Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
гр. Горна Оряховица, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, Х
състав, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 757 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.3 ГПК.
Ищецът Н.И.С.
твърди, че е потребител на електрическа енергия в обект на адрес гр.********************,
за което е разкрита партида с клиентски номер ********** и абонатен номер **********
при ответника „Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че от писмо от ответника с изх.
№ 51952/04.04.2019 г. с приложена фактура № **********/04.04.2019 г. и от
посещение в подразделение на ответника, научил, че въз основа на справка от
02.04.2019 г. по партидата му е служебно начислена 45 912 кВТч електрическа
енергия за периода от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. Твърди, че е депозирал
жалба до ответника и „Електроразпределение Север“ АД, с която е изразил несъгласие
с корекцията. Оспорва в посочения период да е потребено и отчетено посоченото
количество електрическа енергия и счита, че не дължи цената му и цената на
всички видове мрежови услуги, предоставени от „Електроразпределение Север“ АД. Оспорва верността на отразеното в
констативния протокол на „Електроразпределение Север“ АД и размера на
начислената сума, считайки го за произволно определен. Възразява, че за
ответника не съществува фактическо основание за извършване на корекцията.
Аргументира възражението си с оспорване проверяваният електромер да е обслужвал
процесния обект, оспорване на изправността на електромера и с факта, че
абонатът не е имал достъп до таблото на електромера. Възразява се още за липса
на правно основание за извършване на корекцията – липса на надлежна лицензия у
„Електроразпределение Север“ АД за продажба на електрическа енергия, съответно
право да извършва корекция на сметки и да начислява суми; неравноправност на
клаузите от Общите условия, регламентиращи едностранна корекция на сметката на
абоната за минал период; неприложимост на Общите условия, изменени с Решение
ОУ-006/21.07.2014 г. на КЕВР за абоната, тъй като не са публикувани в местен
всекиденвник съгласно чл.98а, ал.3 ЗЕ и липса на законов и подзаконов
нормативен акт, уреждащ възможността за корекция на сметката на абоната за
минал период, поради нищожност на процедурата, уредена в Правила за измерване
на количеството електрическа енергия (по-долу ПИКЕЕ) и след отмяната им с
Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на
ВАС и Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС; липса
на предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя. Моли
за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на
ответника сумата от 8 919,05 лв. за служебно начислена електрическа
енергия за периода от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. по партидата му и
присъждане на сторените в производството разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът оспорва
основателността на предявения иск, като навежда твърдения, че на 15.03.2019 г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на СТИ,
измерващо потребената електрическа енергия в обекта на ищеца, при която отчели
показания на електромера по Тарифа 1 – 002613 кВТч; по Тарифа 2 – 014028 кВТч;
по Тарифа 3 – 000000 кВТч, по Тарифа 4 – 045912 кВТч и по Тарифа 0 – 016642 кВТч.
Поради наличието на показания в неизведен на дисплея на електромера регистър, средството
за търговско измерване (по-долу СТИ) било демонтирано и подменено с ново. За
проверката бил съставен констативен протокол № 1502462/15.03.2019 г., подписан
от служителите на дружеството и потребител на електрическа енергия. Сочи, че на
ищеца било изпратено писмо № 51952_КП1502462_1/03.04.2019 г., уведомяващо го за
проверката, към което бил приложен констативния протокол. На демонтираното СТИ
била извършена метрологична експертиза от Главна дирекция „Измервателни уреди“
при Регионален отдел – Русе на Български институт по метрология, при която се
установило наличие на преминала енергия в Тарифа 4 – 045912,7 кВТч, която не се
визуализира на дисплея, както и че електромерът съответства на техническите и
метрологичните характеристики. Твърди, че към датата на проверката СТИ е било
годно да измери цялата потребена електрическа енергия, но било налице
отклонение от нормалното му функциониране – потребената енергия преминавала в
невизуализирания на дисплея тарифен регистър 4. Сочи, че въз основа на
метрологичната експертиза и показанията в Тарифа 4, със становище от 02.04.2019
г. на абоната била начислена електрическа енергия 45 912 кВТч, за период от
една година назад от датата на констатиране на неточното измерване (от
16.03.2018 г. до 15.03.2019 г.), за чиято стойност – 8 919,05 лв. била издадена
фактура № **********/04.04.2019 г. Твърди, че това количество електрическа
енергия е потребено от ищеца в процесния период и на това основание дължи
заплащане на цената му. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен с присъждане на сторените разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия съгласно договор за продажба на електрическа енергия за
обект на адрес гр.********************, за което е разкрита партида с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********.
От констативен протокол № 1502462 от 15.03.2018 г. и
показанията на свидетеля П. – служител на "Електроразпределение
Север" АД, се установява, че на 15.03.2018 г. била извършена проверка на
електромер с фабр.№ 1115031500734586, отчитащ електрическата енергия по
партидата на абоната. Чрез специален софтуер служителите установили наличие на
показания в невизуализиран на дисплея тарифен регистър 4, снели показанията по
тарифите на електромера – Тарифа 1 –
002613 кВТч; по Тарифа 2 – 014028 кВТч; по Тарифа 3 – 000000 кВТч, по Тарифа 4
– 045912 кВТч и по общ тарифен регистър 0 – 016642 кВТч, демонтирали СТИ и го подменили с ново. Демонтажът бил извършен в
присъствието на член на домакинството на абоната – сина му С.Н.И.. За
проверката бил съставен констативен протокол № 1502462 от 15.03.2018 г.,
подписан от служителите и сина на ищеца. Копие от констативния
протокол било изпратено на ищеца с писмо изх.№ 51952_КП1502462_1/03.04.2019 г., за
което страните не спорят, че е получено от ответника.
При извършената на демонтираното СТИ метрологична
експертиза, резултатите от която са отразени в протокол № 477/28.03.2019 г. на
БИМ, е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и
клемния блок на СТИ, наличие на необходимите обозначения на табелката на
електромера и наличие на пломбите против неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера. Метрологичната експертиза, изготвена от БИМ,
констатира още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия.
При софтуерно четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната му схема –
наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.4. – 045912,7 кВТч., която не е
визуализирана на дисплея.
Въз основа на констативния протокол, със становище
от 02.04.2019 г. „Електроразпределение Север“ АД одобрило да се начисли
допълнително общо количество електрическа енергия от 45 912 кВТч по партидата
на ищеца за период от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. Посоченият период бил разделен на два подпериода, а
общото количество електрическа енергия било пропорционално разпределено с оглед
продължителността на всеки от тях. За
стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 8 919,05
лв. била издадена фактура № ********** от 04.04.2019 г., изпратена на ищеца с
писмо изх.№ 51952_КП1502462_2/04.04.2019 г., получено лично от него.
Съгласно отговор на задача №1 на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза при софтуерно прочитане на паметта на
електромера, се установяват показания, идентични с констатираните при
метрологичната експертиза на БИМ. При изслушване на експертизата, вещото лице
посочва, че СТИ е отчитало точно потребената електрическа енергия (по данни от
протокола от БИМ за изследване на Тарифа 2), но не може да бъде използван за
отчет на потреблението, тъй като има показания в невизуализирания регистър. Отговорът
на задачи № 2 и 3 установява, че електромерът не е „SMART” и фабрично не притежава
технологична възможност за извличане на информация от т.нар. „товарен график“ –
показания от самоотчета на СТИ по дни и по тарифи за изминал период от време.
При изслушването вещото лице изяснява, че е налична само текуща информация за
състоянието на СТИ и допълва, че поради липса на памет за изминали събития, не
може да се установи началната дата на натрупване на показанията в невизуализирания
регистър, нито причината за това.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че парично вземане не
съществува. Доколкото основанието на този иск е отричане на вземането на
ответника – доставчик на електрическа енергия, то в негова тежест е
установяването на съществуването и размера му с оглед наведените твърдения – в
случая потребление на електрическа енергия от 45 912 кВТч по партидата на
ищеца за период от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. и неизпълнение на
задължението за заплащане на цената му. Ответникът не се позовава на
осъществяване на предпоставките на някоя от хипотезите на отменените ПИКЕЕ или
на Общите условия на договора между страните, поради което възраженията на
ищеца за неравноправност на клаузи в тях и несъответствие на норми на
подзаконови актове с такива в закон, са неотносими и не следва да бъдат
разглеждани.
Между страните не е спорно, че ищецът е потребител
на енергийни услуги – битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ,
както и че обектът на адрес гр.********************, е присъединен към
електроразпределителната мрежа. В тази връзка между страните по делото съществува
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, което се
регламентира от публично известни общи условия и по което основно задължение на
потребителя е да заплати цената на доставеното и потребно от количество електрическа
енергия. Към периода на корекцията и към момента на процесната проверка към
правоотношението между страните са приложими Общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, доколкото с Решение № 798/20.01.2017 г. по
адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е
отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи
условия за продажба на електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД. Това
прави ирелевантно възражението на ищеца, че отменените общи условия не са
публикувани надлежно съобразно чл.98а, ал.3 ЗЕ.
Установеното от фактическа страна, обаче, не
предполага извод, че количество електрическа енергия от 45 912 кВТч е реално
потребено по партидата на ищеца за период от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. Наличието
на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър не е основание за
такъв извод, защото този регистър не е настроен да отчита потребление, не е не
му е зададен часови период за измерване на преминала електрическа енергия и не
може да се приеме, че служи за отчет. Вещото лице изяснява, че не може с
категоричност да се установи причината за наличие на такива цифрови показания,
съответно, че те съставляват потребление. Метрологичната годност на СТИ в
посочения период, липсата на механични увреждания по предпазните механизми и техническата
изправност на СТИ, не означават, че посочените показания са отчет за потребена
енергия. Вещото лице изрично изяснява, че евентуалното потребление, отчетено по
невизуализирания на дисплея тарифен регистър, касае само тарифната схема, по
която е настроен за отчет електромера и не засяга изправността му.
Дори да се приеме, че показанията в тарифен регистър
4 са електрическа енергия, не може да бъде установен началния момент на
натрупване на показанията в регистъра и съответно какво е реално консумираното
количество електроенергия през различните времеви периоди и часови зони за
дневна и нощна енергия и каква част от него е преминалата в скрития регистър.
Това не е без значение, защото ако натрупването е започнало преди сочената от
ответника начална дата – 16.03.2018 г., цената на част от регистрираното по
тази тарифа количество би се претендирало без основание. Неустановяването на
началния момент на натрупване на показанията е достатъчно да се приемат за
неоснователни твърденията на ответника за осъществено потребление през
посочения от него период. Независимо от това и с оглед доводите му, следва са
се посочи още, че дори и натрупването да е започнало в началото на сочения от
него период, няма данни какво е реално консумираното количество електроенергия
през различните времеви периоди и часови зони и каква част от него е
преминалата в скрития регистър. Това не е без значение, защото именно часовите
зони на потребление определят цената на електрическата енергия. Тук не би могло
да намери приложение правилото на чл.162 ГПК, както ответникът претендира,
защото недоказването на факта, че определено количество електрическа енергия е
потребено през конкретен часови интервал, е неустановяване на основанието на
иска, а не на неговия размер.
Ако и да бе установено, че посоченото количество от 45 912
кВТч е потребено през исковия период, както и какви са конкретните параметри на
потреблението, само този факт не би могъл да даде основание да възникне
вземането за цената на доставеното. Това е така, защото количеството
електроенергия от 45 912 кВТч не е отчетено при редовен месечен отчет през
периода от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. Само такъв отчет съгласно чл.17,
ал.1, т.2 и чл.26, ал.1 вр.чл.18а от действащите ОУПЕЕ, одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, е основанието за възникване на вземането за
цената на потребената електрическа енергия. Съществуване на такова задължение
не може да се основе само на общата норма на чл.200, ал.1 ЗЗД, защото
горепосочените разпоредби на публично известните общи условия се явяват
специални спрямо нея. По възлагане от закона – чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ, те уреждат
частния случай на възникване и изпълнение на задължението на купувача (клиента)
за заплащане на цената на доставената му електрическа енергия. По тази причина вземането
за цената на доставената електрическа енергия не може да се основе на общата
норма на чл.200, ал.1 ЗЗД без да се държи сметка, че съдържанието на
задължението на купувача в правоотношението между страните е ежемесечно
заплащане на стойността на това количество електрическа енергия, което е
доставено на потребителя (т.е. отчетено от изправно СТИ по аргумент от чл.40,
ал.2 и чл.40а от публично известните Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД).
Коригиране на количеството потребена електрическа
енергия за минал период (извън редовния отчет) и начисляване на допълнителни
суми на това основание е изключение, допустимо при кумулативното наличие на две
предпоставки – по силата на законовата делегация на чл.83, ал.2, изр.2 вр.
ал.1, т.6 ЗЕ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, да приеме правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване и
на второ място – общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съгласно приетите от Комисията правила (в посочения
смисъл са и Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на I Т.О. на
ВКС; Решение № 166/11.05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на II Т.О. на ВКС;
Решение № 164/02.03.2016 г. по т.д. № 2446/2014 г. на II Т.О. на ВКС, Решение №
104/16.08.2016 г. по т.д. № 1671/2015 г. на I Т.О. на ВКС, обобщени с Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на II Т.О. на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на II Т.О. на ВКС). Към момента на
извършване на процесната проверка – 15.03.2019 г. и начисляване на сумата – 02.04.2019
г., нито едно от двете условия не е било налице.
С Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016
г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е отменено Решение №
ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД. Посочените общи условия са
предвиждали ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
(чл.25 от същите), но след тяхната отмяна са приложими Общите условия, одобрени
с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, в които такъв ред не е регламентиран
(чл.24, ал.2 от тях вменява само задължение клиентът да бъде уведомен).
С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016
г. по описа на ВАС /обн.ДВ, бр.15/14.02.2017 г./ приетите по силата на
горепосочената законова делегация ПИКЕЕ /обн.ДВ бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г./, са отменени с изключение на разпоредбите от чл.48 до чл.51.
Същите са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. по
описа на ВАС /обн.ДВ, бр.97/23.11.2018 г./. Отмяната на подзаконов нормативен
акт, какъвто са ПИКЕЕ, преустановява действието му занапред – след деня на
обнародване на решението (арг. от чл.195, ал.1, вр. чл.194, пр.2 АПК). С
Решение по т.1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г. на КЕВР са приети ПИКЕЕ
/обн.ДВ бр. 35/30.04.2019
г./, на които не е придадено обратно действие, нито са приложими за заварени случаи
(арг. от § 2 ПЗР на ПИКЕЕ).
В обобщение на изложеното и с оглед действалата към
момента на корекцията и на начисляване на сумата правна уредба, съществуват
единствено две правни основания, на които доставчикът на електрическа енергия
може да претендира заплащане на стойността на консумираната електрическа
енергия. В първия случай, съставляващ и общото правило, това е цената на
доставеното и потребено през отчетния период количество електрическа енергия,
дължима от клиента съгласно чл.200, ал.1 ЗЗД, но по реда и сроковете, уредени в
Общите условия по възлагане от чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ. С изтичане на отчетния
период доставчикът на електрическа енергия не разполага с правото едностранно
да преизчисли количеството и/или цената му, освен в общата хипотеза на
договорна отговорност, или с оглед съдържанието на правоотношението между
страните – при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена на електрическата
енергия поради неправомерно действие от страна на потребителя и при
установяване на периода на грешното измерване или неизмерване и реално консумираната
електрическа енергия за миналия период. Ответникът в случая не се позовава на
нито едно от тях, поради което следва да се заключи, че липсва правно основание
да начисли и претендира от ищеца заплащане на сумата от 8 919,05 лв. С
оглед посоченото, искът за установяване на нейната недължимост се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По
присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените разноски. Той е направил такова
искане и е представил доказателства да е сторил разноски в производството в общ
размер 1 276,76 лв. (356,76 лв. за държавна такса и 920 лв. за адвокатско
възнаграждение), поради което тази сума следва да му бъде заплатена от
ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.***********, представлявано
от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. заедно,
че Н.И.С., ЕГН **********,*** не дължи сумата от 8 919,05 /осем хиляди деветстотин и деветнадесет лева и пет стотинки/, представляваща стойността на доставена, но неотчетена електрическа енергия за периода от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. по партида с клиентски номер ********** и абонатен номер **********
за обект на адрес гр.********************,
за която е издадена фактура
№ ********** от 04.04.2019 г.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.***********, представлявано от всеки двама
от членовете на Управителния съвет П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. заедно да заплати на Н.И.С., ЕГН **********,***
сумата от 1 276,76 лв. /хиляда двеста седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: