ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1826
гр. Пловдив, 19.09.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 1988 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна
жалба с вх. № 6875 / 30.01.2019 г. на Д.Б.Ш., ЕГН **********,
действащ чрез процесуалния си представител адв. К.Б. *** против Определение № 442 от 14.01.2019 г., постановено
по гражданско дело № 10778 по описа за 2017 г. на РС - Пловдив, II граждански състав, с което производството е
прекратено на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал.3 и чл. 105 ГПК, като
същото е изпратено на РС – София за
разглеждане по компетентност.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на атакуваното
определение поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон, както и с
основните принципи на правото на Европейския съюз за равностойност и
ефективност. Развива се тезата, че производството по делото следва да се проведе
по реда на ЗОДОВ, а не по общите правила на ГПК, поради което при определянето
на подсъдността приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ, а
не тази на чл. 105 ГПК. По изложените доводи в частната жалба се иска отмяна на
обжалваното определение.
В законоустановения срок е постъпил отговор по частната жалба от Българска
народна банка, представлявана от адв. М.В. – САК, с който се оспорва жалбата. Излагат се пространни съображения за
неоснователност на същата. Аргументира се становището, че ако въззивния съд
приеме, че по отношение на предявения от жалбоподателя иск са приложими
правилата на ЗОДОВ, то тогава с оглед разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК исковете
срещу административните органи следвало да се разглеждат от административните
съдилища, включително когато са основани на твърдения за нарушение на правото
на ЕС. Иска се атакуваното определение на първостепенния съд да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Постъпил е и отговор на частната жалба от Фонд за гарантиране на влоговете
в банките, представляван от адв. Д.Л., в
който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата, поради което се иска
оставянето ѝ без уважение и потвърждаване на обжалваното определение като
правилно и законосъобразно.
Настоящия въззивен
състав на ОС – Пловдив като съобрази становищата на страните намира, че
частната жалба е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона
срок, от страна имаща право на жалба срещу подлежащ на контрол съдебен акт.
Разгледана по
същество същата се явява основателна по следните съображения:
Пред ОС- Пловдив
била подадена искова молба от Д.Б.Ш. срещу Народното събрание на Република
България, Българска народна банка (солидарно) и (при условията
на евентуалност) Фонд за гарантиране на влоговете
в банките с правно основание: принцип за отговорността на държавите - членки за
вреди и чл.4, § 3 от Договора за Европейски съюз, във връзка с процедурните
правила на ЗОДОВ. Формулиран е петитум
за осъждане на Народното събрание на Република България и Българската народна
банка да заплатят солидарно на ищеца сумата от 9936,22 лева – обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди; сумата от 5000,00 лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 1472,35 лева – лихва за
периода от 25.07.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба –
16.06.2017 г. Претендират се и лихвите,
начислени от датата на исковата молба до окончателното ѝ плащане. При
условията на евентуалност гореописаните суми са претендирани от Фонд за гарантиране на влоговете в банките.
С Определение №
1545 от 21.06.2017 год. , IV- ти
граждански състав на ОС- Пловдив прекратил производството на основание чл. 118,
ал. 1 ГПК вр. чл. 119, ал. 1 и ал. 2 ГПК и изпратил делото по подсъдност на РС-
Пловдив.
Пловдивски районен
съд е приел делото за разглеждане, като в изпълнение на дадените от него с
Разпореждане № 65013 от 17.07.2017 г. указания, ищецът е депозирал искане, с
което уточнил, че цената на исковете е в размер на 16 408,57 лева.
В срока по чл. 131 ГПК от всеки един от ответниците е постъпил писмен отговор, като от страна на
Българска народна банка и Фонда за
гарантиране на влоговете в банките е направено възражение за местна
неподсъдност на делото. В отговора си БНБ застъпва тезата, че РС – Пловдив не е
местно компетентен да разгледа делото, тъй като съобразно чл. 105 ГПК искът
следва да се предяви пред съда в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
С обжалваното
определение РС- Пловдив е приел възражението за местна неподсъдност на делото
за своевременно направено и основателно, поради което прекратил производството
и изпратил делото по подсъдност на РС– София.
От изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, предявена от Д.Б.Ш., е видно, че
претендираната обезвреда се основава на неприлагане на правото на ЕС
/нарушенията са подробно описани в т. 3.16 и 3.17/, конкретно- неточно
транспониране на Директива 94/19 от страна на Народното събрание, както и неспазване
на правото на ЕС – от страна на БНБ. По отношение на извършеното нарушение от
ФГВБ е посочено, че същият не е изпълнил задължението си по чл. 10, пар. 1 от
Директива 94/19, свързано с изплащане на дължимите на вложителите суми в
двадесетдневен срок от датата на решението на БНБ.
Поначало
отговорността на държавата за вреди от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица е предвидена като конституционен принцип,
залегнал в изричната разпоредба на чл.7 от Конституцията на Република България.
Законът за отговорността на държавата и общините за вреди регламентира само
някои примерно изброени хипотези на тази отговорност, от което
обстоятелство обаче не следва да се прави извод, че за други актове и дейности
извън посочените в закона, държавата не носи отговорност. От една страна,
цитираната конституционна норма има по-широк обхват, а от друга, българските
съдилища като национални съдилища по правото на Европейския съюз, са длъжни да
разгледат исковете, основани на норми с директен ефект, с които са сезирани.
Предвид на установеното в практиката на СЕС, че правото на Европейския съюз
съдържа само норми от материалноправен характер като регламентира и
защитава конкретните субективни материални права, произтичащи от него самото,
всяка една държава-членка има свободата да предвиди вътрешноправен ред за
реализиране на нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС (принципа на ефективна съдебна защита) и който ред не следва да бъде по-неблагоприятен от
реда, който урежда подобни съдебни производства, основани на
вътрешното право (принцип на равностойност) и доколкото не прави практически
невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от
правния ред на Съюза (принцип на ефективността). Гореизложеното е възприето и в
Определение № 5/ 12.02.2015 г. на ВАС по адм. дело № 65/ 2014 г., постановено
по реда на чл.135, ал.4 АПК от 5- членен състав на ВКС и ВАС, в което съдът, позовавайки
се на решение на СЕС от 13.03.2007 г. по дело
С- 432/05/, е приел че след като националното ни законодателство не предвижда
отделен, специален процесуален ред, по който да се реализира отговорността за
вреди, причинени на частноправни субекти, в резултат на неприлагането на
общностното право от страна на България като държава- членка на ЕС (независимо кой е публичният орган, извършил
нарушението, т.е. независимо дали е орган на законодателната, съдебната или
изпълнителната власт), в този случай националният съд
следва да приложи такива процесуални правила, които не са по- неблагоприятни от
тези, регулиращи подобни вътрешни искове (принцип на равностойност), които едновременно с това не правят практически
невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от
общностния правов ред (принцип на
ефективност).
В аспект
на гореизложеното, според настоящия съдебен състав ЗОДОВ се явява единственият
специален закон, предвиждащ ред за разглеждане на исковете, ангажиращи
отговорността на държавата за вреди, още повече, че същият се отнася до
обективна отговорност на държавата, каквато е и извъндоговорната ѝ
отговорност за вреди от нарушаване на правото на ЕС, при която се преценява
характера на нарушението, но не и вината на лицата, които по възложение на
съответния държавен орган чрез действията или бездействията си са извършили
нарушение, за разлика от деликтната отговорност по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД,
която се реализира по общия исков ред. Следователно, именно редът по ЗОДОВ
съответства в най- пълно степен на принципа на равностойността (в този смисъл е и Определение № 269/08.05.2015 г. по
гр.дело № 1867/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС).
Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че този ред предвижда и специални правила,
улесняващи достъпа до съд, свързани със заплащане на държавна такса с фиксиран
размер, а не пропорционална, както и облекчение относно разноските, които не се
внасят предварително, при което именно предвидения с него ред съответства на
принципа на ефективността. Изложеното дава основание на настоящата инстанция да
приеме, че в случая предявените искове с правно основание чл.4, § 3 от ДЕС, подлежат
на разглеждане от гражданския съд по процесуалния ред на ЗОДОВ относно
специалните норми за подсъдността /чл.7/, таксите и разноските /чл.9а/ и
производството пред съда /чл.10/ при субсидиарното приложение на ГПК за
неуредените със закона въпроси.
При това положение приложима относно подсъдността е нормата на чл.7 от ЗОДОВ, според която искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ОС- Пловдив приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а
делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като
компетентен да разгледа спора е РС- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 442 от 14.01.2019 г., постановено по гражданско дело № 10778
по описа за 2017 г. на РС - Пловдив, II граждански състав, с което производството е прекратено на основание чл.
118, ал. 2 вр. чл. 119, ал.3 и чл. 105 ГПК, и е изпратено по подсъдност на РС-
София
ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.