв случай, безпредметно е обсъждането на въпроса дали наказанието
правилно е било определено при облекчаващите условия на чл. 55 НК, тъй като в принципен
план е недопустима ревизия на това разрешение. Именно заради последното не може да бъде
уважено и отправеното пред САС искане от защитника на подсъдимия В. за изменение на
7

присъдата в санкционната й част чрез определяне на по-тежко по вид наказание, каквото е
лишаването от свобода (дори и в минимален размер) и отлагане на изпълнението му.
Допустимото правомощие на въззивния съд в конкретния случай е единствено да намали
размера на наложените наказания, ако прецени, че те са несправедливи. САС не намери
основания да интервенира в тази насока, тъй като прие, че наложените санкции са
съобразени изцяло с данните за степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Отчетено е чистото съдебно минало на подсъдимия, социалната и семейната му
ангажираност, ниската стойност на монетите (за първото престъпление). Ниската степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия също е взета предвид. Определената
продължителност на пробацията за първото престъпление е в размер, под средния, по-
близък до минималния, а тази за втората – в съвсем близък до минималния размер. Вярно е,
че не са отчетени отегчаващи обстоятелства, но пък това е мотивирало разрешението за
приложението на чл. 55 НК. САС не счита, че така наложените санкции разкриват
несправедливост. При определянето на общото най-тежко наказание по реда на чл. 23, ал. 1
НК, съдът с основание е приел, че не се налага увеличаването му по реда на чл. 24 НК. В
заключение – пробацията за срок от една година като общо най-тежко наказание за двете
престъпни деяния се явява напълно справедливо наказание, адекватен израз на дължимата
държавна принуда за осъществената в реална съвкупност престъпна дейност на подсъдимия
В..
С оглед приетото от апелативния съд недоказано авторство на подсъдимия в
държането на марихуаната, В. бе признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 354а,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НК.
Съдът може да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК). Ако осъществяването на престъплението и всички
факти, включени в причинноследствения процес на престъпното деяние, механизмът и
неговото авторство не бъдат установени безспорно и категорично, съдът трябва да
постанови единствено оправдателна присъда. Воден от тези задължителни принципни
съображения, отнесени до установените по делото обстоятелства, въззивният съд прие, че
следва да оправдае подсъдимия В., поради което отмени присъдата на първата инстанция в
тази й част и постанови нова с оправдателен характер.
Предвид този резултат съдът отмени присъдата и в частта, в която е наложено
наказанието глоба в размер на 800.00 лева и в частта за присъединяването му към
наказанието „пробация“.
В останалата част присъдата бе потвърдена като правилна.
8

Номер на акта:	15
Дата:	6 октомври 2022 г.
Съдия:	Весислава Иванова

Дело:	20221000600321
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2022 г.

Присъда по дело №321/2022 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите