П Р И С Ъ Д А
№90
гр. Габрово, 17.05.2010 год
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично
заседание на седемнадесети май 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНКО МИНКОВ
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.С.
Ив.В.
при участието на секретаря Боряна М. и прокурор Генжов след като разгледа НОХД № 105
по описа за 2010 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава, въз основа данните по делото и закона
П Р И С Ъ Д И
ПРИЗНАВА подсъдимия Я.А.А. роден на ***, живущ в ***, понастоящем
в Затвора – Стара Загора, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с незавършено
начално образование, безработен, ЕГН ***
за ВИНОВЕН в това, че на 29.12.2009 година, късно вечерта, в с. Кормянско,
общ. Севлиево, в жилище на ул.***, при условията на опасен рецидив, се
съвъкупил с лице от женски пол – Р.К.Г.
ЕГН ***, като я принудил към това със сила – натискал устата й с елечото
си и й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избит зъб, което довело
до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, поради което
и на основание чл.152 ал.3 т.2 и т.5, във връзка с чл.152 ал.1 т.2, във връзка
с чл.29 ал.1 б.”б” от НК и при условията
на чл.58а във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип и
при първоначален СТРОГ режим.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Я.А.А., със снета по-горе самоличност, за ВИНОВЕН в това, че по същото
време и място и при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – пари
на стойност 10 лева, два броя дамски портмонета, 8 броя купони за хляб и един
лотариен билет, всички на обща стойност 20.05 лева, от владението на Р.К.Г., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – натискал
устата й с елечето си и й причинил средна телесна повреда изразяваща се в избит
зъб, което довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето по смисъла
на чл.129 ал.2 от НК, поради което и на
основание чл.199 ал.1 т.3, предл. ІІ-ро и т.4 във връзка с чл.198 ал.1 от НК и
при условията на чл.58а във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да
изтърпи в затвор или в затворническо общежитие
от закрит тип и при първоначален СТРОГ
режим.
На основание чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Я.А.А., със
снета по-горе самоличност, едно ОБЩО
НАКАЗАНИЕ в РАЗМЕР НА ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА
така определеното общо наказание с ЕДНА
ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57 ал.1 във връзка с чл.61 т.2 и чл.60 ал.1 от ЗИНЗС определя първоначално
настаняване на подсъдимия Я.А.А., със снета по делото самоличност, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на наложеното му общо и
увеличено наказание от общо ЧЕТИРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН
СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл.59 ал.1 от НК зачита времето
от 31.12.2009 година до влизане на присъдата в законна сила, през което
подсъдимият Я.А.А. е бил задържан, включително и по взета мярка за неотклонение
“Задържане под стража” и което следва да се приспадне при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода.
Приложените към делото като веществени
доказателства – 1 брой дамски кюлоти бежави с бял ластик в горната част, 1 брой
дамски чорапогащник бежав на цвят, 1 брой дамски комбинезон бял, 2 броя дамско
портмоне кафяво, 1 брой лотариен билет серия Д № 350908 и 8 броя купони за
хляб, от които 6 броя червени, 1 син и 1 зелен, както и сумата от 5,59 лв на
монети, да се върнат на Р.К.Г. ***, след влизане на присъдата в законна сила.
Приложените към делото веществени
доказателства – 1 брой елече кафяво с подплата, 1 брой мъжки слип, 1 брой
долнище на анцунг да се върнат на подсъдимия Я.А.А. след влизане на присъдата в
законна сила, а 1 брой плик с анален и влагалищен секрет да бъде унищожен, след
влизане на присъдата в законна сила.
ОСЪЖДА
подсъдимия Я.А.А. да заплати в полза на държавата по сметка на Габровски
окръжен съд направените по делото разноски в размер на общо 172.00 лева, представляващи
изплатени възнаграждения на вещи лица, пътни разноски на вещо лице и свидетел.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред
Великотърновски Апелативен съд в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:
МОТИВИ към присъда № 90 от
17.05.2010 година, постановена по НОХД № 105/2010 по описа на ГОС
Срещу подсъдимия Я.А.А. е внесен от Окръжна
прокуратура – Габрово обвинителен акт с повдигнато обвинение в това, че на
29.12.2009 год. късно вечерта в с. Кормянско Севлиевска община в жилището и на
ул.***, при условията на опасния рецидив – чл.29 б.”б” НК – се съвъкупил с лице
от женски пол – Р.К.Г., ЕГН *** – като я принудил към това със сила – натискал
устата и с елечето си и и причинил средна телесна повреда – избил и зъб, което
довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето, визирана в чл.129 ал.2 НК
– престъпление по чл.152 ал.3 т.2 и 5 във вр. с чл.152 ал.1 т.2 НК и в това, че
по същото време и място и при условията на опасния рецидив – чл.29 б.”б” НК –
отнел чужди движими вещи – пари 10 лева, 2 броя дамски портмонета, 8 броя купони
за хляб и лотариен билет – всички на обща стойност 20,05 лева, от владението на
Р.К.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
натискал устата и с елечето си и й причинил средна телесна повреда – избил и
зъб, което довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, визирана в
чл.129 ал.2 НК – престъпление по чл.199 ал.1 т.3 и 4 във вр. с чл.198 ал.1 от НК.
Подсъдимият Я.А. се
явява лично и със служебен защитник, адвокат М., назначена на досъдебното
производство. Заявява, че е получил препис от обвинителния акт на 14.04.2010
година, заедно с призовката за съдебното заседание, връчени му чрез
администрацията на сектор “Арести” – Габрово. Заявява, че разбира повдигнатото
му от прокурора обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и прави искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 НПК, като е съгласен да
не се събират доказателства за тези факти. Същото становище изразява и
служебният защитник.
Съдът, въз основа на
направеното самопризнание и на събраните на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Подсъдимият Я.А. е
осъждан като пълнолетен както следва: с присъда № 314 от 02.11.2007 година,
постановена по НОХД № 387/2007 по описа на Районен съд – Севлиево и влязла в
законна сила на 19.11.2007 година, е осъден за извършено престъпление по чл.195
ал.1 т.т. 3, 4 и 7 във вр. с чл.194 ал.1 и чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание от шест месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е било отложено по чл.66 ал.1 НК за срок от три
години; с присъда № 99 от 18.04.2008 година, постановена по НОХД № 136/2008 г. по
описа на Районен съд - Севлиево и влязла в законна сила на 07.05.2008 година, е
осъден за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.т. 3, 4 и 7 във вр. с чл.194
ал.1 и чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК
наказание от девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. С тази присъда,
на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието от шест месеца
лишаване от свобода, наложено му с първата, посочена по-горе присъда. След
изтърпяване на двете наказания подсъдимият А. е бил освободен от затвора гр. Ловеч
на 10.03.2009 година.
На 29.12.2009 година, вечерта, подсъдимият А.
бил на гости у свой приятел в с. Кормянско, община Севлиево, където консумирал
алкохол. Около 22.30 часа, след като си тръгнал за в къщи, в нетрезво състояние
решил да отиде в жилището на Р.К.Г., което се намирало в същото село, на ул.***,
с намерение да й вземе парите. Знаел, че Г. живеела сама. Прескочил една от
портите и влязъл в двора, а оттам към входната врата на приземния етаж, където
спяла Г. В този момент тя излязла и се запътила към другата врата на двора, за
да я заключи. Подсъдимият използвал това
и влязъл в жилището, откъдето излязла Г. Тя обаче се върнала бързо и го
заварила вътре и се развикала. Подсъдимият А. загасил осветлението, съблякъл
елечето си, приближил се към нея и й затиснал устата с него. Натискайки я по
този начин я съборил на леглото в стаята, в която спяла. Тя се съпротивлявала
като го блъскала по раменете. Подсъдимият я натиснал по-силно, при което й
счупил до основата първия горен десен зъб. Като успял по този начин да й сломи
съпротивата той я съблякъл от кръста надолу, свалил си панталона и осъществил
полов акт. След това взел портмонето на Г. и излязъл от стаята, като развил и
взел електрическата крушка на лампата. По обратния път напуснал имота на
пострадалата. Видял, че в портмонето имало десет лева, от които банкнота от два
лева и осем лева монети, както и друго портомоне, в което имало общо осем
купона за хляб, от които шест червени на цвят, един син и един зелен, както и
лотариен билет. С част от парите си купил цигари. След разкриване на деянието
му предал останалите пари и вещи в полицията. Общата им стойност е 20.05 лева.
Самопризнанието на подсъдимия А. относно
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства, чрез протокола за оглед на
местопроизшествието и фотоснимките към същия, разпита на подсъдимия в
качеството му на обвиняем пред съдия, свидетелските показания на пострадалата Р.Г.,
заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, заключението по
назначената съдебно-оценителна експертиза, протоколите за доброволно предаване,
справката за съдимост, издадена от бюро “Съдимост” при Районен съд – Севлиево и
приложените веществени доказателства.
При анализа и съпоставката на тези доказателства
съдът намира, че от обективна страна е налице причинна връзка между поведението
на подсъдимия А. и настъпилите вредни последици. Безспорно същият противоправно
е осъществил физическо насилие по отношение на пострадалата Г., при което й е
причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК. Видно от
заключението по съдебномедицинската експертиза на пострадалата са били
причинени следните външни травматични увреждания – кръвонасядане и охлузване на
гърба на носа, оток на горната устна с кръвонасядане от вътрешната й страна в
средната част, счупване до основата на 1-ви горен десен зъб с кръвонасядане на
венеца и болезненост, болезненост по долната дясна задна част на гръдния кош.
Счупването до основата на зъба е причинено избиване на зъб съгласно съдебната
практика, без който се затруднява дъвченето, в случая във фаза отхапване, както
е посочено от вещото лице, и говоренето - при изговаряне на някои звуци. В
същото заключение е посочено, че в половата област на пострадалата Г. е
установено гинекологично силна болезненост, зачервяване, охлузвания и
повръхностни разкъсвания на влагалището, охлузвания със зачервяване и
болезненост във вътрешността на влагалището, кървене. Тези увреждания, както и
установените при микроскопското изследване на иззетия от пострадалата
влагалищен секрет следи от кървене и елементи на сперма - главички на сперматозоиди,
потвърждават извършването на насилствен влагалищен полов акт с нея.
Заключението по съдебномедицинската експертиза напълно съответства на
свидетелските показания на пострадалата Г., а така също на обясненията на
подсъдимия и направеното самопризнание и приложените веществени доказателства -
бельото на пострадалата. Упражненото физическо насилие е сломило съпротивата на
73-годишната жена, вследствие на което подсъдимият е успял да осъществи половия
акт, а след това и безпрепятствено да вземе портмонето й, като разбрал от нея,
че там държи парите си. Стойността на двете портмонета и другите вещи в тях –
купоните за храна и лотарийния билет е установена от оценителната експертиза –
10.05 лева, а парите, 10 лева, от които банкнота от два лева и останалите на
монети - от свидетелските показания и самопризнанието на подсъдимия и протокола
за доброволно предаване.
От субективна страна е налице пряк умисъл в
поведението и действията на подсъдимия А. при извършване на деянията. Същият е
знаел, че пострадалата Г. живее сама. Като се е възползвал от този факт и
тъмната част от денонощието, същият е знаел, че необезпокоявано ще влезе в
имота й, а като използвал излизането й в
двора – и в жилищните помещения. След връщането й, за да не го разпознае
загасил осветлението, затиснал й устата, за да не вика и я съборил на леглото с
намерението за осъществяване на полов акт и с това намерение, при опитите й да
окаже възможната в случая съпротива, я натискал по-силно, съзнавайки възрастта
й и свързаните с поведението му увреждания, които й причинява. Действията му са
били последователни и целенасочени, видно от показанията на свидетелката Г.,
включително и за отправената й от него реплика след извършването на половия
акт. Вземането след това на портмонето, посочено му от пострадалата, отвиването
и вземането на електрическата крушка, напускането на имота със взетото портмоне
и разпореждането с част от парите, намерени в него, са действия, които по един
безспорен начин установяват неговите намерения и субективно отношение към
извършеното. Подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер на своето
поведение, предвиждал е неговите общественоопасни последици за пострадалата и е
искал тяхното настъпване.
При така приетата за установена фактология и
направеният извод съдът намира, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и
субективна страна, в реална съвкупност, престъпните състави по чл.152 ал.1 т.2
от НК и по чл.198 ал.1 от НК. Тъй като при извършването на престъпленията
подсъдимият е причинил на пострадалата и средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК, а също ги е извършил при условията на опасния рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б. ”б” НК, като е бил два пъти осъждан на лишаване от
свобода за извършени умишлени престъпления от общ характер и е изтърпявал
наложените му наказания, то следва да отговаря наказателно по по-тежките,
квалифицирани престъпни състави по чл.152 ал.3 т.2 и т.5 от НК и по чл.199 ал.1
т. 3, предл.2-ро и т.4 от НК. По тези съображения съдът призна подсъдимият Я.А.А.
за виновен по повдигнатите му две обвинения, за това, че на 29.12.2009 година,
късно вечерта, в с.***, общ. Севлиево, в жилище на ул.***, при условията на
опасен рецидив, се съвъкупил с лице от женски пол – Р.К.Г., като я принудил към
това със сила - натиснал й устата с елечето си
и й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избит зъб, което е
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по
чл.152 ал.3 т.2 и т.5 във вр. с чл.152 ал.1 т.2 във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК и в това, че по същото време и място, при условията на опасен рецидив отнел
чужди движими вещи – пари на стойност 10 лева, два броя дамски портмонета, 8
купони за хляб и един лотариен билет, всички на обща стойност 20.05 лева, от
владението на Р.К.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила - натискал устата й с елечето си и й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в избит зъб, което е довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето – престъпление по смисъла на чл.199 ал.1 т.3, предл.2-ро
и т.4 във вр. с чл.198 ал.1 и чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
При определяне размера на наказанията съдът
съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК и ги определи при
условията на чл.58а НК, действащ към момента на извършване на престъпленията и
по-благоприятен за подсъдимия по смисъла на чл.2 ал.2 НК, като приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и определи наказания под най-ниския предел
от три, респ. пет години лишаване от свобода, предвиден в закона. Съдът прие,
че извършеното от подсъдимия А. престъпление по чл.152 ал.3 НК е със значително
по-висока степен на обществена опасност, предвид обстоятелствата и начина по
който е извършено, обекта на посегателство, личността и възрастта на
пострадалата жена и му наложи наказание от две години и десет месеца лишаване
от свобода, в размер, малко под най-ниския предел от три години. По отношение
на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.199 ал.1 НК съдът прие, че с оглед предмета и ниската стойност на
престъпното посегателство същото е и с по-ниска степен на обществена опасност и
му наложи наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, в размер,
значително под най-ниския предел от пет години. Съдът приложи разпоредбата на
чл.23 ал.1 от НК и определи и наложи на подсъдимия А. като едно общо наказание
две години и десет месеца лишаване от свобода. Съдът обаче прецени, че това
наказание не е достатъчно за постигане на целите по чл.36 НК и преди всичко да
се поправи и превъзпита подсъдимия А. и да му се отнеме възможността да върши
престъпления, тъй като при предходните две осъждания е проявена снизходителност
към същия, като наказанията са определени също при условията на чл.55 ал.1 т.1
от НК, той ги е изтърпял в затвора гр. Ловеч, но явно времето на изтърпяване от
общо около една година и два месеца, видно от отметките в справката за
съдимост, не е било достатъчно за неговото поправяне и само месеци след
освобождаването му извършва нови две тежки умишлени престъпления, което сочи на
личност с утвърждаващи се криминални наклонности, независимо от младата му
възраст и с висока степен на обществена опасност. По тези съображения съдът
приложи разпоредбата на чл.24 НК и увеличи размера на така определеното общо
наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода с още една година и
два месеца, като счита, че е съответно по смисъла на чл.35 ал.3 НК на
извършените от него две престъпления.
Съдът съобрази съответните разпоредби на ЗИНЗС
и постанови първоначално настаняване на подсъдимия Я.А. в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на така определеното и
увеличено наказание от общо четири години лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване. Съдът приложи и разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК,
като зачете времето от 31. 12. 2009 година, когато подсъдимият А. е фактически
задържан, до влизане на присъдата в законна сила, предвид взетата и потвърдена
мярка за неотклонение “Задържане под стража” и което следва да се приспадне при
изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът постанови приложените по делото като
веществени доказателства дамски кюлоти, дамски чорапогашник и дамски
комбинезон, предадени от пострадалата Р.Г. за нуждите на разследването, както и
предадените от подсъдимия вещи - две портмонета, осем броя купони за хляб,
лотариен билет и монети на обща стойност 5.59 лева, собственост на Р.Г., да се
върнат на същата след влизане на присъдата в законна сила. Съдът постанови също
приложените като веществени доказателства елече, мъжки слип и долнище от анцуг,
собственост на подсъдимия Я.А., да се върнат на същия след влизане на присъдата
в законна сила, а пликът, съдържащ взет от пострадалата анален и влагалищен
секрет, да бъде унищожен.
Съдът осъди подсъдимия Я.А. да заплати на
основание чл.189 ал.3 НК, в полза на държавата и по сметка на Окръжен съд - Габрово,
направените по делото разноски в размер на 172 лева, представляващи изплатени
възнаграждения на вещи лица и пътни разноски на вещо лице и свидетел.
В този смисъла съдът постанови своя съдебен
акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: