МОТИВИ: НОХД № 30258 /2009 г.
Подсъдимият В.Е.М. е обвинен в това, че на 09.03.2008 година в град Монтана, в
качеството си на длъжностно лице /охранител в коктейл бар “Ъндърграунд”/ в
съучастие с К.С.И. xxx, като извършител, причинил на Г.Д.Г. xxx, средна телесна
повреда, изразяваща се в травма на главата със сътресение на мозъка, вследствие
на която пострадалият е изпаднал в пълно безсъзнателно състояние, водещо до разстройство
на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, във връзка с чл. 129, ал.
2 във връзка с ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК.
Подсъдимият К.С.И. е обвинен в това, че на 09.03.2008
година в град Монтана, в качеството си на длъжностно лице /охранител в коктейл
бар “Ъндърграунд”/ в съучастие с В.Е.И. xxx, като извършител, причинил на Г.Д.Г.
xxx, средна телесна повреда, изразяваща се в травма на главата със сътресение
на мозъка, вследствие на която пострадалият е изпаднал в пълно безсъзнателно
състояние, водещо до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т.
12 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 20, ал.
1 от НК
Прокурора подържа обвиненията, пледирайки
конкретно по вид наказание спрямо двамата подсъдими.
Гражданския ищец и частен обвинител Г.Д.Г., лично
и чрез упълномощен повереник подържат гражданския си иск и молят съда да го
уважи изцяло, ведно със законните последици. По отношение на наложените
наказания пледират съдът да определи такива, които да съответстват на тежестта
на извършеното от подсъдимите.
Подсъдимите се признават за виновни и молят
съда да им наложи по- леки наказания. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите
признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като дават съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимите изразява съгласие по
смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определяне на наказанията по отношение подсъдимите, като съдът им наложи
наказания лишаване от свобода под предвидения в закона минимум, чиито
изпълнения на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отложат за изпитателен срок от
три години.
Производството се разви при условията и реда на Глава ХХ VІІ
НПК- по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК -проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите
и вещото лице.
Съдът след като прецени
събраните но делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство
и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият В.Е.М. xxx. Не
е осъждан за извършени престъпления от общ характер.
Подсъдимият К.С.И. xxx. Осъждан
е за извършени престъпления от общ характер.
На 08.03.2008
година вечерта свидетеля Г.Д.Г., съпругата му и други техни близки отишли да
празнуват в заведение „ Ъндърграунд” в град Монтана. Предварително си били
закупили куверти и когато отишли ги настанили на втората маса в ляво от входа. Вечерта
било много празнично и весело. Тъй като обаче все още времето било студено, на
няколко пъти свидетеля Г. ставал да затваря входната врата, тъй като се
намирали точно до нея, а в противоположният край на заведението имало друга
врата и ставало течение. Така, след полунощ, някъде около 03.00 часа, вече на 09.03.2008
година отново станал и затворил вратата. Веднага след това при него дошъл
единият от охранителите в заведението — подсъдимият В.М. и му нанесъл удар с
юмрук в главата, като същевременно му казал “ ти ли си тоя дето затваря
вратата”. Свидетелят Г. загубил равновесие от удара и залитнал. Когато се
опитал да се изправи отново подсъдимия М. му нанесъл втори удар, като почти го
хвърлил върху съседната маса. Присъединил се и другият охранител от заведението
- подсъдимият К.И.. Двамата охранители “ изхвърлили” свидетеля Г. навън. Изправили
го до стената и му нанесли още няколко удара. След това го хвърлили по стълбите
на заведението към градинката. Свидетелят Г. паднал и не реагирал. Въпреки това,
подсъдимият В.М. го ударил още два пъти в главата, така както свидетеля Г.
лежал в безсъзнание на земята. Всичко станало за секунди, поради което никой от
присъстващите в заведението не успял да се намеси и предотврати жестокият побой.
Едва, когато вече започнали да излизат хора от заведението, подсъдимите
престанали да нанасят побой на свидетеля Г. и се прибрали в заведението. Тогава
свидетелката В.Г. -съпруга на свидетеля Г.Г. се приближила към него. Видяла, че
от носа и устата му течала кръв, съпругът и не мърдал /не реагирал/. Тя
започнала да му удря шамари, с цел да го свести, но съпругът и бил в безсъзнание.
Уведомени били органите на полицията и ЦСМП - МБАЛ - гр. Монтана. Последните транспортирали
свидетеля Г. до болницата, където останал на лечение около седмица, след което
бил в болничен в домашни условия.
От
заключението на вещото лице по назначената и извършена на ДП съдебно- медицинска
експертиза се установява, че свидетеля Г.Д.Г. е получил следните увреждания: травма
на главата с кръвонасядане по горен и долен клепач на ляво око; кръвонасядане
по горен клепач на дясно око; кръвонасядане на лигавицата на горна устна;
кръвонасядане и охлузна рана на лигавицата на долна устна; оток и кръвонасядане
в областта на лява буза; оток и охлузни рани в тилно-теменната област на
главата; сътресение на мозъка; кръвонасядане в областта на дясната лакетна
става; охлузвания и драскотини на кръста отзад в ляво;
Посочените
увреждания са от естество да водят до: отоците, кръвонасяданията и охлузните
рани са от естество да водят до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА, което по смисъла на закона представлява лека телесна повреда.
- травмата на
главата със сътресението на мозъка, вследствие на която пострадалия е изпаднал
в пълно безсъзнателно състояние е от естество да води до РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, което по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК
представлява средна телесна повреда. Оздравителният период на такава травма/
при условие, че не настъпят усложнение е около 1-1, 5 месеца.
При условията на чл. 373,
ал. 4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния
акт, като се позовава на направените самопризнания от подсъдимите в хода на
съдебното производство и доказателствата от досъдебното производство, които ги
подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 НПК
и съдът намира, че обвиненията са доказани по несъмнен начин за извършените престъпления.
Установените фактически констатации налагат
извода, че подсъдимия В.Е.М. от обективна страна е осъществил състава на престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, във
връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК,
а именно на 09.03.2008 година в град
Монтана, в качеството си на длъжностно лице /охранител в коктейл бар
“Ъндърграунд”/ в съучастие с К.С.И. xxx, като извършител, причинил на Г.Д.Г. xxx,
средна телесна повреда, изразяваща се в травма на главата със сътресение на
мозъка, вследствие на която пострадалият е изпаднал в пълно безсъзнателно
състояние, водещо до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
Подсъдимият К.С.И. от обективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1
и във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, а именно на 09.03.2008 година в град Монтана, в качеството си на длъжностно лице
/охранител в коктейл бар “Ъндърграунд”/ в съучастие с В.Е.И. xxx, като
извършител, причинил на Г.Д.Г. xxx, средна телесна повреда, изразяваща се в
травма на главата със сътресение на мозъка, вследствие на която пострадалият е
изпаднал в пълно безсъзнателно състояние, водещо до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
От субективна страна престъпленията са
извършени при форма на вината пряк умисъл- подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянията, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване.
Посегателството над личността на пострадалия и
причинените му телесни увреждания подсъдимите са извършили по хулигански
подбуди и в качеството си на длъжностни лица, тъй като без никакъв повод
нападнали пострадалия първоначално в заведението, впоследствие пред заведението
без да са имали каквито и да било отношения с него, а очевидно само като
демонстрация на силата и превъзходството си, стремежът да проявят своето явно и
грубо неуважение към обществото и в частност да противопоставят себе си на
общоприетите правила и норми.
За извършените от подсъдимите престъпления съдът
ги призна за ВИНОВНИ и им определи съответни наказания, а именно приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и им наложи съответни наказания за
всеки един от тях- СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за подсъдимия В.Е.М. и
ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за подсъдимия К.С.И..
При определяне вида и размера на наказанията
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, СЪОБРАЗЯВАЙКИ
И НОРМАТА НА чл. 373, ал. 2 от НПК. Срокът на наказанията са съобразени със
закона, обстоятелствата по делото и личността на всеки от подсъдимите и
конкретиката на деянията им. Подсъдимият В.Е.М. е извършил процесното деяние
преди да е имал влязла в законна сила присъда. Подсъдимият К.С.И. към момента
на извършване на процесното деяние му е било наложено наказание пробация, със
съответните пробационни мерки и е бил освободен от наказателна отговорност, като
му е наложено административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК. Наложените
наказания са съобразени и с целите по чл. 36 НК, степента обществена опасност
на извършеното деяние, степента обществена опасност на подсъдимите. Смекчаващи
вината обстоятелства са признаване на вината и чистото съдебно минало по
отношение на подсъдимия М.. Отегчаващите отговорността обстоятелства се
определят от обществената опасност на извършеното - престъпление против личността, предходни осъждания на
подсъдимия К.С.И. за извършени престъпления от общ характер.
В процесният
случай съдът намира, че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия М. към
момента на извършване на деянието и наложените наказания /пробация и
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК/ към момента
на извършване на деянието по отношение на подсъдимия К.С.И. няма пречка да бъде
приложен института на условното осъждане. Наложеното наказание е по- малко от
три години и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и за поправяне
на подсъдимите, не е наложително да се изтърпят ефективно наказанията им. Ето
защо съдът постанови изпълнението на наложените наказания на подсъдимите на
основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъдат отложени за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
На основание чл.
84 ал. 1 НПК в настоящето наказателно производство е приет за съвместно разглеждане
предявен от свидетеля Г.Д.Г. срещу подсъдимите М. и И. граждански иск за
присъждане на обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на
10 000.00 лева, както и сумата от 100.00 лева, представляваща обезщетение
за причинени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от датата на увреждането /09.03.2008г. / до окончателното им изплащане, както и
направените по водене на делото разноски.
Съдът намери предявения от гражданският ищец и частен
обвинител Г.Д.Г. гражданския иск, в частта, с която се претендират
неимуществени вреди за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН, а в частта за имуществените вреди
за ОСНОВАТЕЛЕН.
От доказателствата по делото е установено, че
подсъдимите М. и И. са извършили престъпно деяние. Именно като последица от
това деяние гражданския ищец Г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да
обезщети вредите, които виновно е причинил другиму. По отношение на следващото
се обезщетение за претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди, съдът
по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/ определи същите в размер на 5 000.00 лева
съобразно основаната на данните по делото своя преценка за степента на
обществена опасност на деянието и характера и степента на причинените
неудобства /всеки от подсъдимите да заплати по 2 500.00 лева/.
Съдът намери
обаче за прекомерно и необосновано завишен претендирания размер от 10 000.00
лева на претенцията за обезвреда на неимуществени вреди, поради което ОТХВЪРЛИ
гражданския иск в останалата му част - за разликата между уважения размер от
5 000.00 лева и претендирания такъв от 10 000.00 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази момента
към който деянието е извършено, възрастта на гражданския ищец и обстоятелството
че дори към настоящият момент изтърпява остатъчни неблагоприятни последици.
Съдът намери, че предявения граждански иск в частта
за имуществени вреди в размер на 100.00 лева за ОСНОВАТЕЛЕН. Същият в хода на
съдебното следствие не се доказа по размер, а само по основание.
От събраните на досъдебното производство писмени
доказателства, а именно съдебно – медицинска експертиза /л. 33-35 от ДП/
безспорно се установява, че гражданския ищец Г. е бил настанен за лечение в ХО
на МБАЛС – Монтана, след което е бил изписан.
Съдът постанови подсъдимите М. и И. да заплатят СОЛИДАРНО
и законната лихва върху уважените размери за неимуществени и имуществени вреди,
считано от датата на увреждането /09.02.2008г. / до окончателното им изплащане.
Съдът постанови подсъдимите В.Е.М. и К.С.И. да
заплатят СОЛИДАРНО на гражданския ищец сумата 350.00 лева представляваща
разноски по водене на делото /адвокатско възнаграждение/.
При този изход на делото подсъдимите В.Е.М. и К.С.И.
да заплатят СОЛИДАРНО по сметка на ВСС – София 204.00 лева държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и по 5.00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: