Р Е Ш Е Н И Е
N 258
гр. РУСЕ.....15.VII....... 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД..........………....ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание на ………….19 юни 2020 г………………….в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при СЕКРЕТАРЯ.........НЕДЯЛКА
НЕДЕЛЧЕВА.....…….........и в присъствието
на ПРОКУРОРА..........................................................………...........като разгледа
докладваното
от............СЪДИЯТА
ГАВРАИЛОВА...........….....В.гр.д. N259 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„ВИНПРОМ РУСЕ ТРЕЙД“-ЕООД, ЕИК204672816, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя Н. К., е обжалвало
решение №176 от 10.02.2020г.на Русенския районен съд, постановено
по гр.д.N5834/19г. на
РС-Русе, с което са уважени предявените против дружеството искове и върху
дружеството са възложени разноските по делото. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на решението и се иска въззивният съд да го отмени и да отхвърли претенциите, при
законните последици.
Въззиваемата В.Л.М.,***, изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбите
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена
от заинтересованата по спора страна, в
законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Разгледана по същество тя е основателна.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба на В.Л.М. *** Трейд“ ЕООД, с която са предявени искове за заплащане на трудово възнаграждение за
периода м.04.-м.07.2019г., обезщетение по чл.221 КТ и „начислени, но
неизплатени, ваучери за храна за периода м.04.2012г.-м.03.2013г.“, както и
лихви за забава върху главниците.В обстоятелствената част на исковата молба ищцата
твърди, че е работила в *******.Със заповед №13 от 31.07.2019г. трудовото
правоотношение било прекратено, на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ. В допълнителни
писмени молби ищцата е заявила, че след завеждане на исковете ответникът е
изплатил трудовите възнаграждения и обезщетението по чл.221 КТ и по чл.224 КТ,
както и средства за храна в размер на 38лв., които са били начислени по фишовете за м.м.06.
и 07.2019г. и в тези части съдебното производство следва да бъде прекратено.Заявява,
че поддържа иска за заплащане на „дължимите неизплатени средства за храна –
ваучери, за периода от м.април 2012г. до м.март 2013г., т.е. за 12 месеца по
60лв на месец, общо в размер на 720лв. с подновена по споразумение дата на
изплащане 31.12.2016г., ведно с лихвата за забава от падежа на задължението до
завеждане на иска, на основание чл.86 от ЗЗД“.
От представените писмени доказателства се
установява, че с решение на събранието на пълномощниците
при „Винпром-Русе“-ЕООД, проведено на 23.11.2011г. относно начина на използване
на средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците и
служителите във „Винпром-Русе“-ЕООД, считано от 1.11.2011г. е прието, че
средствата за СБКО се осигуряват от работодателя. Посочени са направленията за
разходване на средствата, като в т.6. са предвидени ваучери за храна на
стойност 60лв. месечно за всички
работещи по трудово правоотношение, договори за управление и контрол и
на заетите по облигационни /граждански/ договори. Новоназначените работници и
служители и тези с прекратени трудови правоотношения в съответния календарен
месец, да получават ваучери на стойност пропорционална на действително
отработеното време. Решението е подписано от председателя на ОСО КНСБ при „Винпром-Русе“-ЕООД
и представлява Приложение №2а към Колективен трудов договор на това дружество.Представен
е Споразумителен протокол относно : Предоставяне на
ваучери за храна на работниците и служителите, дължими за периода април 2010 –
март 2013, подписан от преговарящите страни – работодател „Винпром-Русе“-АД
и и председателя на СО КНСБ в
дружеството. С това споразумение страните са договорили промяна в крайния срок за
предоставяне на дължимите ваучери за периода април 2012 – март 2013г. до
31.12.2016г.
Пред първоинстанционния
съд не е било спорно и от справка в ТР се установява, че е налице правоприемство между „Винпром-Русе“-ЕООД и
„Винпром-Русе“-АД.В настоящия случай искът за заплащане на сумата от
720лв-стойност на ваучери за периода 2.м.април 2012г.-м.март 2013г. е насочен
против друг правен субект, който не е обвързан с горецитираните
решения и споразумения относно разходването на средства за СБКО, постигнати
между „Винпром-Русе“-АД и СО КНСБ. Ответникът е различно юридическо лице,
регистрирано като ЕООД на 12.07.2017г. и
не е правоприемник на „Винпром-Русе“-АД.За да уважи иска за заплащане на
процесната сума съдът е приел, че „очевидно между
двете дружества е постигнато съгласие за трансформиране на трудовото
правоотношение с произтичащите от това последици“. Този извод съдът е направил
от данни по представените допълнителни споразумения към трудов договор - Допълнително
споразумение от 01.06.2016г., сключено между ищцата и „Винпром
Русе“ АД /правоприемник на „Винпром Русе“ ЕООД/, в
което е посочено, че същото е към трудов договор №97/31.10.2003г. и споразумение от 20.02.2019г. между „Винпром
Русе Трейд“ ЕООД и В. М. , като е отбелязано, че е към трудов договор
97/31.10.2003г. Изводът е незаконосъобразен, предвид разпоредбата на чл.123 от КТ, която визира хипотезите, при които се запазва трудовото правоотношение при
промяна на работодателя – в настоящия случай не се твърди и не се сочат
доказателства за това, че е налице която и да е от тези хипотези.Изводът е и необоснован,
с оглед обстоятелството, че се касае за дружества с очевидно различна правно-организационна форма, които са
различни правни субекти и не е налице правоприемство
по ТЗ. Дружеството, в което е взето решението, от
което ищцата черпи претендираните права, е различен
правен субект от ответника „Винпром Русе Трейд“-ЕООД и няма основание същият да
носи отговорност за тези решения.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Като аксесорен по своя
характер, следва да бъде отхвърлен е искът по чл.86 от ЗЗД.
Мотивиран така въззивният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 176 от 10.02.2020г. постановено по гр.д.№ 5834/19г. на Русенския районен
съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от В.Л.М.,*** против „Винпром
Русе Трейд“-ЕООД, ЕИК204672816, със седалище гр.Русе, за заплащане на сумата 720лв.-дължими
ваучери за храна, за периода м.април 2012г. – м.март 2013г. и 187,45лв. лихва
за забава, за периода 31.12.2016г. – 01.10.2019г. като неоснователни.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :