Съдът, като взема предвид молбата от молителката и събраните по делото
доказателства намери за установено следното:
Постъпила е молба от И.А.М. по Закона за защита от домашно насилие против Н.Ц.М., с искане за издаване на заповед за защита срещу ответника с посочените в нея мерки. Твърди се в молбата, че след 1984 година, когато ответникът напуснал длъжността ***********, започнал да проявява нетърпимост към нея, прерастваща в агресия. Без повод започвал да я псува и обижда, както и налитал на бой. Твърди, че не и позволявал да комуникира с други хора, освен роднините и, не позволявал нейни приятелки и съседи да ходят в дома им. Твърди, че последните два случая на осъществен от негова страна тормоз станали на 13 и 15 ноември 2016 година. Твърди, че на 13.11.2016г. била в стаята си и когато ответникът разбрал, че иска да отиде до пенсионерския клуб и се разкрещял, забранил и да излиза от къщи, нападнал я с юмруци, а тя се предпазила като го бутнала назад. Започнал да я псува и да се заканва, да кълне майка й. Твърди, че на 15.11.2016г. в дома им докарали дърва, поръчани от нея, при вида на които ответникът изпаднал в ярост, започнал да я псува, задето не го попитала, както и започнал да й налита със свити юмруци. Викал силно, чували го в цялата улица. Тогава дошла и дъщеря им А., с която били сестра й и съпруга й, а при опита на дъщеря им да я защити, ответникът връхлетял и срещу нея, започнал да я блъска и псува. Нападението било преустановено от зет й, а ответникът разбирайки, че се обаждат в полицията, избягал в неизвестна посока, заканвайки се, че докато не убие някоя от тях, няма да спре. Твърди се, че описаното представлява акт на домашно насилие – психическо и физическо насилие.
Ответникът не взема становище по делото.
Съдът като взема предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установи се от удостоверение за сключен граждански брак по акт за брак
№ ******* на Община Свищов, че страните по делото са съпрузи.
С приложените по делото декларации молителката е декларирала извършен
акт на домашно насилие на 13.11.2016 г. и на 15.11.2016г., от страна на ответника. Установи се от
приложената преписка № 1074/2016г. на РП Свищов, в която се съдържа докладна
записка от младши инспектор М.И., че на 15.11.2016 г. били изпратени по повод
подаден сигнал на адреса, на който живеели И.М. и съпруга й Н.М.. Според
докладната записка очевидци на случилото се били св. Е.Б. и св. К.. С
Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 29.11.2016г.
на Прокурор от РП Свищов, било отказано да се образува досъдебно производство и
преписката във връзка с подаден сигнал
на ЕЕН 112 относно нанесен побой спрямо М. на 15.11.2016г. била прекратена. В
преписката се съдържа Протокол за предупреждение от 17.11.2016г., с който
ответникът бил предупреден да не предприема действия изразяващи се в акт на
насилие – физическо, психическо, както и опит за такова, ограничаване на
личната свобода и личния живот по отношение на съпругата си И.М..
От показанията на разпитаните по делото свидетели – Е.Б., А. К. и П. Д.,
още преди около десетина година, отношенията между страните по делото се
влошили, като ответникът започнал да устройва постоянно скандали, а не рядко и
нанасял побои на молителката. Показанията на тези свидетели кореспондират и с
приложените по делото амбулаторен лист от 03.10.2016г. и съдебно-медицинско свидетелство
№ 2/07.01.2013г. на д-р Г. – Началник отделение по съдебна медицина при МОБАЛ –
В.Търново.
Както се посочи освен представените декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се събраха и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Б., К. и Д.. Св. Б. изнесе, че
ответникът не разрешавал на съпругата си да излиза, да ходи до клуба, в дома и
не можели да я посещават съседи, „като затворник е„. Видно от показанията и,
ответникът постоянно устройвал безпричинно скандали, защото такъв му бил
характера. Според тази свидетелка, ответникът започнал да се държи така след
като се пенсионирал. За твърденията в молбата за случилото се на 13.11.2016г.
не се ангажираха показания на свидетели очевидци, като в двете приложени по
делото декларации, молителката е декларирала, че тогава била нападната от
ответника в стаята си с юмруци и обсипана с псувни и обидни изрази, по повод
забраната му да напуска жилището. Св. Б. не е присъствала тогава, но видно от
показанията била запозната с налаганите от ответника ограничения по отношение
на съпругата му да излиза от дома и да се среща с други хора. Св. К. заяви, че
знаела от майка си за случай през месец ноември, когато ответникът не е пуснал
да отиде в клуба, той започнал „да се кара и псува“, не я пускал да отиде в
клуба. Не се събраха гласни доказателства за конкретния случай ответникът да е
нападал молителката тогава с юмруци, но предвид приложените по делото две
декларации, и с оглед разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от Закона за защита от
домашното насилие, според която съдът издава заповед за защита на основание
тази декларация, когато няма други доказателства, съдът приема за установено и
твърдяното нападение от ответника с юмруци спрямо молителката. В конкретния
случай освен приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона съдът намира, че
се събраха гласни и писмени доказателства, които потвърждават изложеното в
молбата относно случилото се на 13.11.206г. – забраната на ответника съпругата
му да напуска дома им, отправените обиди. Следва да се посочи, че забраната
молителката да напуска жилището, може да се третира като намеса в личния живот
на молителката. В случая с отправените обидни думи и псувни съдът приема, че
същите представляват акт на психическо насилие, включително и акт на
емоционално насилие, а забраната да напуска жилището касае намеса в личния живот, емоционално насилие и принудително
ограничаване на личен живот, лична свобода, лични права, а установеното с
декларациите нападение от ответника с юмруци е акт на физическо насилие от
ответника спрямо съпругата му.
Ангажираха се по делото доказателства и във връзка с твърденията за случилото се на 15.11.2016г. .
Видно от показанията на св. Б., присъствала когато на молителката и се обадили,
че докарали дърва. След малко сестра и –
молителката се върнала плачейки и споделила, че когато отишла пред дома си,
ответникът започнал да вика, да се кара, защо е поръчала дървата без да го
пита. Тогава с нея тръгнала и дъщеря и – св. К.. Видно от изнесеното от тази
свидетелка, при отиването чула баща си да крещи срещу молителката, да я псува.
Св. Д. също дочула псувните, отправени от ответника към съпругата му. Св. К. изнесе, че самата тя била ударена от
ответника. И св. К. и св. Д. чули ответника да казва, че отива да вземе
брадва. Св. К. чула ответника да казва,
че ще убие някоя от тях двете. Тези гласни доказателства кореспондират с
приложените по делото две декларации от молителката.
От гореизложеното съдът приема, че молбата се явява основателна.
Депозираната молба по Закона за защита от домашното насилие е процесуално
допустима, депозирана от процесуално легитимирано лице, като ответникът също е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по молбата, тъй като молителката М. е негова съпруга (попада в кръга
на лицата по чл. 3, т. 1 от ЗЗДН).
Разгледана по същество молбата се явява
основателна по следните съображения: на първо място, молителката М. е
депозирала към молбата декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от
домашното насилие, в която е изложила обстоятелства по отношение на датата и
ситуациите за претърпяното домашно насилие, както и в съдебно заседание
представя още една допълнена декларация. Съгласно разпоредбите на Закона за
защита от домашното насилие, а именно чл. 13, ал. 3 от същия закон, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.
3 от същия закон, когато няма други доказателства. В конкретния случай освен
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона съдът намира, че се събраха
гласни и писмени доказателства, които потвърждават изложеното в молбата.
Отправените обидни думи и псувни, както и заканата за убийство представляват
акт на психическо насилие.
Съдът счита за доказани обстоятелствата по отношение претърпяното
домашно насилие от страна на молителката М., изразяващо се за конкретните
случаи описани в молбата, а именно на 13.11.2016 г., представляващо акт на
психическо и емоционално насилие, ограничаване на личния живот, лична свобода и
лични права, както и физическо насилие, както и на 15.11.2016г., представляващо
акт на психическо насилие, поради което следва да издаде исканата заповед за
защита. Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие
спрямо молителката. Ответникът следва да бъде отстранен от съвместно
обитаваното им с молителката жилище в ***********, ул. **** за максимално предвидения
срок от една година и шест месеца, който срок беше съобразен с обстоятелството,
че се касае за два отделни случая на извършено домашно насилие, при отчитане и на тежестта им. Следва да му
бъде забранено да приближава молителката, жилището, в което живее в
***********,
ул. ****, както и местата й за социални
контакти и отдих за срок от една година и шест месеца, който срок е съобразен с
обстоятелството, че се касае за няколко акта на домашно насилие, на две отделни дати, тежестта им. По този
начин съдът намира, че молителката М. ще получи адекватна защита от домашно
насилие. На основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие на
ответника следва да бъде наложена глоба в минимално предвидения размер 200,00
лева, която същият да заплати по сметка
на РС Свищов. Размерът на глобата беше съобразен с установеното по делото, че
ответникът е пенсионер. При този изход на делото на основание чл. 11, ал. 2 от
Закона за защита от домашното насилие на ответника следва да се възложи ДТ за
разглеждане на делото – 25,00 лева, която да внесе по сметка на РС Свищов.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати направените от молителката разноски в размер на 400,00 лева
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие съдът
Р Е Ш И: № 28
ЗАДЪЛЖАВА Н.Ц.М. с ЕГН ********** *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо И.А.М. с ЕГН **********
***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
На основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН ОТСТРАНЯВА Н.Ц.М. с ЕГН ********** от съвместно
обитаваното с И.А.М. с ЕГН ********** ***,
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на Н.Ц.М. с ЕГН **********
*** да приближава И.А.М. с ЕГН **********, обитаваното от И.А.М. ***, както и
местата за социални контакти и отдих за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА Н.Ц.М. с ЕГН ********** *** да заплати ГЛОБА на основание чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200,00 лева (двеста лева), която да заплати по сметка
на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА Н.Ц.М. с ЕГН ********** *** да заплати ДТ в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) по сметка на СвРС, както и 5,00 лева (пет лева) – такса за издаването на изпълнителен лист.
Въз основа на решението да се издаде заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение.
В заповедта за защита да бъдат вписани последиците от неизпълнението, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Преписи от заповедта и от решението, да се връчат на нарушителя Н.Ц.М. с ЕГН ********** ***, И.А.М. *** и на РУ гр. Свищов, за сведение и изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.Ц.М. с ЕГН ********** ***,
че при неизпълнение на тази заповед, ще бъде подведен под наказателна
отговорност.
ОСЪЖДА Н.Ц.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.М. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 400,00 лева (четиристотин лева и 00 ст.) – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Свищов пред Окръжен
съд Велико Търново.
Обжалването на решението не спира
действието на издадената заповед.
Заседанието приключи в 14,15 часа.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Секретар: